Р Е Ш Е Н И Е № 7
Гр.ПАЗАРДЖИК 25.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ НА 24.01.2012ГОД. В
СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПАРПУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТА СТОЯНОВ
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНРОВ
ПРИ
УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ И.Ш.
И ПРОКУРОР В ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ТАНЯ МАДИНА
КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА СТОЯНОВ ВНАХД№11 ПО ОПИСА ЗА 2012ГОД.,ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Пазарджишкият окръжен съд е
втора инстанция по делото ,образувано пред нея по
жалба на на ЗАЩИТНИКА на Т.И.А. *** против
решение №702 от 07.11.11г по
НАХД№1271/11г на Пазарджишкият РС..
РС с присъда
си е признал Т.И.А. за виновен в това че
на 28.11.2010г. в гр.Пазарджик по хулигански подбуди е причинил лека телесна
повреда на А.Г.С., изразяваща се във
временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
поради което и на основание чл.78а ал.1
от НК го ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, за извършеното от него
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.1 от НК, като МУ
НАЛОЖИЛ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 2 000лв. /Две хиляди лева/,
платима в полза на държавата по бюджета на Съдебната власт на
В тежест на Т.И.А. са възложени и направените по делото разноски
в размер на 50 лв.
Във въззизвната
жалба се развиват оплаквания ,за
неговата необоснованост и незаконосъобразност,че е постановено в нарушение на
материалният и процесуален закон,че наложеното наказание е явно
несправедливо.Иска се неговата отмяна и постановяване на нова оправдателна
присъда по чл.131 ал.1 т.12 във вр.с чл.130 ал.1 от НК,алтернативно неговото
изменяване и намаляване размерът на наложеното админстративно наказание глоба
до установения от закона минимум..
Прокурор във
възивната истанция не подкрепя жалбата,против уважаването й е .
Пред въззивната
инстанция са представени като писмени доказателства –удостоверение за сключен
граждански брак от 14.11.99г., удостоверения за раждане от
27.01.99г,,удостоверение от ОУ „Хр.Смирненски” с изх.№438/16.11..11г и служебна
бележка от агенция по заетостта изх.№05195/08.11.11г.
Съдът като взе в
предвид доводите на страните и провери изцяло така атакуваната присъда направи
следните изводи:
Жалбата
е неоснователна.
Делото е разгледано
по реда на Глава 28-ма от НПК.
Първоинстанционният
съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:
На 28.11.2010 г. около 02.30-03.00 ч. св. А.С. бил в заведение „Министри” в гр.
Пазарджик, където
имало и много други други посетители. В посочения час св С седнал в близост до св.Г.Б.,
с която се познавали и започнали да си говорят на бара. Докато
двамата разговаряли св. С усетил напръскване с вода. Обърнал се и видял обв.Т. А., който държал в ръце малка бутилка от
минерална вода и направил жест на С да се маха от мястото, на което бил седнал.
Св.С изразил недоумение от поведението
на А. и го попитал защо го пръска. Тогава последният, гледайки го отвисоко и
заплашителни му казал да напусне заведението.
След кратък разговор между двамата станало ясно, че
обв.А. мислел, че св.Сенапов досажда на Б. и затова го гонел, но станало ясно
също така, че С и Б. се познават и тя нямали нищо против неговата компания. Във
връзка с това обв.А. се извинил и почерпил св.С. с едно малко уиски, след което
си отишъл на мястото при своята компания. Не след дълго в заведението възникнала физическа разправа между група посетители, седящи на масата, на
която се намирал и обв.А.. Няколко човека от неговата компания започнали да се бият и настанало т.нар.
меле. Групата биещи се насочила към
мястото, където стоели С и Б... Св. С станал от мястото си и започнал да се
дърпа назад, за да не бъде ударен от биещите се. В един момент, докато бил с гръб,
в него се сблъскал обв.А.. последният се обърнал е с едната си ръка
хванал ръката на С в областта на бицепса. Ведната след това нанесъл удар със
своята глава в лицето на С., който получил аркада на веждата. От удара С
изпитал силна болка и паднал на земята, където обв.А. продължил да му нанася
множество удари с крака и ръце в тялото.
Малко след това се обв.А. хванал С
за ръката и косата и влачейки
го по земята, се отправил към изхода на дискотеката, във фоайето предз тоалетните. Там
обв.А. продължил да бие св. С., който
бил абсолютно безпомощен да се отбранява. В този момент св. И. А.
и друго непозато момче се намесили, като хванали обв. А.
за ръцете и помогнали на пострадалия С. да избяга навън. Пред
дисотеката С поискал да хване такси, но таксиметровият шофьор отказал да го
качи с мотив, че имал обилно кръвотечение и ще изцапа колата му. Тогава св.С
пеш посетил кабинета по „Спешна помощ” при МБАЛ Пазарджик, където
бил прегледан, диагностициран и хирургично му били зашити раните на
дясната вежда.
На 30.11.2010 г. С посетил съдебен лекар в
Пазарджик, който му издал СМУ
№302/2010 г., в което подробно описал
травматичните му увреждания.
Отт
изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, се установява че в резултат на нанесения побой на
пострадалия С са причинени следните травматични увреждания: две охлузвания по кожата на челото в средната
му част, с размери 1х1 см и 1,5х1,5 см, покрити с нежна кафеникава коричка на
нивото на околната здрава кожа; кръвонасядане с червеникав цвят и размери 2х2
см по кожата на лявата част на челото; три цепковидни рани с наложени по два
конеца или общо 6 хирургични конци по дясната вежда във вътрешния край и в
средата; травматичен оток на дясната вежда; кръвонасядане с жълтеникаво-зелен
цвят и размери 5х2 см по кожата на горния клепач на дясното око; синкаво-червеникаво
кръвонасядане с размери 6х2,3 см. и травматичен оток по кожата на долния клепач
на същото дясно око; синкаво кръвонасядане по носа с размери 1х1 см; петнисто
синкаво-червеникаво кръвонасядане, с размери 12х5 см, разположено в хоризонтална посока по кожата на лявата
странична гръдна половина над 4 до 6 ребро, между мишничните линии; синкаво
кръвонасядане с размери 3х4 см. по кожата на дясната ребрена дъга, в
проекцията над средна ключична линия;
травматичен оток с размери
Гореописаните
травматични увреждания според вещото лице са получени по механизма на твърд,
тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така,
както е отразено от пострадалия, а именно при побой с глава, юмруци, ритници и
падане на терена към инкриминираната дата. Трите разкъсно-контузни рани в
областта на дясната вежда, наложили хирургично лечение – зашиване, са причинили
както заедно, така и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, за около десетина дни от датата на
травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.
Останалите
травматични увреждания са причинили болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2
от НК за около 2-5 дни от дата на травмата.
Приетата
за установена фактическа обстановка е подкрепена от показанията на св.С,В.,Б.
разпитани в съдебната фаза на процеса,както и от събраните в
наказателното производство доказателства инкорпорирани в доказателствения
материал по делото по реда на чл.378 ал.2 от НПК .
Като
е анализирал доказателствените материали, вкючително и направените от А.
обяснения съдът е направил вярни прави изводи относно съставомерните признаци
на деяниято по чл.131 ал.1 т.12 във
връзка с чл.130 ал.1 от НК ,както и че при осъществяване на деянието той е
действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния му характер ,
предвиждал и е искал настъпването на обществено опасните последици.
Неоснователни са и възраженията,
че съдът не е изпълнил задълженията си по оценка на доказателства. Мотивите към съдебният акт сочат обратното, а
недоволството всъщност е от резултата при извършената оценка.
Неоснователни
са претенциите на жалбоподателят за
игнориране и превратно тълкуване на доказателствата..Мотивите към проверявания
съдебен акт съответстват на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК.В последните са
отразени всички факти и обстоятелства,които дават основание деянието извършено
от А. да се квалифицира като такова по
чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.1 от НК .Правилно са игнорирани
обясненията на А. дадени в насока,че не той ,а С. му нанесъл безпричинен
побой,тъй като са останали изолирани от събраният по делото доказателствен
материал. Опровергани са както от показанията на с.С,мед.документация и
заключението на СМЕ,но и от такива източници,каквито се явяват абсолютно
незаинтересовани свидетели по делото,каквито са св.В. и А..
Не може да се поставя въпросът за
несъставомерност на деянието чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.1 от НК
,поради факта че обв.А. също се е снабдил с СМУ приложено на л.23 и 24 от д.п.
От прочита на същото става ясно
,че описаните в него увреждания /като оток на главата и лицето,кръвонасядания
по крайниците/ и съпоставка с обективните данни налагат на извод,че са получени именно в резултат на нанесения от
страна на А. побой над С.
Като е отчел че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII , раздел IV от
общата част на НК , както и , че за извършеното от него престъпление
се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години,,а
съставомерни и подлежащи на възстановяване имуществени щети няма -,правилно
съгласно разпоредбата на чл.78 а ал.1 от НК съдът е освободил подсъдимият от
наказателна отговорност по чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.1 от НК .
Наложеното на жалбоподателят
административно наказание глоба е под средният размер,то е справедливо, ще превъзпита както него така
и обществото,а при определянето на неговият размер съдът е изходил от вината му, като е съобразена и разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН.
Представените във въззивната
инстанция писмени доказателства,не могат да се отразят върху степента на
неговата вина.
Некоректно е да се твърди,и да се
сочи като съществено процесуално нарушение, че
наказателното производство е нициирано от прокурор,спрямо който са били
налице основания за отвод,още повече че на такива защитника и обвиняемия са
могли да се противопоставят.
От протокола на проведеното
съд.заседание на 03.10.11г става ясно,че с факта на присъствието си при
извършването на процесуални действия отвод на прокурора /от защитника и
обвинянемия/не е направен,а и няма основания за това.
Както досъдебното производство и производството пред
първата истанция са проведени при спазване на процесуалните правила без да са
допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 от
НПК,за които въззивната истанция следи служебно
Разноски по делото са правилно
изчислени,а в тази инстанция други няма направени
По изложените
съображения и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №702 от 07.11.11г по НАХД№1271/11г на
Пазарджишкият РС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.