О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е     №110

 

                             01.03.2019г.  град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК               ВТОРИ    ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

на  двадесет и втори февруари                                                                                    през двехиляди и деветнадесета  година  

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ :БОРИСЛАВ ИЛИЕВ   

                                                                                       МАРИАНА ДИМИТРОВА        

при участието на секретаря…………………и в присъствието на прокурора …………………… като разгледа докладваното от съдията   Б. Илиев в. гр. д . № 114 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:                Производството е по чл. 423 от ГПК за приемане на възражение пред въззивния съд .                                                                                                      Образувано е по възражение  вх. № 4222/15. 08. 2017г.  по чл. 423 от ГПК  подадено от „Ф.“АД гр.Б. ,чрез процесуалните им пълномощници адв.Х.Х. АК гр.В. и адв.Г.Х.а от САК .В същото  се прави искане да се приеме възражението от въззивния съд. Прави се искане за спиране на принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение.  Прави се искане за присъждане на сторените разноски .  Представя доказателства в подкрепа на възражението .                                                                                                  По делото е постъпил писмен отговор от противната страна, заявителя Н.Г.П.  ,чрез процесуалния му пълномощник адв.С.С. от САК В отговора се оспорва активната процесуална легитимация на лицата,които са подали възражение.   Оспорва се спазването на преклузивния срок за подаване на възражението . Оспорва се наличието на законовите предпоставки за приемане на възражението . Прави се искане за връщане на възражението , като процесуално недопустимо и прекратяване на производството по делото .При условията на евентуалност се прави искане да не се приема възражението  поради липсата на законови предпоставки. Представя доказателства   в подкрепа на отговора.                На 27. 04. 2017г.  Н.Г.П. , ЕГН **********  е подало заявление до Районен съд П. за  издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против търговското дружество „Ф. „ АД , ЕИК 112077920 , със седалище и адрес на управление  гр. Б. , ул. „Трети март „ № 77, за заплащане на сумата  2400лв.  лв. , представляваща предоставена временна  финансова помощ на 06 04. 2017г.   По заявлението е образувано ч. гр. д. № 515/ 2017г. по описа на РС П..

На 28. 04.2017г. районен съд П. е издал  Заповед № 204/ 28. 04. 2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против ответното дружество . 

С Разпореждане № 1236 / 19. 05. 2017г.на районен съд П. е разпоредено в полза на кредитора да се издаде изпълнителен лист.

На 15. 08. 2017г. търговското дружество „Ф. „ АД , ЕИК 112077920  е подало чрез РС П. Възражение вх. № 4229/ 15. 08. 2017г.  по чл. 423 от ГПК  предмет на обсъждане в настоящото производство. 1. Съдът намира възражението   на ответната страна за липсата на активна процесуална легитимация на лицата, които са подали  възражение по чл. 423 от ГПК .  Възражението е мотивирано с разпоредбите на чл. 235 ал. 2 ,3 и 4  от ТЗ . Твърди се,че възражението следва да изхожда от лицето, което има законна представителна власт,а това е изпълнителния директор  на дружеството,който е вписан в ТР. Твърди се,че лицата,които са подали възражението(двама от членовете на СД) , чрез упълномощените адвокати, не могат да представляват дружеството , респективно не могат да извършват процесуални действия пред съда от името на дружеството,тъй като нито са  овластени  от СД по реда на чл. 235 ал.2 от ТЗ  да представляват дружеството,  нито представителството е вписано в ТР  по реда на чл. 235 ал.3 от ТЗ.

Възражението е неоснователно ,но не въз основа на съображенията, които са изложени в отговора на възражението по чл.423 от ГПК.   

По делото са представени удостоверения от ТР и регистъра на ЮЛНЦ(това се установява и от служебната справка,която съда извърши в деловодството на ОС Пазарджик) , от които се установява,че с Решение № 217/06. 08. 2018г.по отношение на дружеството  „Ф. „ АД е открито производство по несъстоятелност при условията на чл.  630 ал. 1  от ТЗ. За временен синдик е назначено лицето   Б.Л.Б., която е встъпил   длъжност. Решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност е постановено преди подаване на възражението по чл. 423 от ГПК.  

На 04. 01. 2019г. съдът по несъстоятелността е постановил  Решение № 3/ 04. 01. 2019г.,на основание чл. 632  от ТЗ. С това решение  дружеството  е обявено в несъстоятелност,  прекратена е  дейността на предприятието на търговеца,  прекратени  са правомощията и на органите на управление на длъжника.

От настъпилите промени в  търговската  правосубектност  на дружеството „Ф. „АД следва извода,че както към момента на подаване на възражението по чл.423 от ГПК,така и към настоящия момент представителната власт на дружеството  не се осъществява от неговите органи на управление,респективно от изпълнителния директор на дружеството,тъй като с обявяване на длъжника в несъстоятелност са прекратени правомощията на органите на управление на дружеството,едно от които е представителството на дружеството ( чл. 235 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ). Представителната власт на дружеството се осъществява от назначения синдик по силата   на чл. 658 ал. 1т. 1,2 и 7  от ТЗ. По силата на чл. 635 ал. 3 от ТЗ представителните права на органите на дружеството се запазват само в производството по несъстоятелност,както и в производствата по чл. 621а,ал.2 ,  чл. 649 и чл. 694  от ТЗ и то в случаите,когато тези права не са изрично предоставени на синдика.

По делото е постъпила молба вх. №872 / 08. 02. 2019г.  от синдика на дружеството Б.Л.Б.. В молбата е посочено ,че синдика поддържа  изцяло възражение вх. № 4222/15.08. 2017г. по чл.423 от ГПК. С това процесуално действие на синдика е саниран порока на възражението , отнасящ се до активната процесуална легитимация на лицата, които са подали възражението.   

2.Като неоснователно съдът намира възражението на ответната страна за преклудиране  на възражението по време. 

В текста на чл.423 ал.1 от ГПК е посочено , че срока за  оспорване на вземането пред въззивния съд е едномесечен от узнаването на заповедта за изпълнение.

Във възражението е посочено , че на 08. 08.2017г. дружеството е било уведомено от Агенцията по вписванията за вписани възбрани по  имотната партида на дружеството,  по искане на ЧСИ   Георги Тарльовски , по изпълнително дело № 702/ 2017г., по описа на  ЧСИ Георги Тарльовски . След извършена справка на 09. 08. 2017г.в  деловодството на  РС П. дружеството е  узнало за образувани срещу дружеството  7 бр. заповедни производства  от лицето Н.Г.П., включително и за процесното заповедно производство  № 518/ 2017г. На същата дата 09.08.2017г.  дружеството е узнало за издадените заповеди за изпълнение и изпълнителни листове  срещу дружеството,  включително и за процесната заповед за изпълнение № 205/ 28. 04. 2017г.  по чл. 410 от ГПК .

Към заявлението е приложена Справка от Службата по вписванията при РС П. , от която се установява , че действително по искане на ЧСИ Георги Тарльовски , по изпълнително дело № 702/ 2017г.,на 08. 08. 2017г., по имотната партида на дружеството  е вписана възбрана върху имоти , собственост на дружеството .

За проверка на процесуалната допустимост на възражението, въззивната инстанция служебно изиска от ЧСИ Георги Тарльовски Поканата за доброволно изпълнение / ПДИ/ връчена на   длъжника „ Ф. „ АД по изп. д. №    702/ 2017г. Установи се ,че ПДИ е връчена на длъжника на 09. 08. 2017г.   В ПДИ е описана процесната Заповед за изпълнение   по чл. 410 от ГПК ,  по ч. гр. д. № 518/ 2017г. на РС П. . Към ПДИ е приложен и издадения изпълнителен лист № 443  от  19. 05. 2017г.

Твърдението на длъжника за това , кога е узнал за заповедта за изпълнение не е оспорено  по никакъв начин от противната страна .  Твърдението се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства . При тези данни следва да се приеме , че длъжника действително е узнал за заповедта за изпълнение на  09.08. 2017г., когато му е връчена  ПДИ от ЧСИ Георги Тарльовски и когато е направил справка в  деловодството на РС П. за образуваните срещу дружеството заповедни производства и издадени изпълнителни листове .   

Възражението по чл. 423 от ГПК е подадено  в РС П. на  15. 08. 2017г. ,  в едномесечния  срок по чл. 423 ал. 1 от ГПК .

3. По основателността на възражението-възражението е  неоснователно . 

Във възражението е посочена първата хипотеза на чл. 423 ал. 1 т.1 от ГПК – заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника . 

Касае се за връчване на търговец, юридическо лице . Редът за връчване е посочен в текста на чл. 50  ал. 3 от ГПК- връчването следва да се извърши в канцеларията , на всеки служител или работник , който е съгласен да го приеме . При удостоверяване  на връчването , връчителя  следва да посочи  имената и длъжността на получателя .  

От съдържанието на заповедното производство се установява , че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника със съобщение на 04. 05. 2017г. Заповедта е връчена на лицето В.К.-отчетник в счетоводството . Служителят се е съгласил да приеме съобщението , като съгласието е удостоверено с подписа на служителя .  Спазени за всички изисквания на чл.  50 ал. 3 от ГПК за връчването и за удостоверяване на връчването . Връчването е извършено на служител в дружеството , който се е съгласил да приеме съобщението . В разписката към съобщението са посочени имената и длъжността на получателя .Спазени са и общите разпоредби на чл. 44 ал. 1  от ГПК за удостоверяване на връчването .  Връчителят е удостоверил с подписа си датата и начина на връчването . Посочено е качеството на лицето , на което е връчено съобщението . Получателят е удостоверил с подписа си , че е получил съобщението . Длъжникът не оспорва факта , че лицето В.К. е служител на дружеството и заема длъжността „отчетник в счетоводството „ . Напротив , това обстоятелство се признава във възражението на длъжника   по чл. 423 от ГПК  .То се установява и от  представения по делото  трудов договор № 40/ 10.11. 2016г.     

Във възражението се твърди ,че липсва надлежно връчване ,тъй като имената и длъжността на получателя са написани  в графа 1 на разписката , която е относима за лично връчване или за връчване на представител  ( чл. 45 от ГПК) . Твърди се , че връчването е нередовно , тъй като не се касае нито за лично връчване ,нито за връчване на представител -възражението е неоснователно .

Разписката към съобщението за връчване представлява образец на  документ за   удостоверяване на  връчване . Образецът е изготвен в зависимост от вида на връчването . Обстоятелството ,че имената и длъжността на получателя погрешно са написани  в графа 1  на разписката , която е относима към лично връчване или връчване на представител, а не в графа 3, която е относима към връчването на  търговци и юридически лица не опорочава връчването . Същественото е не в коя графа на образеца на документа е извършено удостоверяване на връчването от връчителя , а дали са спазени изискванията на закона за връчването и удостоверяване на връчването . 

Неоснователно е възражението  на длъжника за това , че липсва надлежно връчване на заповедта , тъй като в разписката не е отбелязано задължението на получателя за предаване на съобщението на адресата.  

Възражението е неоснователно на първо място поради  факта ,че в текста на чл. 50ал. 3 от ГПК липса задължение за такова удостоверяване  от страна на връчителя . Удостоверяване на връчването с   вписване на  задължение на получателя да предаде призовката изрично е предвидено при връчването на „друго лице“ по чл. 46 ал. 2 от ГПК , тъй като в този случай връчването е на физическо лице .                При връчването на търговци и юридически лица  липсва задължение за вписване на  такова удостоверяване .  Изискването е работника или служителя да се съгласи да приеме съобщението , което се удостоверява с подписа на получателя .  Подписът на получателя за връчване на съобщението имплицитно съдържа в себе си, както  съгласието за получаване , така и задължението за предаване на съобщението на  адресата. Във възражението по чл. 423 от ГПК длъжника не оспорва факта , че съобщението за заповедта за изпълнение е получено от лицето В.К. и че това лице е служител на предприятието .

Неоснователно е възражението за това , че съобщението е следвало да бъде връчено на  член на СД, за да бъде законосъобразно връчването .

В текста на чл. 50 ал. 3 от ГПК лимитативно са изброени лицата ,  на които може да бъде връчвано съобщение  за търговци и юридически лица . Няма законово изискване съобщението да бъде връчвано на лице , което представлява търговеца или юридическото лице или на лице от управителните органи на посочените правни субекти .

Неоснователно е  искането за спиране на изпълнението  на заповедта за изпълнение,чрез спиране на изпълнението по  изп. д. № 702/ 2017г. на ЧСИ Георги Тарльовски. 

На първо място,  искането е неоснователно поради неприемане на възражението от  въззивния съд.

На следващо място, искането е неоснователно поради това,че  не е  налице  хипотезата на чл. 423 ал. 2 от ГПК. В тази правна норма е посочено,че подаването на възражение пред  въззивния съд не спира  изпълнението на  заповедта . По искане на длъжника съдът може да  спре изпълнението  при условията на чл. 282 от ГПК. 

Вземането по заповедта за изпълнение е парично,поради което,за да се спре изпълнението следваше едновременно с подаване на възражението жалбоподателя  да представи надлежно обезпечение за кредитора в размер  на присъдената сума( чл. 282 ал.2 т.1 от ГПК). В случая с подаденото възражение жалбоподателя не е представил надлежно  обезпечение за кредитора.

    На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на ОСГТК на ВКС определението  не подлежи на касационно обжалване .  

    Водим от горното и на основание  чл.   423  ал.2  и  ал.3  от ГПК   ,Пазарджишкият окръжен съд                                                           

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

НЕ ПРИЕМА възражение вх. № 4222/ 15. 08. 2017г. на  търговското дружество „Ф. „ АД , ЕИК 112077920/ в несъстоятелност/ , със седалище и адрес на управление  гр. Б. , ул. „Трети март „ № 77, против Заповед № 206/ 28. 04. 2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , на районен съд П. по гр. д. № 515/2017г. по описа на съда .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за спиране изпълнението на Заповед № 206/ 28. 04. 2017г. , за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , на районен съд П. по гр. д. № 515/2017г. по описа на съда , чрез спиране на изпълнението по  изп. д. № 702/ 2017г. на ЧСИ Георги Тарльовски. 

     

Определението  не подлежи на касационно обжалване .  

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                               ЧЛЕНОВЕ :1.

 

                                                                                                                    2.