Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…167………/09.04.2013г.,гр.Пазарджик

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в публично заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година,в състав:

       Председател:Илиана Д.

членове:Борислав Илиев

                                                                                                 Мариана Димитрова

при участието на секретаря В.Боева като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №1 по описа на Съда за 2013 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се решение №73 постановено на 01.02.2011г. по гр.дело №5055 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2010г., с което Д.А.Р. ***, ЕГН ********** е осъден да заплаща на малолетното си дете С.Д.Р.,ЕГН **********,чрез неговата майка и законна представителка С.В. Р. ***,ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100,00 лева, считано от 19.11.2010г. до настъпване на обстоятелства,обуславящи нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва при забава на всяка месечна вноска,като за разликата над 100,00 лева до претендирания размер на издръжката от 350 лева искът е отхвърлен като неоснователен.  Искът за издръжка на малолетното дете за минало време в размер на 350,00 лева-месечно за периода 19.11.2009г.-19.11.2010г. е отхвърлен като неоснователен.

В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК С.В. Р.,действаща като майка и законна представителка на малолетното дете С.Р., чрез процесуалния си представител-адв.Х. твърди,че така постановения съдебен акт е неправилен.Излага доводи, че необосновано първоинстанционният съд е определил необходимата издръжка за детето в размер на 200,00 лева –месечно, от която бащата следва да поеме половината от този размер ,а именно сумата в размер на 100,00 лева. Въпреки,че съдът е отчел обстоятелството,че майката е родителят,който полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, не е взел предвид ,че тези грижи имат съответният материален еквивалент, което обосновава от друга страна по-малкото участие на този родител в издръжката на детето. Твърди,че за нуждите на детето е необходим по-висок размер на издръжка ,поради което бащата следва да поеме по-голямата част от нея. Жалбоподателката излага съображения за неправилност на решението и в частта,с която искът за издръжка за минало време е отхвърлен като неоснователен, тъй като необосновано първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото до доказателствата,че такава е била доставяна от ответника в производството. Формулира искане решението да бъде отменено в обжалваните части, вместо което въззивната инстанция присъди издръжка за малолетното дете в претендирания размер, а така също и издръжка за минало време в претендирания размер и период.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство,в който излага съображения за неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателя  доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

Относимите в настоящото производство факти и обстоятелства са следните:

          Няма спор,че страните по делото са съпрузи,както и че от м.август 2009г. се намират във фактическа раздяла. От брака си имат родено едно дете С.Д.Р.-родена на ***г. Детето е ученичка в 9 клас в ЕГ“Бертолт Брехт“.гр.Пазарджик-в този смисъл е приложеното по делото удостоверение изх.№52/29.01.2013г.,изд. от ЕГ“ Бертолт Брехт“.гр.Пазарджик.

          От служебна бележка изх.№478/13.02.2013г.,изд. от БТ гр.Пазарджик се установява,че ищцата е регистрирана като безработно лице,считано от 13.02.2013г.

Няма спор ,че ответникът е едноличен  собственик на капитала на „Белдор 2009“ЕООД,със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Пазарджик, ул.Яков Матакиев“№64, както и че за релевантния период 2009г.-2012г. дружеството не е реализирало печалба,в който смисъл са приложени по делото годишни данъчни декларации. В собственост на дружеството на 09.06.2009г. е регистрирано МПС –лек автомобил марка „Р“,модел “Е“, с рег.№ РА.  Ответникът притежава в съсобственост с ищцата недвижим имот-дворно място,ведно с масивна жилищна сграда, находящ се в с.Ц,обл.П, отразен като имот пл.№,парцел  по плана на с.Ц.т приложените по делото разписки за пощенски записи и операционни бележки се установява,че ответникът е превеждал суми на ищцата,както следва:на 06.11.2009г.-в размер на 180,00 лева;на 10.12.2009г.-в размер на 120,00 лева;на 12.03.2010г.-в размер на 120,00 лева; 27.09.2010г.-в размер на 300,00 лева;на 20.12.2010г.-в размер на 200,00 лева.От показанията на св.Н. се установява,че в присъствието на свидетеля ответникът на два пъти е давал на съпругата си на ръка пари за издръжка на детето.

С Експертно решение №430 от 14.02.2011г. на ТЕЛК ответникът е освидетелстван и му е определена 55 %-намалена трудова работоспособност в резултат на общо заболяване: т на о и о а о.

При така възприетото за установено в процеса Пазарджишкият окръжен съд от правна страна приема следното:

По иска с правно основание чл.149 от СК.Възможността да се търси издръжка „за минало време” обхваща периода,през който такава издръжка не е определена,като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Безспорно по делото е установено-както от обясненията на страните,така и от събраните гласни доказателства,че родителите на детето живеят разделени ,считано от м. август 2009г.,както и че малолетното дете живее с майката.Спорни са обстоятелствата-с оглед въведените в жалбата доводи, дали в периода 19.11.2009г.-19.11.2010г.-

-датата на предявяване на иска ответникът в настоящото производство е доставял издръжка на своето малолетно дете.Безспорно е по делото ,че за посочения период детето се е отглеждало от майката,както и че разходите за отглеждането на детето, образованието му и пр. са се поемали от нея.Но, съдът с оглед ангажираните от ответника доказателства приема,че същият за релевантния период е участвал в издръжката на детето. Както се възприе от фактическа страна, за м.11.2009г. –месеца, от който се претендира издръжка , ответникът е превел на ищцата сумата в размер на 180,00 лева,както и че е превеждал суми и за м.12.2009г.,м.03.2010г.,м.09.2010г.,м.12.2010г.в различни размери. От събраните гласни доказателства се установи,че ответникът е давал на ищцата и на ръка парични средства,предназначени за издръжката на детето. Т.е, настоящата въззивна инстанция приема,че за претендирания период ответникът е доставял издръжка на своето малолетно дете. Недоказани останаха възраженията на жалбоподателката,че превода на суми се е осъществявал на друго основание,а не за издръжка на детето. От друга страна –относно размера на издръжката : въззивната  инстанция като прецени размера на превежданите суми, приема,че същите са съобразени с нуждите на детето,съобразявайки възрастта му и потребностите му,обусловени от нея към този момент. Доказателства от жалбоподателката, че към релевантния момент детето е имало нужда от по-висок размер на издръжка,дължима от бащата ,с оглед на негови други потребности не се ангажираха. Ето защо,въззивната инстанция приема,че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.149 от СК като недоказан, поради което обжалваното решение в тази му част се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По иска с правно основание чл.143,ал.ІІ от СК. Жалбоподателката оспорва определения от първоинстанционния съд размер на издръжка за детето С..Твърди,че определения размер на издръжката не е съобразен с потребностите на детето и възможностите на бащата да доставя такава. Съгласно нормата на чл.143,ал.ІІ от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл.142 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите,като ал. ІІ на чл.142 от СК посочва,че минималният размер на издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка ,която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и особените му потребности за конкретната възраст. От събраните по делото доказателства се установява, че детето С.  е на 15 години ,поради което настоящият съдебен състав приема, че същата има завишени потребности за храна, облекло и учебни помагала,както за редовните  училищни ,така и извънучилищни занятия и мероприятия на обучение.С оглед на тези обстоятелства съдът приема, че необходимата издръжка на детето С. е в размер на 260,00 лева- месечно. Предвид доказаните нужди на детето и преценявайки възможностите на родителите: майката е безработна и не реализира доходи към настоящия момент, бащата –признава доходи до размера от 400,00 лева-с отговора на исковата молба,отчитайки обстоятелството,че майката е родителят,който ще полага лични грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете, настоящият съдебен състав счита,че бащата следва да заплаща издръжка на детето си в размер на 160,00 лева ,а останалата част от издръжката  следва да се поеме от майката,върху която ще остане и тежестта от непосредственото  му отглеждане и възпитание, които имат съответен материален еквивалент,а така също и да посреща неговите непредвидими разходи-свързани с обучението му,допълнителната учебна и спортна подготовка,и здравословното му състояние.Следва да се има предвид,че във възможностите на дължащия издръжка родител се включват не само доходите,реализирани от трудово правоотношение,но и всички други негови доходи и имущества,както и всички други възможности,произтичащи от квалификацията или от други обстоятелства,зависещи от неговата воля. Съдът съобрази и факта,че ответникът е в трудоспособна възраст.Действително от представеното по делото експертно решение се установява,че същия е освидетелстван и му е определена  55 %-намалена трудова работоспособност от общо заболяване: травма на окото и очната орбита, но същия изрично по реда на чл.176,ал.І от ГПК заявява,че работи на частна практика,с оглед квалификацията му: монтаж на интериорни врати.Не на последно място,съдът съобрази и обстоятелството,че ответникът не дължи издръжка на друго ненавършило пълнолетие дете-в този смисъл съдът не обсъжда ангажираните доказателства,че ответникът има родено и друго дете от предходен брак, тъй като същото към момента е пълнолетно,и издръжка по закон не му следва.Несъстоятелен е доводът на ответника за прекомерност в определяне размера на издръжката,тъй като следва да се има предвид,че издръжката се присъжда занапред,при растящи нужди на детето-в този смисъл съществуващата за детето възможност за получаване на допълнителна учебна подготовка и особените му потребности в тази възраст.Несъстоятелен е довода на ответника,че размера на издръжката ,дължима от двамата родители следва да бъде един и същ. Както се посочи по-горе, родителят който упражнява родителските права върху малолетното дете, посреща и неговите непредвидими разходи ,които също имат материален еквивалент.Тези непредвидими разходи се съобразяват от съда  при определяне размера на издръжката,дължима от родителя, който не упражнява родителските права,и намират отражение в по-високия процент на участието на този родител в издръжката на детето.

По отношение искането на жалбоподателката издръжката за детето да бъде определена в размер от 350,00 лева. Както се посочи по-горе при определяне на размера на издръжката съдът се ръководи не само от възможностите на родителите да доставят такава ,но и от потребностите на детето. Жалбоподателката не ангажира каквито и да било доказателства за нуждите и потребностите на детето,които да обосноват издръжка в претендирания размер. При определяне размера на издръжката настоящият въззивен състав съобрази предполагаемите потребностите на детето с оглед възрастта му,и които не се нуждаят от доказване, като известни на съда.Но, доказателства по делото,че детето има нужда от висок размер на издръжка-предвид особени негови потребности и задоволяване специфични нужди било с оглед здравословното му състояние, образованието му, или пък спортна насоченост и пр. ,не се ангажират. Ето защо претенцията за издръжка над размера от 160,00 лева до претендирания размер от 350,00 лева се явява недоказана.Обжалваното решение в тази му част- за разликата на дължимата от бащата издръжка : от 100,00 до 160,00 лева  следва да бъде отменено, като ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплаща издръжка на детето си в размер на 160,00 лева-месечно.

С оглед изхода на спора, съразмерно с уважената част на претенцията в тежест на ответника по жалбата следва да се присъди държавна такса в размер на 86,40 лева.Разноски в полза на жалбоподателката предвид претенцията й, не се присъждат, тъй като доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение не се ангажират.

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

 

Р     Е      Ш      И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №73 постановено на 01.02.2011г. по гр.дело №5055 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2010г.,в частта, с която искът за издръжка ,предявен от С.В. Р. ***,ЕГН **********,като майка и законна представителка на С.Д.Р.,ЕГН ********** против Д.А.Р. ***, ЕГН ********** за разликата над 100,00 лева до 160,00 лева е отхвърлен като неоснователен, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Д.А.Р. ***, ЕГН **********  на основание чл.143,ал.ІІ от СК да заплаща на малолетното си дете С.Д.Р.,ЕГН **********,чрез неговата майка и законна представителка С.В. Р. ***,ЕГН **********,със съдебен адрес: гр.П,ул.“И В“№,ет.-адв.П.Х.  месечна издръжка в размер на 160,00 лева, считано от 19.11.2010г. до настъпване на обстоятелства,обуславящи нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва при забава на всяка месечна вноска. 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №73 постановено на 01.02.2011г. по гр.дело №5055 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2010г. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Д.А.Р. ***, ЕГН **********  да заплати в полза на Държавата по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса 86,40 /осемдесет и шест и 0,40/ лева.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

 

 

          Председател:                                                      членове: 1.

 

 

 

                                                                                    2.