МОТИВИ:

Пазарджишката окръжна прокуратура е внесла обвинение срещу Д.П.Г. ***3.03.2011 год.на път ІІІ-3704 гр.Пазарджик-с.Бошуля при управление на МПС-л.а.”Фолксваген-Пасат”с ДК №*** след като е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.139 ал.1 от ЗДП във вр.с чл.10 ал.1 т.12 б.”б”от ППЗДП и във вр.с чл.20 ал.2 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Х. ***, като след деянието е направил всичко зависещо от него за окозване помощ на пострадалия-деяние по чл.343а ал.1 б.”б” във вр.с чл.343 ал.1 б.”в”и във вр.с чл.342 ал.1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението така,както е предявено.

Подсъдимият е дал обяснения в с.з.

По делото е приет за съвместно разглеждане в процеса и граждански иск за неимуществени вреди в полза на н-ниците на пострадалия - Л.С. и З.Х., негови дъщеря и син, по 100 000 лв.за всеки от тях, или общо 200 000 лв.за двамата заедно със законните последици. Молителите са съответно конституирани в процеса и като граждански ищци и частни обвинители.

От събраните по делото писмени и гласни д-ва и доказателствени средства, които се обсъдиха от съда поотделно и в съвкупност, е приета за безспорно установена следната фактическа обстановка по обстоятелствата на обвинението:

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1997 год.,кат.”В”.

На инкриминираната дата около 20.00 ч. той управлявал МПС-собствения си л.а.”Фолксваген-Пасат” в посока от гр.Пазарджик за с.Величково, обл.П-ка, т.нар.”Бошулско шосе” -път ІІІ-3704. Автомобилът, който управлявал, бил с десен волан като на предната седалка отляво до Г. седяла св. Г.. Подсъдимият управлявал колата с около 65 км/ч.според обясненията му в с.з., което е потвърдено и от АТЕ, в дясното платно по посока на движението. По това време на деня имало и други участници в движението по въпросния път ІІІ-3704, при което са налагало Г. да превключва от дълги на къси светлини и обратно. В същото време той и св. Г. водили и разговор в колата.

Пак по същото време, но в обратна посока, от ляво на пътното платно за движение, в близост до банкета пеш се движил пострадалия Х. на 87 години.След като се разминал с поредния автомобил без да намалява скоростта на движение,подсъдимия ударил с предната дясна част пострадалия, който паднал върху предното панорамно стъкло,което се счупило.От удара тялото му се завъртяло и се ударило във външното дясно странично огледало, което също се счупило, след което Х. паднал върху пътното платно-положението на тялото било с глава към с.Бошуля и с крака към гр.Пазарджик.

След като усетил удара подсъдимия спрял колата на около 50-60 м.от мястото,където това станало, слязъл и заедно с Г. се върнали назад, към местопроизшествието, където лежал пострадалия. Последният бил в полусвито положение на тялото и стенел от болки. Като видял какво се е случило Г. се заел да го успокоява, казал му да остане легнал за да не му се влоши състоянието, а в това време Г. започнала да предупреждава със знаци преминаващите автомобили за станалото ПТП. Подсъдимият веднага се обадил на тел.112 и уведомил органите на МВР и СМП за инцидента. След известно време на мястото пристигнала полицейска кола с полицаите-св.В. и Г., а след малко и друга кола със служители на МВР-св.П. и Б.. От показанията на св.В. е установено, че пострадалия към този момент бил в съзнание и искал да стане от земята, говорел, имал кръв по главата и тялото. На няколко пъти той го помолил да му помогне да стане, но В. му казал да не прави това докато дойде на място линейката на СМП. От проведения разговор на В. с подсъдимия на място станало ясно,че последния го е блъснал с управлявания от него л.а.Освен това В. забелязъл,че на колана на дрехата на пострадалия се била закачила задната част на страничното огледало на колата, която го е блъснала.След малко дошла и линейката на СМП, при което подсъдимия помогнал да качат Х. в нея. На място подсъдимия бил изпробван от органите на МВР за употреба на алкохол с техническо средство,при която резултатът бил отрицателен. Пострадалият бил откаран в МБАЛ-Пазарджик, но въпреки оказаната му медицинска помощ след полунощ на 14.03.2011 год. починал.

По делото е установено безспорно още, че отстрани на платното за движение е имало пътен банкет и в близост до него-нискостъблени дървета и храсти.

От депозираната в досъдебното производство единична СМЕ,изготвена и поддържана в с.з.от в.л.д-р П., която е приета по делото е установено, че причина за смъртта на пострадалия К. Х. на 87 години е била тежката съчетана черепно-мозъчна,лицево-челюстна и гръбначно-мозъчни травми,които са довели до нарушаване функциите на жизненоважни мозъчни центрове, аспирация на кръв в белите дробове, което е довело и до спиране в един момент на сърдечната дейност. В.л.подробно е изяснило и механизма на станалото ПТП: уврежданията на пострадалия, всички причинени травми са от тъпи твърди предмети с висока кинетична енергия и не е могло да се получат от падане или от удар с ръка или крак. Нараняванията напълно са отговаряли на механизма „блъскане на пешеходец”,който към този момент на удара е бил изправен,с лице към идващия автомобил.Последвал е удар в предното обзорно стъкло,падане върху капака на двигателя и изпадане странично чрез превъртане на тялото,при което се е закачило и страничното огледало, и оттам падане на земята-пътното платно за движение. Според експертизата предвид характера на получените телесни увреждания леталния изход за пострадалия е бил неизбежен. При извършената аутопсия на тялото в.л.е констатирало и други заболявания на различни органи,но те не са били в причинна връзка както за настъпването на ПТП-то, така и със смъртта. Освен това експертът е категоричен, че към момента на настъпилия удар с л.а. на подсъдимия пострадалия е бил изправен, ходел е по пътното платно за движение, който факт е бил обоснован от характерното получено увреждане на десния му крак, който не е бил фиксиран към земята, в противен случай той е щял да бъде счупен. Алкохол в тялото на пострадалия не е бил открит.

По делото са депозирани и две АТЕ-единична от в.л.Д. и комплексна автотехническа и медицинска експертиза, депозирана от вещите лица доц. М., инж. М., инж.Д. и д-р П., които са приети.

Според експерта Д., депозирал единичната експертиза, същата вечер, когато е станало ПТП, той е ходил на място и е направил оглед. Според това заключение автомобилът, който е управлявал подсъдимия, е бил технически изправен към момента на ПТП-то и това му състояние не е било в причинна връзка с него. Скоростта на движение е била около 57-65 км/ч. Опасната зона за спиране е била около 54-65 м.Разстоянието, от което подсъдимия като водач на МПС е имал възможност при нормални пътни условия да види пешеходеца /пострадалия/ ако той е бил облечен със светли дрехи, е било около 24-25 м и на тази база е изчислена и т.нар. ”опасна зона” за спиране, в която според експерта той е попадал. Изяснен е подробно и механизма на ПТП-то с участието и на пострадалия Х.. По отношение на скоростта, с която се е движил подсъдимия е прието, че е било налице т.нар. ”служебно спиране”, а не екстремно такова при положение, че автомобилът не е оставил спирачна следа.

От заключението на комплексната СТЕ и СМЕ,депозирана от горепосочените вещи лица, включ. и от инж.Д., който не я е подписал с особено мнение, е прието за установено следното:

Категоричното становище на двете вещи лица-доц.М. и инж. М. е, че осветителната система на автомобила на подсъдимия, който е бил с десен волан,не е отговаряла на техническите изисквания за дясно движение в Р.България, тъй като не е била хомологизирана и не е преминавала тест за техническо съответствие при „Технотест”-България, с оглед на което колата се е движила с неадекватна осветителна зона за движение по пътищата на страната. В този смисъл техническото състояние на автомобила на Г., който е бил в това отношение неизправен,е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Експертите също така подробно са изяснили механизма на последното като посочената скорост за движение е от порядъка на около 65-70 км/ч. В същото време при конкретното осветление според конструкцията на колата/с десен волан/и на конкретното място,безопасната скорост на движение е следвало да бъде не по-висока от 43 км/ч. при зона на осветеност на пътя 26 м. При тази данни експертизата е дала заключение, че ПТП е било предотвратимо. Експертизата е посочила още, че изследванията по автомобила относно техническото му състояние и изводите във връзка с поставените им въпроси от разследването са правени съобразно изискванията по БДС 1338, който е бил в съответствие с Европейската конвенция от 1981 год.

По отношение на обясненията на подсъдимия в с.з.и твърдението му,че съвсем кратко време преди да настъпи ПТП-то той е бил заслепен от идващ насреща друг л.а.експертизата е изяснила,че при положение че автомобилът е бил с десен волан,то това би станало с много по-малка степен на вероятност отколкото ако той е бил с нормален/ляв волан/, пригоден за дясно движение в Р.България и в почти всички европейски страни.

В.л.лекар-съдебен медик е изразило становището си в комплексната експертиза в смисъл, че поддържа изводите за причината за смъртта на пострадалия,дадени от него в приетата от съда и посочена по-горе СМЕ.

Гореизложените фактически обстоятелства по обвинението съдът възприе от частичните обяснения на подсъдимия,дадени от него в с.з., показанията на разпитаните свидетели Г.,И.Г.,П.,Б.,П.,В.,А., от особените доказателствени средства-СМЕ и комплексната автотехническа експертиза, от приложените веществени д-ва, както и от всички останали писмени д-ва, подробно посочени в протоколното определение, които са събрани в досъдебната фаза на процеса и включени в доказателствения материал по реда на чл.283 НПК.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им,където той твърди,че непосредствено преди да настъпи ПТП-то той като водач на МПС, разминавайки се с насрещно движещи се автомобили,е бил заслепен от такъв, който не е превключил в този момент на „къси”светлини, след което той вече е почувствал удар за част от секундата след това в предната дясна част на колата си и е спрял на около 50 м.от произшествието. Тези негови обяснения в посочената им част са опровергани както от категоричните показания на разпитания св.А., който по това време е управлявал автомобила си по т.нар. ”Бошулски път” посока Пазарджик, така и от заключението на комплексната АТЕ, която, както се посочи по-горе е дала заключение,че това/заслепяването/ би било с много малка степен на вероятност при положение, че автомобилът на Г. е бил с десен, а не с ляв волан при законово регламентирано дясно движение в страната. А. е убедителен в депозираните от него показания в с.з., че по времето,когато е станало ПТП-то той е управлявал колата си по посока гр.Пазарджик,в един момент е бил задминат от друг л.а.”Мерцедес”като той е продължил да се движи зад него. Управлявал е МПС-то на „къси” светлини като според него и другия автомобил,който го е задминал - „Мерцедеса” е карал на „къси” светлини, тъй като насрещно идващия автомобил не е „пресветвал” за превключване на фаровете. Това е бил автомобилът на подсъдимия, който преди да се размине с „Мерцедеса” е бил „кръшнал” в другото платно за движение за миг и след това отново се върнал в неговото платно за движение. След това спрял на известно разстояние и пуснал аварийните светлини. Много малко време след това А. разбрал за станалото ПТП.

В този смисъл съдът не даде вяра и на показанията на св.Г. в тази им част.

Съдът при анализа на доказателствения материал не подложи на съмнение правилността и обосноваността на комплексната АТЕ, която подробно е дала отговори на всички поставени от обвинението въпроси, свързани с главните факти,предмет на доказване в процеса по чл.102 НПК. Вещите лица доц.М. и инж.М. са категорични в поддържаното от тях становище по отношение техническата изправност на автомобила на подсъдимия, и по-специално на неговата осветителна система. Експертите са стигнали до безспорния извод, че последната не е отговаряла на европейските изисквания на конвенцията за асиметрична осветеност по БДС за дясно движение, което несъответствие от техническа гледна точка според тях би могло да бъде причина за настъпилото ПТП. Посочените вещи лица са направили своите изводи съобразно съществуващата в страната техническа методика, която според тях е съобразена с европейската конвенция от 1981 год. за европейската светлинна с-ма и по български държавен стандарт №1338. Единствено в.л.инж.Д. от състава на тази експертиза не поддържа извода в нея като цялостен такъв за техническата неизправност на автомобила на подсъдимия, но в същото време я поддържа изцяло в останалата и част досежно направените изводи и констатации. Неговото обяснение за различието в извода за техническата неизправност/изправност/ на колата на Г. се дължи на различието в използваните методики. В тази връзка съдът възприема изцяло изводите на експертите М. и М., чието заключение счита за дадено компетентно и добросъвестно.

Съдът не даде вяра и на обясненията на подсъдимия в частта им,където той твърди в с.з.че преди да настъпи удара на управлявания от него л.а.в тялото на пострадалия, преди този момент,на платното за движение е нямало човек, и че той в някакъв момент изскочил някъде отстрани. Тези негови обяснения в посочената им част са опровергани по категоричен начин преди всичко от заключението на СМЕ-лекарят - съдебен медик е изяснил подробно механизма на станалото ПТП: причинените телесни травми на пострадалия, от които е настъпила и смъртта,са били в резултат от типично блъскане на пешеходец, който е бил в момента на удара изправен, с лице към автомобила, което се обосновава и от полученото нараняване в областта дясното коляно и на лявата подбедреница, ерго той е бил в този момент на „разкрачка” според експерта. Освен това тези обяснения на подсъдимия са опровергани и от събраните гласни д-ва-свидетелските показания на Б. и П., включ.и от устроените помежду им очни ставки, от тези на П. - всички свидетели потвърждават непротиворечиво факта, че пострадалия е лежал след удара с автомобила на платното за движение, почти успоредно на него, като краката му са сочели посока гр. Пазарджик, а главата - с.Величково. Обясненията на подсъдимия в посочената им част са опровергани и от всички останали писмени д-ва и доказателствени средства, събрани по делото, с оглед на което не бяха кредитирани.

При извършения поотделно и в съвкупност цялостен анализ на събрания в процеса доказателствен материал-писмени и гласни д-ва и доказателствени средства/експертизи/, както и на веществените такива съдът прие, че те не са противоречиви помежду си, взаимно се допълват, логично обосновани са, поради което изясняват максимално точно и детайлно всички факти и обстоятелства, предмет на доказване по обвинението. Ето защо тяхната достоверност не беше подложена на съмнение от съда, респ.те бяха изцяло кредитирани при възприемането и обосноваването на гореописаната фактическа обстановка.

При обсъждането на въпросите по чл.301 НПК предвид изложените по-горе съображения във връзка с анализа на доказателствения материал съдът прие от правна страна,че обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено, е доказано по несъмнен и безспорен начин съобразно изискванията по чл.303 ал.2 НПК,поради което той беше признат за виновен в осъществяването на обективните и субективни признаци на състава по чл.343а ал.1 б.”б” във вр.с чл.343 ал.1 б.”В”и чл.342 ал.1 НК и във вр.с чл.20 ал.2 и чл.139 ал.1 т.1 ЗДП и чл.10 ал.1 т.12 б.”б”ППЗДП.

От обективна страна се касае до извършено престъпление по транспорта/общоопасно по гл.11 НК/,чиято изпълнителна деятелност се е свеждала до следното:на инкриминираната дата подсъдимия като правоспособен водач на МПС,управлявайки такова-л.а.”Фолксваген Пасат” ДК№*** около 20 ч.на път ІІІ-3704 гр.Пазарджик - с. Бошуля, който автомобил е бил с десен волан,след като е нарушил горепосочените разпоредби по ЗДП и ППЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на К. Х. ***, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,поради което престъплението е редуцирано по намалената отговорност по чл.343а ал.1 б.”б”НК. В конкретния случай подсъдимия се е движил с управлявания от него автомобил в тъмната част от денонощието,който е бил технически неизправен и с десен волан,в нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 ЗДП и във вр.с чл.10 ал.1 т.12 б.”б”ППЗДП-светлините на осветителната му уредба не са отговаряли на техническите изисквания за дясно движение в Р.България,тъй като не са били хомологизирани и не са били преминали задължителния в такъв случай тест за съответствие при „Технотест”-България.Дори обаче да се приеме,че автомобилът на подсъдимия е бил технически изправен/което е опровергано от комплексната АТЕ/, то Г. като водач на МПС при конкретната пътна ситуация е нарушил и разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДП, тъй като той като такъв се е движил/управлявал/ колата си със скорост, която не е била съобразена с условията на видимост при несъответната за страната осветителна с-ма.По този начин той като водач на МПС сам се е поставил в невъзможност да отреагира-да намали скоростта,а в случай на необходимост и да спре когато възникне опасност за движението, както в случая е станало с пострадалия пешеходец Х., който се е движил по платното за движение в лявата му част. В тази връзка следва да се отбележи още, че по делото не са събрани данни,които да обосноват факта,че последният внезапно отнякъде отстрани бил изскочил, каквато теза се поддържа от подсъдимия и защитата му,а оттам предвид скоростта, с която се движил и отстоянието на автомобила до него, че той попадал в т.нар.”опасна зона”за спиране, респ. че той/подсъдимия/ при тази конкретна пътна ситуация не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици-смъртта на пострадалия. Ето защо съдът прие от правна страна,че именно нарушените и посочени по-горе правила за движение по пътищата от ЗДП и ППЗДП са били в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като в същото време се приеха доводите на защитата на подсъдимия за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК,за неоснователни.

От субективна страна съдът прие, че деянието е извършено от подсъдимия виновно, с форма на вината непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11 ал.3 НК - той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но при конкретната пътна ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът се съобрази с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК - видът и характера на извършеното деяние и степента му на обществена опасност, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.При анализа на цялостния доказателствен материал,събран в процеса, предвид и личността на Г. на тази плоскост съдът прие, че на последния следва да се определи наказание от 1 година лишаване от свобода по чл.343а ал.1 б.”б”НК при превес на смекчаващи обстоятелства, които преобладават за него-отчетоха се в тази връзка чистото му съдебно минало и положителните характеристични данни, работата му като служител на полицията към ГКПП.

Съдът от друга страна счете,че тъй като с оглед данните за подсъдимия той не представлява личност със завишена степен на обществена опасност, то спрямо него може да намери успешно приложението на института на условното осъждане за постигане целите на специалната превенция на закона. Ето защо беше приложен чл.66 НК по отношение на Г. като наложеното наказание „лишаване от свобода” в посочения размер беше отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

Възпитателната работа на условно осъдения подсъдим по време на изпитателния срок беше възложена на наблюдателната комисия при Общинския съвет-гр.Свиленград.

На основание чл.343г във вр.с чл.37 т.7 НК съдът лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 1 год.6 месеца.

Съдът постанови веществените д-ва, изброени в диспозитива на присъдата,след влизането и в сила да се унищожат.

Подсъдимия беше осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 1480 лв.

По гражданските искове.

След като обвинението срещу подсъдимия беше доказано по несъмнен и безспорен начин съдът прие,че и предявените граждански искове от наследниците на пострадалия за претърпени от тях неимуществени/морални / вреди се явяват основателни и доказани.Налице е деликтното основание по чл.45 ЗЗД-виновно поведение от страна на Г., противоправен резултат-смъртта на пострадалия Х. и причинна връзка помежду им. Молителите - граждански ищци Лазарина С. и З.Х. като негови деца са от кръга на лицата по закон,имащи правото да претендират такива вреди. Ето защо съдът като съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД и постоянната съдебна практика по справедливост прие, че исковете за обезщетение на тези неимуществени вреди следва да бъдат уважени до размерите по на 60000 лв. за всеки един от ищците,или общо 120 000 лв.за двамата. Подсъдимия беше осъден да им заплати тази сума със законните последици, като в останалата част до пълния размер на тази претенция исковете бяха отхвърлени като завишени и неоснователни.

По изложените съображения беше постановена и присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: