Р Е Ш Е Н И E

гр. Пазарджик, 23.06.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в открито заседание на двайсти май през две хиляди и десета година……...в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

ЧЛЕНОВЕ: Илиана Димитрова

Борислав И.

при секретаря В.Б. *** по описа за 2010 г, докладвано от съдия Димитрова, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на Глава двадесета от ГПК.

Обжалва се решение по гр. д. № 852/2009 г. по описа на Велинградския районен съд, с което е отхвърлен иска на Н.С.Б. за обявяване нищожността на договор за продажба на недвижими имот, сключен между ответниците – Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, като продавач и “Б.”***, като купувач. С решението съдът се произнесъл и по направеното оспорване на един от представените като доказателство по делото документи – скица, издадена от ОСЗГ – гр. В на 08.09.2005 г. и по конкретно на преписа й, с направена заверка от същия орган през месец юни 2008 г., като е признал това оспорване за недоказано.

Решението се обжалва изцяло от ищеца в първоинстанционното производство, които иска след неговата отмяна да бъде признато за доказано оспорването на горепосочения документи и да се уважи иска му за прогласяване нищожността на сделката. По отношение на скицата поддържа, че тя невярно отразява кой е собственик на овчарника, описан в нея, към датата на направената официална заверката, направена на 20.06.2008 г. Именно на факта, че овчарника е променил собственика си през май същата година, т. е. преди сключване на процесния договор, ищеца обосновава претенцията си обявяване на неговата нищожност. Твърди, че след като към датата на сключване на договора ответника “Б.”*** не е притежавала сградата /овчарник/, той не е имал право да изкупи земята, представляваща прилежащ терен, по реда на чл. 45а от ППЗСПЗЗ, по който това е станало. От там и довода за сключване на сделката в противоречие със закона, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Всички доводи за наличие на основание за нищожност са направени още пред районния съд, както и тези за съществуването на правен интерес за ищеца, в качеството му на трето лице, неучастващо в сделката, да иска обявяването й за нищожна. Правният интерес се свързва с качеството му на настоящ собственик на сградата, за когото съществува установеното в чл. 45а ППЗСПЗЗ право да закупи земята /прилежащия терен/ при облекчени условия – без търг и пр., по реда, описан в ал. 1-4 на тази правна норма. Позовава се Постановление на държавен съдебен изпълнител, влязло в сила на 20.05.2008 г., с което му е възложен овчарника, като пред въззивната инстанция представи препис от същото с четливи данни относно датата на вписването на акта – 06.06.2008 г.

Двамата ответници оспорват жалбата, като поддържат, че иска е недопустим, или евентуално – неоснователен. Основните им аргументи са няколко, като първата група се отнасят до липсата на правен интерес от предявяване на иска - поради това, че самият ищец не е придобил сградата непосредствено от организация, прекратена по реда на пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не е правоимащо лице по чл. 45а ЗСПЗЗ, а освен това до този момент не бил направил искане за изкупуване на земята, което пък евентуално искане следвало да се преценява по административен ред от компетентния орган /министъра на земеделието и храните/, дали е допустимо и основателно. Срещу основателността на иска и двамата ответници черпят възражение от факта, че към момента на издаване на заповедта по чл.45а, ал.2 ППЗСПЗЗ дружеството “Б.”*** е било собственик на сградата, към която процесната земя е прилежащ терен. Правен е и довод и за това, че пред първата инстанция са липсвали данни да момента на вписване на постановлението за възлагане на овчарника на ищеца, а това бил момента, от който той можел да противопостави своето право на собственост, респективно – да черпи права от чл. 45а ППЗСПЗЗ.

При направената служебна проверка за валидност на обжалвания съдебен акт, въззивния съд не установи основания за неговата нищожност. Такава проверка трябва да се извърши и за допустимостта на решението, още повече, че ответници правят конкретни възражения за липса на правен интерес от предявяване на иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД. Докато такъв винаги може да бъде предявен от страна по сделката, чиято нищожонст се твърди, третото лице, какъвто е ищеца, следва да обоснове своя правен интерес от нейното атакуване по съдебен ред. Този интерес винаги е свързан със съществуването на конкретни права, чието възникване или упражняване нищожната сделка засяга или препятства. Именно такъв е процесния случай, тъй като, макар да е придобил собствеността върху овчарника преди сключване на сделката между държавата и ответното дружество, ищецът не може да упражни правото по чл. 45а от ППЗСПЗЗ, което законът признава на всеки собственик на постройка, която е бивша собственост на ТКЗС или друга организация, прекратена след ликвидация на имуществото по специалния ред, предвиден в ЗСПЗЗ. От разпоредбата на чл. 45а, ал.1 ЗСПЗЗ не може да бъде извлечено твърдяното от ответната страна ограничение, че право да изкупят прилежащия терен без търг имат само тези лица, които са придобили постройката непосредствено от ТКЗС или друга прекратена организация. По-логично е да се приеме, че ако купувача на постройката не е реализирал правото си да закупи прилежащия терен, то всеки следващ приобретател може да се ползва от привилегията на чл.45а ППЗСПЗЗ и да поиска да му се продаде земята без търг и при останалите условия на тази законова разпоредба. Именно от там произтича правния интерес на ищеца да иска обявяване нищожността на договора за продажба на земята на бившия вече собственик на овчарника, за да бъде открита за него възможността да упражни от свое име и правото по чл.45а ППЗСПЗЗ. Ако сделката страна от пороци, водещи до нейната нищожност, с прогласяването й ще се счита, че не е била извършена и правото на собственост върху земята не е не е напускало патримониума на продавача, в лицето на държавата. Това ще даде възможност на ищеца да упражни правото си на изкупуване, признато му от закона. Без значение за допустимостта на предявения иск е дали е направил искане по чл.45а от ЗСПЗЗ. Същественото е, че законът му призвана това право, но прехвърлянето на земята от държавата на друго лице е, е очевидна пречка за неговата реализация по съответния ред. Макар това да става по административен ред, след подаване на искане до съответния орган, това не значи, че в настоящия процес съдът не може да преценява дали ищецът е правоимащ по смисъла на чл. 45а от ППЗСПЗЗ, тъй като съществуването на потенциалното право да закупи земята без търг се свързва с определен юридически факт – да е собственик на постройката. Ищецът е доказал, че е станал такъв преди да се осъществени продажбата на земята от държавата на ответното дружество. Поради това всички възражения за липса на правен интерес са неоснователни и тъй като са налице и останалите процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, няма основание за обезсилване на решението. То е допустимо и в частта, с която съдът се произнася по направено оспорване на документ, тъй като същото е било заявено своевременно от ищеца и съдът не е постановявал по-рано определение, с което да го е признал са доказано или недоказано.

Въззивният съд счита, че оспорването на скицата е доказано. Необходимо е обаче да се внесе известно уточнение коя точно част от съдържанието на този документ се оспорва. Касае се за скица, издадена от ОСЗГ –В още през 2005 г., но заверена с печат на службата и подпис на длъжностно лице на 20.06.2008 г. Тази заверка според установената практика се прави, за да удостовери, че не са настъпили промени в данните за конкретния имот, които са вписани в издадената в предходен момент скица. В оспорената скица е вписано, че собственик на овчарник с площ 406 кв. м., отразен на скицата с № 01, е “Б.” ЕООД. Заверявайки същата скица на 20.06.2008 г., длъжностното лице на практика удостоверява същия този факт – кой е собственик на имота, към датата на заверката. Така издадената през 2005 г. скица става официален свидетелстващ документ за съществуване правото на собственост върху овчарника към 20.06.2008 г. Именно тази част от съдържанието й оспорва ищеца и доказал по убедителен начин, че удостовереното посредством заверка от 20.06.2008 г. относно собственика на така описаната постройка не е вярно. Самият ищец вече бил станал собственик на постройката с постановление за възлагането й, влязло в сила на 25.05.2008 г. и вписано по съответния ред на 06.06.2008 г., както стана ясно от представения пред настоящата инстанция четлив препис от акта. Т. е. ищецът не само е придобил постройката, преди сключване на договора за продажба на земята на другиго, но и е бил вписал акта, пораждащ вещното му право по съответния ред, със всички благоприятни за него последици от това вписване. Страните по нищожната сделка не могат да се позовават на незнание за придобиването на собствеността върху овчарника, преди датата на продажбата на земята. Отделен е въпроса, че купувач е бившия собственик на постройката, а както е известно вписването има оповестително действие по отношение на трети лица, каквото той не би могъл да се нарече в конкретния случай. Този факт обаче губи значението си за изхода на делото, при положение, че приобретателят доказа вписването на акта, от който черпи правото си на собственост, още на 06.06.2008 г. От тази дата вписването е породило своето оповестително действие по отношение на неограничен кръг правни субекти, т. е. – на всички.

Ищецът несъмнено е доказал невярното отразяване на факта, кой е собственик на постройката в оспорената скица, а освен това е установил и наличието на твърдяното правно основание за нищожност на сключената от ответниците сделка. Договорът за продажба на земята е от 01.07.2008 г., когато купувачът очевидно вече е бил загубил собствеността върху овчарника. Поради това не е отговарял на условието да закупи земята, прилежащ терен към него, по реда, по който това е станало. Липсва основен елемент от фактическия състав на чл.45а от ППЗСПЗЗ и това води до нищожност на сделката, като сключена в противоречие със закона. Условието, купувачът, придобиващ земята, по този специален ред, да е собственик на постройката, към която теренът е прилежащ, е императивно предвидено и без него не може да се извърши валидно сделката. В свое решение № 192 по гр. д. № 6365/2007 г., ІІ г. о. и Върховният съд определя този елемент от фактическия състав като “conditio sine qua non” – условие, без което не може да се извърши сделката. Липсата на това условие към момента на сключване на договора, с който завършва сложния фактически състав, целящ прехвърлянето на собствеността върху земята от държавния поземлен фонд, е основание за нищожност на сделката. Моментът, в който е издадена заповедта за определяне на едно лице за купувач по реда на чл. 45а ППЗСПЗЗ не е меродавен при преценката за наличие на основание за нищожност. Не е достатъчно купувачът да е бил собственик на сградата, когато е издадена тази заповед, а е задължително при финализиране на процедурата, т. е. при сключване на договора, това условие да продължава да съществува. В настоящият случай е липсвало, с оглед доказаното придобиване на овчарника от ищеца в едни предходен момент. Това е достатъчно основание, за да бъде уважен иска по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като се обяви сделката за нищожна поради противоречието й на закона.

Решението на районния съд е изцяло неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови ново, с което се признае за неистински документ /с невярно съдържание/ оспорената скица, заверена на 20.06.2008 г., в частта и удостоверяваща, че собственик на овчарник с площ 406 кв. м., отразен на скицата с № 01, е “Б.” ЕООД, а договорът за покупко-продажба на държавен недвижими имот от 01.07.2008 г., сключен между ответниците по делото се обяви за нищожен.

Ответниците следва да заплатят на ищеца, жалбоподател в настоящото производство, всички разноски за двете съдебни инстанции, които са в размер на 1 605 лв.

Предвид цената на иска, определена в съответствие с представеното удостоверение за данъчна оценка, решението на подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение по гр. д. № 852/2009 г. по описа на Велинградския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за неистински документ /с невярно съдържание/ скица № Ф 1489, издадена от ОСЗГ-Велинград на 08.09.2005 г. и заверена от длъжностно лице от същата служба на 20.06.2008 г., в частта й, удостоверяваща, че към момента на извършване на заверката, собственик на отразената на скицата сграда “01 - овчарник с площ 406 кв. м., е “Б.” ЕООД.

По иска на Н.С.Б. ***, с ЕГН ********** с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД: обявява за нищожен договор за покупко-продажба на държавна земя – частна държавна собственост по чл. 27,ал.6 ЗСПЗЗ, сключен на 01.07.2008 г. между ответниците: Държавата, представлявана от упълномощено от министъра на земеделието и храните лице и “Б.”***.

ОСЪЖДА ответниците “Б.”***, представлявано от И.И.Б. и Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, да заплатят на Н.С.Б. ***, с ЕГН **********, разноски в размер на 1 605 лв. /за двете съдебни инстанции/.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.