Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер      583 /        14.12.2011г.             град    Пазарджик                               

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, втори въззивен граждански състав,  на  тридесети ноември  две хиляди и единадесета година в открито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                                    Председател: Минка Трънджиева                                                                                     Членове: Венцислав Маратилов

                                                                              Илиана Д.

                                                                             

                                

 

при участието на   секретаря Д.Н. като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д№991 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:     

            Производството е въззивно  и се развива по глава „Двадесет и пета”- ”Бързо производство”-чл.317 във връзка с чл.310 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

         С решение №833 от 13.10.2011г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№2329/2011г. по описа на същия съд, на основание чл.74 ал.1 от КТ  е обявена недействителността на допълнително споразумение №19 от 17.03.2011г. сключено между ищцата С.Й.Д.,***, с ЕГН-********** и ответната Районна Здравно-осигурителна каса-гр.Пазарджик, уважени са и исковете против Касата с правно основание в чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата С.Д., постановено със заповед №ЗП-3/04.04.2011г. издадена  на основание чл.71 ал.1 от КТ, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност и работодателят е осъден да й заплати обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконно уволнение в размер на 2916лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлена претенцията за присъждане на лихва, считано от 04.04.2011г. Със същото решение ответника е осъден да заплати   разноски в полза на РС-гр.Пазарджик направени за вещо лице в размер на 50лв, както и е допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл.242 ал.1 от ГПК в частта относно присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.

         Решението се обжалва от ответника в производството пред първата инстанция РЗОК-Пазарджик чрез пълномощника си адв. д-р С.С. *** с доводи за порочност като постановено в противоречие на материалния и на процесуалния закон.

         Поддържа се, че единственото открито съдебно заседание от 13.09. 2011г. е проведено от съда въпреки представен болничен лист и молба от процесуалния представител на ответника за отлагане разглеждането на спора, като независимо от това съдът е дал ход на делото и по този начин работодателят е бил лишен от възможността да се защити и да представи доказателства, които  да оспорят твърденията сочени в исковата молба на ищеца и такива, които да подкрепят  твърденията в отговора на исковата молба и по тази причина не е доказано наличието на предпоставките на разпоредбата на чл.71 ал.1 от КТ. Твърди се, че страната е била лишена от участие в разпита на свидетелите, както и от възможността да вземе становище по заключението на вещото лице. Според жалбоподателят, решението е необосновано и немотивирано поради недоказаност на твърденията на ищцата за  липсата на изразена от нея воля и желание да подпише допълнителното споразумение, че последното е подписано в резултат на въздействие на работодателя и че в същност ищцата е формирала волята си абсолютно самостоятелно и го е направила два дни след представянето на споразумението. Излага се и довод за недоказаност по основание  на предявените искове с правно основание в чл.344 ал.1-ал.3 от КТ . Иска се решението на първата инстанция да бъде отменено и се постанови ново с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. С въззивната жалба са ангажирани писмени доказателства, събирането на които е отказано по причина, че тези документи са представени в производството пред първата инстанция и обсъдени от районния съд. 

         Постъпил е и отговор на въззивната жалба, подаден от С.Д., чрез пълномощника й адв.С.Д., в който се излагат доводи за правилност на обжалваното решение във всичките му пунктове, отговаря се на възраженията в жалбата относно нарушено право на участие на страната в процеса като се поддържа, че съдът е приложил правилно процесуалния закон и е разгледал спора неуважавайки молбата за отлагане тъй като не са били налице условията на чл.142 ал.2 от ГПК. Поддържа се, че спрямо ищцата е бил упражнен недопустим психически натиск от работодателя по начин, че не й е бил представен избор как да постъпи, като в тази връзка се цитира и практика на ВКС-решение №1561 от 02.11.2000г. по гр.д.№244/2000г -  ІІІ г.о. и се акцентира на липсата на реално представена възможност за избор. Поддържа се довод, че предвид изразеното в последствие особено мнение, на практика ищцата е оспорила волята си да подпише споразумението доброволно. Акцентира се на проявена от ищцата ”изненада”  при получаване на допълнителното споразумение, и се прави извод за непостигнато предварително, а и последващо съгласие относно изменението на трудовото правоотношение. Анализират се показанията на св.Шанова и се извежда тезата, че ищцата не е формирала самостоятелно волята си да подпише това допълнително споразумение, а е била принудена на стори това под страх от уволнение и че психическото състояние й след срещата със служителката Жечева, заемаща длъжността „ТРЗ”  означавало, че от тази принуда ищцата е била изключително силно стресирана до степен на влошаване на здравословното й състояние. Според въззиваемата страна, от становището на служителката, заемаща длъжността „ТРЗ” ставало ясно, че  действията на последната са  извършени по изричното разпореждане и настояване на директора на РЗОК, което също се излага като аргумент за липса на свободно формирана воля у ищцата, в противовес на което са доводите, изложени във въззивната жалба. Поддържа се още, че след като съдът е обявил споразумението за недействително, трудовото правоотношение продължава да съществува като безсрочно такова, поради което прекратяването му на  основание чл.71 ал.1 от КТ се явява незаконно, затова е и отменено от съда. Иска се да бъде потвърдено обжалваното решение във всичките му части, с присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

          Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери изцяло валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната му част и правилността му с оглед изложеното във въззивната жалба при което констатира следното:

         Предявени са при условията на обективно съединяване иск за прогласяване недействителност на допълнително споразумение с което се изменя трудово правоотношение по реда на чл.119 КТ с искове за признаване на трудово уволнение за незаконно и  неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането на работника без работа в резултат на незаконно уволнение, ведно с присъждане на законната лихва-чл.74 ал.1, чл.344 ал.1 т.т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

         В исковата молба против Районната Здравноосигурителна каса гр.Пазарджик, представлявана от Директора А.Ш., ищцата С.Й.Д. твърди, че е била назначена на 19.01. 2009г. на работа в ответната каса на длъжността ”Старши експерт-Пресцентър  и работа със здравно осигурени граждани”. Освен задълженията по длъжностната характеристика за посочената работа  изпълнявала и  допълнително възлагани от работодателя дейности, както и замествала отсъстващи  колеги в други общини и че към работата й не е имало забележки. Като член на синдикалната организация на КНСБ в РЗОК през 2009г. била избрана на общо събрание за представител на служителите пред ръководството на касата. След назначаването на новия директор на касата А.Ш., станало през лятото на 2010г. ищцата твърди, че положението й е се  усложнило - не получила допълнително материално стимулиране /ДМС/, въпреки че такова й се следвало.  Със заповед №РД-09-1344/07.12.210г. била задължена да помага на юристите в касата за окомплектоването на преписки до съответния съд по постъпили жалби против касата, а с втора заповед от 14.03.2011г. № РД-09-279 й било вменено като задължение да завежда  регистри и прави заверка на рецептурни книжки, които дейности последната изпълнявала.

         Твърди, че на 17.03.2011г. била извикана от главния експерт ТРЗ/ЛС Ж, която й казала, че директорът  е наредил ищцата да подпише допълнително споразумение към трудовия си договор. Признава, че не е прочела цялото съдържание на споразумението, а само е видяла, че с него тя от „старши експерт” става „младши експерт” при запазване на трудовото възнаграждение което е получавала до момента, като твърди, че не е разбрала каква ще бъде новата й длъжност и защо се налага това. Изразила пред Ж несъгласие с налаганата промяна на трудовия договор и на въпрос: „Какво би станало, ако откаже да го подпише ?”, получила отговор, че  разпореждането на директорката било да бъде незабавно уволнена дисциплинарно като ще бъде намерен служител който като свидетел да удостовери отказа й да подпише. Твърди, че била изплашена, че ще загуби работата си, и силно притеснена от унижение и болка, и затова подписала  допълнителното споразумение. Прочела цялото му съдържание  едва на следващия ден  и то у дома си след приключването на работния процес, когато установила, че от „старши експерт” вече ще е „младши експерт” и че безсрочния трудов договор става срочен и то със срок за изпитване. Твърди, че нито волята, нито желанието й е било да подпише „подобен срочен договор”. Излага обстоятелства, че й станало лошо, в последващите два почивни дни била на легло, на първия работен ден след почивните дни /21.03.2011г./ получила сърдечна криза, с повишено кръвно налягане, била прегледана от д-р П, направена й е кардиограма в ДКЦ ”Здраве”-Пазарджик, а на личния си лекар д-р С обяснила причината за сърдечната и нервна криза. Били й издадени няколко болнични листа за временна нетрудоспособност, като на 26.03.2011г. била и хоспитализирана в здравно заведение в гр.Пловдив където пролежала до 29.04.2011г., а следващият болничен лист обхващал периода от 01.04. до 29.04.2011г. Твърди се, че всички болнични листове / общо 3броя/ са представени своевременно на работодателя от нейния баща, а лекарствата които й са изписани, получавала по рецептурна книжка и изплащани от РЗОК, от което ищцата прави извод, че  на работодателя й е известно заболяването й. Твърди, че на 04.04.2011г. изразила писмено пред работодателя си особеното си мнение / №13/ Вътр. П-72 //, по отношение на допълнителното споразумение, което е подписала и несъгласието си с промяната на характера на трудовия договор. Била изненадана от прекратяването на трудовото й правоотношение от страна на работодателя направено на същата дата със заповед №ЗП-3 на основание чл.71 ал.1 от КТ, като дори и заповедта й не била връчена по установения ред.

         Твърди, че допълнителното споразумение №19 от 17.03.2011г. представляващо неделима част от трудовия й договор №ТД-2/19.01. 2009г., с което се променя характера на трудовия договор противоречи на закона и на КТД  от 2009г. и е недействително поради следните обстоятелства: 1.В него били посочени две взаимно изключващи се правни основания-чл.67 ал.1 т.1 от КТ, което касае сключването на трудов договор за неопределено време и който факт първоначално подвел ищцата да подпише предложеното й изменение на трудовото правоотношение; 2.Ищцата се позовава на разпоредбата на чл.67 ал.3 от КТ като сочи, че тя никога не е изразявала желание за превръщане на трудовия договор от безсрочен в срочен; 3.Счита, че е нарушена разпоредбата на чл.70 ал.5 от КТ,  като е сключен втори договор за изпитване за една и съща работа, и в тази връзка се прави сравнение между трудовите задължения на двете длъжности по длъжностните им характеристики и се твърди, че липсват данни  за различие в трудовите функции, както и за съществуването на по-високи изисквания за заемането на длъжността ”младши експерт”, че няма разлика относно изискванията за знания, умения и опит които следва да имат служителите изпълняващи двете длъжности, сравняват се длъжностните характеристики и се прави извод, че първата заемана от ищцата длъжност е с по-високо йерархическо положение, включваща не само изпълнителски функции, но и такива като прием и обработка  на информация, изготвяне на справки и отчети, касаещи дейността на касата, организация, планиране и координиране на цялостната дейност на касата. Твърди, че по възлагане от директора е изпълнявала и трудови функции и дейности, включени във втората длъжностна характеристика и в тази посока визира заверка на рецептурни книжки, като извежда извод, че трудовите функции и изисквания към първата длъжност са били на много по-високо ниво от тези по новата дл. х-ка.;4.С промяната в характера на трудовия договор за работодателят се открила възможността за най-бързо прекратяване трудовото правоотношение /ТПО/ на ищцата, дори и без да провери качествата и възможностите й да изпълнява тези задължения, който извод се прави поради обстоятелството, че не е анализирано от последния представеното особено мнение, както и че в допълнителното споразумение не било посочено какви качества на работника работодателят желае да провери и изпита, както и без да е направена оценка на изпълняваната от ищцата дейност като старши експерт; 5.Допълнителното споразумение  е недействително по чл.74 от КТ и поради заобикалянето със закона тъй като изменението на ТПО от безсрочно в такова по чл.70 от КТ е било, според ищцата, подготвителен етап към прекратяване на трудовото правоотношение; 6.Подписът върху него е положен от ищцата единствено вследствие  на заплахата за незабавно дисциплинарно освобождаване от работа, влошеното здравословно състояние от тази заплаха и отношението към ищцата, както и от заблудата, че новопредложения й трудов договор остава безсрочен, в която заблуда била въведена с посочването на нормата на чл.67 ал.1 т.1 от КТ в допълнителното споразумение; 7.Противоречие с чл.12 т.8 от  КТД  № РД 14-42 от 16.06.2009г. да не се оказва пряк натиск върху служителя за неблагоприятно изменение на трудовото му правоотношение с цел накърняване на негови права или вече получени придобивки за заеманото работно място.

         Твърди се, че уволнението е незаконно, тъй като: 1.При евентуално прогласяване недействителността на допълнителното споразумение /ДС/ променящо характера на трудовото правоотношение, отпада основанието на което се постановява прекратяването на трудовия договор; 2.При обявена недействителност на ДС ищцата се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 т.3 и т.4 от КТ; 3.Заповедта за уволнение не е била връчена на ищцата; 4.Трудовото правоотношение е прекратено преди ищцата да започне работа по „нов срочен трудов договор” предвид разпоредбата на чл.70 ал.4 от КТ и че за работодателят не е възникнало основанието по чл.71 ал.1 от КТ тъй като срокът за изпитване още не е започнал на тече; 5.Уволнението е немотивирано тъй като работодателят е посочил само правната норма и липсват причините поради които прекратява ТПО.

         Моли да се обяви за недействително процесното допълнително споразумение от 17.03.2011г., да се признае за незаконно и се отмени уволнението на ищцата, постановено със заповед № ЗП-3/04.04.2011г., да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и се осъди работодателя да й заплати обезщетение за оставането й е без работа  поради незаконно уволнение  в размер 6 /шест/ брутни работни заплати ведно със законната лихва, считано от 04.04.2011г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

          В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника РЗОК гр.Пазарджик, с който се оспорват всички факти и обстоятелства изложени от ищцата. Твърди се, че на С.Д. не й се е полагало ДМС, тъй като тя  не е от категорията служители извършващи контролна дейност, спрямо които е било предвидено получаването на такова материално стимулиране. По съществото на спора твърди, че на ищцата е било предложено да заеме нова длъжност след влизане в сила, считано от 01.03.2011г. на ново длъжностно разписание, утвърдено от директора на РЗОК, съгласно което се  премахва една от двете бройки за длъжността ”старши експерт” в отдел ”Пресцентър и работа с ЗОГ”, като премахваната щатна бройка е  пренасочена и прехвърлена в отдел ”Жалби, ЛК и РК” за длъжност различна от заеманата до момента от ищцата и с различна длъжностна характеристика. Твърди се, че на 16.03.2011г. на ищцата, като заемаща една от двете щатни бройки ”старши експерт” в „Пресцентър”, е предложено друга длъжност със същото месечно възнаграждение, като изменението на трудовия договор е било възможно с подписването на допълнително споразумение и такова е предложено на Д., като последната след обмисляне е изразила съгласие за заемане на новата длъжност. Сочи се изрично, че никой не е заплашвал ищцата с дисциплинарно уволнение, така както се твърди в исковата молба, тъй като основание за такова  като част от дисциплинарната отговорност по КТ при нея не е имало. Признава се, че на ищцата е отговорено на въпроса й, „ Какво следва, ако откаже да подпише? ”, че „… ще й бъде прекратено трудовото правоотношение, тъй като длъжността й е закрита”, при което Д. е поискала срок за размисъл и на следващия ден е подписала споразумението, с което приема новото предложение. Твърди се, че срокът за изпитване вписан в допълнителното споразумение е посочен в предвид на това, че ищцата постъпва на нова длъжност с различна дейност и за да се проверят възможностите й, тъй като естеството на работа е различно и се допуска вероятност лицето да не се справи с поставените му задачи, което ще затрудни работата на РЗОК. Поради това е предложен нов срок за изпитване, с което ищцата първоначално се съгласила, а в последствие на 04.04.2011г. изразила особено мнение по отношение на това свое волеизявление. По отношение на соченото противоречие със закона на допълнителното споразумение и  относно промяната на срока на договора което следва да стане по  изричното съгласие на работника, се оспорва  твърдението, че ищцата никога не е изразявала писмено своето съгласие, като в същност съгласието й е в даването на отговор ден след предложението и неговия писмен формален вид се е изразил в изразяване на съгласието си чрез подписването му и явяването й на работа на следващия ден. Неправилно според ответника се интерпретира от ищцата  нарушаване на чл.12 т.8 от  КТД за оказан натиск, тъй като такъв не е оказван над нея нито към който и да било служител на РЗОК. Според ответника, в случая  КТД е неотносим към  допълнителното споразумение, като  се позовава на сключения индивидуален трудов договор. По отношение законността на уволнението се излага довод, че работодателят не е бил уведомен от ищцата за здравословното си състояние  до 04.04.2011г. и че от момента  на излизането си в болнични, тя не е счела за необходимо да уведоми ръководството на РЗОК или началник-отдела на който тя е подчинена и в следствие на това нейно поведение се нарушава дейността на РЗОК и поради тази причина е била издадена и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.71 ал.1 от КТ. Моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

          Видно от приложеното по делото заверено копие от трудово досие, ищцата С.Д. е започнала работа в ответната РЗОК, считано от 19.01.2009г. като във връзка с проверка на качествата й да изпълнява длъжността на която се назначава ”главен специалист”, шифър по НКПД 4192-3002 с място на работа - отдел „Договаряне, обработка и контрол на изпълнението на медицинска помощ, дентална помощ и аптеки”, сектор ”Предварителен и последващ контрол-ПИМП, СИМП, ИСП” в РЗОК гр.Пазарджик,  първоначално с нея е сключен договор със срок за изпитване в полза на двете страни, от 3 месеца - от 19.01.2009г. до 18.04.2009г. по чл.70 ал.1 от КТ /лист №90 от досието на гр.д.№2329/2011г. по описа на РС-Пазарджик/.

         С последващо допълнително споразумение и преди предходния договор да стане окончателен по реда на чл.70 ал.2 от КТ, №59 от 04.03. 2009г. на основание чл.119 във връзка с чл.70 ал.1 и чл.67 ал.1 т.1 от КТ е изменено трудовото правоотношение, като ищцата се преназначава на друга длъжност „Старши експерт-пресцентър и работа със здравно осигурени граждани”, с код по НКПД 2471-6026, като отново е предвидена клауза със срок за изпитване до 18.04.2009г., тоест, сключени са последователно два трудови договора със срок за изпитване на работника за работа на две различни длъжности. С изтичането на срока за изпитване-18.04.2009г. и поради непрекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.70 ал.2 от КТ трудовият договор е станал окончателно сключен, тоест, счита се, че ищцата окончателно е приета да изпълнява работата за длъжността ”Старши експерт-пресцентър и работа със здравно осигурени граждани”. Окончателно сключения договор за посочената длъжност има характеристиките на безсрочен трудов договор с оглед позоваването на страните по него на разпоредбата на чл.67 ал.1 т.1 от КТ-сключен за неопределено време.

         С допълнително споразумение №19 от 17.03.2011г. на основание чл.119, чл.71 ал.1 във връзка с чл.67, ал.1 т.1 от КТ и утвърдено длъжностно разписание на РЗОК-Пазарджик, в сила от 01.03.2011г., ищцата, считано от 17.03.2011г. се преназначава от длъжност ”старши експерт-Пресцентър и работа със ЗОГ” в ръководство, на длъжност „Младши експерт” в отдел ”Договаряне, обработка и контрол на изпълнението на извънболнична медицинска и дентална помощ и аптеки”, сектор „Жалби, лекарствена комисия и заверка на РК”, с код по НКПД 2422-5040. Уговорен е срок на изпитване до 16.09.2011г., а след изтичането му за неопределено време и при условията на пълен работен ден. Запазен е размера на трудовото възнаграждение, което ищцата е получавала на предходната длъжност.

         Това допълнително споразумение е подписано както от работодателя така и от ищцата и й е връчено на 17.03.2011г. на която дата й е връчена срещу подпис и  длъжностната характеристика за тази длъжност.

         По въпроса за характера на това допълнително споразумение следва да се отговори, че на практика между страните се  изменя съществувалото до момента трудовото правоотношение по отношение само на елементите „длъжност” и „място на работа”, като се запазва безсрочния характер на трудовото правоотношение /чл.67 ал.1 т.1 от КТ/, но се въвежда уговорка за срок за изпитване в полза и на двете страни по чл.70 ал.1 от КТ за проверка годността на работника да изпълнява новата длъжност ”младши експерт” в  сектор „Жалби, лекарствена комисия и заверка на рецептурни книжки” към  отдел ”Договаряне, обработка и контрол на изпълнението на извънболнична медицинска и дентална помощ и аптеки”.

         Следователно договора от безсрочен не се е превърнал в срочен договор на някое от основанията по чл.68 от КТ, нито е станал срочен по изразено желание от страна на работника по чл.67 ал.3 от КТ, тъй като хипотезата на чл.67 ал.3 от КТ има приложимост само и единствено при превръщане на договор за неопределено време в такъв за определено време за една и съща длъжност и при положение, че измененото правоотношение е срочно /решение на ВКС по чл.290 от ГПК №338 от 27.09.2011г. по гр.д.№64/2011г. ІІІг.о. /. А освен това в самото допълнително споразумение няма изрично уговорен срок за действие на договора, при което и по презумпцията на чл.67 ал.2 КТ  той продължава да е безсрочен. Уговорен е само срок за изпитване на работника, който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, тъй като договорът се  сключва за нова трудова функция. В случая, допълнителното споразумение не противоречи на разпоредбата на чл.67 ал.3 от КТ тъй като последната не намира приложение по причина, че длъжността е друга  поради което доводите изложени в исковата молба в тази посока не следва да се обсъждат като неотносими към предмета на спора / решение №765 от 11.01.2011г. по гр.д.№228/2010г. на ВКС-ІІІ г.о./. Следователно необосновано е твърдението на ищцата, че допълнителното споразумение е сключено при наличието на две взаимно изключващи се основания-договор за неопределено време и срочен договор. Като се посочи по-горе договорът продължава да е безсрочен, но се променя длъжността, която изпълнява ищцата и за която нова длъжност се уговоря срок за изпитване, след изтичането на който договора ще се счита за окончателно сключен за новата длъжност.

         На въпроса дали в случая има нарушение на разпоредбата на чл.70 ал.5 от КТ в предвид на това, че само веднъж може да се сключи договор за изпитване за една и съща работа, като в случая се твърди, че ищцата фактически е изпълнявала трудови функции и на „младши експерта”, по времето когато е работила като „старши експерт”, следва да се отговори, че нарушение няма.

         Новата длъжност, предвидена да се заеме от ищцата въз основа на процесното допълнително споразумение е съвършено различна по трудови функции. Извършваната работа от ищцата на длъжността ”старши експерт” коренно се различава по съдържание и естество от работата на младши експерта. Водещото е конкретната работа която се осъществява, а не изискванията за заемането на длъжността, йерархическо положение или по-високи нива. Съпоставени двете длъжностни характеристики се налага извода за съществено различие. Освен, че двете длъжности са предвидени в различни отдели в структурата на РЗОК, по същество функциите са коренно различни. Така, за новата длъжност „Младши експерт” в отдел ”Договаряне, обработка и контрол на изпълнението на извънболнична медицинска и дентална помощ и аптеки”, сектор „Жалби, лекарствена комисия и заверка на рецептурни книжки”, целта на работата е основно да се съдейства и подпомага работата на отдела, като преди всичко служителят:1.Подпомага дейността на лекарствената комисия; 2.Участва в дейността на лекарствените комисии в РЗОК, като приема, предава и връща протоколи на болни от диабет, паркинсон, епилепсия и психични заболявания; 3.Извършва проверки и заверява протоколи за отпускане на глюкомери и тест-ленти на инсулин зависими диабетици; 4.Проверява здравния статус на ЗЗОЛ; 5.Прави справки за вярност на ЕГН на ЗЗОЛ и проверка за избор на общопрактикуващ лекар за съответния гражданин; 6.Заверява рецептурни книжки, въвежда и актуализира данни в регистъра относно заверени рецептурни книжки/ т.т.4.1-4.6./. Трудовите функции са съобразно специфичните дейности на отдела и основно са свързани с подпомагане работата на лекарствената комисия в РЗОК.

         На длъжността „старши експерт” ищцата е изпълнявала съвършено различни функции, като целта на работата е била основно да приема и обработва получени писма, жалби, запитвания във връзка с дейността на РЗОК, като в тази връзка преките задължения са :”1. Приема и обработва постъпили запитвания, писма и жалби, свързани с дейността на РЗОК; 2.Приема и обработва запитвания, писма и жалби на здравноосигурени лица /ЗОЛ/, свързани с нарушения в дейността на РЗОК; 3.Изготвя и предава в завършен вид писмен отговор на постъпилите писма и жалби на база на становище на компетентни специалисти от съответните структурни звена на касата; 4.Осъществява прием на ЗОЛ и други в определени дни от седмицата и дава първоначални разяснения по поставените проблеми, като при нужда се консултира със съответния ресорен специалист и дава аргументиран отговор на поставения проблем; 5.Подготвя регулярна справка на постъпилите запитвания, писма и жалби, и анализира най-характерните проблеми; 6.Води и съхранява документация с оглед спецификата и изискванията на дейността му; 7.Организира, планира и координира дейностите, свързани с проучването на общественото мнение, реклама и медийна политика; 8.Отговаря за изготвянето на информационния бюлетин; 9.Поддържа медиен архив от централни и местни медии; 10.Съдейства при  подготвяне на информация за медиите от РЗОК; 11.Участва в семинари и други обучителни мероприятия организирани от НЗОК и РЗОК за повишаване на квалификацията си; 12.Подготвя документите по СФУК- „Заявка с контролен лист”, „Докладна записка” до директора или зам- директора, „Искане с контролен лист за извършване на разход”, дневници на заявките и исканията; води досиетата на изпълнителите при отсъствие на техническия сътрудник; 13.Издава и въвежда данни в регистъра за временни удостоверения, /заместващи ЕЗОК/; 14.Замества техническия сътрудник на РЗОК. Така посочените трудовите функции на двете длъжности са несъпоставими и съществено се различават като действително  работата на „младши експерта” е строго профилирана предвид конкретните дейности и нужди на отдела и сектора, където се осъществява тази дейност като тя основно е свързана с подпомагане работата на лекарствените комисии. Като „старши експерт”  ищцата има по-голяма оперативна самостоятелност, извършва по-голям по обем дейности и е пряко подчинена на директора, като трудовите й функции са ключови и в някаква степен това е свързано с определяне политиката на касата като цяло. Задълженията и отговорностите като „старши експерт” действително са по-големи, което обаче съвсем не означава, че по презумпция „старши експерта” може да изпълнява функции на „младши експерта”.  Има конкретно разделение на труда в отделните отдели с оглед структурата на РЗОК, и няма дублиране на дейностите, изпълнявани от „младши експерта” в посочения отдел с тези изпълнявани от „старши експерта” –пресцентър и работа със ЗОГ”.

         Дотолкова доколкото ищцата твърди, че е изпълнявала и дейности на „младши експерта”, то следва да се отбележи, че първо се касае само за една от всичките трудови функции, и се отнася само до завеждането на регистри и заверяването на рецептурни книжки на ЗЗОЛ, / заповед № РД -09-279 от 14.03.2011г.- лист №24 от досието на делото/, като с тези дейности не се изчерпват функциите на младши експерта, които както се посочи по-горе са основно свързани с работата на лекарствената комисия, в каквато връзка са и изводите на вещото лице А М по назначена по делото икономическа експертиза, а от друга страна видно от заповедта, тя касае един значително кратък период от време-само два дни преди да се предложи на ищцата да заеме тази длъжност с допълнителното споразумение /на 14-ти и 15.03.2011г./. Освен това възлагането на тези функции е направено за постигане на ефективност и икономичност в работата на касата / чл.4 ал.5 т.2 от Правилника за устройството и дейността на РЗОК/ и поради временно заместване на отсъстващ специалист от отдел „ЗОБ” /т.2.2 от констативно- съобразителната част от заключението на вещото лице-лист №109 от досието на делото/.

         Следователно не може да се приеме за основателен довода, че се касае за една и съща работа, поради което в нарушение на закона да е сключен за втори път договор за изпитване за една и съща работа и затова допълнителното споразумение да се явява недействително.

         По отношение на изразеното от ищцата особено мнение от 04.04. 2011г. относно сключеното допълнително споразумение, следва да се отбележи следното:

                На първо място, ищцата фактически е започнала работа на новата длъжност още на 17.03.2011г., работила е общо три работни дни /17, 18 и 19.03./, дори се е явила на работа и на 21.03.2011г. и по време на изпълнение на трудовите си функции през този ден е получила  сърдечна криза /стр.2-ра на исковата молба/, тоест, тя реално е започнала да изпълнява новите си трудови задължения. Твърдението в исковата молба, че ищцата е била два дни в почивка /събота и неделя/ не отговаря на истината, при положение, че съботният ден е бил работен ден, /решение № 878 на МС от 16.12.2010 г. за разместване на почивни дни през 2011г./, в каквато връзка са и изводите на вещото лице, които не са оспорени от ищцата, а и липсват доказателства тя да не е била на работа на този ден. Доколкото едва на 18.03.2011г., /петък/ след приключване на работния процес и у дома си е прочела какво е подписала като допълнително споразумение, то това не може да бъде довод в полза на ищцата за това, че не е разбрала своевременно какво в същност подписва предвид емоционалното си състояние.

         На второ място, в изразеното особено мнение  и то подадено повече от 2 седмици след подписване на допълнителното споразумение, се акцентира на няколко момента: Първо, че на ищцата й е било наложено от гл.експерт ТРЗ/ЛС  Ж да подпише допълнителното споразумение, тоест, едва ли не Жечева в това си качество, я е принудила по някакъв начин да го подпише, докато в исковата молба се твърди нещо друго, а именно, че Ж й е казала, че работодателят ще я уволни дисциплинарно, ако не подпише допълнителното споразумение.  Второ, в особеното мнение се сочи, че е подписала споразумението от притеснение и под угрозата, че ще бъде дисциплинарно уволнена и изплашена за да не загуби работата си. В исковата молба се твърди, че ищцата не е изразявала воля за промяна на срока за договора си от безсрочен в срочен. Трето, в особеното мнение се акцентира за несъгласие не относно преминаването на нова длъжност, а относно посочената клауза „срок за изпитване”, тоест, следва да се приеме, че волята на ищцата е била, че е съгласна да бъде назначена на друга длъжност, без обаче да е съгласна да бъде изпитвана дали може да изпълнява функциите на новата длъжност, докато в исковата молба изцяло се оспорва допълнителното споразумение, тоест и по отношение преназначаването й на нова длъжност.

         Тези несъответствия налагат извод за непоследователност и променящи се в движение  поведение и позиция на ищцата.

         От разпитаните по делото свидетели не може да се направи категоричен извод за упражнено неправомерно въздействие върху волята на ищцата довело до порок в действията й при сключването на допълнителното споразумение. Свидетелката  И Ш твърди, че  спрямо ищцата е имало упражнен натиск, изразяващ се в заплахи, дисциплинарни наказания и поставяне на задачи със заповед, които не са включени в длъжностната характеристика на старши експерта. Твърди, че ръководството е имало лошо отношение към нея и й е било казвано ”Махай се от тука, изчезвай, отивай да вършиш задълженията си”, които действия  са казвани от заместник-директорката В исковата молба  твърдения за лошо отношение към ищцата от подобен характер няма изложени, поради което съдът не ги и обсъжда.  Според свидетелката натискът спрямо Д. е упражняван от изпълняващата длъжността ТРЗ Ж и е била принудена от нея да подпише документа. Как обаче точно Ж е принудила ищцата да подпише допълнителното споразумение  свидетелката не установява, тъй като не е очевидец на поведението на Ж демонстрирано спрямо Д. при обсъждане на въпроса дали да подпише предложеното  от директора на РЗОК допълнително споразумение или да откаже. Свидетелката в показанията си препредава това което й е казано от ищцата, а именно, че  Ж й е казала, че ако не подпише споразумението ще извика свидетел и ще бъде уволнена дори без да няма неин подпис. Свидетелката сочи, че след като ищцата се е върнала при нея е изглеждала много разстроена, трепереща и е вдигнала кръвно. Свидетелката не е обаче категорична кога е подписано споразумението от ищцата, което е много съществен факт, като в ИМ се твърди, че това е станало още същия ден когато й е предложено, докато работодателят сочи, че споразумението е подписано на следващия ден- на 17.03.2011г. Дори свидетелката не уточнява на кой ден точно е предложено на ищцата да подпише споразумението.

         Другите двама разпитани свидетели д-р П и Й Д., баща на ищцата, също не са очевидци на проведения разговор между С.Д. и  Ж по повод предложеното й допълнително споразумение, като същите свидетелстват за влошено здравословно състояние на ищцата след 17.03.2011г., постъпването й на стационарно лечение в гр.П, както и за нейното емоционално състояние след подписването на споразумението.

         В отговора  на исковата молба се признава от работодателя, че ищцата е имала възможност да избира или да заеме новата длъжност който й се предлага със срок за изпитване или да бъде уволнена поради съкращаване на 1 щатна бройка за заеманата до момента длъжност ”старши експерт” предвид новото длъжностно разписание. Между впрочем в самото допълнително споразумение е записано, че предложението се прави и на база утвърденото ново длъжностно  разписание.

         Ищцата не е оспорила нито е възразила на твърденията в отговора на ИМ досежно   наличието на ново длъжностно разписание нито  на факта, че една от щатните бройки за длъжността която тя изпълнява се съкращава чрез трансформирането й в друга длъжност. Следователно, твърдението, че е била изненадана от предложената й нова длъжност не  е достоверно.

         Основния спор по делото е досежно въпроса: „Упражнено ли е в действителност          психическо въздействие върху ищцата за да вземе противно на волята си решение да подпише допълнителното споразумение? ” .

         Въззивният съд намира, че положителен отговор не може да бъде даден.

         На първо място, доказването на този факт лежи изцяло върху страната, която го твърди, в случая на ищцата по спора  С.Д.. От доказателствата по делото такъв категоричен извод не може да бъде направен.

         Разпитаните по делото свидетели не са очевидци на случилото се по време на разговора, проведен между ищцата и изпълняващата длъжността „главен експерт –ТРЗ/ЛС” С Ж. Твърденията на ищцата, че е била заплашена от незабавно дисциплинарно освобождаване от работа в случай, че не подпише допълнителното споразумение не са доказани.  На ищцата е било съобщено, че в случай, че не подпише допълнителното споразумение, трудовото й правоотношение ще бъде прекратено поради съкращаване в щата. В тази връзка е както изложеното в отговора на исковата молба по който довод възражения не са последвали от страна на ищцата, така и в приложеното становище на С Ж, което също не е оспорено. Действително становището представлява частен свидетелстващ документ, която доказателствена сила е незначителна предвид на факта, че авторът на документа не е разпитван по делото като свидетел. Независимо от това, в него е посочено, че на срещата е присъствал и друг служител на касата  Л Д. Този факт също не е оспорен от ищцата и ако действително е имала заплаха спрямо ищцата по начина, по който това е посочено в исковата молба,  не е имало пречка по искане на ищцата това лице да бъде разпитано за да удостовери упражнената спрямо нея заплаха и принуда, опорочили волята й. Това обаче не е сторено от ищцата. Ищцата е поискала разпит на свидетели, които не са очевидци на проведения разговор между нея и Ж по повод връчването й на допълнителното споразумение и които единствено препредават казаното им от Д., която е заинтересована да излага изгодни за себе си факти и обстоятелства.

         От друга страна, не се установява от доказателствата ищцата веднага  и незабавно да е подписала допълнителното споразумение, така както се твърди в исковата молба, след като й е било казано, според изложеното в исковата молба, че ще бъде уволнена дисциплинарно. А и не е имало основание ищцата да се притеснява от едно такова дисциплинарно уволнение след като до момента тя не е била дисциплинарно наказвана, изпълнявала си е точно трудовите функции, включително и дейностите които допълнително са й били възложени нито срещу нея е имало започнато дисциплинарно производство за нарушаване на трудовата дисциплина, нито е имало каквито и да било забележки по работата, както от старото така и от новото ръководство на Касата, както самата тя твърди в исковата си молба. Още повече, че самият работодател обосновава тезата, че няма основание да се ангажира дисциплинарната отговорност на ищцата, тъй като няма констатирани дисциплинарни простъпки извършени от последната.

         Доколкото от разпита на св.Ш се установяват обстоятелства за некоректно отношение на служител от ръководството на касата  към ищцата, свързано с отправени към нея думи от рода на „Май се от тука!, ..Изчезвай, отивай да вършиш задълженията си !.. ”, то от същите не може да се направи извод за упражнен натиск спрямо ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение.  Както се посочи по-горе ищцата не твърди наличието на точно такова поведение и отношение спрямо себе си от ръководството на касата в исковата молба. Още повече, че тези думи не са отправени от директора на РЗОК, а от друго длъжностно лице което не представлява  работодателя, както и не се установява това да й е казано по време на обсъждането на допълнителното споразумение, като елемент от неправомерно въздействие върху волята на ищцата във връзка с подписването му.  Следователно не е имало пречка ищцата ако се  е считала засегната или застрашена по някакъв начин от друг служител на касата, да сигнализира работодателя за вземане на отношение.

         Съдът не споделя и довода, че ищцата е била и заблудена да подпише допълнителното споразумение с оглед посоченото в него основание по чл.67 ал.1 т.1 от КТ, отнасящо се за безсрочните трудови договори. Както се посочи по-горе, допълнителното споразумение е предвидено за безсрочен трудов договор, която безсрочност се запазва, но предвид новата длъжност на която се преназначава ищцата, това споразумение има характера на договор за изпитване за проверка качествата на работника, който не може да бъде по-дълъг от 6 /шест / месеца.

         От изложеното по-горе следва, че не е налице и твърдяното противоречие на допълнителното споразумение с Колективния трудов договор №РД-14-42 от 16.06.2009г. за упражнен пряк натиск върху служителя за неблагоприятно изменение на трудовото правоотношение. Правоотношението продължава да бъде безсрочно, като е променена само длъжността на която ще работи ищцата. Въвеждането на срок за изпитване не може да се приеме, че е неблагоприятно изменение на трудовото правоотношение на ищцата доколкото последната до момента не е изпълнявала дейности по новата длъжност, поради което в правото на работодателя е да изисква да провери дали същата ще може да ги изпълнява. За ищцата е съществувал избор да не подпише допълнителното трудово правоотношение, при което същата остава на старата си длъжност и в случай, че се съкращава  една от двете щатни бройки „ старши специалист” работодателят ще е длъжен да извърши подбор и да прецени кой от двамата служители притежава по-висока квалификация и работи по-добре, което негово задължение ще подлежи на съдебен контрол от една страна, а от друга, доколкото ищцата е член на синдикалното ръководство, то тя ще се ползва от закрилата предвидена в чл.333 ал.3 и ал.4 от КТ, тоест, ищцата е можела успешно да се конкурира с лицето, заемащо другата щатна бройка на старши специалиста, и следователно е имала право да избира как да постъпи.

         Налага се извода, че подписаното от страните по делото допълнително споразумение №19 от 17.03.2011г. не е недействително.

         ІІ. По отношение законосъобразността на трудовото уволнение.

         Уволнението е законно.

         Извършено е по време на започнат фактически да тече срок за изпитване на основание чл.71 ал.1 от КТ и при изпълнение на новите трудови функции от ищцата. За прекратяване на трудовия договор на това основание не се изисква работодателят да го мотивира, затова и съдът не обсъжда доводите, изложени от работодателя в тази насока.

         При уволнение на посоченото основание работникът или служителят не се ползват от закрилата по чл.333 ал.3 и ал.4 от КТ тъй като последната касае  строго регламентирани в закона правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно по чл.328 ал.1 т.т. 2,3,5 и 11 и чл.330 ал.2 т.6 КТ. Основанието по чл.70 ал.1 КТ не е сред изброените, и следователно закрила при уволнение на това основание не се предвижда.

         Въззивният съд не споделя довода, че уволнителната заповед не е надлежно връчена. Заповедта е изпратена на ищцата по пощата на постоянния й адрес в гр.Пазарджик с обратна разписка и е получена срещу подпис от лице, което живее на същия адрес, което се е задължило да я предаде. Обстоятелството, че към датата на получаване на заповедта по пощата ищцата е била във временна нетрудоспособност, не влияе върху редовността на връчването и датата на прекратяване на трудовото правоотношение, която е деня на получаване на заповедта 08.04.2011г. /чл.335 ал.1 т.3 във връзка с чл.71 ал.1 от КТ/.

          Не е основателен довода, че  трудовото правоотношение е прекратено преди ищцата фактически да е започнала работа със срок за изпитване на новата длъжност.Установява се, че тя е работила на новата длъжност на 17.03, 18.03, 19.03 и частично на 21.03.2011г. Споразумението за изменение на трудовото правоотношение е влязло в сила от 17.03.2011г. когато е подписано. Следователно ищцата е работила по новото трудово правоотношение за което е сключено допълнителното споразумение.

         Неоснователен е довода, че уволнението не е мотивирано. Както се посочи по-горе с оглед основанието на което се прекратява трудовото правоотношение работодателят няма задължение за излага конкретни мотиви, но дори да има изложени те не подлежат на съдебен контрол тъй като това е въпрос по целесъобразност на работодателя.  

         В този смисъл обжалваното решение макар да е валидно и допустимо, по същество е неправилно.

         Необосновано първостепенния съд е приел, че е установено по делото липса на предварително и категорично съгласие на ищцата за изменение на съществуващото й трудово правоотношение, нито относно промяната на длъжността нито относно срочността на трудовия договор от безсрочен в договор със срок за изпитване. Конфигурация на трансформация на безсрочен трудов договор в срочен договор със срок за изпитване няма. В случая  характера на договора като безсрочен  се запазва, като е сключен за нова трудова дейност, тоест, за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер и естество трудова функция, поради което срока за изпитване касае новата длъжност.

         Съгласието на ищцата е надлежно дадено с факта на подписването на допълнителното споразумение. Не е установено категорично конкретно въздействие върху волята на ищцата от работодателя по начин, че да опорочава даденото съгласие. Порок във волята би бил налице ако в резултат на упражнено неправомерно въздействие, страната не може да формира и изрази свободно волята си. На ищцата е предоставен избор как да постъпи.  Същата е подписала споразумението без възражения. Едва 19 /деветнадесет/ дни по-късно страната възразява и то не срещу цялото споразумение, а само по отношение на уговорката за срок за изпитване. В случая това би могло да се приеме в най-добрия случай до искане от работника за ново изменение по чл.119 от КТ на вече сключеното допълнително споразумение за новата работа, за което в крайна сметка съгласие не е постигнато с факта на постановеното прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя.

         Необоснован е извода на съда, че натискът върху ищцата е извършван и чрез поставянето на нови и нови допълнителни задачи. Действително на ищцата са поставяни допълнителни задачи. Поначало длъжностната характеристика е предвиждала изпълнение и на допълнителни задачи поставени от работодателя. В случая, дейностите които е изпълнявала са по-скоро технически, като по делото не се установява работодателят да е имал забележки към работата й по допълнителните трудови функции.  Не може да се приеме за достоверно, че ищцата е била заплашена с уволнение. Работодателят във всеки един момент може да прекрати едностранно трудовото правоотношение с който и да било работник или служител. Действително такава перспектива  е неблагоприятна за един млад работник или служител в началото на своята трудова биография. Това е едно от възможните варианти за развитие на трудовото правоотношение. Затова всеки работник или служител малко или много по принцип се страхува от едно такова ранно прекратяване на трудовото правоотношение.Това обаче в никакъв случай не означава, че поради такъв страх той не може да изрази правно валидна воля за друго развитие на трудовото правоотношение, респективно да предложи на работодателя вариант за допълнително споразумение. Видно е от доказателствата, че на предложеното допълнително изменение на трудовото правоотношение ищцата от своя страна не е предложила своевременно да има някаква промяна в него, а го е подписала без забележки, респективно без да е изразено веднага особено мнение.

         Следователно по-късно изразеното особено мнение не може да се счита, че е част от това допълнително споразумение и че с него се ревизират отделни клаузи от последното, а както се посочи по-горе, то би могло да бъде елемент от ново предложение за изменение на трудовото правоотношение.

         Следователно уволнението е законно.

         При този изход неоснователни се явяват исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение ведно със законната лихва.

         Като е постановил обратното първостепенния съд се е произнесъл в нарушение на материалния закон, поради което и в тази част решението следва да се отмени и се постанови ново с което да се отхвърлят исковете като неоснователни. Решението подлежи на отмяна и в частта с която работодателят е осъден да заплати разноски за вещо лице, както и в частта с която е допуснато предварително изпълнение по отношение на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, с оглед цялостното отхвърляне на исковите претенции като краен резултат.

         Въззивният съд единствено не споделя доводите във въззивната жалба касаещи нарушено право на участие на работодателя в производството пред първата инстанция. Първостепенният съд не е допуснал процесуално нарушение давайки ход на делото,  въпреки представен болничен лист за препятствие за процесуалния представител на РЗОК да се яви по делото. При липсата на данни за наличието на обективна невъзможност да се яви законния представител на Касата в лицето на нейния Директор, няма пречка делото да се разгледа. Разпоредбата на чл.142 ал.2 от ГПК предвижда наличието едновременно на пречки за явяването както на законния представител на страната,  така и за процесуалния му представител по делото, които да не могат да бъдат отстранени своевременно,  като основание за не даване на ход на делото в съдебното заседание.

         При този изход на делото в полза на ответната РЗОК ще следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 920лв. за двете инстанции.

         Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                               Р  Е   Ш  И   :

        

         ОТМЕНЯ  решение №833 от 13.10.2011г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№2329/2011г. по описа на същия съд,  В ЧАСТТА С КОЯТО на основание чл.74 ал.1 от КТ  е обявена недействителността на допълнително споразумение №19 от 17.03.2011г. сключено между ищцата С.Й.Д.,***, с ЕГН-********** и Районна Здравноосигурителна каса-гр.Пазарджик, В ЧАСТТА С КОЯТО са уважени и исковете против Касата с правно основание в чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата С.Д., постановено със заповед №ЗП-3/04.04. 2011г. издадена  на основание чл.71 ал.1 от КТ, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност и работодателят е осъден да й заплати обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконно уволнение в размер на 2916лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2011г. до окончателното изплащане на сумата, В ЧАСТТА С КОЯТО РЗОК-Пазарджик  е осъдена да заплати   разноски в полза на РС-гр.Пазарджик  за вещо лице в размер на 50лв, както и е допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл.242 ал.1 от ГПК в частта относно присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Й.Д.,***,  с ЕГН-********** от гр.Пазарджик срещу  Районна Здравноосигурителна каса-гр.Пазарджик, искове за прогласяване недействителността на допълнително споразумение №19 от 17.03.2011г. сключено между ищцата С.Й.Д., с ЕГН-********** и Районна Здравноосигурителна каса-гр.Пазарджик, ул.”11-ти август” № 2, БУЛСТАТ 1218582201549, представлявана от директора А.Ш. и за признаване за незаконно и  отмяна на уволнението на С.Д., постановено със заповед №ЗП-3/04.04.2011г. издадена  на основание чл.71 ал.1 от КТ, за възстановяването й  на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането й без работа в резултат на незаконно уволнение ведно със законната лихва, считано от 01.06.2011г.

         Осъжда С.Й.Д., с посочен адрес и ЕГН, да заплати в полза на Районна Здравноосигурителна каса-гр.Пазарджик, сумата от 920лв /деветстотин и двадесет лева/, представляващи направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р България, в едномесечен срок, считано от 14.12. 2011г. за която дата страните са уведомени в съдебно заседание по реда на чл.315 ал.2 от ГПК.

 

         Председател:                         Членове:1.         2.