О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 464

               

 

Номер                    15.06.2011г.                  гр. Пазарджик                               

 

                               

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав, на  тринадесети юни две хиляди и единадесета година  в закрито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                          Председател: Минка Трънджиева                               

    Членове: Албена Палова

                    Венцислав Маратилов                                        

 

 

при участието на   секретаря………, като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно ч. гр.д.№ 502 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:   

            Производството е по реда на чл.278 ал.1 във връзка с чл.274 ал.1 т.2 и с чл.407 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

         Обжалвано е определение №1283 от 26.05.2011г.  на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№3996/2010г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение  искането на адв.Т. като пълномощник на Професионална гимназия по транспорт /ПГТ/ -с.Виноградец, обл.Пазарджик, представлявана от Директора на гимназията С. Е., да бъде осъден ищеца С.Г.П., с ЕГН-********** *** да заплати разноски в размер на 208лв в производството по чл.405 от ГПК във връзка с чл.404 т.1 от ГПК, от които 200лв изплатено адвокатско възнаграждение, 5лв държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 3.00лв такса за банков превод.

         Във въззивната частна жалба, с вх.№7385 от 27.05.2011г.  подадена от молителя в производството по чл.404 от ГПК ПГТ-с.Виноградец, обл.Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв.Т. се излагат доводи за порочност на определението като необосновано и незаконосъобразно, иска се да бъде отменено и по реда на чл.278 ал.2 от ГПК да бъде издаден изпълнителен лист за процесната сума. Според частният жалбодател съдът е следвало да се произнесе с разпореждане, а не с определение, като срока за обжалването не е едноседмичен, а двуседмичен, че производството по чл.404 от ГПК е едностранно производство, има едностранен характер и по него не се връчва препис от молбата за издаване на изпълнителен лист на противната страна, а двустранния му характер се появява от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, но при обжалването по чл.407 ал.1 от ГПК се запазва едностранния му характер. Счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно тъй като  независимо, че е междинно производство, ситуирано между исковото и изпълнителното производство, за него важи правилото на чл.81 от ГПК предвиждащо внасяне на отделна държавна такса и отделни  разноски за молителя, които се присъждат именно в него, защото е производството, в което също се разглеждат всички въпроси включително и тези за разноските  в него по смисъла на цитираната разпоредба. Не се споделят доводите  на първостепенния съд, че с постановения съдебен акт като решение се присъждат деловодни разноски, съобразно чл.80 от ГПК, като не се отчита от съда специфичния характер на производството по чл.404 и следващите от ГПК като междинно производство  и че съдът не можел да се произнася  след постановен акт за внесени ДТ и разноски за адвокат  априори в съдебното решение, а се произнасял именно в разпореждането си по чл.406 от ГПК. Според жалбоподателят, правно несъстоятелно е  да се произнася въззивен съд окончателно, като се изключат разноските в това междинно производство. Не се споделя и довода на съда за недопустимост в последствие страната да допълва искането си за присъждане на разноски с включване на сторени такива в един по-късен момент, което  било несъобразено със самостоятелния, междинен характер на това производство по чл.405 и следващите от ГПК и неговата независима роля.Несъстоятелен бил довода на съда, че  в уговореното адвокатско възнаграждение се включвало и издаването на изпълнителен лист, защото се касаело за различни производства, всяко със самостоятелен характер. Като аргумент за дължимост на разноски, респективно присъждането им в производството по чл.405 от ГПК се сочи регламентацията в новия ГПК на заповедното производство, като се акцентира, че и двете производства са в един и същи дял на ГПК-Пети, озаглавен ”Изпълнително производство” с две глави-„Издаване на изпълнителен лист”/глава тридесет и шеста/ и глава „тридесет и седма”- „Заповедно производство” и след като в заповедното производство се заплащат разноски, без да е проведено исково производство, то и по реда на чл.405  и следващите от ГПК, следва да се дължат  такива разноски, респективно да бъдат присъдени направените такива в това производство. Искането е да се отмени обжалваното определение и се присъдят исканите разноски в полза на ПГТ-с.Виноградец.

         Постъпил е и отговор на частната жалба от  С.П., в който се излагат доводи за правилност на обжалваното определение. Твърди се още, че към момента П. няма никакви задължения към Гимназията за които да се иска издаване на изпълнителен лист.Прилага и вносни бележки за платени в полза на Гимназията суми присъдени като разноски с решение №60 от 22.02.2011г. по в.гр.д.№23/2011г. по описа на Пазарджишки окръжен съд и с определение №229 от 28.03.2011г. постановено по същото дело.

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

         С молба от 30.03.2011г. заведена под вх.№2004, /лист №150 от досието на гр.д.№3969/2010г. по описа на ПРС/, подадена от Професионална гимназия по транспорт-с.Виноградец, общ.Септември, обл.Пазарджик чрез процесуалния си представител адв. В.Т., е поискано да бъде издаден по реда на чл.405 от ГПК изпълнителен лист срещу С.П. за присъдени в полза на Гимназията разноски по влязло в сила решение  по гр.д.№3996/2010г. на Пазарджишки районен съд и по определение на Пазарджишки окръжен съд №29 от 28.03.2011г. по в.гр.д.№23/2011г., съответно 350лв разноски за първата инстанция и 475лв за въззивната инстанция. С молбата е поискано и присъждане в същото производство и на направени разноски в това производство в размер на 208лв по приложен по делото списък, съгласно чл.80 от ГПК.         С нова молба от 01.04.2011г. заведена под №4737, молителят ПГТ с.Виноградец, обл.Пазарджик отново поддържа искането си за присъждане на разноските направени в производството по издаване на изпълнителен лист съгласно приложения списък и издаване на изпълнителен лист за тези разноски.

         С разпореждане от 05.04.2011г. е разпоредено от първостепенния съд /Пазарджишки районен съд/ да се издаде изпълнителен лист/ИЛ/ за сумите от 475лв плюс 350лв, като такъв ИЛ е издаден на 11.04.2011г. видно от отметката, направена на лист №144/гърба/ - стр.№4 от съдебно решение №1045 от 13.12.2010г. / виж досието по същото дело/, като по отношение искането за присъждане на разноските, направени в производството за издаване на ИЛ, е постановено да се извърши размяна на книжата и е даден срок за становище на ответната страна.

         За претендираните разноски направени в производството по издаване на изпълнителен лист и заявени в размер на 208лв няма постановен изричен съдебен акт.

         С молба с вх.№698/18.05.2011г. Гимназията чрез повереника си адв.Т.  е поискала първостепенния съд изрично да се произнесе по искането й за присъждане на направените разходи в производството по чл.405 от ГПК.

         С определение №1283 от 26.05.2011г. Пазарджишкият районен съд е оставил без уважение това искане.

         За да откаже присъждането им съдът е приел, че е налице приключило исково производство с постановен окончателен акт от въззивната инстанция /в.гр.д.№23/2011г. по описа на Пазарджишки окръжен съд/, който се е произнесъл и по искането за разноски, въз основа на който акт районният съд е постановил издаване и на изпълнителен лист. Според първостепенният съд недопустимо е  в последствие страната да допълва искането си  за присъждане на разноски с включване на сторени такива в един по-късен момент, какъвто характер имало искането на ПГТ направено чрез пълномощника й.

         Като втори довод, съдът сочи, че  уговореното  адвокатско възнаграждение изплатено на процесуалния представител на Гимназията, е за правна помощ и защита до окончателното приключване на производството по делото, което включва и издаване на изпълнителен лист за присъдените с решението суми в полза на страната, включително и деловодни разноски в зависимост от изхода на делото и че няма правна възможност и уредба, която да предвижда в производството по чл.405 във връзка с чл.404 т.1 от ГПК да бъдат присъждани деловодни разноски.

         Въззивната частна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в производството по издаване на изпълнителен лист против подлежащ на обжалване акт на съда и в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество частната жалба е изцяло неоснователна.

         Обжалваното определение е валидно, допустимо и по същество  правилно като при постановяването му не са допуснати пороци, даващи основание същото да бъде прогласено за нищожно, респективно обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно.

         Съдът се е произнесъл в рамките на своята правораздавателна компетентност, в съответния състав и по предвидения в закона процесуален ред и форма.

         Дотолкова доколкото във въззивната частна жалба се сочи, че първостепенният съд е дължал произнасяне във формата на разпореждане, визирайки разпоредбата на чл.405 от ГПК, то този довод е несъстоятелен.

         Разпореждането като вид съдебен акт с който съдът се произнася, е предвиден в строго определени в закона случаи. Една от хипотезите при които съдът постановява разпореждане, е когато се произнася по искането за издаване на изпълнителен лист в производството, развиващо се по реда на чл.405 и следващите от ГПК. Актът който постановява съда е разпореждане за издаване на изпълнителен лист, респективно разпореждане с което се отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист. Този акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл.407 от ГПК.

         Когато страната моли да й бъдат присъдени направени в производството разноски, това може да стане със съответния акт, с който приключва делото в съответната инстанция, което е принципното положение.  Но няма пречка и не представлява съществено процесуално нарушение водещо до такъв порок на съдебния акт който да го прави нищожен, респективно да подлежи на обезсилване като недопустим, ако вместо с разпореждане относно претенцията за присъждане  на разноски, съдът се произнесе с определение. Още повече, че по реда на чл.248 от ГПК е предвидена процедура за изменение на съдебното решение в частта за разноските, което се извършва с определение, постановено по ал.3 на същия член.

         Правилно е отказано присъждането на разноски в производството по издаване на изпълнителен лист. Това е така поради специфичния характер на производството по издаване на изпълнителен лист и с оглед ограничения му предметен обхват. Безспорно това е едностранно производство. Проверката, която се извършва от съда е свързана с редовността на изпълнителното основание от външна страна /постановените вече актове по чл.404 от ГПК/  и дали същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Изпълнителния лист възпроизвежда съдържанието на изпълнителното основание.

         Действително видно от данните по делото разноски по издаването на изпълнителен лист са направени от молителя и представляват допълнителни плащания. С оглед обаче на спецификата на това производство, проверката за тяхната дължимост или недължимост, респективно присъждане или неприсъждане не може да се извърши от съда, постановяващ издаването на изпълнителния лист. След като се касае за разноски направени по издаването на ИЛ, тяхното претендиране, респективно присъждане следва да се извърши в друго, отделно производство.  

         Издаването на изпълнителен лист по чл.405 и следващите от ГПК е част от изпълнителния процес  и е включено в глава „Тридесет и шеста” на ГПК- ”Общи положения”. Издаването му предхожда по време започването на изпълнението от страна на съдебния изпълнител, който пристъпва към извършване на съответните изпълнителни действия по молба на  заинтересованата страна на основание представен ИЛ или друг акт, подлежащ на изпълнение.

         В случая актуални са и намират безусловно приложение и постановките на  определение №20 от 14.01.2008г. на ВКС на Р Б, ІV г.о.  по ч.гр.д.№2103/2007г., с докладчик съдията М. Ф..

         Тези постановки не се променят и от въведеното с новия ГПК заповедно производство, което в някаква степен е аналог на несъдебните изпълнителни основания, макар и по същество да е съвършено нов институт, в който изрично е предвиден и съответния процесуален ред за проверка законосъобразността на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, чрез нейното обжалване от страните. Доколкото такъв изричен процесуален ред няма предвиден в производството по чл.405 и следващите от ГПК, то се налага извода, че присъждането на разноски в това производство не може да се извърши, което обаче не отменя правото на страната, която ги е направила да иска присъждането им в друго производство, както се посочи по-горе.

         В този смисъл, въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде  потвърдено изцяло. Същото не страда от пороците визирани във въззивната частна жалба.

         При този изход на спора неоснователна се явява и претенцията на жалбоподателя ПГТ-с.Виноградец, обл.Пазарджик за присъждане на разноските направени по повод разглеждането на въззивната му частна жалба в размер на 18лв.

         Водим от горното и на основание чл.278 ал.1 във връзка с чл.274 и чл.405 и следващите от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                              О П Р Е Д Е Л И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение №1283 от 26.05.2011г.  на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№3996/2010г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение  искането на адв.Т. като пълномощник на Професионална гимназия по транспорт- с.Виноградец, обл.Пазарджик, представлявана от Директора на гимназията С. Е., да бъде осъден ищеца С.Г.П., с ЕГН-********** *** да заплати на Гимназията разноски в размер на 208лв в производство по чл.405 от ГПК във връзка с чл.404 т.1 от ГПК, от които 200лв изплатено адвокатско възнаграждение, 5лв държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 3.00лв такса за банков превод.

         На основание чл.274 ал.4 във връзка с чл.280 ал.2 от ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване.

 

         Председател:                          Членове:1.             2.