О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 184/11.04.2019г.град Пазарджик

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на eдинадесети април две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание, в следния състав:

Председател: Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев

при участието на секретаря ............. като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№169 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 във връзка с чл.130 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалвано е определение на Панагюрски районен съд №565 от 31.10.2018г. постановено по гр.д.№1239/2017г. по описа на същия съд, с което след като е отменено определението от 10.10.2018г. с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания, е прекратено производството по делото и е върната на основание чл.130 от ГПК исковата молба с вх.№3778 от 19.12.2017г. предявена от „Лайт Кредит Консулт” ООД срещу Г.И.К., по която е образувано гр.д.№1239/2017г. по описа на същия съд.

В частната жалба, с вх.№3401 от 21.11.2018г. подадена по пощата /20.11.2018г./ в законоустановения едноседмичен срок от връчване на прекратителното определение, ищецът в производството пред първата инстанция „Лайт Кредит Консулт” ООД, ЕИК 203174199, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.”Пролет” №1, ет.2, с управител А.Д.А. чрез пълномощника си адв.П. П. *** се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Не се споделят мотивите на съда, за влязло в сила определение на заповедния съд №8 от 05.01.2018г. по ч.гр.д.№1017/2017г. с което издадената заповед за изпълнение против Г.И.К. е обезсилена като основание за прекратяване на исковото производство. Твърди се, че ищецът и заявител в заповедното производство „Лайт Кредит Консулт” ООД е представил в срок доказателства по смисъла на чл.415 от ГПК за предявения иск като исковата молба по чл.422 от ГПК и доказателствата били изпратени по пощата с куриер на 18.12.2017г. при спазване на едномесечния срок. Твърди се, че с исковата молба са представили копие от същата ведно със заявление след завеждането същата да бъде приложена по ч.гр.д.№ 1017/2017г., което било получено от деловодството на исковия съд и следвало заведената искова молба да се приложи като доказателство по заповедното производство /ч.гр.д.№1017/2017г., като евентуално на страната да бъде дадена възможност да обжалва определението за обезсилване на заповедта за изпълнение. Твърди се, че през м.януари 2018г. дружеството получило определение под №8, но от дата 16.11. 2017г., представляващо повторение на съдържанието на определение №491 от 16.11.2017г. с което се дават указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането му, но с друг номер поради което частният жалбоподател твърди, че не е получавано от дружеството определение №8 от 05.01.2018г. по ч.гр.д.№ 1017/2017г. за обезсилване на заповед за изпълнение, поради което страната не е имала възможност да го обжалва в срок. Твърди се, че въпросното определение №8 от 05.01.2018г. е станало известно на страната няколко месеца по-късно при подаване от пълномощника на дружеството на книжа в канцеларията на съда, свързани с даване ход на делото по чл.422 от ГПК гр.д.№1239/2017г. и за уточняване на изпратеното на страната определение на два пъти с различни номера. Счита жалбоподателят, че прекратяването на делото на основание чл.130 от ГПК след даване ход по същество е незаконосъобразно и не съответства на процесуалните правила и доколкото съдът извършил неколкократна проверка за редовността и допустимостта на иска, и дадени неколкократно указания за уточняване на исковата молба. Също така било прието от съда, че искът е допустим, допуснал е доказателства и експертиза, която била приета по делото за което била платена такса от ищеца, като едва след приключване на съдебното дирене съдът констатирал обстоятелство, което е следвало да му бъде известно още към момента на подаване на исковата молба и подготовката на делото в закрито заседание. Моли да се отмени обжалваното определение и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора.

Няма постъпил отговор от насрещната по спора страна.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

1.Въззивната частна жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в производството, против подлежащ на обжалване акт на исковия съд с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в предвидения едноседмичен срок за обжалване, считано от съобщаването на акта на страната.

2.Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да постанови прекратителното си определение предмет на настоящия инстанционен контрол №565 от 31.10.2018г. Панагюрският районен съд е констатирал, че по време на висящността на исковото производство, образувано по предявен от дружеството иск с правно основание в чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, заповедният съд който е издал заповедта по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца „Лайт Кредит Консулт” ООД срещу длъжника и ответник по иска А.Г. К. я е обезсилил с определение №8 от 05.01. 2018г. по ч.гр.д.№1017/2017г. по описа на Панагюрски районен съд,като определението е връчено на заявителя, същото не е обжалвано и е влязло в законна сила и че исковият съд е длъжен във всеки един момент от развитието на производството да следи за неговата допустимост, като в случая и предвид действията на заповедния съд, за исковият съд предявения установителен иск по чл.422 от ГПК се явява процесуално недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му предвид въведените в закона специални положителни предпоставки за предявяването му.

Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция като Окръжният съд препраща към мотивите на обжалваното определение на основание чл.272 от ГПК. В допълнение въззивният съд излага и следното:

Установява се от доказателствата по делото, че заповедното производство е инициирано от заявителя ”Лайт Кредит Консулт” ООД по чл.410 от ГПК с искане да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците Г.И.К. и А Г К., за сумата от 3320.64лв главница, ведно със законната лихва от 13.10.2017г. и разноски от 366.41лв, платима солидарно от двамата, по което е образувано ч.гр.д.№ 1017/2017г. по описа на Панагюрски районен съд, като е издадена такава заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №720 от 17.10.2017г. По повод постъпило в срок възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта от страна само на длъжника Г.И.К., и което е прието от заповедния съд, последният е указал на дружеството заявител, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу възразилия длъжник като довнесе дължимата държавна такса /определение № 491 от 16.11.2017г. В указанията на съда изрично е записано, че заявителят следва в същия срок да представи по делото доказателства, че е предявил иска в посочения срок пред Панагюрски районен съд, като при неизпълнение заповедта ще бъде обезсилена. Това определение е връчено на дружеството-заявител на дата 27.11.2017г. Исковата молба с правно основание в чл.422 от ГПК е подадена от „Лайт Кредит Консулт” ООД в Панагюрски районен съд на дата 19.12.2017г. и е заведена с вх.№3778. В съдържанието на исковата молба липсва изрично заявено от ищеца искане до съда, че препис от така депозираната искова молба следва да се изпрати и приложи в кориците на заповедното производство за сведение на заповедния съд относно подаването на исковата молба по чл.422 от ГПК в указания от този съд едномесечен срок.Нещо повече, в приложената към исковата молба товарителница няма отбелязване за взети и доставени в съда два броя искови молби-оригинал и копие, с различни адресати-до исковия съд и до заповедния съд,така както се твърди в частната жалба. По повод на указания за отстраняване на нередовности в исковата молба /ИМ/ дружеството ищец със заявление с вх.№171 от 12.01.2018г. /л.20 от досието на исковото производство/ е конкретизирал срещу кого е насочена исковата претенция, като отново няма отправено искане до исковия съд копие от ИМ да се изпрати на заповедния съд за прилагане по заповедното производство, доколкото производствата са висящи пред един и същ местно компетентен съд. Преписи от ИМ и от приложенията са изпратени на насрещната страна на 09.05.2018г. като няма постъпил отговор от последната. Заповедното производство (ч.гр.д.№1017/2017г.) е приложено към исковото производство (гр.д.№1239/2017г.) на дата 30.07.2018г. Устните състезания по делото са приключили на дата 10.10.2018г. а на 31.10.2018г. е постановено обжалваното определение.

Видно от заповедното производство срокът в който заявителят е следвало да предяви иска си срещу длъжника подал възражение по чл.414 от ГПК е изтекъл на дата 27.12.2018г. До изтичането на едномесечния срок в заповедното производство липсват данни заявителят да е уведомил тази съд по един и друг начин, че е предявил в този срок иск по чл.422 от ГПК срещу длъжника Г. И.К.. Обезсилването на заповедта е постановено с определение №8 от 05.01.2018г. или 9дни след изтичането на крайния срок за заявителя да представи пред заповедния съд доказателства за предявяването на иска си по чл.422 от ГПК. Обезсилването на заповедта е постановено от заповедния съд на основание чл.415 ал.5 от ГПК като обезсилването касае само длъжника Г.И.К.. До заявителя е изпратено съобщение от 05.01.2018г. в което изрично се посочва, че на страната се връчва препис от определение №8 от 05.01.2018г., тоест връчваният съдебен акт съответства на характеристиките си такива каквито се съдържат в кориците на заповедната производство като номер на акта, дата на постановяването му, по кое дело и на кой съд. Съобщението е получено от секретаря на дружеството А П на дата 12.01.2018г., която се е подписала собственоръчно. В приложената към заповедното производство разписка, оформена по посочения начин липсват отразявания или забележки или отказ да бъде получен документа, направени от страна на получателя по причина, че приложеният съдебен акт не съответства като номер и дата на този описан в съобщението,така както се твърди в частната жалба. Нещо повече, такова възражение не е направено от заявителя и пред заповедния съд в срока за обжалване на определение №8 от 05.01.2018г. В този смисъл, несъстоятелен е довода, че страната не е имала процесуалната възможност да обжалва в срок обезсилването на заповедта. Фактът, че определението за обезсилване на заповедта за изпълнение по отношение на длъжника Г.К. е връчено на заявителя на 12.01.2018г. и е влязло в законна сила на дата на 19.01.2018г. /петък , присъствен ден/ като необжалвано, е основание за исковия съд да прекрати производството като недопустимо поради липса на правен интерес за ищеца и заявител в заповедното производство „Лайт Кредит Консулт“ ООД по този процесуален ред-чл.422 от ГПК, да установи съществуването на паричното си вземане за което му е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, сторено с прекратителното си определение №565 от 31.10.2018г.

Несъстоятелен е и довода в частната жалба, че след като е даден ход на устните състезания по делото процесуалният закон забранява на съда да отмени устните състезания, и да прекрати производството като недопустимо. Разпоредбата на чл.130 от ГПК е категорична и същата не въвежда забрана до кой-момент може най-късно да се прекратява делото. Това може да стане във всеки един момент от развитието на процеса включително и по реда на инстанционния контрол, ако са налице основанията за това. Тъй като въпросът е свързан на практика и с редовността на исковата молба, в разпоредбата на чл.129 ал.4 във връзка с ал.3 от ГПК се предвижда, че във всеки един момент от развитието на процеса при забелязани от съда нередовности на исковата молба, следва да се даде срок за отстраняването им като при неотстраняването им да прекрати производството, респективно ако съдът установи недопустимост на иска също да прекрати производството. Няма изрично въведено ограничение до кой момент от развитието на процеса това, (прекратяването на производството), може да се направи от съда.

В този смисъл обжалваното прекратително определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Не са налице пороци на същото посочени в частната жалба.

Водим от горното и на основание чл.278 ал.1-ал.4 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение на Панагюрски районен съд №565 от 31.10.2018г. постановено по гр.д.№1239/2017г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.