Р Е Ш Е Н И Е №454
гр.
Пазарджик, 15.10.2012 г.
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на четиринайсти септември две
хиляди и дванайста година в състав:
при секретаря Г.М., като разгледа докладваното от съдия Ил. Димитрова
гр. д. N 1085 по описа за 2011 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 537, ал. 3 от ГПК.
Искът е
предявен е от прокурор от Окръжна прокуратура – Пазарджик, против юридическо
лице с нестопанска цел с наименование: „Сдружение акционери на бившата „ББК
Велинград“ – гр. Велинград. Искането прокуратурата, след оставяне на
исковата молба без движение, се свежда до следното: да се отмени решение № 25/01.04.2011
г., постановено по ф. д. № 6/2001 г. на
Пазарджишкия окръжен съд, за вписване в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел на промени в подлежащите на вписване обстоятелства по партидата
на ответника. Активната си процесуална легитимация за предявяване на иска
основава на разпоредбата на чл. 537, ал.3 от ГПК, като твърди, че регистърното
решение е постановено в нарушение на закона, което дава основание на прокурора
да поиска неговата отмяна, тъй като посочената разпоредба е приложима по
отношение на всеки един охранителен акт, независимо от това в какво
производство и в от какъв орган е издаден.
Доводите на
прокурора за допустимост на предявения иск и относно правната му квалификация
по чл. 537, ал.3 от ГПК очевидно се споделят от въззивната инстанция, тъй като
определението за прекратяване на производството от 12.03.2012 г. бе отменено от
Пловдивския апелативен съд по повод подадената от ищеца частна жалба.
Указанията на горната инстанция по приложение на процесуалния и материалния
закон за задължителни за първоинстанционния съд, поради което с оглед
посоченото в мотивите на отменителното определение съдът приема, че прокурорът
е предявил иск по чл.537, ал. 3 от ГПК за отмяна на регистърното решение като
постановено в нарушение на закона, като е изложил фактите, които според него
обуславят основателността на този иск, а решаващия съд от своя страна следва да
прецени доколко те са „относими и достатъчни за уважаването на иска“.
Фактите,
които според ищеца дават основание да се отмени решението за вписване на
промени в подлежащите на вписване обстоятелства по партидата на ответника са
следните:
Съдът бил постановил решението за
вписване на промените в нарушение на закона, което твърдение прокурорът извежда
от обстоятелствата за допуснати при
свикване и провеждане на общото събрание на членовете на сдружението нарушения
на неговия устава и на императивни норми от ЗЮЛНЦ. Решението на съда
противоречало на закона, защото се основавало на незаконосъобразни решения на
общото събрание на сдружението, като доводите за тяхната незаконосъобразност
са: липса на решение на управителния съвет за свикване на общото събрание,
неспазване на реда за разгласяване на поканата, избор на председател от Общото
събрание, при компетентност на Управителния съвет да вземане на такова решение,
приемане на нов устав, при обявено в дневния ред „изменение на устава“ и материално правна незаконосъобразност на една
от приетите разпоредби от новия устав. От всички тези обстоятелства, както и от
твърдения факт, че към заявлението за вписване на промените липсвал списък на
присъствалите на събранието членове на сдружението, прокурорът прави извод за
нарушение от страна на съда на процесуално правната норма на чл. 235, ал.2 ГПК.
Счита, че това нарушение се изразява в постановяване на акт за вписване на
промените при непълнота на изискващите се по закон доказателства от една
страна, а от друга – не ставало ясно как съдът е формирал изводите си за
извършване на вписването, при така допуснатите нарушения на закона и устава.
По отношение на всички тези факти
и тяхното значение за исканата отмяна на решението на съда, ответникът прави
възражения в отговора си. Твърди, че е
изготвен и представен в съда списък на присъствалите на събранието на
19.03.2011 г., като представя заверен препис от него, но счита че и без него
решението за вписване на промените не бил противоречало на закона, защото
самият протокол за провеждане на събраните удостоверявал броя на присъстващите.
Позовава се на разпоредба от действащия към онзи момент устав, според която
именно на общото събрание е предоставена компетентност да избира председателя
на управителния съвет. Твърди, че събранието е разгласено по предвидения в
закона и устава ред, че гласуването е проведено в съответствие с правилата, а
останалите доводи на прокурора, касаещи по същество съдържанието на приетия
устав намира за неотносими към разглеждания спор, като възразява, че „не е в
правомощията на прокурора на оспорва приетия устав“.
След като въпросите за
допустимостта на иска и неговото правно основание са решени според указанията
на въззивния съд при отмяната на определението на настоящия състав за
прекратяване на делото, следва да се пристъпи към преценка за неговата
основателност.
1.На първо място
следва да се отбележи, че с решението от 01.04.2011 г., чиято отмяна се
иска от прокурора е постановено да бъдат вписани следните подлежащи на вписване
според чл.596 ГПК обстоятелства: промяна в състава на Управителния съвет и
имената на лицето, което ще представлява сдружението, в качеството на негов
председател. Вписан е и състав на контролно-ревизионната комисия, както и
„промени в устава“, които обстоятелства обаче не могат да бъдат определени като
подлежащи на вписване, тъй като не са сред изброените в чл. 596, нито са
предвиден в друг закон. Ищецът обаче не се позовава на това, че не са от
категорията на обстоятелствата, подлежащи на вписване, а на други нарушения .
Излага доводи за незаконосъобразност на
решения на Общото събрание, проведено на 19.03.2011 г., които не се отнасят до
нито едно от подлежащите на вписване обстоятелства, под претекст, че става дума
за „вписаната промяна в устава“. Тук е мястото да се отбележи, че незаконосъобразността
на всяко едно от решенията на общото събрание на сдружението би могла да се
атакува по исков ред, включително и от прокурора на осн. чл. 25, ал6 във вр. с
ал. 4 от ЗЮЛНЦ в определени от закона преклузивни срокове. След оставяне на исковата
молба без движение, от текста на молбата за отстраняване на нередовностите,
стана ясно, че не се предявява иск за отмяна на решенията на общото събрание, а
първоначално заявения петитум на исковата молба е „стеснен“ само до иска по чл.
537, ал.3 ГПК, както завява прокурора и в частната си жалба против прекратяване
на производството. Следователно макар да твърди незаконосъобразност на взети
решения от общото събрание по въпроси, касаещи неподлежащи на вписване обстоятелства, то очевидно е, че по този начин не може да
бъде обоснован иска за отмяна на решението на съда. Налице е правен интерес от
друг вид защита срещу вписването на обстоятелства, които не са подлежали на
вписване, но в случая не е предявен такъв иск.
2.Относно решението, касаещо едно
от вписаните обстоятелства – имената на лицето, което ще представлява
сдружението – се прави довод, че това лице било избрано за председател от
общото събрание на сдружението, по
предложение и с гласовете на лица, които не са в състава на Управителния съвет.
Като твърди, че изборът на председател е в компетенциите на Управителния съвет,
а не на Общото събрание, прокурорът стига до заключение, че съдът е вписал
новия законен представител на юридическото лице, без са му е представено
решение от органа, в чиито правомощия е да го избере. Тези доводи се
опровергават от представения Устав на сдружението, действал към момента на
провеждане на събранието /преписи от доказателствата, изпратени от фирмено
деловодство по искане на ищеца, където в т. 13 от „Правомощия на органите“ е
предвидено, че общото събрание избира председател. Тази компетентност се
запазва и в новата редакция на устава, приета на събранието на 19.03.2011 г.,
непосредствено преди да се пристъпи към избора на УС и Председател.
Следователно тук съдът не е допуснал каквото и да било нарушение , тъй като протоколът от общото събрание
представлява нужното и достатъчно доказателство за избора на председател от
компетентния орган на сдружението, като основание за вписването му като лице,
което ще представлява това юридическо лице.
3. Относно обстоятелството, че
пред съда не бил представен списък на присъстващите на общото събрание членове
на сдружението, ответникът го опроверга, като се представи заверен препис на
изготвен към онзи момент списък, на който всеки от 22-мата участвали в
събранието е удостоверил с подписа си своето лично присъствие. Този брой
съответства на отразеното в протокола от общото събрание, като потвърждава
неговата истинност, която всъщност не се и оспорва от ищеца. Няма спор, че
протоколът е бил представен пред съда, а в мотивите на решението му е отразено,
че е приложен и списък на присъстващите на събранието, препис от който
ответникът представи като доказателство и по настоящото дело. Следователно не
може да се приеме за доказана тезата на прокурора, че решението противоречи на
закона, защото било постановено при „липса на пълни доказателства“ относно
факти, релевантни за неговото постановяване.
4. Всички останали доводи, а те
са: за нарушения при свикване и оповестяване на събранието и за неяснота как
били гласували лицата, предложени за членове на управителните органи с оглед
забраната на чл.28 от ЗЮЛНЦ, биха били от значение за законосъобразността на
взетите решения от органа на управление на сдружението, но не тя е предмет на
проверка по настоящото дело. В производството по вписване на юридически лица,
съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и
допустимостта на неговото вписване. В обхвата на тази проверка не се включва контрола
за законосъобразност на самите решение на управителните органи на юридическите
лиза с нестопанска цел. Както вече бе споменато за атакуване на
незаконосъобразните решения на общото събрание на сдружение с нестопанска цел е
предоставен специален иск, който може да бъде предявен и от прокурора в
определени преклузивни срокове. След изтичането на сроковете тези решения
придобиват стабилитет и е недопустимо тяхното атакуване пред съда от
легитимираните страни, както и установяването на незаконосъобразността им
инцидентно, като преюдициален факт по отношение на иска за отмяна на
регистърното решение на съда. Ето защо съдът не намира за необходимо да обсъжда
в детайли доводите на прокурора за нарушения на процедурата по свикване и
оповестяване на събранието и тази по провеждане на гласуването за избор на
управителни органи. Факт е, че събранието е било свикано и проведено и че на
него, видно от протокола, са взети решения относно избора на лицата, вписани в
състава на управителните органи.
5. В контекста на проверката,
която съдът по регистрацията прави на осн. чл. 602 от ГПК, в чл. 604 е
предвидена възможност за заличаване на вписано обстоятелство при наличие на
някое от визираните в нормата основания: недопустимост или нищожност на
вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство. Както в определението
си за оставяне на исковата молба без движение, така и преди доклада си в
първото съдебно заседание, съдът даде възможност на ищеца да уточни дали се
позовава на някой от тези пороци на самото вписване, като основание за търсене
на защита по чл. 604 от ГПК. Становището на прокуратурата остана категорично в
посока на това, че се иска отмяна на решението на съда като постановено в
нарушение на закона, на основание общата за всички охранителни актове разпоредба
на чл. 537, ал.3 ГПК. Варно е, че тази норма предоставя възможност прокурорът
на упражни в обществен интерес своите правомощия, но едва ли законодателят е
имал в предвид те да са по-широки от предоставените на лицата, засегнати от
охранителния акт. В съдебната практика е утвърдено становището, че защитата
против регистърно решение се осъществява от заинтересованите /засегнати от
акта/ лица по реда на чл. 537, ал.2ГПК във вр. с чл. 604 от ГПК. Това ще рече,
че и прокурорът може да упражни правомощията си по чл. 537, ал.3 ГПК, само ако
се позова на нищожност или недопустимост на вписването или на несъществуване на вписаното обстоятелство,
което изрично не е сторено в конкретния случай. Прокурорът се позовава единствено
на незаконосъобразност на взетите от общото събрание решения, считайки че тя
сама по себе си е достатъчна за уважаване на предявения иск. Неприемайки това
за вярно, съдът счита, че искът би следвало да се отхвърли като неоснователен
само поради това, че прокурорът не свърза искането си с някое от основанията по
604 от ГПК. Т. е. не може да се иска отмяна на регистърното решение, без да се
сочи някой от пороците на вписването, при които законодателят допуска то са
бъде заличено.
Все пак, доколкото от страна на
ищеца се правят доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон,
допуснати от съда при постановяване на решението за вписване на промените,
по-горе в мотивите им бе отговорено, като в обобщение може да се каже,че не се
установи в действителност да са налице такива нарушения. По-голямата част от
доводите са за нарушения на ЗЮЛЦ и устава при провеждане на събранието и
вземане на решенията, които обаче, дори да са допуснати стоят извън обхвата на
проверката по чл. 602 ГПК.
6. И на последно място, следва да
се отбележи, че в пледоарията си по същество, прокурорът се опита да свърже
основанията за отмяна на решението с една от хипотезите на чл.604 от ГПК, но го
направи само по отношение на „вписаните промени в устава“ – обстоятелство,
неподлежащо на вписване според закона. Но доводите му и логически не са
издържани, тъй като твърди, че вписаните промени в устава са несъществуващо
обстоятелство, защото в покана било записано, че дневния ред включва именно
„изменение на устава“, пък било взето решение за приемане изцяло нов устав.
Вписването на обстоятелство въз основа на решение по въпрос, невключен в
дневния ред /ако така се разбира довода на прокурора в устните състезания/ ,
със сигурност не означава, че сме изправени пред „несъществуващо обстоятелство“
по смисъла на чл. 604 от ГПК.
Довод за вписване на
несъществуващо обстоятелство, макар да не е формулиран така, може да бъде
извлечен единствено от т.5 на исковата молба, където се твърди, че липсва
решение на Управителния съвет за избор на председател, като основанието за
неговата компетентност се извлича от чл. 30 от ЗЮЛНЦ. В закона обаче е
допусната възможност да бъде предвидено друго с устава, какъвто е и случая с
устава на ответното сдружение, включващ сред правомощията на общото събрание и
това за избор на председател на Управителния съвет.
След като част от обстоятелства в
исковата молба не бяха доказани, а тези които се доказаха не са по естеството
си такива, че да обосноват отмяна на регистърното решение по чл. 537, ал.3 ГПК,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По изложените
съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик иск по чл. 537, ал.3 от ГПК
за отмяна като издаден в нарушение на закона на охранителен акт – съдебно
решение № 25/01.04.2011 г., постановено по ф. д. № 6/2001
г.
на Пазарджишкия окръжен съд,
за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на промени в
подлежащите на вписване обстоятелства по партидата на ответника „Сдружение акционери
на бившата „ББК Велинград“ – гр.
Велинград.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от
получаване на препис от него от страните.