Р Е Ш Е Н И Е № 7

 

Гр.ПАЗАРДЖИК 25. 01.2012 г

 

В  И М Е ТО Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ НА 24.01.2012ГОД. В СЪСТАВ:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПАРПУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТА СТОЯНОВ

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНРОВ

ПРИ УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ И.Ш. И ПРОКУРОР В ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ТАНЯ МАДИНА КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ  СЪДИЯТА СТОЯНОВ  ВНАХД№11 ПО ОПИСА ЗА 2012ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Пазарджишкият окръжен съд е втора инстанция по делото ,образувано пред нея по жалба на на ЗАЩИТНИКА на Т.И.А. *** против решение №702  от 07.11.11г по НАХД№1271/11г на Пазарджишкият РС..

РС с присъда си  е признал Т.И.А. за виновен в това че на 28.11.2010г. в гр.Пазарджик по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на А.Г.С., изразяваща се  във временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което   и на основание чл.78а ал.1 от НК го ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, за извършеното от него престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.1 от НК, като МУ НАЛОЖИЛ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 2 000лв. /Две хиляди лева/, платима в полза на държавата по бюджета на Съдебната власт на

В тежест на Т.И.А.  са възложени и направените по делото разноски в размер на 50 лв.

Във въззизвната жалба  се развиват оплаквания ,за неговата необоснованост и незаконосъобразност,че е постановено в нарушение на материалният и процесуален закон,че наложеното наказание е явно несправедливо.Иска се неговата отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда по чл.131 ал.1 т.12 във вр.с чл.130 ал.1 от НК,алтернативно неговото изменяване и намаляване размерът на наложеното админстративно наказание глоба до установения от закона минимум..

Прокурор във възивната истанция не подкрепя жалбата,против уважаването й е .

Пред въззивната инстанция са представени като писмени доказателства –удостоверение за сключен граждански брак от 14.11.99г., удостоверения за раждане от 27.01.99г,,удостоверение от ОУ „Хр.Смирненски” с изх.№438/16.11..11г и служебна бележка от агенция по заетостта изх.№05195/08.11.11г.

Съдът като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло така атакуваната присъда направи следните изводи:

                   Жалбата е  неоснователна.

Делото е разгледано по реда на Глава 28-ма от НПК.

         Първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

 На 28.11.2010 г. около 02.30-03.00 ч. св. А.С. бил в заведение „Министри” в гр. Пазарджик, където имало и много други  други посетители. В посочения час св С седнал в близост до св.Г.Б., с която се познавали и започнали да си говорят на бара.  Докато двамата разговаряли св. С усетил напръскване с вода.  Обърнал се и видял обв.Т.  А., който държал в ръце малка бутилка от минерална вода и направил жест на С да се маха от мястото, на което бил седнал. Св.С  изразил недоумение от поведението на А. и го попитал защо го пръска. Тогава последният, гледайки го отвисоко и заплашителни му казал да напусне заведението.  След  кратък  разговор между двамата станало ясно, че обв.А. мислел, че св.Сенапов досажда на Б. и затова го гонел, но станало ясно също така, че С и Б. се познават и тя нямали нищо против неговата компания. Във връзка с това обв.А. се извинил и почерпил св.С. с едно малко уиски, след което си отишъл на мястото при своята компания. Не след дълго в заведението възникнала  физическа разправа  между група посетители, седящи на масата, на която се намирал и обв.А.. Няколко човека от неговата компания започнали да се бият и настанало т.нар. меле. Групата биещи  се насочила към мястото, където стоели С и Б... Св. С станал от мястото си и започнал да се дърпа назад, за да не бъде ударен от биещите се.  В един момент, докато  бил с гръб,  в него се сблъскал обв.А.. последният се обърнал е с едната си ръка хванал ръката на С в областта на бицепса. Ведната след това нанесъл удар със своята глава в лицето на С., който получил аркада на веждата. От удара С изпитал силна болка и паднал на земята, където обв.А. продължил да му нанася множество удари с крака и ръце в тялото.  Малко след това  се обв.А. хванал С за ръката и косата и влачейки го по земята, се отправил към изхода на дискотеката, във фоайето предз тоалетните.  Там обв.А.  продължил да бие св. С., който бил абсолютно безпомощен да се отбранява. В този момент св. И. А. и друго непозато момче се намесили, като хванали обв. А. за ръцете и помогнали на пострадалия С. да избяга навън. Пред дисотеката С поискал да хване такси, но таксиметровият шофьор отказал да го качи с мотив, че имал обилно кръвотечение и ще изцапа колата му. Тогава св.С пеш посетил кабинета по „Спешна помощ” при МБАЛ Пазарджик, където  бил прегледан, диагностициран и хирургично му били зашити раните на дясната вежда.

На 30.11.2010 г. С посетил съдебен лекар в Пазарджик, който му издал СМУ №302/2010 г., в което подробно описал травматичните му увреждания.

Отт изготвената  по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни, се установява че в резултат на нанесения побой на пострадалия С са причинени следните травматични увреждания:  две охлузвания по кожата на челото в средната му част, с размери 1х1 см и 1,5х1,5 см, покрити с нежна кафеникава коричка на нивото на околната здрава кожа; кръвонасядане с червеникав цвят и размери 2х2 см по кожата на лявата част на челото; три цепковидни рани с наложени по два конеца или общо 6 хирургични конци по дясната вежда във вътрешния край и в средата; травматичен оток на дясната вежда; кръвонасядане с жълтеникаво-зелен цвят и размери 5х2 см по кожата на горния клепач на дясното око; синкаво-червеникаво кръвонасядане с размери 6х2,3 см. и травматичен оток по кожата на долния клепач на същото дясно око; синкаво кръвонасядане по носа с размери 1х1 см; петнисто синкаво-червеникаво кръвонасядане, с размери 12х5 см, разположено  в хоризонтална посока по кожата на лявата странична гръдна половина над 4 до 6 ребро, между мишничните линии; синкаво кръвонасядане с размери 3х4 см. по кожата на дясната ребрена дъга, в проекцията  над средна ключична линия; травматичен оток с размери 1,5 см. по гръбната страна на средния пръст на лявата ръка; петнисто синкаво кръвонасядане, с размери 10х4 см. по вътрешната повърхност на лявата мишница; травматичен оток, почти по цялата вътрешна повърхност на лявата мишница и кръвонасядане в средата  му със синкав цвят и размери 4х3 см.

Гореописаните травматични увреждания според вещото лице са получени по механизма на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както е отразено от пострадалия, а именно при побой с глава, юмруци, ритници и падане на терена към инкриминираната дата. Трите разкъсно-контузни рани в областта на дясната вежда, наложили хирургично лечение – зашиване, са причинили както заедно, така и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, за около десетина дни от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.

Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК за около 2-5 дни от дата на травмата.

Приетата за установена фактическа обстановка е подкрепена  от показанията на св.С,В.,Б. разпитани в съдебната фаза на процеса,както и от събраните в наказателното производство доказателства инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.378 ал.2 от НПК  .

         Като е анализирал доказателствените материали, вкючително и направените от А. обяснения съдът е направил вярни прави изводи относно съставомерните признаци на деяниято  по чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.1 от НК ,както и че при осъществяване на деянието той е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния му характер , предвиждал и е искал настъпването на обществено опасните последици.

Неоснователни са и възраженията, че съдът не е изпълнил задълженията си по оценка на доказателства.  Мотивите към съдебният акт сочат обратното, а недоволството всъщност е от резултата при извършената оценка.

Неоснователни са  претенциите на жалбоподателят за игнориране и превратно тълкуване на доказателствата..Мотивите към проверявания съдебен акт съответстват на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК.В последните са отразени всички факти и обстоятелства,които дават основание деянието извършено от А. да се квалифицира като такова по  чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.1 от НК .Правилно са игнорирани обясненията на А. дадени в насока,че не той ,а С. му нанесъл безпричинен побой,тъй като са останали изолирани от събраният по делото доказателствен материал. Опровергани са както от показанията на с.С,мед.документация и заключението на СМЕ,но и от такива източници,каквито се явяват абсолютно незаинтересовани свидетели по делото,каквито са св.В. и А..

Не може да се поставя въпросът за несъставомерност на деянието чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.1 от НК ,поради факта че обв.А. също се е снабдил с СМУ приложено на л.23 и 24 от д.п.

От прочита на същото става ясно ,че описаните в него увреждания /като оток на главата и лицето,кръвонасядания по крайниците/ и съпоставка с обективните данни  налагат на извод,че са  получени именно в резултат на нанесения от страна на А. побой над С.

Като е отчел че  подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII , раздел IV от общата част на НК , както и , че за извършеното от него  престъпление  се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години,,а съставомерни и подлежащи на възстановяване имуществени щети няма -,правилно съгласно разпоредбата на чл.78 а ал.1 от НК съдът е освободил подсъдимият от наказателна отговорност по чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.1 от НК .

Наложеното на жалбоподателят административно наказание глоба е под средният размер,то  е справедливо, ще превъзпита както него така и обществото,а при определянето на неговият размер съдът е изходил от  вината му, като е съобразена и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Представените във въззивната инстанция писмени доказателства,не могат да се отразят върху степента на неговата вина.

Некоректно е да се твърди,и да се сочи като съществено процесуално нарушение, че  наказателното производство е нициирано от прокурор,спрямо който са били налице основания за отвод,още повече че на такива защитника и обвиняемия са могли да се противопоставят.

От протокола на проведеното съд.заседание на 03.10.11г става ясно,че с факта на присъствието си при извършването на процесуални действия отвод на прокурора /от защитника и обвинянемия/не е направен,а и няма основания за това.

Както досъдебното производство и производството пред първата истанция са проведени при спазване на процесуалните правила без да са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК,за които въззивната истанция следи служебно

         Разноски по делото са правилно изчислени,а в тази инстанция други няма направени

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК съдът

                                               Р       Е       Ш     И

ПОТВЪРЖДАВА решение №702  от 07.11.11г по НАХД№1271/11г на Пазарджишкият РС.

         Решението е окончателно.

                                                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.              2.