Р Е Ш Е Н И Е №…73

гр. Пазарджик, 01.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито

заседание на двадесет и втори февруари………..……………..…..…

през две хиляди и шестнадесета година...............................в състав:

Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

Членове: БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

МАРИАНА ДИМИТРОВА

при секретаря К.К.ентова...........…......…… .и в присъствието на

прокурор……………….…......…….като разгледа докладваното от

съдия Албена Палова…..…..……........…..в.гр. дело № 57 по описа

за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК за делба – първа фаза. С решение № 498/03.08.2015 г., постановено по гр.д. № 1065/2014 г. Пещерският районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между К.П.П. с ЕГН -********** ***, А.П.Г. с ЕГН ********** ***, Е.А.Х. с ЕГН ********** ***, З.А.Б. с ЕГН ********** ***, М. М. Г. с ЕГН ********** ***, А.И.Г. с ЕГН ********** *** и К.И.П. с ЕГН ********** *** на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 02837.5.856 по кадастрална карта и кадастрален регистър, находящ се в местността „Требището“,с площ от 1233 кв.м.,с предназначение –ливада за ползване и с № по предходен план 016024, при съседи: имот .5.1443,имот .5.1444,имот .5.933,имот .5.854,имот .5.853 . Правата на страните са следните: за К.П.П. - 3/24идеални части, за А.П.Г. -3/24 идеални части; за Е.А.Х.- 6/24 идеални части; за З.А.Б.- 6/24 идеални части; за М. М. Г.- 2/24 идеални части ,за А.И.Г. - 2/24 идеални части и за К.И.П. -2/24 идеални части.

Със същото решение е отхвърлил иска за делба на поземлен имот с идентификатор .4.28 по кадастралната карта и кадастрален регистър, находящ се в местността „Дъното“, с площ от 1843 кв.м. с предназначение: земеделска земя с начин на трайно ползване - ливада и с № по предходен план , при съседи: имот .4.29, имот 3.1, имот.4.1587, имот.4.23.

Против така постановеното решение в отхвърлителната му част в законния срок е постъпила въззивна жалба от К.П.П., А.П.Г., Е.А.Х. и З.А.Б. чрез техния процесуален пълномощник адв. С.П. с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че постановявайки своето решение, районният съд не е взел предвид факта, че имот с площ от 3 дка в м.“Дъното“ е бил възстановен на наследници на А.П.Г. с решение № 1768/06.04.1993 г. на ПК-Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, като правото на собственост върху имота било доказано с декларация по чл.12 от ЗСПЗЗ, а решението, на което се бил позовал районният съд, било издадено по-късно, следователно било нищожно. Споразумителният протокол между С. Г. и И. Г. също бил основан на решението от 1993 г., независимо от известната разлика с площта на имота, възстановен на наследодателя на жалбоподателите през 1993 г. и този, възстановен на С. Г. през 1998 г. Неоснователно било също така възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност, тъй като от събраните по делото гласни доказателства се установявало, че в имота били отсядали всички наследници на А.Г., а ответниците никога не били заявявали, че имотът е само техен. От друга страна нотариалният акт по обстоятелствена проверка бил оспорен още с исковата молба. Искането е решението да бъде отменено в отменителната си част и този имот също да бъде допуснат до съдебна делба при посочените квоти.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К.И.П. и А.И.Г. с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

Производството е за делба на наследство, оставено от А.П.Г., първа фаза. Безспорно се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници, че всички съделители са наследници по закон и право на заместване на общия наследодател А.П.Г., б.ж. на гр.Б., починал на 26.12.1988 г. Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че с решение № 1768/06.04.1993 г. ПК - гр. Б. е възстановила правото на собственост на наследници на А.П.Г. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следните имоти: нива с площ от 2.00дка в местността „Г. алчак“; нива с площ от 0.800 дка в местността „Требището“; нива с площ от 2.00 дка. в местността „Свети Илия“; нива с площ от 2.00 дка в местността „Свети Георги“; ливада с площ от 2.00 дка. в местността „Г. алчак“; ливада с площ от 3.00 дка. в местността „Дъното“ и е отказала да възстанови правото на собственост върху нива с площ от 0.266 дка в местността „Керемидарката“ с мотив - чл.10б от ЗСПЗЗ. В това решение не са посочени граници на възстановените имоти, а по делото липсват данни да е издадена скица.

Установява се още, че с решение № 2/14.12.1998 година ПК – Б. е възстановила правото на собственост на С. П.Г. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада с площ от 3.687 дка в местността „Дъното“, представляващ имот № по картата на землището, при граници: имот № , имот №, имот № , имот № , имот № и имот № . На 17.12.1998 г. е издадена и скица за имот № на името на С. Г..

Съгласно чл.18ж от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. В конкретния случай без съмнение в решението от 1993 г., на което се позовават жалбоподателите - наследници на А.Г., не са посочени нито граници на имота, нито пък е издадена скица. От своя страна С. Г. се легитимира като собственик както с решение съгласно изискванията на чл.18ж от ЗСПЗЗ, така и със скица, т.е. за него процедурата по възстановяване на имота е завършила и следва да се приеме за безспорно, че той е собственик на спорния имот.

Като доказателство по делото е представено споразумение от 13.08.2001 година с нотариална заверка на подписите, сключено между С. П.Г. –собственик на имот № с площ от 3,687дка. в местността „Дъното“ и И. А.Г. като наследник на А.П.Г., по силата на което С. П.Г. преотстъпва на наследниците на А.П.Г. ½ идеална част от своя имот № с площ от 3,687 дка. в местността „Дъното“, като се съгласява ½ идеална част от имота, равняваща се на 1.843 дка, да бъде записана на негово име при граници: наследници на Д Н Г., път и язовир, а останалата ½ идеална част от имота с площ от 1.843дка да бъде записана на името на наследници на А.П.Г. при съседи: наследници на М. К П, път и язовир. Въз основа на това споразумение ПК-Б. е издала решение № 1768/16.08.2001 година, с което е възстановила правото на собственост на наследници на А.П.Г. върху ливада с площ от 1.843 дка. в местността „Дъното“ - имот № . Т.нар. „споразумителен протокол“ от 13.08.2001 г. не представлява договор за доброволна делба, тъй като наследниците на А.Г. не са съсобственици на спорния имот, а той е индивидуална собственост към същата дата на С. Г.. Очевидно от текста на споразумението се налага извода, че С. Г. е желаел да надари наследниците на А.Г. с половината от собствения си имот или пък, ако се изхожда от обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба, е желаел да сключи договор за замяна с тях, разменяйки половината от своя имот в м.“Дъното“ с притежаваните от наследниците на А.Г. идеални части от недвижим имот в гр.Б.. Следва да се отбележи обаче, че формата за действителност както на договора за дарение, така и на договора за замяна на недвижим имот е нотариален акт, а не писмен договор с нотариална заверка на подписите, поради което така сключения договор не е произвел целения вещноправен прехвърлителен ефект. Следва да се отбележи също така, че по делото липсват доказателства, от които да е видно, че И. Г. е действал като надлежен пълномощник на всички наследници на А.Г., следователно в най-добрия случай може да се приеме, че е действал от свое име. От своя страна решение № 1768/16.08.2001 година, с което на наследниците на А.Г. е признато правото на собственост върху 1.843 дка. от ливада в местността „Дъното“, издадено въз основа на споразумителния протокол от 13.08.2001 г., е нищожно, тъй като поземлената комисия е преразгледала без основание разрешен в правния мир с влязъл в сила административен акт въпрос. Доколкото в случая се касае за делба на наследство, оставено от А.Г. и с оглед на безспорно установения факт, че имот № с площ от 3,687 дка. в местността „Дъното“ или пък ½ идеална част от него с площ 1.843 дка, представляващ имот № , не са собственост на общия за страните наследодател, искът за делба на този имот следва да бъде отхвърлен като неоснователен само на това основание. Възражение за придобивна давност е направено само от ответниците в отговора на исковата молба, но то следва да бъде разгледано само в случай, че съдът приеме, че спорният имот е наследствен на страните по делото.

Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната си част. На основание чл.272 от ГПК настоящият състав препраща и към мотивите на обжалваното решение.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 498/03.08.2015 г., постановено по гр.д. № 1065/2014 г. по описа на Пещерския районен съд в обжалваната му част.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: