РЕШЕНИЕ  

 

                110          15.08.2019г.      град  Пазарджик

 

 

        В    И  М  Е  Т  О     Н А   Н  А  Р  О  Д А

 

          ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    петнадесети юли  две хиляди и  деветнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:П Б

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №271 по описа за 2018  година

 

Производството е по реда на чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.226 ал.1 от КЗ.

        Делото е образувано по искове предявени от Р.Е.Г. с ЕГН ********** с адрес *** и  Х.Е.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, Ж.А.С. с ЕГН **********,представлявана от своята майка E. Д. С. с ЕГН **********, и двете с адрес ***,и от С.А.С. с ЕГН ********** и адрес ***,със съдебен адрес ***8,адв.Я.Д. срещу ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД,с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Черни връх №51Д,в която са изложени обстоятелства, че на 23.09.2013г., около 18.50 часа в с.Огняново, общ.Пазарджик е настъпило пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е починал като пешеходец 70-годишния С.А.С., с ЕГН ********** - дядо на ищците.

Твърди се, че инцидентът бил противоправно и виновно причинен от водача на л.а.  с peг. № - И.К.А., която управлявала МПС по ул. „ в посока към гр. Пазарджик, като приближавайки района на номер 2, където се намирал дома на пострадалия, не възприела наличието на опасност на пътя и ударила с предна дясна част на МПС пешеходеца.В момента на удара С.А.С. не е пресичал пътното платно, а се е намирал в неговата крайна дясна част, гледано по посока на движение на автомобила, където е изхвърлял чувал с отпадъци в разположените там кофи за смет. В резултат на удара и последвалото падане на терена, пешеходецът е получил несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, като е издъхнал на 24.09.2013г. в МБАЛ Св. Георги - гр. Пловдив.

 Твърди се, че вината и противоправността на деянието на водача на лекия автомобил относно настъпилият съставомерен резултат, а именно смъртта на С.А.С. били съдебно установени в хода на н.о.х.д .№575/2013г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, което приключило с влязла в сила присъда от 16.12.2013година и съобразно този съдебен акт И.К.А. била призната за виновна в това, че по непредпазливост е причинила смъртта на С.А.С., при нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.2, чл. 77 и чл. 116 от ЗДвП.

Твърди се също така, че ищците Р.Е.Г. и Х.Е.Д. били внучки на починалия, като настъпилата внезапна загуба на техния дядо била приета изключително болезнено от тях. Приживе между дядо и внучки съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение, която била  прекъсната за секунди. Починалият бил най-възрастния член на семейството, морален и духовен наставник на внучките си. Особено близка и дълбока била връзката между ищците и починалия, тъй като двете ищци са живели от момента на раждането си заедно със своя дядо, който ги е отглеждал в общата семейна къща в с. Огняново, на ул. „“ №.

 Сочи се, че до смъртта си починалият дядо С. осъществявал ролята на бащината фигура в живота на двете ищци, като той  бил тяхна опора, основа на сплотеното семейство и стожер на фамилията. Това било така, тъй като родителите на двете ищци Р. и Х. работили в продължителни периоди в чужбина, като отглеждането и възпитанието на децата им било възложено на дядото и бабата на двете ищци. Двете момичета не само израснали под един покрив с дядо си, но и под неговата опека - духовна, морална и финансова.Връзката между тях в пълна степен осъществявала признаците на такава между родител и дете, макар формално да не била такава. Дядото С.  бил свидетел на най-милите и важни моменти в живота на внучките си Р. и Х. - раждането им, първите им стъпки, съзряването им. Бил човекът, нагърбил се не само с отглеждането и възпитанието на внучките си, но и с грижи за тяхното влошено здравословно състояние. Твърди се още,че той бил човекът, от който ищците черпили опит, учили се на уважение, поставил устоите в съзнанието им да бъдат отговорни личности.В житейски план загубата на дядото за ищците била сравнима със загубата на родител, като скръбта и липсата на упора съпътствали и щели  де съпътстват, както сега, така и за в бъдеще, ежедневието им и щели да създават усещане за невъзвратима загуба.

         Твърди се още, че връзките между членовете на семейство Стоицови, живеещи три поколения под един покрив, били традиционни за българското общество, характеризиращи се  с особена близост и възприемането, че бабите/дядовците и техните внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг. В настоящия случай не се касаело само за формална родствена връзка, а за такава, основана на близост, на обич, уважение и споделен житейски път.

  По отношение на ищцата Ж. се сочи,че същата от раждането си до смъртта му живеела заедно със своите родители в една къща с дядото С..

По отношение на ищеца С. С.,са изложени  обстоятелствата напълно идентични с изложените такива в първоначалната искова молба.

Сочи се, че  и вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик бил понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновавали основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имали само най-близките на починали - по аргумент от Решението на ОСНГТК № 1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г., имащо за предмет произнасянето именно по въпроса за кръга от лица, имащи право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на настъпила при деликт смърт на техен близък.Твърди се още, че по отношение на увреждащото МПС - л.а. " модел " с peг. № , управлявано при настъпването на инцидента от И.К.А.  била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, ЗК „Лев инс“АД, валидна към датата на деликта - 23.09.2013 година и същата  била обективирана в полица под                               22113002076614 с валидност от 19.08.2013г. до 18.08.2014г.

 Сочи се, че на основание чл. 267 от КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.Търпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, настъпили в резултат на загубата на близкия им сродник оценявали на сумата от по 100 000 лева за всеки от тях.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди  ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Черни връх" №51Д,  да заплати на ищците Р.Е.Г. с ЕГН **********, Х.Е.Д. с ЕГН ********** и Ж.А.С. с ЕГН **********,действаща със съгласието на своята майка E. Д. С. с ЕГН **********,както и на  С.А. С.,  сумата от по 100000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на техния дядо С.А.С. с ЕГН **********, в резултат на ПТП настъпило на 23.09.2013г., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2013г., до окончателното изплащане.

В законоустановения срок по чл.367 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, като заявява, че оспорва иска  изцяло, както по основание, така и по размер.Сочи се,че юридическият факт, от който ищците черпели претендираните си права бил причинената смърт на С.А. С. - дядо на ищците при ПТП, настъпило на 23.09.2013 г.Оспорват твърдението на ищците, че са легитимирани да получат застрахователно обезщетение, като твърдят, че те не са от кръга на лицата, определени в ППВС № 4/25.05.1961 г., ППВС № 5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г. да получат такова.Сочи се, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V. 1961 г. и Постановление №5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, като с ТР №1/2016 г. по тълкувателно дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС било прието, че по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Прието било, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на пострадал при непозволено увреждане само по изключение са поставени други лица освен низходящите, възходящите, взетите за отглеждане деца.Това разрешение било възприето, въпреки често възникващи хипотези на трайно установена връзка между тези категории лица.От приетото, че право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-близките на пострадалия ставало очевидно, че идеята прокарана при задължителното тълкуване на закона била за по-силната връзка на кръвта. Сочи се, че право на обезщетение имали най-напред биологичните родители/деца, а едва при липса на тях или в случаите, когато те са оставили детето за осиновяване - лицата, които са манифестирали изрично своето желание да бъдат такива за детето чрез предприемане на процедура по осиновяването му.Да се приемело, че и други лица също имат право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди би влязло в противоречие с логиката на разрешенията, дадени с цитираната по-горе задължителна съдебна практика и би се стигнало до необосновано разширяване кръга на правоимащите лица.

         Изложени са обстоятелства, че в посоченото TP №1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС се приело разбираното, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.Нормално било съжителството им в едно домакинство, като и наличието на особено близка привързаност между тях.Връзките помежду им се характеризирали с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се признае обаче право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик следвало да се установи, че поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.Ответникът заявява, че изложените твърдения в исковата молба не обосновавали изводи за наличието на приетото изключение в практиката на ВКС и цитираните TP за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Описаните взаимоотношения, включително и приемането на името на дядото от внука по бащина линия било нещо обичайно за българските традиции и широко разпространено в българския бит и култура.Също толкова обичайно било обитаването на един дом от семейства от няколко поколения, обяснимо, от една страна с уседналия начин на живот, особено в по-малките населени места и поминъка там - основно  селскостопанска дейност,от друга страна с материалната невъзможност новосъздаденото семейство да си осигури отделен дом, а от трета - с традициите бащиното жилище да остава в наследство на наследника по мъжка линия.

Оспорват се твърденията, че Р.Е.Г. и Х.Е.Д. са живели в дома на починалия си дядо, както и твърденията, че той се е грижил за тях поради отсъствие на родителите им.

Твърдят, че те са живеели в отделно жилище заедно с родителите си, като майка им е напуснала жилището на починалия при сключването на граждански брак. Твърдят, че техните родители са се занимавали с обща селскостопанска работа с починалия и поради тази причина не са верни твърденията, че дядото е бил водеща и заместваща бащата фигура.

 Оспорват също така твърденията, че починалият С. е замествал бащината фигура в семейството, като твърдят, че последният е живял с родителите си и неговият баща е присъствал неизменно в живота му до смъртта на дядо му. Не са били налице никакви по-особени конкретни житейски обстоятелства, които да са в разрез с обичайните такива при взаимоотношенията между починалия и ищеца.

Моли се съдът да има предвид, че родителите на ищците /деца на починалия/ са водили дело за обезщетение на претърпените от тях неимуществени вреди по повод на смъртта на С. – гр.д. № 2246/2014 г. по описа на СГС,приключило с обезщетяване, като по него са твърдели именно тези обстоятелства, че майката на първите две ищци е напуснала дома на баща си, като се омъжила и че всички заедно са се занимавали предимно със земеделие.Оспорват се твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи претендираната сума, както и периода, през който са търпени, като твърдят, че същите не са възникнали и не са търпени през твърдения период, респективно не кореспондират с претендираните суми.

Алтернативно  се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, дължащо се на нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, тъй като пострадалият С. не е бил на тротоара или банкета при ПТП, а се е намирал на пътното платно.Ако той е бил на тротоара/банкета е нямало,да се стигне до процесното ПТП.Правят искане за намаляване на отговорността на застрахователя на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.Прави се възражение за изтекла погасителна давност, както за главните искове, така и за акцесорните претенции за лихви.

Възразява се, че предявеният размер на неимуществените вреди е прекомерен и не отговаря на критериите на чл.52 от ЗЗД.     Претендираните размери  били изключително високи и не отговаряли на твърдените неимуществени вреди.Предявените искове не били съобразени и с икономическата ситуация в страната, както и с отдалечеността във времето на извършеното ПТП. Имайки предвид годишната минимална работна заплата за страната към въпросния период и средния годишен общ доход на лице за същия - съответно 3720 лв. и 4814 лв.,се налагал извода, че претендираните размери излизали извън рамките на обезщетителния характер на плащането.Без да се оспорвала възможността за установяване на настъпили неимуществени вреди за всеки конкретен случай с установените в процеса обективни обстоятелства, съдът следвало да съобрази решението си в тази част и с обществения критерий за справедливост, който касае присъждане на аналогични размери на обезщетения при аналогично установени травми и фактически обстоятелства, обуславящи неимуществените вреди.Считат, че предявените искове за изцяло, съответно частично неоснователни поради прекомерния им размер и наличието на предпоставките по чл. 51, ал.2 от ЗЗД и молят да  бъдат отхвърлени  изцяло/частично и да  бъдат присъдени на Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК  направените в производството разноски.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпила и допълнителна искова молба от четиримата ищци, всички действащи чрез пълномощника си адвокат Я.Д.Д., с която поясняват и уточняват първоначалните искови молби.На първо място, заявяват, че поддържат всички правопораждащи факти, изложени в исковата молба, в това число, че между всеки от ищците и починалият техен дядо С.А.С. с ЕГН ********** приживе е съществувала не само формална родствена връзка, а такава основана на близост, на обич, уважение и споделен житейски път.

Оспорват изложените от ответната страна възражения за това, че ищците стояли извън кръга от близки родственици, легитимирани да бъдат обезщетени за търпените от тях вреди, вследствие смъртта на техния дядо. Отново е посочена съдебна практика - ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по тълкувателно дело №1 от 2016 г. на ОСНГТ на ВКС.

Отново твърдят да е налице хипотезата, че са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, тъй като са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпели от неговата смърт продължителни болки и страдания.

Това разрешение било възприето от ВКС, не въпреки, както твърдял ответника, а именно поради традиционно характерните за българското общество връзки на близост между бабите/дядовците и техните внуците. Оспорва се тезата на ответника, че обезщетение за т.нар. широк кръг от наследници" би се следвало само при липсата на други по-близки роднини, които да бъдат обезщетени.Според становището на застрахователя, волята на ВКС била да оправомощи онези лица, които макар да нямали родствена връзка с починалия /или тя е по-далечна/, по силата на установени фактически обстоятелства замествали обичайните му връзки с низходящ, възходящи или съпруг/а. Сочи се, че актуалното тълкувание на върховната инстанция относно кръга на легитимираните, които имат право на обезщетение за вреди при смърт на пострадалия създавала възможност за всяко лице, което установи особена връзка на близост с починалия да бъде обезщетено.Тази претенция съществувала наред с претенциите на най-близкия кръг от родственици /възходящи, низходящи и съпруг/а/ или на лица, с които починалият приживе фактически е имал връзка, изпълваща по съдържание кръвна или съпружеска такава, макар формално да не се установява произход или да не е бил сключен брак.

            Сочи се, че неотносими към настоящия правен спор били твърденията на ответника за това, че ищците имали родители, които били обезщетени за смъртта на своя баща С.А.С.. 

От фактическа страна, заявяват, че  поддържат твърденията си за това, че именно поради особената близост приживе между починалият С.А.С. с ЕГН ********** и неговите внуци, последните търпели вреди от загубата на близкия си сродник. Поддържат от фактическа страна твърденията си за това, че те са живеели под един покрив, в едно домакинство и това е обусловило съществуването на близост между тях.

Постъпил е и отговор към допълнителната искова молба от ответника ЗК“Лев инс“ АД в който изразяват становище по същество, че с тълкувателното решение по т.д. №1/2016г., се давала възможност само по изключение да се  получи обезщетение за морални вреди от нечия смърт и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От текста било видно,че е налице  изискването кумулативно да са налице две предпоставки: 1.От една страна ищецът да е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която да е изключителна на фона на обичайните семейни отношения и 2.Другата страна да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.В тълкувателното решение изрично било указано, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от на-близкия родствен и семеен кръг.Нормално било съжителството им в едно домакинство, както и наличието на особено близка привързаност между тях. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.Това обаче не покривало горните кумулативно дадени критерии. За да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик следвало да се установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между него и починалия е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

  Смисълът на тълкувателното решение е изрично поставено в него изискване за изключение, както и връзката да е трайна и дълбоко емоционална.Това изключение налагало в тези случаи за разлика от обичайното ищецът да е най-близкия човек на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите му,т.е. такова изключение ще е налице, ако пострадалият е нямал друго семейство освен ищеца, с когото е живял и е споделял едно домакинство и се е намирал с него в отношения, заместващи отношенията между най-близките му - съпруга, низходящите или възходящите му.Волята на върховните съдии била да се даде възможност за обезщетение за неимуществени вреди да получат и тези, които на практика са неговите най-близки хора.

В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от КЗ и същият е процесуално допустим.Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015/, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ/отм./. и същите са процесуално допустими,съобразно ТР №1/2016 година.

Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увредено при пътно-транспортно произшествие лице да претендира обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка "гражданска отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между водача и застраховател.

Не се оспорва от ответника, а и се установява от направената справка в Гаранционен фонд, че към дата 23.09.2013 година МПС с ДКН РА 5598 ВН е имало сключена   задължителна застраховка „Гражданска отговорност"АД, при ответника ЗК „Лев ИНС„АД, от която е видно, че ответника е застрахователното дружество в което е била сключена задължителната застраховка гражданска отговорност на МПС с полица под                               22113002076614 с валидност от 19.08.2013г. до 18.08.2014 г. за л.а. Фолксваген Поло с рег.№РА5598 ВН, управляван от И.К.А..

От представената по делото присъда №55 от 16.12.2013 година по н.о.х.д. 575/13 година по опис на ПОС,се установява,че И.К.А. е призната за виновна в това, че на 23.09.2013 година в село Огняново, обл.Пазарджик на улица „Христо Ботев“ около 18.50 ч. при управление на лек автомобил Фолксваген Поло с рег. № РА 55 98 ВН в резултат на нарушаване правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.77 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, по непредпазливост е причинила смъртта  на С.А.С., с ЕГН ********** и на основание чл.343 б. „в“ от НК, във връзка с чл.58а ал.1 от НК я е осъдил на две години лишаване от свобода. Съдът на основание чл.66 от НК с посочената присъда е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години и шест месеца.

Налице е присъда със задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

От представеното по делото удостоверение №41/13.09.2018 година се установява,че четиримата ищци Р.Е.Г.,  Х.Е.Д., Ж.А.С. и С.А.С.,са внуци на починалияят при ПТП – С.А.С..

Установява се от представеното решение от СГС от 15.09.2019 година,че тримата наследници-дъщеря,син и съпруга на С.А. Стоицв са осъдили ответника за обезщетение в размер на по 100 000 лева.

По делото са разпитани свидетели. Разпитаната свидетелка E. Д. С. установява, че ищците С. и Ж. били нейни деца, а Р. и Х. съответно племенници. За процесния случай свидетелката установява, че към 6.оо часа вечерта на 23.09.2013 година дядото на ищците бил тръгнал да хвърля боклука в контейнер срещу дома им на улица „“№ в село Огняново. Свидетелката установява, че не е била на място, а се е намирала в центъра на селото, но мъжът и се обадил по телефона и я уведомил плачейки, че се е случило нещо много лошо и е бил блъснат С.. Свидетелката установява, че Ж. е била на прозореца в стаята, която гледа към улицата, говорила по телефона и е видяла всичко. Установява, че детето страда от епилепсия и разигралата  се случка пред нея и се отразила много тежко а и в настоящия момент като се сетила за това искала да обясни, но не можела и изпадала в шок, започвала да трепери, получавала и пристъпи.

Свидетелката установява, че живеят в едно домакинство със свекър и от 20 години и продължавали до настоящия момент. Винаги били разчитали на тях, защото той бил изключително здрав човек и много им помагал финансово. Освен това осъществявал помощ като карал дъщеря им Ж. на училище, връщал я обратно, тъй като тя имала проблем с логическото мислене и не можела да се оправя сама. Установява, че той бил шофьор и през периода в който Ж. била на ресурсно подпомагане в град Пазарджик той ежедневно я карал  до Пазарджик и я връщал. Свидетелката установява още, че се занимавали със земеделие, за което и той допринасял с помощта си. Попитана за взаимоотношенията между ищците които са нейни деца и техния дядо свидетелката установява,  че дядото винаги много се радвал на сина и С., който имал постижения бил републикански шампион, носел имената му, връзката им била силна, тъй като дядо С. казвал, че гордостта му е  този внук. Установява, че синът и страдал много защото му липсвала голямата подкрепа на дядо му и в настоящия момент им било изключително трудно, тъй като не можела да остави Ж.  сама, въпреки че е на 17 години заради заболяването й. Свидетелката установява, че познава много добре семейството на сестрата на нейния съпруг и там отношенията между починалия и това семейство били перфектни. Установява, че той се грижил за тях и финансово и от всякаква гледна точка. Установява също така, че имало период в който зълва й и съпругът и били разделени, но след това се събрали и по време на раздялата и след това децата им /племенници на свидетелката/ ежедневно посещавали дома им. Свидетелката дори определя, че и те живеели с тях  тъй като 90 % от времето си прекарвали в дома на С.. Установява, че ищцата Р.Д. също е със заболяване епилепсия. Свидетелката установява, че те самите със съпруга и работели страшно много тъй като се занимавали с търговия и земеделие и независимо  че са се грижили за децата си винаги са разчитали на свекър си и свекървата, тъй като имали обща кухня, обща зимнина и заедно правели всичко в къщата. Поради тази причина и били спокойни и разчитали на тях /на С. и свекърва й/.

По делото е разпитана свидетелката Р.Д.. Установява, че е баба на двама от ищците, а с покойния С. са сватове.Разказва, че два дни преди инцидента се събрали цялото семейство тъй като С. чествал юбилей. Установява, че през цялото време са били много близки, а между децата им имало проблем в средата на деветдесетте години, когато ищцата Р. била на  6 години а Х. на 3 години. Свидетелката установява, че снаха им се прибрала в дома на С.,поради което и поели изцяло грижата за двете деца Р. и Х.. Разказва, че те не били прекъсвали връзката с тях и със съпруга й, търсели децата, но по това време работели в ресторант и били изключително натоварени. Това продължило около 2 години, през които грижите за двете деца били полагани изцяло от С. и съпругата му. Свидетелката установява, че дори след като сина и и снаха й /дъщеря на С./ отново се събрали и заживели като семейство, децата продължили да живеят и да остават да спят в дома на дядо С.. Причината била, че като малки израснали в този дом и се привързали към другите баба и дядо. Установява още, че по това време при Р. се получил пристъп и открили епилепсия, поради което С. и семейството му изцяло поели грижата, тъй като те били заети с ресторанта в Огняново, който стопанисвали, а снаха им заминала да работи в Англия. Установява, че снаха им заминала около 2005 година за Лондон, а по-късно и синът им заминал там, а децата им останали изцяло да живеят в семейството на С., като освен за прехраната им той се грижил за Р. като я карал в Пловдив и изцяло замествал родителите и на двете в ежедневните им грижи. Свидетелката установява, че смъртта му била  голям шок и за двете деца. Те били под голям стрес, изживели ужас, всички деца присъствали на погребението, само на Ж. не позволили да присъства и я завели при другата и баба, тъй като заболяването и било тежко. Свидетелката установява още, че нейните внуци имали прекрасни отношения с родителите си, същите се занимавали със земеделие, работели много и затова се налагало да прекарват повечето време в дома на баба си и дядо си, отколкото в техния дом. Установява още, че дрехите им, вещите им, играчките им били в  този дом. Генерално становище на свидетелката е, че по-голямата част от грижите за  всички деца е полагал С.. Установява, че двамата със съпругата му са били пенсионери докато са отглеждали децата, а по някога той ходел на работа и като нощен пазач.

По делото е разпитан свидетелят С.Н., който установява, че познава С. от 1984 година, когато се оженил за негова племенница. Установява, че С. има две деца З. и А., съответно четирима  внуци и познава цялото семейство и децата. Свидетелят установява, че е бил на родствени сбирки и празненства. Установява, че дъщерята З. се оженила доста млада и се преместила при мъжа си,но малко по-късно свидетелят заминал за чужбина и след известно време посрещнал и З. в Англия. Разказва, че разбрал че семейството на З. имало проблеми, между нея и съпруга й, но подробности не знае.По тази причина още преди З. да замине за Лондон децата заживели в дома на С. и той полагал грижи за тях. Свидетелят установява, че З. живеела няколко месеца при тях в Англия, може би от началото на 2007 година и всяка вечер звъняла на домашния телефон на С. за да се чува с децата си. Установява, че след този период от 6-7 месеца от Нотингам е заминала за Лондон, поради което свидетелят нямал впечатления колко често е звъняла да децата си и дали те са живеели при С.. Свидетелят установява също, че е знаел, че децата на З. се отглеждат от С., че много са се уважавали и са имали добри отношения с дядо си. Установява, че синът на починалия С. – А., живеел в същата къща, тъй като тя била голяма къща и така било и до ден днешен и четирите деца, внуците на С. непрекъснато били заедно. Не знаел да е имало проблеми между тях, да са се разделяли, единствено след като внукът С. бил приет в София за студент и заминал, това била единствената раздяла между децата и починалия С..Свидетелят установява, че починалият и неговата съпруга имали голям двор и се занимавали със земеделие, а децата винаги били около тях, тъй като царели едни патриархални отношения. Всички го ослушали, не от позицията на силата, защото бил много тих и кротък човек, а от позиция на уважението.

По възражението  за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, дължащо се на нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, тъй като пострадалият С. не е бил на тротоара или банкета при ПТП, а се е намирал на пътното платно,съдът намира същото за неоснователно.от установената фактическа обстановка в мотивите на присъдата, не се установява подобно съпричиняване.

В настоящият казус съобр. ТР№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС по изключение право да търси обезщетение има и „..всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени..” /т.1 от ТР№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС/. Предпоставките да се присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин,че търсещият обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, връзка, поради която със смъртта търпи „изключителни” по интензитета си болки и страдания. Липсва дефиниция на критерия „изключителни”, но изхождайки от мотивите на тълкувателното решение,следва да се възприема,че в тази хипотеза попадат само тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции,поради липсата на изключително значим близък.

При преценката налице ли е този критерий съдът намира,че в случая следва да се отчитат и спецификите на традиционните за българското семейство отношения. В тях отношенията между дядо и внуци носят дълбока обвързаност и емоция, тъй като свързват основоположника на семейните ценности с новите членове в семейството, на които се възлагат надеждите да продължат рода и да предават традициите. По делото се установи,че в семейството на С.С., са запазени и тачени патриархалните разбирания и достойнства на разширеното семейство.Установи се от гладните доказателства,че от раждането си, ищците са живеели в един дом и домакинство и ежедневно той е присъствал в живота им. При изградена връзка с толкова интензивно присъствие на дядото С. в живота на внуците му, смъртта му е внесла изключителна болка, страдания и празнота у тях.

В случая не сме изправени пред отношения в които внуците виждат и контактуват с дядото,в откъснати периоди от време,живеят в различни населени места и липсва изградена силна емоционална връзка.Поради което възражението на ответника,че в конкретните казуси,не  е налице особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка между ищците и починалия,съдът приема за недоказана.

Анализът на обсъдените гласни доказателства мотивира съда да приеме, че между ищците и починалият им дядо  е съществувала здрава, продължителна  и дълбока емоционална семейна връзка, /характеризираща се със съвместния живот помежду им, а не просто живеене на едно място и в едно домакинство/, обусловила и установената по делото тежест на понесените вреди, чиято продължителност, естество и тежест, следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 от ЗЗД,поради което следва да им бъде призната материалноправна легитимация да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на загубата на своя дядо.

Безспорно се установи от свидетелските показания,че смъртта на С. има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на неговите внуци,тъй като той е присъствал ежедневно в живота им,напътствал ги е, помагал им е, полагал е грижи за тях.Неговата внезапна смърт е довела до страдания за всички ищци и влошаване на здравословното състояние на Ж./страдаща от епилепсия/, на която дори не позволили да присъства на погребението.

При преценката на обективния размер следва да се отчитат действителните и налични към момента на увредата вреди. Обективният критерий е, че на обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от увреждането. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите, като преценката следва да се прави и при съобразяване на историята на живота на починалия и на пострадалите.

Съобр. обаче пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./, законодателят  е определил максимален размер от       5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат и внуците на починалото лице, като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., а  настоящата искова молба е депозирана в съда на 19.09.2018г. Съдът обаче намира, че сочената норма е неприложима в процесния случай поради противоречието й с правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност". В  чл.9, ал.1 последната са предвидени следните минимални суми: в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди-1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

Разпоредбите на посочената директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл.266 от КЗ от 2005 г. /отм./ /в сила от 11.06.2012г/, съгласно който задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми:1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв за всяко събитие при едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв за всяко събитие при две или повече пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лева за всяко събитие. 

При констатиране на противоречие между европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право.

Ето защо приложими спрямо ищците по отношение на претендираното обезщетение са нормите на чл.266 и сл. КЗ / отм./, тъй като както те, така и общностното право не съдържат ограничение в размера на дължимото обезщетение.

При определяне на размера на обезщетението съдът отчита, че със смъртта на дядо им – С.,ищците са загубили изключително близък родственик, със значимо присъствие в целия им живот.От събраните свидетелски показания по делото се установява,че те са лишени от неговата подкрепа,грижи, съвети.Лишени са от възможността да споделят значимите моменти от живота им, осуетена и невъзможна поради внезапната смърт на техния дядо. Споменът за него е реален и в настоящият момент според св.показания и четиримата ищци трудно превъзмогват мъката си.

Съдът отчита, че претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни както на емоционално ниво, така  и от гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание,които ищците доказаха в настоящото производство.

          При това положение съдът приема, че претърпените от ищците неимуществени вреди следва да се репарират със сумата от 10 000 лева, който размер съответства на критерия за справедливо обезщетение,съгласно чл.52 от ЗЗД. Претенцията над тази сума-до пълния претендиран размер на 100 000лв.,се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.

При този изход следва да се присъди и лихва за забава. В случая, на основание §22 от КЗ /нов/, приложими към казуса са нормите на отменения КЗ, където застрахователното обезщетение се дължеше съгласно общия принцип на непозволеното увреждане-чл.84, ал.3 от ЗЗД - от деня на деликта /при липсата на норма,аналогична на чл.496 от КЗ нов/.

По отношение на възражението на ответника за изтеклата погасителна давност по отношение на главните претенции,съдът приема,че е неоснователно, а по отношение на претенцията за мораторна лихва е частично основателно.

Съобразно нормата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания,за които законът не предвижда друг срок.Вземането е възникнало на 24.09.2013г. /датата на смъртта на пострадалото лице/ и е щяло да бъда погА.о по давност на 24.09.2018 година,но исковата молба от ищците е депозирана в съда на 19.09.2018 година,поради което е прекъснала петгодишната давност.

Възражението за погасяване по давност на претенцията за мораторна лихва за периода от 23.09.2013г.   до 19.09.2015г.  /три години преди подаване на исковата молба/ е основателно по следните съображения: Съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД вземането за лихви се погасява с изтичането на 3-годишна давност. Исковата молба е предявена на 19.09.2018 година.Лихвите са дължими за 3 години назад или от 19.09.2015 година.Следователно за периода от 23.09.2013г. до 19.09.2015г. лихви не се дължат.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК, тъй като първоначалните ищци са били освободени от внасяне на държавна такса съобр. чл.83 ал.1 т.4 от ГПК,с оглед изхода на делото,следва ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, да бъде осъден да заплати държавна такса върху така определеният общ размер на обезщетенията от по 10000 лева за всеки един от ищците, в размер на 1600 лева по сметка на окръжен съд Пазарджик.

При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.Ищците не са направили разноски,а им е била оказана адвокатска защита при условията на чл.38  ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата/материално затруднено лице/.

Нито адвокатът, осъществил безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието за предоставяне на безплатна правна помощ, в частност, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, че лицето, на което се оказва помощта, е материално затруднено / в този смисъл определение № 708/05.11.2015г. по ч. гр. д. № 4891/2015г. на ВКС/.

Представен е и списък по чл.80 от ГПК,в който се претендира заплащане на адв.възнаграждение за безплатно осъществено проц.представителство.Съобразно чл.38 ал.2 от ЗАдв.,съдът определя възнаграждение не по-малко предвидено в наредбата по чл.36 ал.2,като следва да осъди другата страна да го заплати.

С оглед уважения размер на иска,за всяка от ищците съобразно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба№1/9.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения се полага адв.възнаграждение в размер на 830 лева,което следва да бъде присъдено на адв.Л.С.Л.– САК /преупълномощен от адв.Я.Д.,с пълномощно от 20.05.2019 година/ или общо сумата от 3320 лева.

Ответника не е претендирал разноски.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                     Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД,с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Черни връх №51Д,със съдебен адрес ***,адв.В.Д., да заплатят на ищците  Р.Е.Г. с ЕГН ********** с адрес *** и Х.Е.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, Ж.А.С. с ЕГН **********,действаща лично и със съгласието на своята майка E. Д. С. с ЕГН **********, и двете с адрес ***,и от С.А.С. с ЕГН ********** и адрес ***,със съдебен адрес *** адв.Л Л сумата в размер на по 10 000 лева представляваща обезщетение за причинени  неимуществени вреди  изразяващи се в болки и страдания от загубата на техния дядо С.А.С. /с ЕГН **********/,в резултат на ПТП настъпило на 23.09.2013г.,ведно със законната лихва, считано от 19.09.2015г. до окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лева за всеки един от ищците до претендирания размер от 100 000 лева и за мораторна лихва върху главниците за периода от 23.09.2013г. до 19.09.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД,с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Черни връх №51Д,със съдебен адрес ***,адв.В.Д., да заплати на адв.Л.С.Л.- САК, с адрес гр.София ул. Алабин №28 /преупълномощен от адв.Я.Д.,с пълномощно от 20.05.2019 година/, сумата от общо 3320 лева за проц. представителство при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за Адвокатурата за четиримата ищци -  Р.Е.Г. с ЕГН ********** с адрес *** и  Х.Е.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, Ж.А.С. с ЕГН **********,действаща лично и със съгласието на своята майка E. Д. С. с ЕГН **********, и двете с адрес ***,и от С.А.С. с ЕГН ********** и адрес *** /съобр. уважената част от исковете за всеки от тях по 830 лева./

           ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД,с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Черни връх №51Д,със съдебен адрес ***, да заплати на основание чл.78 ал.6 от ГПК по сметка на Окръжен съд Пазарджик,държавна такса в размер на 1600 лева.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

                Препис от решението да се връчи на страните.

                                      

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: