ОПРЕДЕЛЕНИЕ №…254

 

гр. Пазарджик, 18.05.2017 г.

 

 

Пазарджишкият  окръжен   съд,   гражданска   колегия,   в  закрито

заседание на осемнадесети май.…....……...…...…………....….…..…

през две хиляди и седемнадесета година..............................в  състав:

 

                                Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                       Членове: БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

                                                     МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

     при секретаря………………............…......…… .и в присъствието на

     прокурор……………….…......…….като разгледа докладваното от

     съдия Албена Палова…..…….……..…...в.ч.гр.дело № 335 по описа

     за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:       

         Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с частна жалба от ЧСИ Д.С., рег.№ 889 и район на действие Окръжен съд – Пазарджик, против определение № 4/2017 г., с което АП-Служба по вписванията – гр.П. е отказала да впише постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по изп.д. № 20178890400071 по описа на същия ЧСИ, направено с искане за вписване № 520 по описа на 2017 г. В частната жалба се твърди, че така постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като имотът, върху който е наложена възбрана, е достатъчно добре описан и то точно по начина, посочен в чл.6, ал.1, б.“в“ от ПВ. В искането на ЧСИ била направена пълна индивидуализация и на двата имота, още повече, че в нотариалния акт, приложен към искането, имотите били описани по същия начин. Претендира се отмяна на постановения отказ, вместо което да бъде постановено вписване на наложената възбрана.

         Съдът след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и като обсъди и анализира представените по делото доказателства, прие за установено следното:

         С искане за вписване вх.№ 520/20.04.2017 г. ЧСИ Д.С. е поискала от АП-Служба по вписванията – гр.П. да впише постановление за налагане на възбрана върху следния недвижим имот, собственост на Н.С.И. ***: 1/8 ид.ч. от дворно място от 204 кв.м. със застроена в него паянтова къща, находящо се в гр.П., представляващо парцел Х- в кв.... по плана на гр.П. при съседи: улица, парцели ХІ-3766, ІХ-3764 и ХІV.

         С определение № 4 от 20.04.2017 г. съдията по вписванията е отказал да впише постановлението за възлагане с мотив, че единият от двата имота, а именно паянтовата къща, не е достатъчно индивидуализиран, тъй като не е посочена застроената й площ в противоречие с изискването на чл.24 и чл.6, ал.1, б.“в“ от ПВ. Доколкото подреждането на физическия носител на вписания акт е част от сложния фактически състав на вписването, съдията по вписванията е приел, че частично вписване /само за индивидуализирания в достатъчна степен недвижим имот/ е недопустимо.

         Обжалваното определение е правилно. Съдията по вписване е извършил проверка на съдържанието на постановлението за възлагане в посока идентификация на недвижимия имот и е установил, че паянтовата къща не е индивидуализирана съгласно разпоредбите на чл.6, ал.1, б.“в“ от ПВ, по силата на който подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описание на имота, до който се отнася актът с посочване на вида, местонахождението /община, населено място, адрес, местност/, номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Съюзите и/или се отнасят единствено до площта на имота и застроената площ на сградата, тъй като площта на имота и застроената площ на сградата не са техни индивидуализиращи белези. Поземлените имоти, сградите и частите от сгради се индивидуализират с граници и въвеждането на изискването за посочването им цели избягването на съмнения за действието на извършеното вписване. Когато подлежащият на вписване акт не съдържа данни за индивидуализацията на имота, липсващите данни не може да бъдат събрани нито от съдията по вписванията, нито от съда по жалбата срещу отказа. Индивидуализиращите го белези трябва да се съдържат в подлежащия на вписване акт, т.е. задължение на молителя е да индивидуализира имота по начина, посочен в ПВ. В конкретния случай действително индивидуализация на паянтовата къща, находяща се в парцел Х-3765 в кв.... по плана на гр.П., липсва и в представения нот. акт № , т., н.д. № /1974 г., но е общоизвестно, че гр.П. има одобрена кадастрална карта и при липса на друга индивидуализация ЧСИ е бил длъжен да опише имота поне с посочване на кадастрален номер. По начина, по който имотът е описан в отправеното от ЧСИ искане, не може да се установи дали т. нар. паянтова къща представлява самостоятелен обект на собственост или е помощна постройка, както и дали изобщо съществува към момента на налагане на възбраната.

         При тези данни правилно съдията по вписванията е отказал да впише наложената възбрана, поради което отказът следва да бъде потвърден.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 4/2017 г., с което АП-Служба по вписванията – гр.П. е отказала да впише постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по изп.д. № 20178890400071 по описа на същия ЧСИ, направено с искане за вписване № 520 по описа на 2017 г.

         Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: