Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   63

 

                                                 гр. Пазарджик 10.02.2010година

 

Пазарджишкият окръжен съд,гражданска колегия-І въззивен състав,в заседание на 01.02.2010 година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЯНЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

                                                                         АЛБЕНА ПАЛОВА

 

При секретаря В.Б. ,с участието на прокурора ………….,като изслуша докладваното от съдията ЯНЕВА В гр.дело № 32/2010 година по описа на съда и за да се произнесе прие следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адвокат М.,в качеството му на пълномощник на В.С.В. *** против решение № 809/27.10.2009 година постановено по гр.дело № ./2009 година на Пазарджишкия районен съд,с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 ,2,3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ като неоснователни.

Подържа се в жалбата,че решението е неправилно-необосновано ,постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,поради което се иска отменяването му и постановяване на друго по същество с което да се уважат предявените искове.

С жалбата не са представени и искани нови доказателства .

В съдебно заседание ,преупълномощеният адвокат Г. представи и съдът прие като доказателство –препис от присъда постановена по ВНОХД № ./15.12.2009 година на Пазарджишкия окръжен съд.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата.

В съдебно заседание процесуалният пълномощник на ответника изразява становище ,че жалбата е неоснователна ,а решението обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.Не се представят нови доказателства .

Съдът като съобрази основателността на оплакванията изложени в жалбата и доразвити в съдебно заседание от пълномощника –адв.Г,становището на ответника ,събраните по делото доказателства, с оглед и разпоредбата на чл.235 от ГПК прие следното:

Жалбата е процесуално допустима.Подадена е от легитимирана страна в производството по делото и в срока по чл. 259 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В исковата си молба против ответника Хаглайтнер България ЕООД със седалище и адрес на управление : гр. С , ищецът В.С.В. твърди, че на 27.04.2005 г. започнал работа в ответното дружество  по трудов договор , като изпълнявал длъжността „ дърводелец , мебелист „На 03.09.2008 г. заедно с други работници , в изпълнение на договор на ответната фирма  , отишли на строителен обект МОЛ гр. Стара Загора, при което били уведомени от прекия си ръководител , за нареждане от управителя на дружеството  да се работи извънредно и в съботния ден  на 06.09.2008 г. Той, както и повечето работници изразили несъгласие с полагането на този извънреден труд  и по този повод  същия ден  около 16,00 ч.  ищецът  в присъствие на друг  негов колега приели телефонно обаждане  от управителя на дружеството , в което обаждане те и всички работници , които отказвали да работят били заплашени , „че ако не се явят на работа в съботния ден  , ще им бъдат строшени ръцете и краката.”

Твърди също така, че във връзка с възникналия проблем били събрани в края на работния си ден от прекия ръководител на общо събрание , на което работниците отново изразили несъгласие да полагат извънреден труд и довели до знанието на всички заплахите отправени от управителя на дружеството.

 Късно същата вечер  около 22,00 ч. управителят на дружеството в телефонен разговор с друг работник отново отправил заплахи към работниците, които отказали да работят за по- бързото приключване на обекта , като при този разговор с включен високоговорител на мобилния апарат присъствал и ищеца. На другия ден – 04.09.2008 г.  след двукратните телефонни заплахи от страна на управителя на ответното дружество , той самият и още единадесет работници не отишли на работа , мотивирани единствено от страха , че работодателят би могъл да осъществи заканата си  да посегне на телесната им неприкосновеност, като за отправените заплахи , веднага още на 04.09.2008 г. потърсили закрила  и подали жалби до Инспекцията по труда Пазарджик и ОДП – П.

Твърди , че на 16.02.2009 г.  получил препис от искова молба , съгласно която ответното дружество претендирало от него обезщетение по чл. 221 ал.2 КТ , вследствие на дисциплинарно уволнение, като към същата искова молба била приложена заповед  за прекратяване на трудовото правоотношение  на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ , във връзка с чл. 190 ал.1 т.2 , съгласно чл. 187 т.1 , предложение 3-то от КТ.

Счита ,че срокът за оспорване на законността на извършеното уволнение за него е започнал да тече от получаването на тази заповед , като приложение към исковата молба , като поддържа  ,че това уволнение е незаконно , тъй като при неговото извършване работодателят не е поискал обясненията му  съгласно чл. 193 ал.1 КТ , уволнителната заповед не е мотивирана -нарушение на чл. 195 ал.1 КТ , работодателят не бил съобразил разпоредбата на чл. 189 ал.1 КТ , като не обсъдил при налагане на наказанието  съотносимостта му с извършеното нарушение.

Освен това се поддържа , че ищецът не бил извършил вмененото му от работодателя нарушение, тъй като такова ще бъде налице когато неявяването на работа е в резултат на виновно поведение от страна на ищеца , а той самият не се бил явил на робата в резултат на  заплахите отправени от страна на работодателя за живота и здравето му. 

Поради  незаконното уволнение,твърди,че  останал без работа , като получаваното от него брутно трудово възнаграждение преди уволнението било в размер на 665,60 лв.  и за шест месеца след това уволнение  претърпените от него вреди били общо в размер на 3993,60 лв.

Претендира от съда да постанови решение, с което да бъде отменено уволнението на ищеца  като незаконно, да бъде  възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, както  и да му бъде присъдено обезщетение  в посочения по-горе размер , за времето през което е останал без работа  за шест месеца, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаването на исковата молба . Претендират се  и разноски по делото.

Ответното дружество, чрез законния  и процесуалния си представител – както в представения по делото писмен отговор на исковата молба , така и в съдебно заседание е оспорил  основателността на така предявените искове, като поддържа, че ищецът е извършил дисциплинарното нарушение, за което работодателят му е наложил дисциплинарно  наказание, при спазване на всички законови изисквания. Освен това се поддържа, че предявеният иск за отмяна на уволнението  е погасесн по давност, тъй като уволнителната заповед е била връчена на ищеца  на 10.10.2008 г., но същият е отказал да я получи , за което служители на работодателя са положили подписи като свидетели удостоверявайки този отказ. Твърди още, че екземпляр от тази заповед бил изпратен  по пощата на ищеца с писмо с обратна разписка, но писмото се върнало обратно до работодателя  с отбелязване , че пратката е непотърсена.

Безспорно е установено по делото от представените  писмени доказателства, че ищецът е работил в ответното дружество по силата на валидно трудово правоотношение, като е изпълнявал длъжността „ дърводелец , мебелист „както и , че това трудово правоотношение  е било прекратено  едностранно от работодателя със Заповед № 149-1 / 18.09.2008 г.  на основание чл. 330 ал.2 т.6 , във връзка с чл. 190 ал.1 т.2 , съгласно чл. 187 т.1 , пр.3 –то от КТ.

Фактическите основания посочени в заповедта  за прекратяването на трудовото правоотношение са “ ... в противоречие с всякакви  приети норми на трудовата дисциплина , отказват да се явят на работа и всички  си тръгват … Горепосоченият В.С.В.   не се явява на работа на обекта на 04.09.2008 г. на 05.09.2008 г. , както и на 08.09.2008 г”.

От представените писмени доказателства се установява, че  по подаден от работодателя против ищеца в настоящото производство иск е образувано гр. дело № 433 / 2009 г. по описа на ПРС с предмет претенция за заплащане на обезщетение по чл. 221 ал.2 от КТ с цена на иска от 1331,20 лв. , като преписът от исковата молба е връчен на ищеца на 16.02.2009 г.

          Безспорно е също така,че до знанието на ищеца и другите работници от неговата строителна бригада  било доведено разпореждането на работодателя, работниците да полагат извънреден труд през предстоящия съботен ден, поради необходимостта от срочно  и качествено приключване на строителния обект. Установено е също , че пред прекия си ръководител П. Т, ищецът и неговите колеги изразили категорично несъгласие с горното разпореждане на работодателя .Такова несъгласие било изразено и на проведеното общо събрание  на което ищецът и колегите му взели решение на следващия ден да не се явяват на работа. Същият ден вечерта управителят на дружеството отново потърсил по телефона  работниците си , за да се намери  компромисно решение и да се  продължи работата на обекта , но отново се стигнало до отправянето на заплахи , в случай, че работниците на другия ден не се върнат на работа. Установeно е  , че същата вечер група работници подали жалба  във връзка с отправени им заплахи от управителя на дружеството  в ОДП , а на следващия ден  и ОИТ гр. П. Не е спорно, че  след тези събития  и на трите посочени в уволнителната заповед работни дни- 04.09.2008 г., 05.09.2009 г. / четвъртък и петък /  и на 08.09.2008 г. / понеделник / ищецът не се явил на работа в ответното дружество.

По делото от показанията на разпитаните по свидетелки С. и Т. се установява ,  че на 10.10.2008 г.  ищецът се явил в ответното дружество за да получи трудовата си книжка  от работодателя и не се оспорва също така, че той  е получил този документ с надлежните отбелязвания в него касаещи трудовото му правоотношение , като ищецът  е удостоверил получаването на трудовата си книжка със собственоръчно отбелязване  и подпис  от същата дата върху представен му от служителките на работодателя лист  хартия. 

От констатацията извършена в съдебно заседание по трудовата книжка на ищеца е установено , че същият има прослужено време в ответното дружество , считано от 28.04.2005 г. до 19.09.2008 г. , като извършените от работодателя отбелязвания сочат, че това трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ, считано от посочената по-горе дата.

Ищецът  е оспорил съдържанието на представени от ответника писмени доказателства , в това число и на представен по делото ненаименован документ , в който с печатен текст  е отбелязано съдържанието :  „ Долуподписаният В.С.В. получих и се запознах със Заповед № 149-1/18.09.2008 г., под който текст не е спорно, че ищецът е удостоверил собственоръчно със своя подпис, че на 10.10.2009 г. е получил трудовата си книжка.

С разпореждане  от 11.09.2009 година по първоинстанционното дело във връзка с направеното оспорване истинността  на приложеният към отговора на ответника ненаименован документ е открито производство по оспорване на основание чл.193 ал.2 от ГПК.,като е задължен ответника да представи доказателства в тази насока .Допуснати са двама свидетели на ищеца ,като е оставено без уважение искането за допускане изслушването на съдебно техническа експертиза в тази връзка ,приемайки ,че въпросите чието изясняване се иска с експертизата не касаят  обстоятелства от значение за правния спор.

Освен това в същия документ под посочения по-горе текст  на същата дата – 10.10.2009 г. служителката  С.   е положила  подписа си в качеството си на свидетелка на отказа на ищеца да получи заповед за прекратяването на трудовото му правоотношение.

В тази насока са и показанията на С ,а така също и на Терзийска дадени пред първата инстанция.

 От показанията на свидетеля И.   се установява, че същият присъствал на  получаването на трудовата книжка от ищеца. Твърди, че тогава ищецът получил срещу негов подпис положен върху лист хартия трудовата си книжка , като свидетелят заявява , че ищецът отказал да получи другите предложени му от служителките на ответното дружество документи и заявил, че „ са луди „  да го карат да подписва нещо , което той не желае да подписва.

По делото е представен  като доказателство  пощенски плик и известие за писмо  с обратна разписка, видно от които ответното дружество  е изпратило на ищеца на 03.10.2009 г. пощенска пратка – без данни за нейното съдържание , но същата не е  потърсена от адресата. Събрани са и други гласни , писмени доказателства, както и заключение на съдебно- икономическа експертиза, които касаят предявените искове от ищеца  по същество.

Пред настоящата инстанция е представен препис от присъда на Пазарджишкия окръжен съд,която не касае жалбоподателя по настоящото дело и ищец в първоинстанционното производство.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, във връзка с чл.225 ал.1  от КТ.

Оспорва се  законността на прекратяването на трудовото правоотношение, чрез налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

Основният спорен въпрос между страните се отнася до датата на  връчването на уволнителната заповед , установяване на който факт касае основателността на предявеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност  съгласно разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.2 КТ.

 Ето защо преди съдът да се занимае с въпроса по съществото на спора следва да се произнесе по направеното възражение за изтекъл давностен срок, тъй като спазването на този срок обуславя валидно възникналото в полза на ищеца право на иск за защита на претендираното от него спорно материално право .

В разпоредбата на  чл.358 ал.1 т.2   КТ е предвиден двумесечен  давностен срок за исковете за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение, като в приложното поле на тази давност попада и първия предявен от ищеца иск по чл. 344 ал.1 т.1 КТ. Посочената по-горе разпоредба предвижда специален давностен срок за погасяването на исковете за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение.

За изтичането на давността не се следи служебно , а тя се взема предвид само при възражение на ответника каквото в настоящия случай е налице.

 В настоящото производство  ответникът по предявения иск е упражнил , чрез възражение, субективното си право да погаси правото на иск на ищеца.

С оглед на обсъдените по горе доказателства представени по делото ,съдът намира за основателно направеното възражение за изтекла погасителна давност  по отношение на иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ , тъй като съгласно разпоредбата на чл.358 ал.2 т.1 от КТ, давностните срокове за тези искове започват да текат от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

При така събраните и анализирани  писмени и гласни доказателства, съдът приема за доказано, че трудовото правоотношение на ищеца  е било прекратено едностранно от работодателя, като безспорно се установява, че на 10.10.2008 г. ищецът се е явил и лично е получил срещу подпис от своя работодател редовно оформена по съответния ред своята трудова книжка. Не е спорно , че  в отбелязванията на трудовата книжка получена от ищеца е фигурирало  и отбелязване за прекратяване на трудовото му правоотношение .

Този факт е станал известен на ищеца именно към този момент 10.10.2009 година . Освен това съдът намира за доказано, че на посочената дата ищецът макар да се е явил лично в дружеството -  е отказал да получи екземпляр  от уволнителната си заповед , като този отказ е бил удостоверен с подписа на служителката С . Отказът на работника  да получи заповедта  може да се доказва с всякакви доказателствени средства , включително и със свидетелски показания- в тази насока са показанията на С. и Т.

По настоящото дело съдът приема, че в откритото производство по оспорване съдържанието на посочения по-горе нанаименован документ  представен от ответника като приложение към уволнителната заповед, не се опровергава, а напротив -,подкрепя се  доказателствената сила на този частен удостоверителен  документ по отношение на удостоверените в него факти.  Безспорно от него се установява, че на 10.10.2007 г. ищецът е отказал да получи уволнителната заповед , макар че срещу подпис е получил трудовата си книжка с отбелязване на неговото дисциплинарно уволнение. Удостовереното в документа изцяло се подкрепя както  от показанията на посочените по-горе свидетелки, косвено и от показанията на свидетеля .  посочен от ищеца.

Вярно е , че връщането на оформената трудова книжка на работника от работодателя следва да се удостовери в специален дневник на трудовите книжки, но факта, че удостоверяването е извършено върху отделен лист , не променя горните изводи на съда , още повече, че самият ищец не оспорва , че трудовата книжка му е била върната от работодателя на тази дата срещу положен от него подпис. 

От изложеното , че дисциплинарното наказание „ уволнение”  е било наложено  на тази дата съгласно разпоредбата на чл. 195 ал.3 КТ  и това е датата на която е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца.

Исковата молба по която е образувано настоящото производство е заведена в съда на 14.04.2009 г. – т.е. след изтичане на предвидения в закона двумесечен  давностен срок / изтекъл на 10.12.2008 г./

Ето защо и с оглед направеното възражение от ответника  , съдът намира, че иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ  е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен като неоснователни.

Неоснователността на този иск обуславя неоснователността и на останалите акцесорни искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, и присъждане на обезщетение за оставането му без работа,както и претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху това обезщетение.

С оглед на изложеното и възприемайки изцяло мотивите на първоинстанционния съд ,настоящата инстанция намира,че обжалваното решение е валидно и допустимо ,а по-съществото си обосновано и законосъобразно ,поради което и с оглед разпоредбата на чл. 271 ал.1 от ГПК ще следва да се потвърди.

Неоснователни по изложените съображения се явяват направените възражения в подадената бланкетна жалба.

Водим от горното  Пазарджишкият окръжен съд,

 

                                       Р               Е               Ш             И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 809/27.10.2009 година ,постановено по гр.дело № 1400/2009 година на Пазарджишкия районен съд,с което са ОТХВЪРЛЕНИ   като неоснователни  предявените искове  от В.С.В. ***   против „ Хаглайтнер България   “ ЕООД със седалище и адрес на управление : гр. С , бул. „Х. С „ № 78 , представлявано от управителя Л.Д.Г. , с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, във връзка с чл.225  от КТ, за  признаване на уволнението наложено  със Заповед № 149-1 / 18.09.2008 г.  на управителя на дружеството  за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на  работа  и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1  от КТ в размер на 3993,60 лв. , ведно със законната лихва .

        Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 14.02.2010 година  с касационна жалба.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ :