Р Е Ш Е Н И Е

№…330…………/12.07.2013 г., гр.Пазарджик

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: Албена Палова

членове: Борислав Илиев

Мариана Димитрова

при секретаря В.Боева. като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №276 по описа на Съда за 2013 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се Решение №37, постановено на 18.01.2013 г. по гр.дело №5614 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2011 г., с което са отхвърлени предявените от А.Б.Н., ЕГН ********** ***, с особен представител адв. А.У. от ПАК, служебен адрес:***, кантора №, против Г.Д.М., ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл.26, ал.ІІ във вр. с чл.44 от ЗЗД за прогласяване нищожност на пълномощно №64/09.03.2007 г. и пълномощно № 11165/14.11.2007 г. за разпореждане със сумата от 3 172,50 лева по банковата сметка на наследодателя Б.А. Н. в Банка ДСК АД и със сумата 4 067,22 лева по банковата сметка на упълномощителката Н.А.Н. в Банка ДСК АД, поради липса на съгласие, на предписана от закона форма и за нищожност на нотариалното удостоверяване досежно пълномощно № 64/09.03.2007 г., поради нарушение изискванията на чл.575 и чл.576 от ГПК и исковете по чл.55, ал.І от ЗЗД за връщане на сумите от 3 172,50 лева и от 4 067,22 лева, като получени без основание от ответника Г.Д.М., като неоснователни. Осъден е Г.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати на А.Б.Н., ЕГН ********** *** с особен представител адв. А.У. от ПАК, служебен адрес:***, кантора №7 сумата от 3 172,50 лв., получена по сключен устен договор за поръчка от 09.03.2007 г. между наследодателката на ищеца Н.Н. и ответника и неотчетена от него и сумата от 4 067,22 лв., получена по сключен устен договор за поръчка от 14.11.2007 г. между наследодателката на ищеца Н.Н. и ответника и неотчетена от него, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба - 20.12.2010 г. до окончателното им изплащане. Осъден е Г.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати държавна такса в размер на 289,58 лева и съдебно-деловодни разноски по делото в размер на 150 лева.

В срока по чл.259, ал.І от ГПК срещу така постановеното решение-в неговата осъдителна част е постъпила въззивна жалба от адв. Ф.И. - пълномощник на Г.Д.М.. Изразява недоволството си от постановеното решение в частта му, с която е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 3 172,50 лв. и сумата 4 067,22 лв. по сключени договори за поръчка ,ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба -20.12.2010 г. до окончателното им изплащане. Твърди, че решението в посочената част е постановено при съществени нарушения на процесуални правила и на материалния закон, при непълнота на доказателства, както и е необосновано. Развива подробни доводи в тази насока. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, и вместо което да се постанови ново,с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок, изхожда от легитимно лице, имащо правен интерес от обжалването и като такава е процесуално допустима.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.Б.Н., чрез неговия особен представител адв.А.У. ***, в който се излагат подробни доводи за нейната неоснователност. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и като такова следна да бъде потвърдено, защото релевантните към предмета на спора фактически и правни изводи на районния съд се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства и относимите към тях материално-правни и процесуални норми

В срока по чл.263, ал.ІІ от ГПК е подадена въззивна насрещна жалба от А.Б.Н., чрез неговия особен представител адв.А.У. ***. Обжалва решението като неправилно в частта, с която са отхвърлени исковете за прогласяване на нищожност на нотариалното удостоверяване на едностранната сделка по упълномощаване, материализирани в процесното пълномощно №64/09.03.2007 год., както и за връщането на получените без правно основание от ответника парични суми. Излага конкретни доводи. Твърди, че правният интерес за подаване на настоящата насрещна въззивна жалба се основава на заявеното от ответника възражение за погасяване на процесните искови претенции, поради изтичане на тригодишен давностен срок. Независимо от изложеното в отговора на въззивната жалба становище, че възражението на ответника за изтекла три годишна погасителна давност е недопустимо, тъй като е заявено от ответника за първи път в защитата му по съществото на спора, а не в срока и по реда на чл.131 от ГПК — с оглед на хипотетичната възможност това възражение да бъде допуснато до разглеждане и евентуално уважено, се налагало чрез настоящата насрещна въззивна жалба ищецът да потърси от въззивния съд разглеждане и уважаване на предявените, но оставени без уважение от първоинстанционния съд обективно съединени при условията на евентуалност искове за прогласяване на нищожност на едностранната сделка, както и за връщане на получените придобити от ответника без правно основание две парични суми.

Срещу насрещната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от адв. Ф.И., с който формулира искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, които излага.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства - поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

В първоначалната искова молба, подадена от Я.С. Н., ЕГН **********,***, упълномощен от А.Н., ЕГН **********,*** е изложено, че възползвайки се от служебното си положение, напредналата възраст на Н.А.Н. и заболяването на нейния син А.Б.Н., Г.Д.М., в качеството си на служебно лице - кмет, се е снабдил с пълномощно, което му позволило да изтегли вложенията в банка „ДСК" на Н.Н. и 3/4 от парите на Б.А. Н., неин съпруг. Съмнявайки се в достоверността на пълномощното и уверен, че за парите на Б.А. Н. не е бил спазен чл.9, т.1 от Закона за наследството, ищецът чрез пълномощника си е претендирал сделката да бъде обявена за нищожна и парите да бъдат възстановени на него като единствен наследник на Н.А.Н.. След множество уточнения на исковата молба ищецът излага следните фактически обстоятелства: Наследодателката на ищеца Н.Н. е издала пълномощно №64/09.03.2007 г. и пълномощно №11165/14.11.2007 г. на ответника, въз основа на които същият е усвоил парична сума в размер на 3 172,50 лева, изтеглена от банковата сметка в Банка ДСК на името на Б. Н. - наследодател на ищеца и на неговата майка Н.Н., и парична сума в размер на 4 067,22 лева от банковата сметка на Н.Н. в Банка ДСК. Първото пълномощно било подписано от ответника в качеството му на кмет на основание чл.83 от ЗННД. Твърди, че посочените две упълномощавания са нищожни, както като нотариални удостоверявания, така и като едностранни сделки. Основното твърдение в тази насока е, че упълномощителката не е положила подписа си и в двете пълномощни, т.е. липсва съгласие от нейна страна за упълномощаване. Твърди още, че между наследодателката му и ответника е имало уговорка, че след получаване на сумите от Банка ДСК, средствата ще бъдат предоставени от пълномощника за нейно лично ползване и разпореждане. Навеждат се също и твърдения, че упълномощителката не се е явила пред нотариуса, досежно второто пълномощно и не е положила лично подписа си. Досежно първото пълномощно ответникът бил едновременно пълномощник и изпълняващ нотариална функция на органа, заверяващ подписа. Въз основа на тези фактически твърдения са формулирани петитуми за обявяване нищожност на упълномощаването, материализирано в пълномощно №64/09.03.2007 г. с нотариална заверка на подписа и на упълномощаването, материализирано в пълномощно №11165/14.11.2007 г. с нотариална заверка на подписа, поради липса на съгласие и форма. Излагат се и твърдения за нарушаване изискванията на чл.576 във вр. с чл.575, ал.І от ГПК, чл.589, ал.ІІ от ГПК и чл. 578, ал.ІV от ГПК досежно заверяването на пълномощно №64/09.03.2007 г. Заявен е петитум за признаване нищожността на нотариалното удостоверяване и на това основание. Претендира се и връщане на сумата от 3 172,50 лева, получена от ответника въз основа на пълномощно № 64/09.03.2007 г. с нотариална заверка на подписа и на сумата от 4 067,22 лева, получена от ответника от банковата сметка на Н.Н. въз основа на пълномощно №11165/14.11.2007 г. - претенция по чл.55, ал.І, пр. първо от ЗЗД. С оглед твърденията, че ответника е трябвало да предаде лично изтеглените парични средства на упълномощителката, ищецът претендира връщането на сумите при условията на евентуалност, в изпълнение на възложеното по договор за поръчка - иск по чл.284, ал.ІІ от ЗЗД.На основание чл.214, ал.ІІ от ГПК по молба на ищцовата страна е допуснато изменение на исковете по чл.55, ал.І от ЗЗД и чл.284, ал.ІІ от ЗЗД, като същите се считат предявени и за присъждане на законната лихва върху сумата от 3 172,50 лева, подлежаща на връщане на ответника, като получена чрез използване на пълномощно №64/09.03.2007 г. без правно основание или евентуално в изпълнение на задължение за предаване на полученото по договор за поръчка от момента на предявяване на процесната искова молба до окончателното изплащане на сумата и за законната лихва върху сумата от 4 067,22 лева, подлежаща на връщане от ответника като получена чрез използване на процесното пълномощно №11165/14.11.2007 г. без правно основание или евентуално в изпълнение на задължението за предаване на полученото по договор за поръчка от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.С писмения отговор на ответника е оспорено твърдението, че пълномощните не са били подписани от Н.Н.. Правят се възражения, че ответникът бил неин племенник - син на нейната сестра, че е помагал на леля си да организира погребението на съпруга си, че винаги се е отзовавал, когато е имала нужда от помощ, полагал е грижи и внимание, помагал е за настаняването й в дома за стари хора, посещавал я е, грижил се е за нея и е поемал разходите й за престоя в социалното заведение, вкл. медицинските такива.Организирал е погребението на леля си и е заплатил разходите по него.

С пълномощно, заверено от ответника Г.Д.М. в качеството му на кмет на с. Паталеница на 09.03.2007 г. и подписано от Н.А.Н. като упълномощител, ответникът по делото е бил упълномощен да ги представлява /нея и ищеца А.Б.Н./***, да подаде декларация, че е загубена спестовната книжка и да ликвидира сметките на покойния им съпруг и баща Б.А. Н., ЕГН **********, починал на 25.02.2007 г.

С пълномощно, нотариално заверено на 14.11.2007 г., Н.А.Н. е упълномощила Г.Д.М. да я представлява и подписва пред Банка ДСК Пазарджик и да извършва от нейно име и за нейна сметка разпоредителни сделки и действия с банковата й сметка в лева №4/6023313 и със сумите по нея, както и с всички други банкови сметки на нейно име, без никакви ограничения, вкл. неограничено теглене, прехвърляне и да ги закрива,да получава извлечения за движението по сметките и друга кореспонденция от банката,да променя адреса и начина на получаване на извлеченията,да подписва и подава всякакви декларации, молби, заявления и документи от нейно име и вместо нея и да получава такива във връзка с горепосочените права. Пълномощното е дадено безсрочно, като всички клаузи от него се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощителя да я представлява.

От неоспореното заключение на съдебно-графологическа експертиза се установява, че Н.А.Н. е положила подписите за „упълномощител" върху посочените пълномощни.

Няма спор по делото,а и от приложените писмени доказателства, и заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява,че въз основа на обсъдените пълномощни жалбоподателят е изтеглил от сметки в ДСК сумите ,както следва:на 20.02.2007 г.- сумата в размер на 3 172, 50 лева и на 22.11.2007 г. -сумата в размер на 4 067,22 лева.

Решението се обжалва в частта, с която исковете по чл.284,ал.ІІ от ЗЗД са приети за основателни.

Пазарджишкият окръжен съд,след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, формира следните правни изводи:

Решението в обжалвана част е правилно.Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, както досежно установената фактическа обстановка, така и по отношение на правните изводи по въведения спорен предмет.Съдът е изложил обстойни подробни мотиви и съображения, които изцяло се споделят от въззивната инстанция, поради което и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.

Съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, който въз основа на прецизен анализ на доказателствата по делото, и обсъждайки всички доводи и възражения на страните е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че жалбоподателят в настоящото производство-довереник по договора за поръчка не е изпълнил основното си задължение –да даде сметка на доверителя, вкл. да осигури необходимите отчетни документи по смисъла на чл.284,ал.ІІ от ЗЗД. В допълнение настоящата инстанция съобрази следното:

Съгласно чл.292,ал.І от ЗЗД, ако довереникът действа от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя. Следователно, необходимо е учредяването на едно представително правоотношение между доверителя и довереника, което възниква по силата на упълномощаване. Пълномощието е отделна и самостоятелна правна сделка, която се прибавя към мандатното правоотношение. Довереникът има задължения: да извърши работата и да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин и да пази имуществото, което е получил във връзка с поръчката,тъй като договорът може да се отклони от поръчката, ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да вземе неговото съгласие. Довереникът трябва да извърши действията лично – чл.283,ал.І от ЗЗД,той трябва да уведоми доверителя, когато е натоварил друго лице с извършване на работата,довереникът трябва да даде отчет на доверителя за извършената работа,той е длъжен да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката – чл.284,ал. ІІ и чл.292,ал.ІІ от ЗЗД.В конкретният случай, изпълнителят при отчитане на поръчката е следвало не само да отчете разходите, които е направил при нейното изпълнение ,но е следвало да даде отчет и да предаде полученото. Това е най-съществената част от изпълнението на поръчката с оглед нейното естество и с оглед разпоредбата на чл. 284,ал.ІІ от ЗЗД – да предаде полученото вследствие поръчката.По реда на чл. 176 от ГПК в първоинстанционното производство жалбоподателят е заявил, че е получил процесиите суми, като първата сума е предал на упълномощителката след изтеглянето й, а за втората сума имали уговорка с нея да ходи два пъти в седмицата да я обгрижват в дома й, 1 000 лева да оставят за погребение, да се плащат лекарствата й, и таксата в старческия дом.Доказателства,подкрепящи тези твърдения обаче не се ангажират в процеса. Несъстоятелен е довода на процесуалния представител на жалбоподателя,че тъй като страните са се намирали в сложни лични взаимоотношения ,тези отношения са повлияли върху изпълнението на поръчката, поради което не би могло да се ангажират конкретни и относими доказателства по смисъла на чл.284,ал.ІІ от ЗЗД. Несъстоятелни са и твърденията,че предвид множеството съединени за разглеждане в едно производство искови претенции, спорното право е останало неиндивидуализирано ,поради което за него е било изключително объркващо да попълни делото с относимите доказателства. Решаващият съд е давал многократна процесуална възможност на страните да ангажират доказателства. Безспорно по делото-от ангажираните писмени доказателства, заключението на съдебно-икономическата експертиза, признанието на страните,е че въз основа на упълномощителните сделки жалбоподателят е усвоил от банкови сметки в ДСК сумите в размер на 3 172, 50лева ,съотв.- 4 067,22 лева.Доказателства,че същите са предадени на доверителката не се ангажират в процеса.При това положение съдът приема, че ответникът не е изпълнил задължението си да даде отчет и предаде полученото на поръчващия.В резултат на което се дължи връщането на посочените суми, ведно със законната лихва- съобразно претенцията, а именно: от датата на подаване на исковата молба.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е правилно,постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.Направените от въззивният съд изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №37,постановено на 18.01.2013 г. по гр.дело №5614 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2011 г.

Решението не подлежи на касационно обжалване .

Председател:

членове: 1.

2.