Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           103              30.06.2016 ГОДИНА       ГРАД ПАЗАРДЖИК

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, наказателна колегия, на тридесети май две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Александър Александров

            ЧЛЕНОВЕ:  Ирина Джунева

                            Коста Стоянов

 

СЕКРЕТАР:  П.Б.

като разгледа докладваното от съдията Александров ВНЧХД № 247 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

С присъда 8 от 22.02.2016г., постановена по НЧХД № 67/15г. на РС – П. е постановено следното:

Признава подсъдимият Б.Д.С., роден на *** ***, за виновен в това, че на 03.10.2014 г. в гр. ПА.гюрище като длъжностно лице - съпредседател на ПП „З.” по повод изпълнение на службата му е казал нещо унизително за честта и достойнството на  проф. д-р Л.Д.Ц.,в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му,като го е нарекъл „отровител олигарх”,като  обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез социалната мрежа „Фейсбук” – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2-ро, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, платима в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд П., както и 5.00 (пет) лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на наложеното наказание глоба.

Осъжда подсъдимият Б.Д.С. да ЗАПЛАТИ на Л.Д.Ц. ***, парична сума в размер на 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2-ро, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.10.2014 г. до окончателното й изплащане, както и държавна такса, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд П.в размер на 4% върху уважената част на  предявения граждански иск, а именно: 120 (сто и двадесет) лева, като за разликата до претендирания пълен размер до 15000 лв., отхвърля иска като неоснователен.

Признава подсъдимия Б.Д.С., за не виновен в това, че на 03.10.2014 г. като длъжностно лице, съпредседател на ПП „З.”, по повод изпълнение на службата му, е преписал престъпление на проф. д-р Л.Д.Ц., в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му, като в личният си профил във „Фейсбук” е написал, че *****, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез социалната мрежа „Фейсбук”,поради което и на основание чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1-во във връзка с чл. 148, ал. 1,  т. 1, т. 2, предл. 2-ро, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 2-ро от НК.

Признава подсъдимият Б.Д.С., за не виновен в това, че на 03.10.2014 г., като длъжностно лице - съпредседател на ПП „З.”, по повод изпълнение на службата му, е разгласил позорно обстоятелство за проф. д-р Л.Д.Ц., в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му, като в личният си профил във „Фейсбук” е написал, че прилага процедурните хватки и разчита, че съдът няма да бъде подведен, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин, чрез социалната мрежа „Фейсбук”, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1-во във връзка с чл. 148, ал. 1,  т. 1, т. 2, предл. 2-ро, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 1-во от НК.

Отхвърля като неоснователни, предявените граждански искове в размер на от по 15 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от престъпленията по 148, ал. 2, предл. 1-во във връзка с чл. 148, ал. 1,  т. 1, т. 2, предл. 2-ро, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 2-ро от НК и чл. 148, ал. 2, предл. 1-во във връзка с чл. 148, ал. 1,  т. 1, т. 2, предл. 2-ро, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 1-во от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, осъжда подсъдимият Б.Д.С. със снета горе самоличност да заплати на Л.Д.Ц., сторените съдебно деловодни разноски в размер на 333.33 лв. /триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/,част от платения адвокатски хонорар, като на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, отхвърля претенцията на частния тъжител до пълно претендирания размер от 1000 лв.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, осъжда Л.Д.Ц. ***, да заплати на Б.Д.С.  , сторените съдебно деловодни разноски в размер на 1 666.67 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, част от платения адвокатски хонорар, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, отхвърля претенцията на подсъдимия до пълно претендирания размер от 2500 лв.

 

 

 

            Против така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия Б.С.. Присъдата се обжалва в наказателно-осъдителната, както и в гражданско-осъдителната й части с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се в тези части първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият оправдан, съответно гражданският иск отхвърлен изцяло.

            Първоинстанционната присъда се обжалва и от повереника на тъжителя в частта, с която подсъдимият е оправдан по обвиненията за клевети и са отхвърлени гражданските искове по чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди, причинени на тъжителя от клеветническите твърдения на подсъдимия. Оплакванията отново са за необоснованост и незаконосъобразност. Искането е за отмяна на присъдата в обжалвА.та част, осъждане на подсъдимия за клеветите, както са описани в тъжбата и уважаване в пълен размер на предявените граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

            В съдебно заседание страните поддържат и развиват доводите си.

             

Пазарджишкият окръжен съд, провери правилността на обжалвА.та присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

 

            При това съдът установи следната фактическа обстановка:

 

Към 03.10.2014 г. подсъдимият Б.С. бил съпредседател на политическа партия „З.”. Той се интересувал от развитието на минната индустрия в България и отражението й върху околната среда. Участвал в публично обсъждане на стратегии и проекти, касаещи минния отрасъл. Изразявал публично мнението си, че минната индустрия е вредна за околната среда, живота и здравето  на хората.

През 2012 г. ръководството на най-голямото медодобивно предприятие  в стрА.та „а. м.”АД, със седалище и адрес на управление гр.П., м.А., с основен предмет на дейност добив и обогатяване на медни руди, решило да разшири промишлената площ на дружеството. Към този момент и до 16.07.2014г. дружеството се представлявало от частния тъжител проф.д-р Л.Ц., който бил изпълнителен директор. След проведена процедура по оценка за въздействие върху околната среда, на 04.05.2012г. министърът на околната среда и водите издал решение, което одобрявало осъществяването  на инвестиционното намерение.

Решението на Министъра било атакувано от ПП „З.” пред Върховния административен съд. Причина за това било несъгласието на партията с разширяването на производствената дейност на „а. м.”АД. С решение № 9612 от 26.06.2013г. по адм.дело №8474/2012г. Върховният административен съд отменил решението на Министъра на околната среда и водите и върнал преписката за ново произнасяне. Решението било оставено в сила с решение № 3397 от 11.03.2014г. по административно дело № 14492/2013г. на петчленен състав на първа колегия на ВАС.

На 06.06.2014г. частният тъжител проф.д-р Л.Ц., като представляващ „а. м.”, сезирал седемчленен състав на ВАС с искане за отмяна на влязлото в сила решение по адм.дело № 8474/2012г. Към искането тъжителят приложил писмени доказателства, за които твърдял, че са нови и стА.ли му известни след приключване на делото, от съществено значение за решаването му. Било образувано адм.дело № 10379/2014г.,по което ПП „З.” била призовА. в качеството на ответник. Заседанието било насрочено за 02.10.2014г.

        В деня на съдебното заседание, което било три дни преди парламентарните  избори, в които участвала ПП „З.”, подсъдимият С. написал на профила си в социалната мрежа „Фейсбук” следното:

            „З. срещу „а. м.” и МОСВ в поредната съдебна сага. След като спечелихме дело на последна инстанция на Върховния административен съд,а. м. и МОСВ опитват отмяна на окончателното и влязло в сила решение, чрез извънредна инстанция,в заседание, което се провежда сега. Казусът е свързан с опита на А. за драстично разширение на мината над П., превръщайки я в най-голямата на Балканите. Наглостта на Ц., в ****************** ****************** Разчитаме, че съдът няма да бъде подведен от опитите за прилагане на процедурни хватки от стрА. на отровителя олигарх”.

          Към датата, на която подс. С. публикувал в профила си във Фейсбук цитирА.та публикация /статус/, частният тъжител вече не бил изпълнителен директор на „а. м.”, а член на надзорния съвет на дружеството и негов председател. Подсъдимият С. не знаел за промяната в управлението и представителството на дружеството, настъпила на 14.07.2014г., като си мислел че частният тъжител Ц. продължава да е изпълнителен директор, т.е. представляващ „а. м.”АД. По тази причина нападките били отправени към него, още повече че той бил подписал искането за отмяна от 06.06.2014г., тогава като представляващ търговското дружество - негов изпълнителен директор.

         На 03.10.2014г. свидетелката А.Ф., ръководител на отдел „Комуникации” в „а. м.” АД, в изпълнение на ежедневните си трудови задължения да осъществява медиен мониторинг по теми, свързани или касаещи дейността на дружеството, влязла в профила на подсъдимия във „Фейсбук”, който бил общодостъпен /виден от всички, а не само от лицата, които е приел да бъдат негови приятели в социалната мрежа/ и прочела цитирА.та горе публикация. Ф. не знаела предварително за съществуването й. Тя следяла периодично публикациите на подс. С. като част от трудовите й задължения по медийната политика на дружеството, тъй като й било известно, че той често изразява позицията си за минната индустрия, в частност за дейността на„а. м.”АД. След като прочела публикацията, Ф. направила разпечатка и я занесла на частния тъжител в кабината му, намиращ се в предприятието „А.” в град П..

След като прочел написаното няколко пъти, частният тъжител видимо се разстроил. Попитал Ф. дали има харесвания или коментари. Тогава заедно двамата, чрез профила на Ф. във Фейсбук, влезли в профила на подсъдимия от компютъра на техническия секретар на тъжителя, като последният лично видял за пореден път публикацията. Ц. се почувствал засегнат. Обърнал се към Ф. и казал: „Как е възможно да се хвърлят такива обиди в публичното пространство, какво е това?!”.

            В резултат на написаното от подсъдимия в социалната мрежа „Фейсбук”, частният тъжител Ц. се почувствал унижен и засегнат. СтА.л раздразнителен и резервиран, затворен и необщителен на тема екология, тъй като схвА.л думата „отровител”, отправена към него, като такъв на всички работници  в предприятието, които живеят в П., а те били около деветдесет и пет процента общо от работещите в дружеството. Лошото настроение на частния тъжител се отразило и на съня му. Имал безсънни нощи. Започнал да вдига кръвно.

 

  Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. Ф. и А.Ч., от обясненията на подс. Б.С., както и от писмените доказателства: констативен протокол от 09.10.2014г. на нотариус П.К., ведно с нотариално заверено към него извлечение от пълното съдържание на публично достъпна към датата на протокола информация във Фейсбук - профил с име Б.С., удостоверения за актуално правно състояние на „а. м.” АД, справки за настъпили промени в представителството и управителните органи на дружеството, длъжностна характеристика на ръководител отдел „Комуникации” в „а. м.”АД, протокол от 02.10.2014г. по адм. дело № 10379/2014г. по описа на ВАС, заверено копие на искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение вх. 9800 от 06.06.2014г.,подписано от частния тъжител в качеството му на изпълнителен директор на „а. м.” АД, ведно с приложения, заверено копие на влязло в сила съдебно решение № 14117/26.11.2014г. на седемчленен състав на ВАС,първа колегия, постановено по административно дело 10379/2014г.

 

 

При така установената фактическа обстановка, от обективна и субективна стрА., подсъдимият Б.С. е осъществил престъпния състав на чл. 148 ал.1 т.1, т.2, изречение 2-ро, т.3 и т.4, във връзка с чл.146 ал.1 от НК, като на 03.10.14г., в град П., като длъжностно лице – съпредседател на ПП „З.“, по повод изпълнение на службата му, казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя, в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на службата му, като го нарекъл „отровител олигарх“, като обидата  е нанесена публично и разпространена чрез социалната мрежа „Фейсбук“.

Правилно районният съд е приел, че деянието е довършено на 03.10.14г., когато  написаното от подсъдимия стА.ло известно на тъжителя.

Настоящата инстанция споделя доводите на РС за обидното съдържание на думата „отровител“.  В случая не се касае до клеветническо твърдение, като в остА.лите два пункта от обвинението, а именно до обида, нанесена с думи. Разликата между обидните и клеветническите твърдения е във възможността да се провери фактическата достоверност на същите. Твърденията, съдържащи клевета са достатъчно конкретни, за да могат да бъдат проверени от гледна точка на тяхната вярност, докато обидните не съдържат тези характеристики.

Защитата възразява, че сама по себе си думата „олигарх“ няма обидно значение.  Настоящият съдебен състав, както и районният съд, възприема тази позиция. Факт е, че смисълът на тази дума е човек със значително имотно състояние и политическо влияние. ИзползвА. в съчетание с думата „отровител“ обаче има за резултат образуването на израз, в който обидното значение на „отровител“ се подсилва от квалификацията „олигарх“, придаваща мащабност на негативната, обидна квалификация.

В случая се касае за неприсъствена обида, достигнала до своя адресат чрез социалната мрежа „Фейсбук“.

Начинът на разпространение на обидата в достатъчна степен обективира умисъла на подсъдимия, обидното съдържание да достигне до своя адресат – тъжителя. Цитираният обиден израз е разпространен чрез „Фейсбук“, където естествено може да стане достояние на неограничен кръг от хора, включително и на тъжителя, дори и индиректно, както е в конкретния случай.

Твърденията на подсъдимия и защитата, че С. нямал намерение този израз да бъде разпространен до степен да достигне до тъжителя не намират опора в доказателствата по делото. Свидетелката Ф., служител в „а. м.“АД е имала свободен достъп до написаното от подсъдимия в интернет и в последствие предала обидния израз на тъжителя Ц.. Същата свидетелка установява и обстоятелството, че Ц. възприел израза „отровител олигарх“ като обиден за него.

Защитата поддържа и версията, че подсъдимият не визирал имено тъжителя в написания текст. Доколкото към онзи момент имало вписани в търговския регистър двама представители с тази фамилия, не било ясно за кой от тях се отнася написаното. Доводът е неоснователен. Дори самият подсъдим не отрича, че е визирал тъжителя. Тоест, касае се за едно безспорно фактическо обстоятелство и необосновА. защитна теза.

Настоящата инстанция споделя крайния извод на РС, че подсъдимият С. не е извършил престъплението клевета и по двата пункта на това обвинение.

Относно обвинението за клевета, осъществена с думите „*****“.

Районният съд е приел, че това деяние е съставомерно от обективна стрА., доколкто подсъдимият бил приписал конкретно на тъжителя Ц. престъпление по чл.352 ал.1 от НК – допустителство към замърсяване на териториалните води, с което ги направил опасни за животните и растенията в тях. Такива доводи се съдържат и във възраженията на повереника на частния тъжител.

Настоящата инстанция не споделя този извод на първостепенния съд. В самия израз, квалифициран като клеветнически в тъжбата, не се съдържа конкретно твърдение, уличаващо именно тъжителя Ц. като длъжностното лице, допуснало замърсяването на водите по указания от наказателния закон начин. Безспорно когато се твърди „***“ се има предвид, че замърсяването се дължи на евентуално виновно поведение на длъжностно лице, отговарящо за безопасното функциониране на мината, а не се визира неодушевения обект от действителността -  минното предприятие, в какъвто смисъл възразява защитата. От друга стрА. обаче обективно не може да се приеме, че С. е посочил конкретно тъжителя Ц. като лицето, допуснало замърсяването.

Тоест цитираното фактическо твърдение от обективна стрА. не съдържа признаците на клеветническо такова, насочено конкретно срещу тъжителя Л.Ц..

Районният съд е изложил пространни съображения за несъставомерност на деянието и от субективна стрА.. Настоящата инстанция споделя напълно същите. Въпреки, че при извода за обективна несъставомерност е излишно обсъждането на наличието на субективна стрА. на престъплението клевета, за пълнота на изложението следва да се отбележат основните пунктове в този смисъл.

По делото има изобилни доказателства за това, че подсъдимият е разполагал с информация за резултатите от изследванията на „Басейнова дирекция“ от 2014 година, според които водите, непосредствено след производствената площадка на „а. м.“ - АД, са отровни, доколкото в тях е установено наличието на  токсични вещества и пълната липса на живи организми. Това обстоятелство, освен като мотив за субективната увереност на подсъдимия, че говори истината, е и фактическо обстоятелство, изключващо обективната съставомерност на твърдението като клевета, доколкото  изнесените факти на практика се оказват верни. Налице е обстоятелство, изключващо наказуемостта на дееца. Информация за наличие на конкретни случаи на отровени живи организми като резултат от дейността на минното предприятие „а. м.“ подсъдимият е имал и от публикацията „Паника за отровена вода“. Тази статия от своя стрА. дава повод за образуване на наказателно производство срещу неизвестен извършител. Към момента, когато подсъдимият написал инкриминирания текст, това производство все още е било висящо.

Всички тези обстоятелства обосновават категорично извода, че от субективна стрА. подсъдимият С. е имал достатъчно основания да бъде убеден в достоверността на изнесената от него информация.

По изложените до тук съображения районният съд правилно е оправдал подсъдимия по първото обвинение за клевета в смисъла, изложен по-горе.

Второто обвинение за клеветнически твърдения от стрА. на подсъдимия е за израза, че тъжителят „прилага процедурни хватки и разчита /тъжителят/, че съдът няма да бъде подведен“.

По естеството си този израз от обективна стрА. също не е клеветнически. Не може да се приеме, че се касае до разгласяване на позорно обстоятелство за тъжителя или че му е преписано престъпление. Обосновано районният съд е приел, че смисълът на цитирания израз се състои в умело използване на възможностите, давани от правната уредба за постигане на конкретен, целен правен резултат в рамките на съдебното производство.

За да е клеветническо едно твърдение, то трябва не просто да упреква, да сочи нещо нелицеприятно за адресата си, а да опозорява. Това се казва буквално в разпоредбата на чл. 147 ал.1 от НК: „който разгласи позорно обстоятелство“. Изразът „прилага процедурни хватки“ е широко разпространен в ежедневния разговорен български език, в публицистиката и с лекота, често, при това в голяма степен обосновано, се използва за почти всеки участник във процедури от всякакво естество, особено в съдебни. Съдържанието на този израз е далеч от естеството да опозори адресата си.

Следва да се има предвид, че цитираният израз „прилага процедурни хватки и разчита /тъжителят/, че съдът няма да бъде подведен“, очевидно няма за адресат единствено тъжителя. За Ц. е предназначена първата част, твърдението, че той прилага процедурни хватки. Втората част обективира очакванията на автора на текста /подсъдимия/ към съда – С. разчита на съда да не се подведе. Тук се говори вече за способността на съдебната институция да вземе правилно решение и няма пряко твърдение, че Ц. опитва да подведе съда. Няма клевета против тъжителя в твърдението на подсъдимия, че разчитал съдът да не се подведе.

В този смисъл настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на повереника, относно значението на глагола „подвеждам“, според тълковния речник. Подсъдимият не казва, че Ц. опитва да подведе съда, а че използва процедурни хватки и С. разчита на съда да не се подведе.

По отношение на извършеното престъпление обида по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, изр. 2, т. 3 и 4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК Районният съд правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба“. Подсъдимият е пълнолетен; за умишленото престъпление се предвижда наказание „глоба“ от 3000 до 10000 лева и „обществено порицание“, т.е. по-леко от 3 години „лишаване от свобода“; извършителят не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV от Глава VIII на НК; от престъплението не са причинени имуществени вреди.

            Обществената опасност на деянието е сравнително висока, предвид обстоятелството, че са налице всички предвидени в закона квалифициращи признаци по чл. 148, ал. 1 от НК.

            Подсъдимият не представлява личност с повишена степен на обществена опасност. Същият не е осъждан, липсва негативно охарактеризиране на личността му, обществено ангажиран е и е активен участник в политическия живот.

            Подбудите за извършване на престъплението се коренят в стремежа на подсъдимия да даде своя принос за опазване на природните дадености на стрА.та, като в конкретния случай същият е проявил при това незачитане неприкосновеността на тъжителя, който също е публична фигура.

            Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало и добрите данни за личността на подсъдимия.

            Отегчаващо отговорността обстоятелство – наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство. Както беше споменато, в конкретния случай са налице всички предвидени в закона квалифициращи обстоятелства.

            При тези данни настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е наложил глобата в размер, близък до предвидения минимум. При предвиден размер от 1000 до 5000 лева, глобата е наложена в размер на 1500 лева.

           

По гражданските искове.

           

            Районният съд правилно е приел, че нА.сяйки квалифицирА.та обида на тъжителя, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна стрА. фактическия състав на деликта. Налице е виновно противоправно поведение и пряка причинна връзка с причинените на тъжителя неимуществени вреди. Последните са доказани чрез свидетелски показания и подробно изложени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. При това положение Районният съд обосновано и законосъобразно е приел за доказан по основание предявеният граждански иск по чл. 45 от ЗЗД.

            При определяне размера на паричното обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди първоинстанционният съд се е съобразил в достатъчна степен с правилото на чл. 52 от ЗЗД, което въвежда като критерий справедливостта. Така настоящата инстанция намира, че определеното обезщетение в размер на 3000 лева отговаря на естеството и интензитета на претърпените от тъжителя неимуществени вреди, причинени му от нанесената публична обида. За разликата до предявения размер от 15000 лева искът законосъобразно е отхвърлен.

Правилно съдът е присъдил и обезщетение за забавено парично плащане по чл. 86 от ЗЗД в размер на законовата лихва върху уважената част на иска, считано от 03.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

            Доколкото не се установи подсъдимият да е разгласявал опозоряващи обстоятелства конкретно за тъжителя по остА.лите два пункта от частното обвинение, формулирани в тъжбата като обвинения за клевети, с действията си подс. С. не е причинил непозволено увреждане на тъжителя Ц.. За това Районният съд обосновано и в съответствие със закона е отхвърли като неоснователни предявените два граждански иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД в размер на по 15000 лева за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на тъжителя от клеветнически твърдения на подсъдимия с изразите „*****“ и „Прилага процедурни хватки и разчита, че съдът няма да бъде подведен“.

            С оглед изхода от делото и в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият правилно е осъден да заплати на тъжителя 333,33 лева – част от платеното възнаграждение за повереник, съответна на уважената част на иска. Правилно тъжителят Ц. е осъден да заплати на подс. С. част от направените от последния съдебно-деловодни разноски в размер на 1666,67 лева.

Правилно в полза на Държавата са присъдени 120 лева държавна такса съобразно уважената част на иска, която сума е възложена в тежест на подсъдимия

При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата.

 

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Пазарджишкият окръжен съд

Р     Е     Ш     И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8 от 22.02.2016г., постановена по НЧХД № 67/15г. на РС – П..

Решението е окончателно и не  подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1/

                                           

                                                                        2/