Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер               163                          13.04.2011г.             град    Пазарджик                               

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, втори въззивен граждански състав,  на тридесети март две хиляди и единадесета година в открито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                                    Председател: Минка Трънджиева                                                                                     Членове: Венцислав Маратилов

                                 Росица Кюртова

 

при участието на   секретаря Д.Н. като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№ 251 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:     

            Производството е въззивно и се развива по глава „Двадесет и пета” от Гражданския процесуален кодекс -Бързо производство.

         С решение №73 от 01.02.2011г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№5055/2010г. по описа на същия съд, е осъден Д.А.Р., с ЕГН-********** *** да заплаща месечна издръжка в полза на  малолетното дете С.Д.Р., ЕГН-********** чрез нейната майка и законна представителка С.В.Р., ЕГН-********** *** в размер на 100лв, считано от 19.11.2010г. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването на издръжката ведно със законната лихва при забава на всяка една месечна вноска като за разликата от 100лв до 350лв или за сумата от 250лв, както и за минал период от 19.11.2009г. до 19.11.2010г. искът е отхвърлен. Допуснато е предварително изпълнение на съдебното решение като Д.Р. е осъден да заплати и държавна такса  в размер на 144лв.

         В срока по чл.259 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищцата в производството пред първата инстанция С.Р. като майка и законен представител на малолетната си дъщеря С.Р., чрез процесуалния си представител адв.Пл. Х. ***, с която е обжалвано съдебното решение в неговите отхвърлителни части като се твърди, че то е порочно като противоречащо на материалния и на процесуалния закон и е необосновано.Според жалбоподателят съдът не е прецизирал извода си, че за нуждите на детето са необходими 200лв месечно от които половината да заплаща бащата, а останалата сума да се допълва от майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето като по този начин  грижите не са оценени по достойнство и че справедливото разпределение на родителските задължения изисквало щом единия родител сам предоставя най-неоценяемото- родителското присъствие и подкрепа, а другия родител е свободен от това задължение, то последният да се ангажира с по-голям дял от  паричната издръжка, тоест, в случая бащата да поеме по-голяма част от тази обща сума. Като допуснато съществено процесуално нарушение от първостепенния съд е излага довода, че  съдът е отказал събиране на представени от ищцата в първото съдебно заседание писмени доказателства, както и е отхвърлил направени доказателствени искания по реда на чл.192 и по чл.190 от ГПК, позовавайки се на разпоредбата на чл.312 ал.2 от ГПК и на неприложимост на чл.143 ал.2 от ГПК в заповедното производство с оглед настъпила преклузия. Според жалбоподателят съдът с доклада си не е указал на страните да предприемат съответните процесуални действия както и за последиците от неизпълнението на указанията, като бил дал само указания  на страните да вземат становище  във връзка с доклада и че не било обявено изрично от съда за процесуалното си намерение да разгледа делото по глава 25 от ГПК. Твърди се, че разпоредбата на чл.312 ал.2 от ГПК не въвежда специално за бързото производство правило, което да създава различен от нормата на чл.143 ал.2 от ГПК режим по отношение правото на ищеца в открито съдебно заседание  и след разрешаване на предварителните въпроси, да поясни и допълни исковата си молба и да посочи и представи писмени доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника. Твърди се, че делото е решено без да се приемат и вземат в предвид доказателствата и доказателствените искания, които според жалбоподателят са били своевременно представени и посочени и че последните са от значение по спора с оглед установяване на по-различни параметри на имущественото състояние на ответника от онези, които той признава в отговора си на исковата молба и в обясненията си по чл.176 от ГПК. Неправилно било  схващането на съда касаещо присъждането на издръжка за минал период, която претенция била отхвърлена поради наличие на доказателства за преводи на суми за издръжка от ответника за периода  от м.ноември 2009г. до м.ноември 2010г. в размер общо на 920лв, кредитирайки и събраните в процеса гласни доказателства  и че според жалбоподателят само на два от пощенските записи имало безспорни данни, че е изпратена издръжка, като в другите документи не били отразени такива обстоятелства, поради което не следвало да се дава вяра и на разпитания по делото свидетел. Искането е да се отмени решението на първата инстанция в отхвърлителните му части и се уважи претенцията за издръжка в пълен размер както и за претендирания  период за минало време. Прави същите доказателствени искания които са направени и пред първата инстанция, събирането на които е отказано с нарочно определение на въззивния съд от 16.03.2011г.

         В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от Д.Р. в който се излагат доводи за правилност на решението в обжалваните му части. Поддържат се доводите изложени и в отговора на искова молба.Анализират се представените пред първата инстанция доказателства и се обосновава извода, че за минало време е изплатена издръжка в размер на 1300лв, като се взема становище, че писмените документи, събирането на които е отказано от районния съд, е следвало да бъдат представени още с подаването на исковата молба или в едноседмичния срок от получаването на доклада тъй като те не установяват нови обстоятелства, а са били известни и на ищцата както и че са неотносими към предмета на спора. Прилага с отговора си ново писмено доказателство за настъпило обстоятелство след постановяване на съдебното решение от първата инстанция.

          Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери изцяло валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната му част и правилността му с оглед изложеното във въззивната жалба при което констатира следното:

         Обжалваното решение е валидно и допустимо тъй като съдът се е произнесъл в предвидения от закона състав, процесуален ред и форма, и по надлежно предявени искове за издръжка при наличие на правен интерес за ищцата да претендира такава за малолетното си дете

          Предявени са при условията на обективно съединяване искове за присъждане на издръжка на малолетно дете за минало време по чл.149 от СК – една година преди предявяване на иска и за текуща издръжка по чл.143 ал.2 от СК.

          В исковата си молба С.Р. като законен представител на малолетната си дъщеря С.Р. твърди, че ответникът Д.Р. е баща на детето, като родителите живеят разделено от средата на 2009г.. Детето живеело с майка си и в момента е ученичка в последен прогимназиален клас и освен разноски, необходими за посрещане на нуждите от храна облекло и понякога от лекарства има и задължителни разходи за учебници, тетрадки и други задължителни за обучение в съответната образователна степен учебни материали. Моли да се осъди бащата да заплаща на малолетната С. месечна издръжка в размер на 350лв с начален момент 1 година преди датата на предявяване на исковата молба, а именно считано от 19.11.2009г. до настъпване на условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при просрочие на всяко едно периодично вземане. Към  исковата молба са приложени писмени доказателства свързани с установяване на родствената връзка между детето и родителите му  и е направено доказателствено искане по реда на чл.176 от ГПК да се задължи ответника да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса ”Вярно ли е ,че живее  отделно от семейството си, работи и получава месечно възнаграждение в размер, надвишаващ 2000лв?”.      Постъпил е и отговор на исковата молба от Д.Р. в който се заявява, че признава иска по основание, но го оспорва по размер. Твърди, че претендираната сума като месечна издръжка от 350лв е изключително висока с оглед доходите и възможностите му, че не реализира трудово възнаграждение от 2000лв месечно, че работи към фирма ”Баумакс”-гр.Пловдив на повикване без трудов договор, че получава средно месечно по 400лв и е съгласен да плаща издръжка по 80лв месечно. Твърди, че няма трайна съществена промяна на възможностите му да изплаща  издръжка в претендирания размер както и установена изключителна нужда на детето от такъв висок размер на издръжката. Сочи още, че в момента при него живее и той полага грижи за дъщеря си от първия брак В. Р. родена през 1992г., ученичка в 12-ти клас. Прилага писмени доказателства в подкрепа на довода си, че е изплатил 1040лв като издръжка на детето С. за минало време както и сочи гласни доказателства за установяване на платени и на други суми също като издръжка на малолетната С..

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

         По делото няма спор, а това се установява и от събраните доказателства, че С.Р. и Д.Р. са родители на малолетната С.Р., родена на ***г. и че последната в момента е ученичка.

         След постъпване на отговора на исковата молба, в срока по чл.312 от ГПК съдът в закрито заседание с разпореждане е изготвил писмен доклад по делото, в който е отразил  подробно обстоятелствата изложени в исковата молба и в отговора, квалифицирал е заявената искова претенция и е разпределил доказателствената тежест, произнесъл се е по доказателствените искания и е приканил страните към спогодба на основание чл.312 ал.1 т.3 от ГПК, указал им е още да вземат становище във връзка с доклада на съда  и е насрочил делото в открито съдебно заседание в срока, визиран в т.1 на чл.312 ал.1 от ГПК, тоест, налага се извода, че съдът е приел, че се касае за бързо производство, развиващо се по глава „Двадесет и пета” от ГПК-чл.310 т.6 от ГПК /редакция ДВ, бр.42/2009г/ във връзка с чл.146 ал.2 от СК.

         Това разпореждане заедно с препис от отговора на ИМ е връчен на ищцата на 06.01.2011г. съгласно чл.312 ал.2 от ГПК,  като до крайния срок-13.01.2011г. тази страна не е взела становище по доклада нито е направила нови доказателствени искания във връзка с дадените указания по доклада.

         Едва в първото по делото заседание  ищцата излага нови твърдения  във връзка с имущественото състояние на  Д.Р., а именно, че той има регистрирана собствена фирма с наименование ”Белдор-2009” ЕООД и че на името на тази фирма има закупувани и записани МПС, както и че е придобивал в собственост недвижими имоти. Едва в това заседание са  направени новите доказателствени искания за събиране на писмените доказателства, чрез които ищцата иска да докаже, че ответника реализира значително по-високи по размер месечни доходи отколкото твърдените от него в отговора му 400лв. В това заседание не са изложени каквито и да било твърдения  и доводи за наличието на особени непредвидени обстоятелства поради които  ищцата не е могла да направи доказателствените си искания в срока по чл.312 ал.2 от ГПК, за да приеме, че не е настъпила предвидената от закона преклузия за събирането им при условията на чл.313 от ГПК.

         В този едноседмичен срок от връчване на отговора на ИМ на ищцата, няма направени и оспорвания на твърденията на Д.Р., че той е изплатил за минало време издръжка на детето С. в размер на 1040лв, нито  е оспорено съдържанието на представените с отговора писмени документи удостоверяващи този факт. Няма изложени твърдения, че тези плащания имат друг характер, че не са предназначени за изплащане на издръжка и че касаят примерно други отношения между С.Р. и Д.Р..

         При липса на такова изрично оспорване, а и след като за част от пощенските записи е посочено, че се дължат за издръжка, както и с оглед на факта, че всички суми са с адресат С.Р., то следва да се приеме, че чрез тях е установено направено плащане от Д.Р. за издръжка на детето С.Р.. Освен това от разпитания по делото свидетел А. Н. се установява, че Д.Р. на два пъти в негово присъствие е давал суми между 200лв и 300лв на майката на С.Р. *** ката издръжка за детето и които суми са били приети от последната. По отношение на трудовата заетост на Д.Р. свидетелят Н. установява, че знае, че той се занимава с монтаж на интериорни метални врати, като средно за един монтаж реализира доход между 30лв и 40лв с оглед сложността на монтажа, като му е осигурявал понякога работа на собствени строителни обекти в гр.Пазарджик, но е категоричен, че в момента трудно се реализират доходи от строителство поради застоя му. По реда на чл.176 от ГПК ответникът е обяснил, че живее отделно от семейството си от месец август 2009г., работи на частна практика без трудов договор и не реализира месечен доход от 2000лв.

         Ищцата не е изпълнила указанията на съда дадени в доклада да посочи дали е трудово ангажирана и какви доходи реализира, с оглед на преценката и на нейните възможности и определяне и на нейното участие съобразно възможностите си за задоволяване на нуждите на детето във връзка с определяне на размера на издръжката. В хода на устните състезания процесуалния представител на ищцата е изразил становище че при установеното по делото, че бащата реализира ежемесечно поне 400лв, то той може да заплаща  по 120лв месечно като издръжка за детето С..

         Пред въззивната инстанция е представено от ответника Р. експертно решение на Специализирана ТЕЛК ”Очни болести” при „МБАЛ Пловдив” АД,  № 0430 от 14.02.2011г. съгласно което на Д.Р. му е призната неработоспобност от  55% поради общо заболяване и с водеща диагноза „травма на окото и очната орбита” изразяващо се в пълна дефинитивна слепота на лявото око, дължаща се на тотална роговична левкома след преживяно перфоративно нараняване на същото и запазено централно и периферно зрение с корекция на дясното око и наличие на периферни дегенеративни промени по ретината, като лицето е инвалидизирано за срок от 3г.

         При тези данни въззивният съд намира, като взе в предвид възрастта на детето, неговите нужди, това че то е ученичка  в последен прогимназиален клас, и при липса на установени някакви изключителни негови нужди които следва да бъдат задоволявани, както и съобразявайки възможностите на двамата родители, които са в състояние да реализират доходи, като майката може да реализира по-голям доход в сравнение с бащата, и в размер равен на средната за страната работна заплата от 630лв,  тъй като за нея липсват данни да е нерабоспособна или да има влошено здравословно състояние, докато за бащата е установено изключително влошено здравословно състояние с намалена с повече от 50% работоспособност в резултат на причинена травма на лявото око, с оглед на което неговите възможности да реализира доходи значително са намалени, тоест, следва да се приеме, че той не може на реализира доходи повече от 400лв месечно, че ще са необходими месечно на малолетната С.Р. по 200лв, от които бащата да заплаща 100лв, като остатъка се допълва от майката, която следва да полага непосредствено и грижи по отглеждането и възпитанието на детето.  В този смисъл съдът възприема изцяло доводите на първата инстанция относно опредения общ размер на необходимата издръжка на детето и нейното разпределение между родителите. Дотолкова доколкото според жалбоподателката бащата е следвало за изплаща по-голям размер от издръжката след като няма задължение да се занимава с отглеждането и възпитанието на  детето, то този довод не се споделя от въззивната инстанция с оглед особеностите на настоящия случай, които са в посока на изключително ограничени възможности на бащата да реализира доходи в предвид влошеното му здравословно състояние настъпило в хода на настоящото производство, каквото ограничение във възможностите да се реализират по-високи доходи несъществува по отношение на майката на детето  С.Р., още повече, че същата няма задължение за издръжка към друго дете. Следователно правилно, обосновано и в съответствие със закона и с процесуалните правила първостепенният съд е отхвърлил претенцията за месечна издръжка за разликата над 100лв и до претендираните 350лв или за сумата от 250лв с оглед липсата на доказани по-високи нужди от нормално необходимите за детето С. както и поради изключително ограничените възможности на бащата да заплаща месечна издръжка в по-голям размер, с оглед и на новите обстоятелства установени пред въззивната инстанция.

         Неоснователна е и претенцията за издръжка заминало време. При положение, че ответникът е ангажирал писмени и гласни доказателства за изплащането на такава издръжка за минало време, и след като тези доказателства не са  изрично оспорени или да е направено възражение досежно истинността на документите, както и с оглед предназначението на заплатените суми именно за издръжка на детето С., и след като тези суми фактически са получени, което не е оспорено от майката, то се налага извода, че същите следва да бъдат признати като такива, тоест, бащата Д.Р. няма задължение да заплаща издръжка за минало време. В този смисъл и в тази част обжалваното решение е правилно като съдът споделя изцяло доводите на първата инстанция и препраща към мотивите на решението в тази им част, наред с изложеното.

         С тези съображения Окръжният съд намира, че ще следва да потвърди решението на първата инстанция в обжалваните му части.

         Съдът не присъжда разноски за въззивната инстанция в полза на ответника по въззивната жалба тъй като няма направено такова искане както и ангажирани доказателства в тази насока.

         Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                              Р  Е  Ш   И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №73 от 01.02.2011г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№5055/2010г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО  е отхвърлена претенцията на С.В.Р., ЕГН-********** *** за осъждане на Д.А.Р., с ЕГН-********** *** да заплаща месечна издръжка в полза на  малолетното дете С.Д.Р., ЕГН-********** чрез нейната майка и законна представителка С.В.Р., за разликата от 100лв до 350лв или за сумата от 250лв, считано от 19.11.2010г. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването на издръжката за посочената разлика  ведно със законната лихва върху тази разлика при забава на всяка месечна вноска,  както и месечна издръжка от по 350лв за периода от една година преди подаването на исковата молба- 19.11.2009г. до 19.11. 2010г.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р България в едномесечен срок, считано от 13.04. 2011г. за която дата страните са уведомени от съдебно заседание при условията на чл.315 ал.2 от ГПК.

 

         Председател:                          Членове:1.             2.