Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          ………               23.11.2010 ГОДИНА       ГРАД ПАЗАРДЖИК

 

В    И  М  Е  Т О  Н А   Н  А Р О Д А

 

Пазарджишкият окръжен съд, наказателна колегия, на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година, в открито заседание в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ирина Джунева

             ЧЛЕНОВЕ: Кристина Пунтева

                             Александър Александров

 

като разгледа докладваното от съдията Александров ЧНД № 349 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 457 алинеи от 2 до 5 от НПК във връзка с чл. 44 ал.13 и във връзка с ал. 11 и ал. 12 от ЗЕЕЗА.

Постъпило е предложение от Окръжния прокурор при Окръжна Прокуратура Пазарджик за привеждане в изпълнение наказанията лишаване от свобода по отношение на В.Д.Т. с ЕГН ********** – * години лишаване от свобода, П.М.В. с ЕГН ********** – * години лишаване от свобода, С.С.П. с ЕГН ********** – ** месеца лишаване от свобода и Д.Т.П. с ЕГН ********** – ** месеца лишаване от свобода, определени им с влязла в сила присъда - решение № 09/3792 от 17.11.2009г. на Висшеинстанционен съд на Марсилия, 7-ми състав, по прокурорска преписка № 05/000016 .

В съдебно заседание прокурорът поддържа предложението. Не сочи нови доказателства.

Защитник на подс.Т. поддържа становище, че следва да се остави без уважение искането на прокурора. Твръди, че по деянията, за които е  осъден по френската присъда, подс.Т. бил осъден и с присъдата по НОХД № 453/2004г. на РС Пазарджик. Алтернативно поддържа, че деянието по изпратената за изпълнение присъда, следва да се квалифицира само по сводничество  по чл. 155 ал. 3 от НК, а не като трафик на хора почл. 159а от НК.

Защитникът на осъдените лица П.В., С. и Д. П. поддържа същото становище. Твърди, че подсъдимите П. били оправдани от българския съд за деянията, за които са осъдени по цитираната френска присъда.

Фактите по делото са следните:

 

1. С решение №55 от 17.03.2008г. по ЧНД №154/2008г. на Окръжен съд гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 04.04.2008г. е допуснато изпълнение на ЕЗА от 22.12.2007г., издадена от зам.окръжен прокурор при Окръжен съд гр.Марсилия, Р.Франция за предаването на В.Д.Т. с ЕГН ********** на френските компетентни власти, във връзка с досъдебно производство № 605/00004, прокурорска преписка № 05/000016. Предаването е отложено до приключване на наказателното производство по НОХД №1138/2006г. на Пазарджишки окръжен съд, водено срещу него в качеството му на подсъдим. Към ЕЗА е била приложена и гаранция на френските власти по смисъла на чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА, а именно, че след приключване на воденото във Франция наказателно производство и в случай на постановяване на окончателна присъда лишаване от свобода, В.Д.Т. ще бъде предаден на българските власти за изтърпяване на наказанието в Родината си.

С определение №311 от 08.07.2008г. по ЧНД №154/2008г. на Пазарджишки окръжен съд, е допуснато временното предаване на В.Д.Т. на френските съдебни власти във връзка с изпълнение на ЕЗА за срок от 12 месеца при следните условия:

- В.Д.Т. да бъде изпратен обратно в Р.България след приключване на френската процедура относно деянията за които е допуснато изпълнение на ЕЗА;

- В.Д.Т. да бъде уведомяван относно призоваването му във връзка с неприключилото НОХД №1138/2006г. /към онзи момент преминало на въззивна инстанция – ВНОХД №15/2008г. на Пловдивски апелативен съд/;

- да се осигури явяването на В.Д.Т. пред българските власти ако има желание за това;

- да се осигури при необходимост връщането на В.Д.Т. в Р.България през периода на временното му предаване вследствие на искане от българските власти;

- да се поемат всички разноски и разходи по трансфера и временното предаване на В.Д.Т..

Фактическото предаване на В.Д.Т. на френските власти е станало на 22.07.2008г.

 

На 10.03.2009г. е влязла в сила присъдата по НОХД №1138/2006г. на Пазарджишки окръжен съд, с която В.Д.Т. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.253 ал.1 във връзка с чл.20 ал.4 и чл.18 ал.1 от НК на 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на 4500 лева.

С определение от 05.08.2009г. по ЧНД №154/2008г. на Пазарджишки окръжен съд, е допуснато ново временното предаване на В.Д.Т. на френските съдебни власти за срок от 5 месеца, считано от 05.08.2009г. във връзка с ЕЗА.

На 04.01.2010г. в 13.55 часа, В.Д.Т. е върнат в Р.България, като считано от 04.01.2010г. търпи наложеното му наказание от 4 години лишаване от свобода по НОХД №1138/2006г. на Пазарджишки окръжен съд, при първоначален общ режим в Затвора гр.Пазарджик.

 

2. С решение №293 от 11.05.2007г. по ЧНД №370/2007г. на Окръжен съд гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 08.06.2007г. е допуснато изпълнение на ЕЗА от 22.03.2007г., издадена от зам.окръжен прокурор при Окръжен съд гр.Марсилия, Р.Франция за предаването на П.М.В. с ЕГН ********** на френските компетентни власти, във връзка с досъдебно производство № 605/00004, прокурорска преписка № 05/000016. Предаването е отложено до приключване на наказателните производства по НОХД №1406/2004г. и НОХД №1138/2006г. двете на Пазарджишки окръжен съд, водени срещу В. в качеството му на подсъдим. Към ЕЗА е била приложена и гаранция на френските власти по смисъла на чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА, а именно, че  френските власти се ангажират в случай на строга и окончателна присъда на В., да го прехвърлят в неговата страна за изпълнение на присъдата.

На 19.12.2007г. е приключило воденото срещу П.М.В. НОХД №1406/2004г. с влязла в сила оправдателна присъда.

С определение №310 от 08.07.2008г. по ЧНД №370/2008г. на Пазарджишки окръжен съд, е допуснато временното предаване на П.М.В. на френските съдебни власти във връзка с изпълнение на ЕЗА за срок от 12 месеца при следните условия:

- П.М.В. да бъде изпратен обратно в Р.България след приключване на френската процедура относно деянията за които е допуснато изпълнение на ЕЗА;

- П.М.В. да бъде уведомяван относно призоваването му във връзка с неприключилото НОХД №1138/2006г. /към онзи момент преминало на въззивна инстанция – ВНОХД №15/2008г. на Пловдивски апелативен съд/;

- да се осигури явяването на П.М.В. пред българските власти ако има желание за това;

- да се осигури при необходимост връщането на П.М.В. в Р.България през периода на временното му предаване вследствие на искане от българските власти;

- да се поемат всички разноски и разходи по трансфера и временното предаване на П.М.В..

Фактическото предаване на П.М.В. на френските власти е станало на 23.07.2008г.

На 10.03.2009г. е влязла в сила присъдата по НОХД №1138/2006г. на Пазарджишки окръжен съд, с която П.М.В. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.253 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 и чл.18 ал.1 от НК на 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на 4500 лева.

С определение от 05.08.2009г. по ЧНД №370/2007г. на Пазарджишки окръжен съд, е допуснато ново временното предаване на П.М.В. на френските съдебни власти за срок от 5 месеца, считано от 05.08.2009г. във връзка с ЕЗА.

На 04.01.2010г. в 13.55 часа, П.М.В. е върнат в Р.България, като считано от 04.01.2010г. търпи наложеното му наказание от 4 години лишаване от свобода по НОХД №1138/2006г. на Пазарджишки окръжен съд, при първоначален общ режим.

 

3. С решение №294 от 11.05.2007г. по ЧНД №373/2007г. на Окръжен съд гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 29.05.2007г. е допуснато изпълнение на ЕЗА от 22.03.2007г., издадена от зам.окръжен прокурор при Окръжен съд гр.Марсилия, Р.Франция за предаването на С.С.П. с ЕГН ********** на френските компетентни власти, във връзка с досъдебно производство № 605/00004, прокурорска преписка № 05/000016. Предаването е отложено до приключване на наказателното производство по НОХД №1330/2006г. на Пазарджишки окръжен съд, водено срещу П. в качеството му на подсъдим. Към ЕЗА е била приложена и гаранция на френските власти по смисъла на чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА, според която френските власти се ангажират при окончателна присъда по отношение на С.С.П., да го предадат  за изтърпяване на наказанието в родната му страна.

С определение №306 от 08.07.2008г. по ЧНД №373/2008г. на Пазарджишки окръжен съд, е допуснато временното предаване на С.С.П. на френските съдебни власти във връзка с изпълнение на ЕЗА за срок от 12 месеца при следните условия:

- С.С.П. да бъде изпратен обратно в Р.България след приключване на френската процедура относно деянията за които е допуснато изпълнение на ЕЗА;

- С.С.П. да бъде уведомяван относно призоваването му във връзка с неприключилото НОХД №1330/2006г. /към онзи момент във ВКС – нак.дело №412/2008г. на І-во нак.отделение/;

- да се осигури явяването на С.С.П. пред българските власти ако има желание за това;

- да се осигури при необходимост връщането на С.С.П. в Р.България през периода на временното му предаване вследствие на искане от българските власти;

- да се поемат всички разноски и разходи по трансфера и временното предаване на С.С.П..

Със същото определение е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на С.С.П..

Фактическото предаване на С.С.П. на френските власти е станало на 23.07.2008г.

 

4. С решение № 295 от 11.05.2007г. по ЧНД №374/2007г. на Окръжен съд гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 29.05.2007г. е допуснато изпълнение на ЕЗА от 22.03.2007г., издадена от зам.окръжен прокурор при Окръжен съд гр.Марсилия, Р.Франция за предаването на Д.Т.П. с ЕГН ********** на френските компетентни власти, във връзка с досъдебно производство № 605/00004, прокурорска преписка № 05/000016. Предаването е отложено до приключване на наказателното производство по НОХД №1330/2006г. на Пазарджишки окръжен съд, водено срещу П. в качеството й на подсъдима. Към ЕЗА е била приложена и гаранция на френските власти по смисъла на чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА, според която френските власти се ангажират при окончателна присъда по отношение на Д.Т.П., да я предадат  за изтърпяване на наказанието в родната й страна.

С определение № 307 от 08.07.2008г. по ЧНД №374/2008г. на Пазарджишки окръжен съд, е допуснато временното предаване на Д.Т.П. на френските съдебни власти във връзка с изпълнение на ЕЗА за срок от 12 месеца при следните условия:

- Д.Т.П. да бъде изпратена обратно в Р.България след приключване на френската процедура относно деянията за които е допуснато изпълнение на ЕЗА;

- Д.Т.П. да бъде уведомявана относно призоваването й във връзка с неприключилото НОХД № 1330/2006г. /към онзи момент във ВКС – нак.дело № 412/2008г. на І-во нак.отделение/;

- да се осигури явяването на Д.Т.П. пред българските власти ако има желание за това;

- да се осигури при необходимост връщането на Д.Т.П. в Р.България през периода на временното й предаване вследствие на искане от българските власти;

- да се поемат всички разноски и разходи по трансфера и временното предаване на Д.Т.П..

Със същото определение е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Д.Т.П..

Фактическото предаване на Д.Т.П. на френските власти е станало на 22.07.2008г.

 

На 09.04.2010г., чрез г-жа М.Л. – Национален представител на Република България при Евроджъст, в Окръжна прокуратура гр.Пазарджик е получено заверено копие от окончателното решение (с оригинален печат), произнесено на 17.11.2009г. от Изправителния съд на Марсилия по отношение на Т., В., П. и П..

Видно от заверения превод на горепосочения съдебен акт, с решение № 09/3792 от 17.11.2009г. на Висшеинстанционен съд на Марсилия, 7-ми състав, по прокурорска преписка № 05/000016, българските граждани са признати за виновни, както следва:

1. В.Д.Т., задържан в следствения арест на Тулон със заповед за задържане от 23.07.2008г. и обвинен в това, че в Ним (30), Лион (69), Монпелие (34), Нант (44), в пределите на специализираната междурегионална юрисдикция на Марсилия и на националната територия през 2002, 2003, 2004, 2005 година, при всяко положение от период, който не е обхванат от давността, е извършил деянието сводничество, като:

- е помагал или съдействал за проституирането на другиго,

- е извличал облага от проституирането на другиго, делял е печалбата или е получавал субсидии от лица, занимаващи се обичайно с проституиране,

- е наемал или подготвял лице с цел да проституира,

- извършвал е посредничество между две лица, едното от които се е занимавало с проституция, а другото е експлоатирало или плащало проституирането на другиго,

И деянията се били извършени:

- от множество лица,

- спрямо много лица

- спрямо лица, които са били подбудени да се занимават с проституиране след пристигането им на националната територия.

Деяния, предвидени и наказуеми по член 225-5, 225-6, 225-7, 225-20, 225-21, 225-24 от Наказателния кодекс.

 

2. П.М.В., задържан в следствения арест в Екс-Люин със заповед за задържане от 24.07.2008г. и обвинен в това, че в Ним (30), Лион (69), Монпелие (34), Нант (44), в пределите на специализираната междурегионална юрисдикция на Марсилия и на националната територия през 2002, 2003, 2004, 2005 година, при всяко положение от период, който не е обхванат от давността, е извършил деянието сводничество, като:

- е помагал или съдействал за проституирането на другиго,

- е извличал облага от проституирането на другиго, делял е печалбата или е получавал субсидии от лица, занимаващи се обичайно с проституиране,

- е наемал или подготвял лице с цел да проституира,

- извършвал е посредничество между две лица, едното от които се е занимавало с проституция, а другото е експлоатирало или плащало проституирането на другиго,

И деянията се били извършени:

- от множество лица,

- спрямо много лица

- спрямо лица, които са били подбудени да се занимават с проституиране след пристигането им на националната територия.

Деяния, предвидени и наказуеми по член 225-5, 225-6, 225-7, 225-20, 225-21, 225-24 от Наказателния кодекс.

 

3. С.С.П., задържан със заповед за задържане от 24.07.2008г., пуснат на свобода срещу подписка от 20.04.2009г. и обвинен в това, че в Ним (30), Лион (69), Монпелие (34), Нант (44), в пределите на специализираната междурегионална юрисдикция на Марсилия и на националната територия през 2002, 2003, 2004, 2005 година, при всяко положение от период, който не е обхванат от давността, е извършил деянието сводничество, като:

- е извличал облага от проституирането на другиго, делял е печалбата или е получавал субсидии от лица, занимаващи се обичайно с проституиране,

- извършвал е посредничество между две лица, едното от които се е занимавало с проституция, а другото е експлоатирало или плащало проституирането на другиго,

И деянията се били извършени:

- от множество лица,

- спрямо много лица

- спрямо лица, които са били подбудени да се занимават с проституиране след пристигането им на националната територия.

Деяния, предвидени и наказуеми по член 225-5, 225-6, 225-7, 225-20, 225-21, 225-24 от Наказателния кодекс.

 

4. Д.Т.П., задържана със заповед за задържане от 23.07.2008г., пусната на свобода срещу подписка на 23.12.2008г. и обвинена в това, че в Ним (30), Лион (69), Монпелие (34), Нант (44), в пределите на специализираната междурегионална юрисдикция на Марсилия и на националната територия през 2002, 2003, 2004, 2005 година, при всяко положение от период, който не е обхванат от давността, е извършил деянието сводничество, като:

- е извличала облага от проституирането на другиго, делял е печалбата или е получавал субсидии от лица, занимаващи се обичайно с проституиране,

- извършвала е посредничество между две лица, едното от които се е занимавало с проституция, а другото е експлоатирало или плащало проституирането на другиго,

И деянията се били извършени:

- от множество лица,

- спрямо много лица

- спрямо лица, които са били подбудени да се занимават с проституиране след пристигането им на националната територия.

Деяния, предвидени и наказуеми по член 225-5, 225-6, 225-7, 225-20, 225-21, 225-24 от Наказателния кодекс.

 

Посочените четима български граждани са признати за виновни в извършване на деянията, за които са им повдигнати обвинения и осъдени, както следва:

В.Д.Т. - на 8 години затвор;

П.М.В. – на 6 години затвор;

С.С.П. – на 18 месеца затвор;

Д.Т.П. – на 12 месеца затвор.

 

По делото е постъпило писмо  от българския представител в Евроджъст, с което уведомява съда, че първоначално изпратената присъда на френските власти и в последствие изисканата от съда са единствените актове по делото и други постановени актове във връзка с тази присъда няма. Поради тази причина Окръжният съд не отправи ново искане към френските власти за допълнителна информация, относно съдържанието на представената за изпълнение присъда.

 

По приложението на закона.

 

Неоснователни са доводите на защитниците, че от наказанията на Т. и В. трябвало да се приспаднат месеците, посочени като кредит за намаляване на присъдата, В изпратените до тях съобщения от Министерство на правосъдието на Франция. Касае се за актове на изпълнителната власт на Република Франция, свързани с процедурата по изпълнение на наказанията лишаване от свобода и по-точно с евентуално намаляване на реално изтърпяната част на тези наказания, при положение че лишените от свобода имат добро поведение. Горният акт не намалява размера на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода.

Неоснователно е възражението на защитниците, че не следва да се уважава предложението на окръжният прокурор, тъй като за същите престъпления лицата са осъждани с влязла в сила присъди в Република България. Това обстоятелство се преценява в производството по чл. 44 ал. 6 от ЗЕЕЗА. Именно в това производство по приемането и изпълнението на ЕЗА, съдът преценява има ли абсолютно основание за отказ, съгласно чл. 39  т. 2 от ЗЕЕЗА, каквото е наличието на влязла в сила присъда или висящо производство за същото деяние. И за четирите лица е налице влязло в сила съдебно решение, с което  е допуснато изпълнение на ЕЗА, в която е решен със сила на присъдено нещо този въпрос и е недопустимо да се пререшава в настоящото производство. Процедурата по чл. 44 ал. 11 от ЗЕЕЗА препраща към чл. 457 от ал. 2 до ал. 5 на НПК, поради което не може да се приеме, че съдът следва да изпълнява изцяло процедурата по Глава 36, Раздел ІІ от НПК, в частност чл. 464 т. 3 от НПК.

Неоснователни са и доводите на защитниците, че деянията, за които са осъдени Т. и В. с изпратената за изпълнение френска присъда, следва да се квалифицира единствено като престъпление по чл. 155 ал. 3 от НК – склоняване и свождане към проституция.

Видно от фактическото описание на деянията, дадени в Изправително решение от 17.11.09г. под № 09/3792 по прокурорска преписка 05000016 и изпратената в последствие, по искане на настоящият съдебен състав, Заповед по цитираната прокурорска преписка, Т. и В. са осъдени за това, че са наемали и подготвяли лица с цел проституция, което съответства на съдържанието на набиране на лица с цел да бъдат използвани за развратни действия по чл. 159а  ал. 1 от НК – трафик на хора. Затова следва да се приеме, че Т. и В. са осъдени, както за склоняване и свождане към проституция, така и за трафик на хора по смисъла на чл. 159а ал.1 от НК.

Така наложените от френския съд наказания на четиримата български граждани, подлежат на приемане за изпълнение съгласно чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА във връзка с чл.457 ал.2 – ал.5 от НПК. Деянията, за които четиримата са осъдени с чуждестранната присъда, съставляват престъпления и по българското законодателство.

 

Деянията, за които е бил осъден българският гражданин В.Д.Т., съответстват на престъпленията, регламентирани в следните материално-правни норми от Български НК

- чл.155 ал.5 т.2 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1 от НК, но предвид законодателната промяна /ДВ, бр.75 от 2006г./ и принципът, залегнал в нормата на чл.2 ал.2 от НК, деянието следва да се квалифицира по чл.155 ал.3 във връзка с ал.1 от НК, за което предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5000 до 15000 лева;

- чл.159а ал.2 т.2 и т.6 във връзка с ал.1 и чл. 2 ал. 2 от НК, който предвид на времето на извършване на деянията (2002г. – 2005г.) преди изменението с ДВ бр.27 от 2009г. е предвиждал наказание лишаване от свобода от две до десет години и глоба до 10000 лева.

Наложеното на осъдения Т. наказание от Висшеинстанционен съд на Марсилия, 7-ми състав – 8 години лишаване от свобода не надвишава максималния срок на наказанието лишаване от свобода, предвидено в чл.159а ал.2 от НК, с оглед на което и съблюдавайки текста на чл.457 ал.4 изр.1 от НПК, не следва да се редуцира размера на наложеното на осъдения български гражданин с процесната чуждестранна присъда наказание от 8 години лишаване от свобода.

В съответствие с чл.457 ал.5 от НПК от наказанието 8 години лишаване от свобода следва да се приспадне времето от 24.03.2008г. /когато Т. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” във връзка с ЕЗА – вж. писмо №72 от 25.03.2008г. на Затвора гр.Пазарджик/ до 04.01.2010г. /когато Т. е започнал да изтърпява наказанието от 4 години лишаване от свобода, наложено му по НОХД №1138/2006г. на Пазарджишки окръжен съд/.

 

Деянията, за които е бил осъден българският гражданин П.М.В., съответстват на престъпленията, регламентирани в следните материално-правни норми от Български НК

- чл.155 ал.5 т.2 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1 от НК, но предвид законодателната промяна /ДВ, бр.75 от 2006г./ и принципът, залегнал в нормата на чл.2 ал.2 от НК, деянието следва да се квалифицира по чл.155 ал.3 във връзка с ал.1 от НК, за което предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5000 до 15000 лева;

- чл.159а ал.2 т.2 и т.6 във връзка с ал.1 и чл. 2 ал. 2 от НК, който предвид на времето на извършване на деянията (2002г. – 2005г.) преди изменението с ДВ бр.27 от 2009г. е предвиждал наказание лишаване от свобода от две до десет години и глоба до 10000 лева.

Наложеното на осъдения В. наказание от Висшеинстанционен съд на Марсилия, 7-ми състав – 6 години лишаване от свобода не надвишава максималния срок на наказанието лишаване от свобода, предвидено в чл.155 ал.3 от НК и в чл.159а ал.2 от НК, с оглед на което и съблюдавайки текста на чл.457 ал.4 изр.1 от НПК не следва да се редуцира размера на наложеното на осъдения български гражданин с процесната чуждестранна присъда наказание от 6 години лишаване от свобода.

В съответствие с чл.457 ал.5 от НПК от наказанието 6 години лишаване от свобода следва да се приспадне времето от 18.04.2007г. до 26.11.2007г. /през което В. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” във връзка с ЕЗА/ и от 10.07.2008г. /когато отново е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” във връзка с ЕЗА – вж. писмо №588 от 10.07.2008г. на ОЗ „Охрана” гр.Пазарджик/ до 04.01.2010г. /когато В. е започнал да изтърпява наказанието от 4 години лишаване от свобода, наложено му по НОХД №1138/2006г. на Пазарджишки окръжен съд/.

 

Деянията, за които е бил осъден българския гражданин С.С.П., съответстват на престъпленията, регламентирани в следните материално-правни норми от Български НК

- чл.155 ал.5 т.2 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1 от НК, но предвид законодателната промяна /ДВ, бр.75 от 2006г./ и принципът, залегнал в нормата на чл.2 ал.2 от НК, деянието следва да се квалифицира по чл.155 ал.3 във връзка с ал.1 от НК, за което предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5000 до 15000 лева.

Наложеното на осъдения П. наказание от Висшеинстанционен съд на Марсилия, 7-ми състав – 18 месеца лишаване от свобода не надвишава максималния срок на наказанието лишаване от свобода, предвидено в чл.155 ал.3 от НК, с оглед на което и съблюдавайки текста на чл.457 ал.4 изр.1 от НПК не следва да се редуцира размера на наложеното на осъдения български гражданин с процесната чуждестранна присъда наказание от 18 месеца лишаване от свобода.

В съответствие с чл.457 ал.5 от НПК от наказанието 18 месеца лишаване от свобода следва да се приспадне времето от 17.04.2007г. до 20.12.2007г. и от 09.07.2008г. до 20.04.2009г.  /през което П. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” във връзка с ЕЗА/.

На основание чл. 61 т.3 във връзка с чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС на С.П., следва дабъде определен общ първоначален режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо общежитие от открит тип, доколкото същият е неосъждан и наказанието е под пет години лишаване от свобода.

 

 

Деянията, за които е била осъдена българската гражданка Д.Т.П., съответстват на престъпленията, регламентирани в следните материално-правни норми от Българския НК :

- чл.155 ал.5 т.2 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1 от НК, но предвид законодателната промяна /ДВ, бр.75 от 2006г./ и принципът, залегнал в нормата на чл.2 ал.2 от НК, деянието следва да се квалифицира по чл.155 ал.3 във връзка с ал.1 от НК, за което предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5000 до 15000 лева.

Наложеното на осъдената П. наказание от Висшеинстанционен съд на Марсилия, 7-ми състав – 12 месеца лишаване от свобода не надвишава максималния срок на наказанието лишаване от свобода, предвидено в чл.155 ал.3 от НК, с оглед на което и съблюдавайки текста на чл.457 ал.4 изр.1 от НПК не следва да се редуцира размера на наложеното на осъдената българска гражданка с процесната чуждестранна присъда наказание от 12 месеца лишаване от свобода.

В съответствие с чл.457 ал.5 от НПК от наказанието 12 месеца лишаване от свобода следва да се приспадне времето от 17.04.2007г. до 24.04.2007г. и от 09.07.2008г. до 23.12.2008г.  /през което П. е била задържана с мярка за неотклонение „Задържане под стража” във връзка с ЕЗА/.

На основание чл. 61 т.3 във връзка с чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС на Д.П., следва да бъде определен общ първоначален режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо общежитие от открит тип, доколкото същата е неосъждана и наказанието е под пет години лишаване от свобода.

            В тежест на всяко от осъдените лица, следва да бъде възложено да заплати по 175 лева, разноски по делото за превод от френски на български език.

Воден от горното и на основание чл. 457 ал. 2 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

                                          

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 09/3792 от 17.11.2009г. на Висшеинстанционен съд на Марсилия, 7-ми състав, по прокурорска преписка № 05/000016, с което на българския гражданин В.Д.Т., ЕГН **********, е наложено наказание от осем години лишаване от свобода, за деяния, съставляващи престъпления по чл.155 ал.3 във връзка с ал.1 и чл. 2 ал. 2  от НК, и по чл.159а ал.2 т.2 и т.6 във връзка с ал.1 и чл. 2 ал. 2 от НК.

На основание чл. 61 т.2 във връзка с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС определя строг първоначален режим на изтърпяване на така наложеното наказание на В.Т., в затвор.

На основание чл.  457 ал.5 от НПК ПРИСПАДА от така наложеното наказание на В.Т., времето на предварително задържане, считано от 24.03.2008г., когато е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” във връзка с Европейска заповед за арест до 04.01.2010г., когато е започнал да изтърпява наказанието от четири години лишаване от свобода, наложено му по НОХД №1138/2006г. на Пазарджишки окръжен съд.

 

ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 09/3792 от 17.11.2009г. на Висшеинстанционен съд на Марсилия, 7-ми състав, по прокурорска преписка № 05/000016, с което на българския гражданин П.М.В., ЕГН **********, е наложено наказание от шест години лишаване от свобода, за деяния, съставляващи престъпления по чл.155 ал.3 във връзка с ал.1 и във връзка с чл. 2 ал.2 от НК и по чл.159а ал.2 т.2 и т.6 във връзка с ал.1 и чл. 2 ал. 2  от НК.

На основание чл. 61 т.2 във връзка с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС, определя строг първоначален режим на изтърпяване на така наложеното наказание на П.В., в затвор.

На основание чл.  457 ал.5 от НПК, ПРИСПАДА от така наложеното наказание на П.В., времето на предварително задържане, считано от 18.04.2007г. до 26.11.2007г., през което В. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” във връзка с ЕЗА, и от 10.07.2008г., когато отново е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” във връзка с Европейска заповед за арест до 04.01.2010г., когато В. е започнал да изтърпява наказанието от четири години лишаване от свобода, наложено му по НОХД №1138/2006г. на Пазарджишки окръжен съд.

 

ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 09/3792 от 17.11.2009г. на Висшеинстанционен съд на Марсилия, 7-ми състав, по прокурорска преписка № 05/000016, с което на българския гражданин С.С.П., ЕГН **********, е наложено наказание от осемнадесет месеца лишаване от свобода, за деяния, съставляващи престъпления по чл.155 ал.3 във връзка с ал.1 и чл.2 ал.2 от НК.

На основание чл. 61 т.3 във връзка с чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС, определя общ първоначален режим на изтърпяване на така наложеното наказание на С.П., в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.  457 ал.5 от НПК, ПРИСПАДА от така наложеното наказание на С.П., времето на предварително задържане, считано от 17.04.2007г. до 20.12.2007г. и от 09.07.2008г. до 20.04.2009г.  /през което П. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” във връзка с Европейска заповед за арест.

 

ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 09/3792 от 17.11.2009г. на Висшеинстанционен съд на Марсилия, 7-ми състав, по прокурорска преписка № 05/000016, с което на българската гражданка Д.Т.П., ЕГН **********, е наложено наказание от дванадесет месеца лишаване от свобода, за деяния, съставляващи престъпления по чл.155 ал.3 във връзка с ал.1 и чл.2 ал.2 от НК.

На основание чл. 61 т.3 във връзка с чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС определя общ първоначален режим на изтърпяване на така наложеното наказание на Д.П., в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.  457 ал.5 от НПК, ПРИСПАДА от така наложеното наказание на С.П., времето на предварително задържане, считано от 17.04.2007г. до 24.04.2007г. и от 09.07.2008г. до 23.12.2008г., през което П. е била задържана с мярка за неотклонение „Задържане под стража” във връзка с Европейска заповед за арест.

ОСЪЖДА всяко от лицата В.Т., П.В., С.П. и Д.П. да заплати по 175 лева, разноски по делото за превод от френски на български език.

Решението може да се обжалва и протестира пред Пловдивския апелативен съд в  5-дневен срок от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                           2.