Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.ПАЗАРДЖИК 05. 04.2012 г

 

В  И М Е ТО Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ НА 03.04.2012ГОД. В СЪСТАВ:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    И. ПАРПУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:              К. СТОЯНОВ

Д. БОЗАДЖИЕВ

ПРИ УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ И.Ш. КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ  СЪДИЯТА С.  ВЧХД№139 ПО ОПИСА ЗА 2012 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Пазарджишкият окръжен съд е втора инстанция по делото ,образувано пред нея по жалба на защитника на подс.Д.А.Г. *** против присъда № 31от 01.02.12 г. по НДЧХ№1095/11г на Пазарджишкият РС.

РС с присъда си е признал подс. Д.А.Г. *** за ВИНОВЕН в това, че  на   12.11.2010 г. в гр. Пазарджик е причинил лека телесна повреда на И.Д.Ч., представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на осн. чл. 301 ал. 1 т. 4 от НПК, във връзка с чл. 78А, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност за престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК и  му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, платими в полза на държавата по сметка на съдебната власт.

ОСЪДИЛ подсъдимият  да заплати на И.Д.Ч. сумата в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва считано от 12.11.2010 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ гражданския иск за разликата от 1500 до 5000 лева ведно със законната лихва считано от 12.11.2010 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪДИЛ подсъдимият да заплати на И.Д.Ч. направените по делото разноски в размер на  538 лева.

ОСЪДИЛ подсъдимият  да заплати ДТ върху уважената част от гражданския иск в размер на 60,00 лв., платими в полза на държавата по сметка на съдебната власт.  

Във въззизвната жалба се развиват оплаквания за нейната незаконосъобразност и необоснованест, че е постановена в нарушение на закона.

 Иска се нейната отмяна и постановяване на нова оправдателна.

Тъжителят, чрез повереника си застъпва, че жалбата е неоснователна, а присъдата е правилна и законосъобразна.

Съдът като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло така атакуваната присъда направи следните изводи:

                   Жалбата е  неоснователна.

         Първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят И.Д.Ч.  работел в „Ай енд Джи Иншурънс Брокерс” ООД гр. Пазарджик, в офис, находящ се в гр.Пазарджик, ул.”***“ № 28. Задълженията му включвали сключване на договори за застраховане на имущество и лица и събиране на текущи вноски от застрахованите. 

На 12.11.2010 г. около 18,00 часа тъжителят се обадил по телефона в офиса на ЗК „Български имоти“ АД. Разговарял с подсъдимия, който работел там, като поискал подсъдимият да го изчака, за да внесе събраните вноски по сключените полици. Тъжителят се държал грубо и разговора с подсъдимия прераснал в кавга. Тъй като това не бил първия път на лошо отношение от страна на тъжителя подсъдимият   заявил, че ще дойде в офиса на тъжителя, за да се разберат. Малко по-късно подсъдимият  пристигнал. Влязъл в офиса на тъжителя, където работела и свидетелката М.Г. и се нахвърлил върху него нанасяйки му удари с в областта на главата и тялото. Тъжителят паднал на земята, а подсъдимият се надвесил над него и продължил да го удря. В това време от съседния пристигнали свидетелите Е.Т., И.И. и Г.К., тъй като чули силен шум. Заварили тъжителя на земята в седнало положение, а подсъдимият продължавал да му нанася удари. Свидетелите успели да отстранят подсъдимия от тъжителя. Веднага след това подсъдимият  излязъл от сградата, качил се на автомобила си и потеглил.  Някой повикал полиция, като на място пристигнали полицейските служители – свидетелите С.С. и П.Х.. 

В последствие тъжителят  отишъл на преглед в МБАЛ АД гр.Пазарджик. На 15.11.2010 г. бил освидетелстван и му било му издадено медицинско удостоверение, приложено по делото. Видно от същото на тъжителя били причинени хематом в лявата теменнотилна област на главата, кръвонасядане на долния клепач на лявото око и лявата мишница. В резултата на нанесените му телесни увреждания на тъжитеиял, било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Приетата за установена фактическа обстановка е подкрепена  от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

         Като е анализирал доказателствените материали, вкючително и направените от подсъдимият обяснения съдът е направил вярни прави изводи относно съставомерните признаци на деяниято  по чл.130 ал.1 от НК, както и че при осъществяване на деянието той е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал и е искал настъпването на обществено опасните последици.

Неоснователни са и възраженията, че съдът не е изпълнил задълженията си по оценка на доказателства.  Мотивите към съдебният акт сочат обратното, а недоволството всъщност е от резултата при извършената оценка.

Неоснователни са  претенциите на жалбоподателят за игнориране и превратно тълкуване на доказателствата. Мотивите към проверявания съдебен акт съответстват на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. В последните са отразени всички факти и обстоятелства, които дават основание деянието извършено от Г. да се квалифицира като такова по чл.130 ал.1 от НК. Правилно са игнорирани обясненията на подсъдимият дадени в насока, че не той ,а тъжителят пръв посегнал в към него с намерение да го удари, след което го хванал за шията. Тогава двамата започнали да се борят и паднали на земята и нараняванията на тъжителя били получени при това боричкане.

Тези негови обяснения са останали изолирани от събраният по делото доказателствен материал. Опровергани са от показанията на св.Г. присъствала от началото до края на събитията в офиса и дала показания в насока, че още с навлизането си в офиса и подсъдимият започнал  нанасянето на удари върху тъжителя, седящ в това време зад бюрото си, през падането на двамата на земята, боричкането до пристигането на свидетелите Т. и И. осъществили намесата по отстраняването на подсъдимият.

Показанията й са подкрепени от показанията на Т., И., К. в насока, че чули викове и тропот от съседният офис и че при отиването на място заварили тъжигелят на земята, а подсъдимия отгоре му нанасял удари, а след отстаряняването на подсъдимия той си тръгнал.

Показанията им коренспондират с приложената по делото мед.документация, както и с показанията на полицейският служител С. в насока, че тъжителят пред него се оплакал, от нанесения побой от подсъдимият, което било потвръдено и от св.Г.

Наведените доводи, от защитата на подсъдимият, че той е действал при условията на неизбежна отбрана са лишени от фактическо основание.

Не може да се поставя въпросът за несъставомерност на деянието, поради факта че в подкрепа тезата на подсъдимият са дали показания св.К. и Г.

От съпоствката на показанията на тези свидетели, както помежду им, така съотнесени с обясненията на подсъдимият и на свидетелите посочени по горе, стаява ясно, че те са крайно противоречиви.

Докато Гр. съобща, че тъжителят нанесъл удар с юмрук в лицето на подсъдимия, след което започнали да се боричкат и това наложило той да се намеси, помощ му оказал и св.Кл. Последният пък не съобщава за присъствието на св.Г., а като видял че тъжителят посяга на подсъдимият и да посяга да го души преценил ,че не следва да се намесва и излязъл.

Накратко казано подсъдимият и тези двама свидетели дават различни показания относно едни и същи обстоятелства.

Като е отчел че  подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от общата част на НК, както и, че за извършеното от него  престъпление  се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години, а съставомерни и подлежащи на възстановяване имуществени щети няма - правилно съгласно разпоредбата на чл.78 а ал.1 от НК съдът е освободил подсъдимият от наказателна отговорност по чл.130 ал.1 от НК .

Наложеното на жалбоподателят административно наказание глоба е под средният размер, то е справедливо, ще превъзпита както него така и обществото, а при определянето на неговият размер съдът е изходил от  вината му, като е съобразена и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Няма основание за отмяна или изменение на присъдата и в гражданската й част. Правилно първата инстанциия е приела, че предявеният граждански иск по чл. 45 ЗЗД е за установени като претърпени от гражданският ищец действителни неимуществени вреди, причинени от подсъдимия. От неправомерното му поведение е настъпил вредоносния резултат. Размерът  съответства на действително извършеното от подсъдимия.

 Присъденото обезщетение съответства на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, приложен на основата на конкретните обстоятелства, свързани с увреждането.

ДТ и разноските пред РС  са правилно изчислени, а в тази инстанция други няма направени.

Производството пред първата инстанция е проведено при спазване на процесуалните правила без да са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК, за които въззивната истанция следи служебно.

         По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК съдът

                                               Р       Е       Ш     И

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 31 от 01.02.12 г по НДЧХ№1095/11г на Пазарджишкият РС.

         Решението е окончателно.

                                                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              

                                                        ЧЛЕНОВЕ:       1.              2.