Р Е Ш Е Н И Е

№ 252 18.05.2010г., гр.Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

Росица Кюртова

и при секретаря Д.Н.,

като разгледа докладваното от младши съдия Кюртова в.гр.д.№303 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по §2, ал.2 ГПК във връзка с глава ХVІІІ ГПК/отм./.

С решение на Пещерски районен съд №39 от 19.02.2010г., постановено по гр.д.№508 по описа на съда за 2006г., е уважен иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността – прието е за установено по отношение на Е.Б.Г., че М.И.С. е собственик на два подробно описани в решението земеделски имота, като ответникът е осъден да предаде владението на същите имоти на ищеца. Осъден е още да възстанови на ищеца направените по делото разноски в размер 515лв.

В законоустановения срок решението е обжалвано от ответника пред районния съд, представляван адв.Ч.Ч., който в жалбата изтъква доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт. Според жалбоподателя съдът в нарушение на процесуалните правила е допуснал едновременно изменение на основанието и петитума на първоначално предявения иск, което е довело до постановяване на решение по един напълно нов, непредявен с исковата молба иск. На следващо място жалбоподателят намира, че съдът е нарушил материалния закон – чл.114 и чл.115, ал.1 и 2 ЗС, в резултат на което неправилно е приел, че ищецът може да се легитимира като собственик въз основа на неотбелязано в законоустановения срок решение по чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите. Жалбоподателят е вписал надлежно придобивните си нотариални актове - действително, след вписване на исковата молба на ищеца по чл.19, ал.3 ЗЗД, но последният е пропуснал да отбележи влезлите в сила решения, с които предварителните договори за покупко-продажба на процесните земеделски земи са обявени за окончателни, в установения в чл.115, ал.2 ЗС 6-месечен срок, поради което вписването на исковите молби е изгубило своето действие. В резултат на това правата на жалбоподателя са противопоставими на тези на ищеца пред районния съд. В жалбата се изтъкват и доводи за необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като съдът, без да има доказателства за това, е приел, че именно ответникът осъществява фактическа власт върху имотите. Последното не се установявало от показанията на св.Радославова и тъй като това обстоятелство било спорно между страните, а ищецът не го е доказал, искът бил неоснователен. По изложените съображения е формулирано искане решението да бъде обезсилено и делото върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск, а в случай, че въззивната инстанция го намери за допустимо – да го отмени като неправилно и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения ревандикационен иск като недоказан и неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител адв.Ст.В., оспорва същата. Според него обжалваното решение е допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено. Подробни съображения излага в писмена защита. В нея изтъква, че сделките, с които ответникът по иска е придобил процесните имоти, не могат да му се противопоставят, тъй като са извършени и вписани след вписване на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД. С изтичане на 6-месечния срок по чл.115, ал.2 ЗС отпада осведомителното действие на вписването, но само за сделките, които са извършени след този момент. Поддържа се, че пред районния съд е направено не изменение на първоначално предявен иск по смисъла на чл.116 ГПК/отм./, а уточняване на исковата молба. Във връзка с доводите на жалбоподателя за недоказаност на фактическата власт върху процесните имоти, се изтъква, че владението не се осъществява непременно с физически действия, като например обработване на земеделската земя, а е достатъчно лицето да счита имота за свой. Ответникът по жалбата също претендира за присъждане на деловодни разноски, направени в хода на въззивното производство.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение на Пещерски районен съд е валидно и допустимо. В тази връзка несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че решението било постановено по непредявен иск. В действителност исковата молба е била нередовна, поради което и неколкократно е оставяна от първоинстанционния съд без движение, последвал е и отказ от обективно и субективно съединени искове по чл.26, ал.2 ЗЗД и прекратяване на производството по отношение на част от ответниците, както и по отношение исковете за нищожност. В крайна сметка след няколко уточнявания на исковата молба нередовностите са изправени, формулиран е конкретен и съответен на обстоятелствената част на исковата молба петитум по чл.108 ЗС по отношение на ответника Е.Г.. Впрочем, още с първоначалната искова молба ищецът е поискал съдът да отстрани с решението Г. от владението на имотите, като в обстоятелствената част е изтъквал, че извършените прехвърлителни сделки на земеделските земи му пречат да осъществява правото си на собственост върху тях, като последващия купувач Г. владее същите без основание. Още в исковата молба се съдържа твърдение, че имот с пл.№012111 в местността „Камбуров път” в землището на гр.Батак с площ 2,224дка е „общ новообразуван имот”, като впоследствие ищецът е уточнил, че претендира да му бъде предадено владението върху този имот, образуван от имоти с пл.№№012004 и 012105 в местността „Камбуров път”, които са били предмет на първоначалната му претенция. Във връзка с изложеното настоящата инстанция намира, че уточненията, които исковата молба е претърпяла, не представляват изменение на иск, било то по основание или петитум, по смисъла на чл.116 ГПК/отм./, като районният съд се е произнесъл именно по иска, с който е бил сезиран.

За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените в жалбата доводи, окръжният съд взе предвид следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния и пред настоящия съд като такъв по същество е иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС.

Ищецът М.И. ***, твърди, че с влязло в сила решение на Пещерски районен съд - №70/22.06.2006г. по гр.д.№483/2005г. бил обявен за окончателен сключения на 11.04.2005г. между него като купувач и Д.В. Ф. и Л. С. К. в качеството им на продавачи, последният починал в хода на производството по чл.19, ал.3 ЗЗД и оставил за единствен наследник Д.В. Ф., предварителен договор за покупко-продажба на два недвижими имота – ливада с площ 1,113дка в местността „Камбуров път”, представляваща имот пл.№012004 по картата на землището на гр.Батак, и ливада с площ от 1,111дка в същата местност, представляваща имот пл.№012105 по картата на землището на гр.Батак. Впоследствие имотите били слети и от тях бил образуван имот пл.№012111 в местността „Камбуров път” в землището на гр.Батак с площ 2,224дка.

С влязло в сила решение на Пещерски районен съд - №71/22.06.2006г. по гр.д.№484/2005г. бил обявен за окончателен сключения на 11.04.2005г. между него като купувач и Л. С. К.в качеството му на продавач, починал в хода на производството по чл.19, ал.3 ЗЗД и оставил за единствен наследник Д.В. Ф., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – ливада с площ 2,512дка в местността „Полетния чарк”, представляваща имот пл.№030107 по картата на землището на гр.Батак.

Исковите молби по чл.19, ал.3 ЗЗД били вписани на 14.11.2005г. Въпреки, че знаел условията на предварителните договори, след вписване на исковите молби и докато гражданските дела били още висящи, Д. Ф. прехвърлил същите имоти на трето лице – ответникът Е.Б.Г.. Прехвърлянето станало с три нотариални акта, които били вписани в службата по вписвания при РС Пещера съответно на 3.04.2006г., 18.04.2006г. и 19.05.2006г. – след вписване на исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД. Затова придобитите права по посочените сделки били непротивопоставими на ищеца. Купувачът по нотариалните актове – ответникът Е.Г. владеел без основание имотите, като това пречело на ищеца да осъществява в пълен обем правото си на собственост върху тях. Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че той е собственик на подробно описаните в исковата молба имоти по силата на влезлите в сила решения на РС Пещера по гр.д.№483 и №484 по описа на съда за 2005г., като ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху същите.

Ответникът Е.Б.Г. *** е оспорил иска с изявлението, че не ищецът, а той е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти. Придобил ги по силата на нотариални актове за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, както следва: НА №56, том ІІІ от 18.05.2006г. по н.д.№../2006г.; НА №65, том ІІІ от 19.05.2006г. по н.д.№…/2006г. и НА №80, том ІІ по н.д.№../2006г. Не оспорва, че нотариалните актове са извършени и вписани след вписване на исковите молби по чл.19, ал.3 ЗЗД, но поддържа, че не е извършено отбелязване на влезлите в сила съдебни решения, с които предварителните договори за същите имоти са обявени за окончателни, и тъй като 6-месечният срок за това е изтекъл, то вписването на исковите молби е изгубило действието си и по-късно вписаните прехвърлителни сделки са противопоставими на ищеца.

Пазарджишкият окръжен съд, като прецени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съобразно разпоредбата на чл.188 ГПК/отм./, прие за установено от фактическа страна следното:

Установява сe от приложеното гр.д.№483/2005г. на Пещерски районен съд, че с решение от 22.06.2006г. по същото дело, което е влязло в сила на 28.09.2006г., Пещерският районен съд е обявил за окончателен предварителен договор, сключен на 11.04.2005г. между Д.В. Ф. и Л. С. К., починал на 30.10.2005г. и оставил за наследник Д.В. Ф., от една страна като продавачи, и М.И.С. в качеството му на купувач, за покупко-продажба на следния недвижим имот - ливада с площ от 1.113дка в местността „Камбуров път”, имот пл.№012004 по картата на землището, при граници и съседи: имот с пл.№012002 – ливада на Д.С. К.; №000303 – полски път; №012005 – на наследниците на Т. И. П. и №012105 – ливада на В. Д. Ф., както и на следния недвижим имот – ливада с площ от 1.111дка в местността „Камбуров път”, имот пл.№012105 по картата на землището, при граници и съседи: №012004 – ливада на наследници на В. Д. Ф.; №012005 – на наследниците на Т. И. П.; №012003 – ливада на ОбНС, гр.Батак и №012002 – ливада на Д.С. ***005г. е вписана в Служба по вписванията при Пещерски районен съд с входящ регистрационен номер 1731 на 14.11.2005г., акт №58, том ІІ. Посоченото се установява от положения върху исковата молба печат на Сл.вписвания, както и от представеното Удостоверение №315 от 12.11.2009г., издадено от Агенция по вписванията, Служба по вписванията, гр.Пещера.

От представената Пълна история на имот №012111, изготвена от Общинска служба по земеделие, гр.Батак, се установява, че имоти с номера 012004 и 012105, предмет на съдебното решение по гр.д.№483/2005г., са обединени в имот №012111, представляващ ливада в местността „Камбуров път” в землището на гр.Батак с площ 2.224дка. Същото се установява и от приложената Скица №Ф00726/11.01.2010г., от която е видно, че новообразуваният имот има граници и съседи, както следва: №012005 – наследници на Т. И. П.; №012013 – наследници на И. В.; №012002 – ливада на Д.С. К. и №000303 – полски път.

Установява сe от приложеното гр.д.№484/2005г. на Пещерски районен съд, че с решение от 22.06.2006г. по същото дело, което е влязло в сила на 28.09.2006г., Пещерският районен съд е обявил за окончателен предварителен договор, сключен на 11.04.2005г. между Л. С. К., починал на 30.10.2005г. и оставил за наследник Д.В. Ф., от една страна като продавач, и М.И.С. в качеството му на купувач, за покупко-продажба на следния недвижим имот – ливада с площ от 2,512дка в землището на гр.Батак, местността „Полетния чарк”, представляващ имот пл.№030107 при граници и съседи: №030019 – земя по чл.19 ЗСПЗЗ; №000408 – полски път на Община Батак; №000413 – полски път на Община Батак и №030020 – ливада на И. К. П..

Исковата молба по гр.д.№484/2005г. е вписана в Служба по вписванията при Пещерски районен съд с входящ регистрационен номер 1730 на 14.11.2005г., акт №57, том ІІ. Посоченото се установява от положения върху исковата молба печат на Сл.вписвания, както и от представеното Удостоверение №315 от 12.11.2009г., издадено от Агенция по вписванията, Служба по вписванията, гр.Пещера.

Между страните не съществува спор, а и това се установява от горепосоченото удостоверение за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания, че влезлите в сила решения на Пещерския районен съд по гр.д.№483/2005г. и гр.д.№484/2005г. не са отбелязани към вписаните искови молби, респективно не са и вписани на самостоятелно основание в имотния регистър.

По делото е представен Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане №80 от 03.04.2006г., том ІІ, н.д.№245/2006г. на нотариус при РС Пещера. От него се установява, че Д.В. Ф. на същата дата е прехвърлил на ответника пред РС Е.Б.Г. общо 16 недвижими имота срещу задължение за издръжка и гледане, измежду които е и процесният земеделски имот с номер 012111 в местността „Камбуров път” в землището на гр.Батак с описаните по-горе площ и граници. Нотариалният акт е вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията Пещера, с вх.рег.№409 на 03.04.2006г. като акт №70, том ІІ. По отношение на последното страните не спорят.

По делото са представени още два нотариални акта за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, съответно с номера 56 от 18.05.2006г., том ІІІ, н.д.№../2006г. и 65 от 19.05.2006г., том ІІІ, н.д.№../2006г. на нотариус при РС Пещера, с които Д. Ф. е прехвърлил на Е.Г. срещу издръжка и гледане на два пъти по ½ идеална част от втория процесен имот – пл.№030107 в землището на гр.Батак, местността „Полетния чарк” с посочени по-горе площ и граници. И двата нотариални акта са вписани в Агенция по вписванията, Служба по вписванията Пещера, съответно на 18.05.2006г. и на 19.05.2006г. Последното не е спорно между страните, а и се установява от положените върху актовете печати на Служба по вписванията, подписани от съдия по вписванията.

В хода на делото пред първоинстанционния съд е разпитана свидетелката Ж. Р., която е заявила, че е придружавала ищеца М.С. ***, за да се снабдят със скици за земеделски земи. Там ги осведомили, че земите, за които се интересуват, са собственост на Е.Г.. Свидетелката е заявила, че е посещавала с ищеца една ливада в землището на гр.Батак, която била около „декар и нещо”, за която не е уточнила конкретно местонахождение, като съседът от дясно им казал, че земята е на Г.. Ливадата не била заградена с колчета.

С оглед така възприетата фактическа обстановка и след като разгледа спора по същество, съдът намира от правна страна следното:

Искът по чл.108 ЗС, наричан още ревандикационен, е иск, с който невладеещият собственик претендира от владелеца на неговата вещ предаването на владението въз основа на своето право на собственост. Ревандикационният иск може успешно да бъде проведен само от собственик на вещта, която не я владее. По общото правило тежестта на доказване тежи върху ищеца. Той трябва да докаже: 1/ че е собственик на вещта, 2/ че ответникът е владелец на вещта.

В конкретния случай ищецът М.С. основава правото си на собственост върху процесните земеделски имоти на влезлите в сила решения на Пещерския районен съд, постановени в инициирани от него производства по чл.19, ал.3 ЗЗД. Действително, решението, с което се уважава един иск по чл.19, ал.3 ЗЗД има конститутивен характер - то предизвиква такава промяна в правната сфера на страните, че с влизането му в сила, правото на собственост по отношение предмета на предварителния договор преминава от правната сфера на прехвърлителя в патримониума на приобретателя. Това решение има действието на окончателен договор за прехвърляне на собственост върху недвижимия имот. В рамките на производството по чл.19, ал.3 ЗЗД съдът проверява това, което проверява един нотариус при извършване на нотариален акт за сделка върху недвижим имот, а именно – собственик ли е прихвърлителят, спазени ли са другите изисквания на закона. Следователно съдебното решение, с което е обявен за окончателен един предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, има значението на нотариален акт за покупко-продажба на имот и с него ищецът може да се легитимира като собственик на имота, така, както би се легитимирал с един нотариален акт. А правата, произтичащи от придобивния нотариален акт, биха могли винаги да бъдат оспорени от трето лице, което твърди, че то е собственик на имота.

Ответникът по иска Е.Г. също заявява собственически права върху процесните недвижими имоти. Той основава правото си на нотариални актове за прехвърляне на имотите срещу издръжка и гледане, сключени със същия праводател /за една от земите в качеството му на правоприемник на праводателя на ищеца/. Получава се така, че две лица – страните по делото, претендират собственост върху едни и същи имоти, при това с един и същ прехвърлител. При положение, че нито една от страните не оспорва валидността на актовете на другата страна, както и с оглед на това, че решенията по чл.19, ал.3 ЗЗД и нотариалните актове имат значението на придобивни актове за собственост, съдът намира, че от значение за това кой е собственик в отношенията помежду им е вписването на актовете и именно тук е спорният по делото момент.

Решенията по чл.19, ал.3 ЗЗД поначало не се вписват. Вписват се исковите молби, а влезлите в сила решения, и то само тези, с които искът се уважава, се отбелязват към вече вписаната искова молба. Смисълът на това законодателно разрешение е вписаната искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД да пази ред на придобивния акт – решението, така, че, когато то се отбележи към нея, да се счита, че придобивният акт е вписан не когато е извършено отбелязването, а по-рано – към момента на вписване на исковата молба. В този случай по силата на чл.114, ал.1, б.а ЗС всички вписани след вписване на исковата молба придобивни актове са непротивопоставими на ищеца. Последното означава, че по отношение на него те са недействителни и в отношенията му с третото лице – приобретател по по-късно вписания акт, собственик е ищецът. За да се постигне този ефект, според настоящата инстанция, е необходимо да бъде завършен целият фактически състав на вписване на придобивния акт, а именно – вписване на искова молба и отбелязване към нея на влязло в сила положително решение на съда по чл.19, ал.3 ЗЗД. За извършване на отбелязването в закона е установен срок – шест месеца, който безспорно тече от влизане в сила на решението, и докато за вписването на исковата молба съдът следи служебно, като е задължен да не даде ход на молбата, докато същата не бъде вписана, то отбелязването на съдебното решение е в тежест на заинтересованата страна. Не бъде ли спазен този срок, т.е. не бъде ли извършено отбелязване до изтичане на 6 месеца от влизане в сила на решението, вписването на исковата молба губи действието си – чл.115, ал.2 ЗС. Към нея вече не ще може да бъде извършено отбелязване, нито да бъде завършен фактическият състав на вписване на придобивния акт, така че той да бъде противопоставим на третите лица, придобили от същия прехвърлител и вписали актовете си след вписване на исковата молба по чл.19 ЗЗД. Ищецът може тепърва да впише самото съдебното решение по реда на чл.112, б.з/ ЗС, но това вписване ще има действие само за в бъдеще, то не ще може да се приобщи към датата на вписване на исковата молба, чийто ефект вече е отпаднал. /В този смисъл Решение №1104 от 14.11.2006г. на ВКС по гр.д.№1072/2005г., ІVб г.о./

Съпоставено към констатираната по делото фактическа обстановка, горното означава, че, тъй като ищецът не е отбелязал влезлите в сила решения по гр.д.483/2005г. и гр.д.№484/2005г. на РС Пещера до 28.03.2007г., когато е изтекъл 6-месечният срок по чл.115, ал.2 ЗС, ефектът на вписаните на 14.11.2005г. искови молби е отпаднал и, макар и вписани след това, придобивните нотариални актове на ответника вече могат да му бъдат противопоставени. Тъй като до настоящия момент ищецът не е вписал и самите съдебни решения, той не разполага с придобивен акт за собственост, който да може да противопостави според нормата на чл.113 вр.чл.112, б.з/ ЗС на трети лица, които по-рано /преди вписването/ са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху същите имоти. Последното води до извод, че М.С. не може да се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти в отношенията си с ответника Г. и не може да бъде признат от съда за такъв по отношение на него. Това от своя страна води до извод, че искът по чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не е установена първата му основна предпоставка, а именно – ищецът да е собственик на вещта. Той разполага единствено с възможността по реда на чл.135 ЗЗД да поиска да бъде обявена за относително недействителна последващата сделка на прехвърлителя му, тъй като същата го уврежда.

Настоящата инстанция не споделя тезата, изложена в отговора на ответника и възприета от първоинстанционния съд – че доколкото съдът в решенията си по чл.19, ал.3 ЗЗД не бил дал срок за отбелязване на преписите, този срок не е започнал да тече. Посоченият срок, подобно на двумесечният срок по чл362, ал.1 ГПК за изпълнение на насрещните задължения на ищеца, е установен в закона материалноправен срок, който започва да тече за страната независимо дали съдът изрично го е указал или не. /В този смисъл Решение №19 от 10.01.1961г. по гр.д.№8007/60г., ІVг.о. и Решение 569 от 09.06.1955г. по гр.д.№1877/55г., ІVг.о./

Доколкото въпросът за владението върху процесните имоти, също е спорен между страните, съдът намира за нужно да се занимае и с него. Въпреки, че претендира да е собственик на имотите, ответникът в нито един момент от производството не е изразил становище относно фактическата власт върху тях, не е признал да я осъществява. Собственическите претенции, според настоящата инстанция, не са достатъчни, за да обосноват владение. Те категорично установяват субективния му елемент – намерението за своене, но обективният елемент – фактическата власт върху имотите, следва също така категорично да бъде установен, за да се говори, че е налице владение от страна на ответника. Последното, след като е спорно, подлежи на доказване от ищеца, и то при условията на пълно и главно доказване. В тази връзка са ангажирани свидетелски показания, които, обаче, не са категорични, не могат да бъдат отнесени именно към процесните имоти, и са по-скоро в посока, че ищецът не владее имотите, а не, че те се намират именно във фактическата власт на ответника. Затова, според настоящия съд, не могат да бъдат кредитирани. Така че, по делото не е установен и вторият подлежащ на установяване от ищеца елемент на иска по чл.108 ЗС – имотите да са във владение на ответника. Във връзка с тези изводи на съда относно фактическата власт върху земеделските земи, дори да бъда споделена тезата на ответника по жалбата – че вписването на исковата молба има действие до изтичане на 6-месечния период, независимо дали е отбелязано или не решението, както и че противопоставими са само права, придобити от трети лица след този срок, искът отново би бил неоснователен, тъй като не е категорично установено, че е необходимо ответникът Г. да бъде отстраняван от владението върху имотите.

Предвид гореизложеното, според настоящата инстанция решението на Пещерския районен съд по гр.д.508/2006г., с което искът на М.И.С. срещу Е.Б.Г. по чл.108 ЗС е уважен, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което същият иск като недоказан и неоснователен се отхвърли.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и предвид изявената претенция, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски пред двете инстанции, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер 200лв.

Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение на Пещерски районен съд №39 от 19.02.2010г., постановено по гр.д.№508 по описа на съда за 2006г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.И.С. с ЕГН:********** ***, срещу Е.Б.Г. ***, иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване право на собственост и осъждане на ответника да предаде владението върху недвижими имоти, както следва: ливада с площ 2.224дка. в местността „Камбуров път” в землището на гр.Батак, представляваща имот №012111, при граници и съседи: №012005 – наследници на Т. И. П.; №012013 – наследници на К. И. В.; №012002 – ливада на Д.С. К. и №000303 – полски път, и ливада с площ от 2,512дка в землището на гр.Батак, местността „Полетния чарк”, представляваща имот пл.№030107 при граници и съседи: №030019 – земя по чл.19 ЗСПЗЗ; №000408 – полски път на Община Батак; №000413 – полски път на Община Батак и №030020 – ливада на И.К. П.

ОСЪЖДА М.И.С. с ЕГН:********** ***, да заплати на Е.Б.Г. ***, сумата 200лв. - деловодни разноски в производството по гр.д.№508/2006г. на РС Пещера и по в.гр.д.№303/2010г. по описа на Пазарджишки окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.