Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

 

 

Номер: ………306……………. Година  2013г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                     ТЪРГОВСКИ  СЪСТАВ

На   01. 07.                                                                      2013 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ :

СЕКРЕТАР : ……………………… 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  гр. д . № 200  по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Окръжен съд Пазарджик е сезиран с искова  молба , предявена от Р.Н.Д. *** , ЕГН ********** против Прокуратурата на РБ , със седалище гр. София , бул. “Витоша” №2 , представлявана от  главния прокурор на РБ С. Ц . 

В исковата молба са изложени обстоятелства за причинени на ищеца неимуществени вреди от дейност на правозащитни органи , на окръжна прокуратура Пазарджик .  Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 25. 02. 2008г. до окончателното изплащане на вземането ,като и сторените по делото съдебно- деловодни разноски. Сочи доказателства в подкрепа на иска.

Ответното учреждение , чрез процесуалния си представител оспорва иска. Моли съда, иска да се  отхвърли като неоснователен или алтернативно да се намали размера на претендираното обезщетение. Сочи доказателства .                                    

1. Правна квалификация на спора и фактически състав на правната норма .

От съдържанието на исковата молба  съдът прави извода , че  ищеца претендира обезщетение за неимуществени вреди на две правни основания- поради незаконно повдигнато обвинение  за извършване на престъпление и поради незаконно задържане под стража . Тези основания са посочени в първоначалната искова молба,с която е сезиран съда . При това изложение  на обстоятелствата в исковата молба и направеното искане следва извода ,че правното основание на предявените искове  е нормата на чл. 2 ал. І т. 1 и т. 3 и чл. 4  от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди/ ЗОДОВ/ - осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от дейност на правозащитните органи.

Фактическият състав на  посочените правни норми  е следния :

а/ на незаконно повдигнатото обвинение :   

- пасивно легитимирани да отговарят  на това основание от закона са разследващите органи , органите на прокуратурата или на съда ( чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ).

- повдигнато обвинение от разследващите органи  или от  прокуратурата за извършено престъпление от общ характер . Съдебната практика приема , че органите на следствието и на прокуратурата  носят самостоятелна отговорност  само в случаите на чл. 2 ал. І т. 1 и т. 2/нова т. 3/  от ЗОДОВ- виж. Т. 10 на ТР № 3/ 22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС ;

- лицето да бъде оправдано или наказателното производство да бъде прекратено  на основанията , посочени в текста на чл. 2  ал. І т. 3 от закона . Съдебната практика приема ,че съответния правозащитен орган отговаря и когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението ,което съответства на  основанието  “деянието не е извършено от лицето” -виж. Т.7  на ТР № 3/ 22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС ;

-обвинението трябва да бъде признато за незаконно по надлежния ред и в съответното производство;

отговорността на Държавата в лицето на съответните правозащитни органи, преки причинители на вредите има гаранционно – обезпечителен характер ,тъй като  се понася независимо от отговорността на съответното длъжностно лице .Този извод следва от разпоредбата на чл. 4 от закона , според който текст   Държавата и Общините отговарят независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице . Вината на прекия причинител на вредата е ирелевантна за отговорността на Държавата.   В т.3 на ТР № 3/ 22. 04. 2005г.  на   ВКС е казано , че отговорността е обективна е не е обвързана от наличието или липсата на вина ,както и  от  формата на вината .  Вината е относима спрямо нарушението и отговорността на длъжностното лице , но не и спрямо отговорността на Държавата . Елемент от фактическия състав на отговорността на Държавата  е установяване незаконосъобразността на акта , действието или бездействието на държавния орган  , ако противоречат на материални или процесуални правни норми ( чл. 7 от закона ) . В правната теория и  практика  отговорността на държавния орган  се обосновава с  качеството  му на възложител на работата , която се извършва в  негов интерес и с  правото му на подбор на длъжностните лица .

б/ на  задържането  под стража” , включително , като мярка за неотклонение:

-в производството по обезщетение за причинените вреди съдът не е компетентен да  обсъжда   законосъобразността на наложената мярка за неотклонение (основанията за налагането й), тъй като това следва да бъде осъществено в отделно производство и по надлежния процесуален ред ;

-наложената мярка за неотклонение “ задържане под стража “ да бъде отменена , поради липса на законно основание .  Този елемент от фактическия състав на правната норма се характеризира със следното :

             -правно значение има отмяната ,а не изменението на мярката за неотклонение в по-лека ;

             -отмяната на мярката за неотклонение “ задържане под стража “ трябва да бъде извършено по реда на инстанционния  контрол в  самостоятелно   съдебно производство ;

       -оправдателната присъда, с която се отменя  марката за неотклонение “ задържане под стража “   не я определя , като “ незаконна  “ , тъй като  отмяната не е извършена по реда на инстанционния контрол ,а  представлява законово следствие  на   освобождаването на обвиняемия или подсъдимия от наказателна отговорност –чл. 309 от НПК. Само при хипотезата на чл. 2 ал. І т. 3 от ЗОДОВ  обезщетението за неимуществени вреди включва в себе  си и обезщетението  за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение “ задържане под стража “ , но при условието ,че такова искане е направено от страната  и че мярката  за неотклонение е отменена , като незаконна в отделно инстанционно производство  , като в този случай, за процесуална икономия, обезщетението не се присъжда самостоятелно , а заедно с това  за незаконното обвинение -виж. Т.13  на ТР № 3/ 22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС ; 

в/ обезщетението се дължи за всички   имуществени и неимуществени вреди , които са пряка и непосредствена последица от увреждането , независимо от   това дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице – чл. 4 от ЗОДОВ.Тази правна норма се характеризира със следното :

          - неимуществените вреди биват два вида – физически болки и страдания , като резултат на увреждането и душевни страдания –страдания на психиката , свързани с емоционално –волевата  сфера  на личността ;

           - вредите трябва да са “ преки “ и “непосредствени “ –“преки” са вредите, които са закономерно и необходимо следствие на увреждането , а не негов  случаен резултат. ”Непосредствени “ са вредите, които са настъпили по време и място на увреждането ; 

             - обезщетението  за неимуществени вреди  се определя   глобално , на принципа на “справедливостта “ , залегнал в чл. 52 от ЗЗД , като се отчитат всички обстоятелства по делото -т. 11 от ТР № 3/ 2005г. на ОСГК на ВКС. Съдебната практика  приема  , че понятието “ справедливост” не е абстрактно понятие , като е свързано с преценката на редица обективно съществуващи   факти   и  обстоятелства  по делото  ,като

                       –срокът на задържането и негативните последици  в психически и физически план за лицето  ;

                     -продължителността и интензитета на претърпените  болки и страдания ; 

                     -болките и страданията , които страната ще търпи за в бъдеще ; 

               - вредите да са „пряка и непосредствена последица“ на увреждането (  да съществува причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди ) ;

2. Правни изводи.

а/ По искането за обезщетение за причинени неимуществени вреди от  незаконно задържане под стража,като мярка за неотклонение. 

Искането е неоснователно .

От доказателствата по делото  се установява , че мярката за неотклонение „ задържане под стража“, която е взета по отношение на ищеца  не е отменена  по реда на инстанционния контрол ,като  незаконна . Напротив ,  с определение на окръжен съд Пазарджик   от 13. 03. 1991г. по  ч. н.д.72/ 1991г. е потвърдена мярката за неотклонение“задържане под стража „ по отношение на обвиняемия Р.Н.Д. . Обстоятелството ,че с   постановление   от 08. 05. 1991г. на окръжна прокуратура Пазарджик   е изменена мярката за неотклонение  „ задържане под стража „   в по- лека такава , „ парична гаранция „ не е основание да се присъжда обезщетение , тъй като  мярката за неотклонение“задържане под стража“ не е отменена по реда на инстанционния контрол. Както бе посочено по-горе ,искането за обезщетение за незаконно задържане под стража представлява  самостоятелно основание за отговорност на правозащитните органи ( чл.  2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ) . Обстоятелството ,че в хипотезата на чл. 2 ал. 1т.3 от ЗОДОВ , за процесуална икономия , обезщетението се присъжда заедно с обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление не означава ,че обезщетенията имат едно и също основание . Основанията за обезщетенията са различни и подлежат на самостоятелна преценка от съда .

б/ по искането за обезщетение,  за причинени неимуществено вреди от незаконно повдигнато обвинение.

Искането е частично основателно .       

Фактическият състав на  гаранционно – обезпечителната отговорност на държавата по ч. 2ал. 1т. 3 от ЗОДОВ е безспорно установен по делото . С присъда № 14/ 08. 02.2008г. на окръжен съд Пазарджик ищеца Р.Н.Д. е  признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 256 ал.2 от НК/ отм. / във вр. с чл.  199  ал. 1 т. 2 и 4   и чл.  29 ал. 1 б. „а“ и „б“ във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 25. 02. 2008г.

Според е въпроса по делото – незаконното обвинение причинило ли е на ищеца неимуществени  вреди и тези вреди намират ли се в причинна връзка с незаконното обвинение ?  Ответната страна оспорва наличието на неимуществени вреди ,като подкрепя възражението си с факта на  предишни  осъждания на ищеца ,както и на обясненията на разпитаните по делото свидетели . За да се отговори правилно на  поставения въпрос трябва да се изходи от вида на неимуществените вреди,така като те са описани в исковата молба. В исковата молба са описани следните морални страдания на ищеца ,свързани с  емоционалния му живот :

-      непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда на лишаване от свобода ;

-      образуваното наказателно производство се е отразило негативно върху трудовото  правоотношение на ищеца ( фактът е станал известен на колегите му и работодателя „Брокс „АД ) ;

-       наказателното преследване е дало негативно отражение върху отношенията на ищеца с негови близки , приятели и познати ( отдръпнали се  от него  , отнасяли се към   него с недоверие ,като човек, който е подсъдим  за тежки криминални престъпления, принуден е да търпи отчуждението и пренебрежението на околните ) . 

-        през цялото време на наказателното преследване  ищеца е бил принуден да понася  всички ограничения , които  качеството та обвиняем и подсъдим му е наложило ( да отсъства от работа ,да се явява на многобройните заседания , да тръпне от срам , че е подсъдим и от страх ,че ще бъде осъден  без да има вина ) .   

Недоказано е твърдението ,че ищеца е претърпял неимуществени вреди , свързани с трудовото му правоотношение. В настоящето съдебно производство ,включително и в материалите по приложеното НОХД № 4/ 2005г. по описа на ОС Пазарджик няма данни ищеца да е работил по трудово правоотношение в „Брокс „АД гр.Пазарджик . Касае се за юридически факт (възникване на трудово правоотношение ), който следва да бъде установен с писмени доказателства ( чл.164 ал.1т. 3 от ГПК). Забраната за установяване  факта на  трудовото правоотношение с гласни доказателства дава основание на съда да   не цени  и  обсъжда обясненията на свидетелите   М. Б. и Я. Ю. ,за това ,че по време на наказателното преследване ищеца е работил, като общ работник в Комунално стопанство , сега „Брокс „ АД .  

По делото няма никакви   писмени данни ищеца да е работил по трудово правоотношение с посочения в исковата молба работодател. В протокола за разпит на обвиняем от  26. 12.1990г. е отразено ,че  обвиняемия е безработен . В обвинителния акт на ОП Пазарджик от 06. 01. 2005г. също е посочено , че  обвиняемия е безработен. В характеристичната справка на лицето от  16. 12.2004г.  е записано ,че обвиняемия е безработен . Същото качество на лицето е  отразено и в протоколите   от съдебните заседания по НОХД № 4/ 2005г.

При положение,че няма данни ищеца да се е намирал в  трудово правоотношение с работодателя „Брокс „ АД гр. Пазарджик , недоказани са твърденията за претърпени неимуществени вреди, свързани с трудовото правоотношение , по начина ,описан в исковата молба .  

Неоснователни са обаче възраженията на ответника за липсата на  неимуществени вреди по останалите форми  описани в исковата молба . Безспорен е факта, че едно наказателно производство с повдигнато обвинение за тежко  умишлено  престъпление ( грабеж при условията на продължавано престъпление, опасен рецидив и предварителен сговор с две и повече лица  ) , което се наказва с лишаване от свобода ,дава негативно отражение върху емоционалния живот , психиката и душевния мир на  всяко едно лице . Ето защо са основателни твърденията в исковата молба за това ,че по време на продължилото 18 години  наказателно преследване против неищеца  той е живял в непрекъснат страх и стрес от една несправедлива осъдителна присъда , която би му отнела свободата . Основателни са твърденията в исковата молба за това ,че наказателното преследване против ищеца се е отразило негативно в отношенията   му  с негови близки , познати и приятели , които са започнали да се отнасят с недоверие към него ,като  към човек,който е подсъдим за тежки криминални престъпления . Основателни  са твърденията в исковата молба за това , че продължителното наказателно преследване, явяването  в качеството на обвиняем  пред разследващите органи  и  на  подсъдим в многобройните заседания пред  съда   е създало редица неудобства на ищеца в чисто емоционален  ,човешки и морален план ,по начините,   описани в исковата молба . Съдът  счита ,че психичното  състояние на ищеца ,описано по – горе, представляват факти , които  дори не подлежат на доказване,според нормата на чл. 155 от ГПК ,тъй като   са „общоизвестни факти „ .  Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем , а по – късно и на подсъдим представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия .   Обективни проявления на тази реакция са нравствените страдания на лицето ,които бяха описани по – горе и са посочени в исковата молба . Въпреки това ,по делото бяха събрани и гласни доказателства, които установиха претърпените от ищеца неимуществено вреди . Свидетелите М. Б. и Я. Ю. установиха пред съда ,че по време на наказателното преследване ищеца се е притеснявал от това , че може да бъде осъден и да влезе в затвора .Споделял е пред  свидетелите ,че  се чувства неудобно  и се притеснява при явяването му пред разследващите органи и пред съда . Обясненията на тези свидетели ,относно  посочените факти   не могат да бъдат игнорирани от съда, тъй като  представляват преки впечатления за психичното състояния на ищеца по време на наказателното производство против него .

От доказателствата по делото може да се направи извода, че изцяло е осъществен фактическия състав на чл. 2 ал.1т. 3от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата ,за което лицето е оправдано от съда . Незаконното обвинение е причинило на ищеца  неимуществените вреди , които бяха описани по – горе . Вредите се намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

Следващият спорен въпрос по делото е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди? Според нормата на чл. 52 от ЗЗД този размер следва да се определи от съда „ по справедливост” . Съдържанието на това понятие означава ,че съдът е длъжен да вземе предвид болките и страданията (продължителността и техния интензитет ), които ищеца  е претърпял и  които ще търпи и за в бъдеще от увреждането . Съдът е длъжен да отчете също така и всички други конкретни и обективно съществуващи обстоятелства , които имат отношение към размера на обезщетението (виж т. ІІ на ППВС № 4/ 23. 12. 1968г. ) .  Съдът ,като отчете душевните страдания , които незаконното обвинение е причинило на ищеца,като закономерно  и   обективно следствие на проведената срещу него наказателна репресия,  както и установените и доказани  в съдебното производство  конкретни проявления на неимуществените  вреди счита ,че исковата претенция е основателна и доказана до размера на 10 000 лв.  Този размер на обезщетението съдът прие , като взе предвид и установения факт по делото за предишни  и последващи (преди  и  след обвинението )  осъждания на ищеца . Многократните предишни  осъждания на ищеца  , реалното  изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затвора , криминалните проявления на ищеца пред и след повдигане на обвинението,  безспорно са създали в  една голяма част  от  обществото укоримо поведение спрямо тези прояви и отрицателно отношение към личността на дееца . Ето защо съдът  счита ,че  ищеца следва да бъде възмезден само за тези  морални страдания,които наказателната репресия  му е  причинила в личен план( вътрешните емоционални страдания )  ,но не и за обществените неудобства на повдигнатото обвинение. Доказателства за вреди от такъв вид по делото не бяха събрани . Личните преживявания на ищеца не могат да се възмездят със сума по – голяма от посочената по – горе . В останалия размер иска се явява недоказан. Обезщетението се дължи ведно с лихвата за забава ,считано от датата на влизане в  сила на оправдателната присъда  25. 02.2008г.до окончателното изплащане(виж т.4на ТР №3/2005г.) . Неоснователно е възражението на ответника за това ,че лихвите за забава са погасени по давност за период от три години след датата на увреждането( чл. 111  б. „в“ от ЗЗД) . . Възражението е неоснователно , тъй като при деликт лихвите са компесаторни , а не мораторни .  Началният момент на компесаторните лихви  е  датата на увреждането . Компесаторните лихви нямат краен момент за разлика от мораторните лихви .   Те се присъждат до окончателното изплащане , а крайния момент ще се определи  в изпълнителното производство  в зависимост от погасяване на главницата  .  Именно за това   компесаторните лихви не могат да се погасяват по давност. Това означава да се влезе в колизия със закона , който определя началния момент на  компесаторните  лихви за забава . Ако се приеме , че тези лихви могат да се погасяват по давност ,това   би довело  до  определяне  на  нов начален момент за присъждането им  ,което  е недопустимо според закона .  По давност могат да се погасяват само  мораторни ,но не и компесаторни лихви.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78ал. 1 от ГПК  и   чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ще следва да  се осъди ответника да заплати в полза на ищеца сумата 300 лв., представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат ,съразмерно на уважената част от иска .     

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК  Пазарджишкия окръжен съд

 

 

                                                           Р    Е    Ш    И   :

 

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , със седалище гр. София , бул. “Витоша” №2 , представлявана от  главния прокурор на РБ С. Ц. да заплати в полза на Р.Н.Д. *** , ЕГН ********** сумата 10 000 лв. , представляваща обезщетение за причинени вреди от незаконно повдигнато обвинение,ведно със  законната лихва върху тази  сума , считано от 25. 02. 2008г.  до окончателното изплащане , както и сумата 300 лв., представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат ,съразмерно на уважената част от иска.      

До размера 50 000 лв.  ОТХВЪРЛЯ ИСКА , като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА  на Р.Н.Д. *** , ЕГН ********** против Прокуратурата на РБ , със седалище гр. София , бул. “Витоша” №2 , представлявана от  главния прокурор на РБ С. Ц. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно задържане под стража , като мярка за неотклонение , като  НЕОСНОВАТЕЛЕН .

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок  от   връчването му  на страните  пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :