МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимата Р.А.Г. с ЕГН **********- по чл. 302, т. 2, б.А  във връзка с чл. 301, ал. 1 от НК.Подсъдимата се обвинява в това,че на 18.06.2008 година в град Пазарджик , в качеството си на длъжностно лице  - Старши инспектор към Дирекция „Областна инспекция по труда” град Пазарджик, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното си положение е поискала от П.Г.К. и на 20.06.2008 година в същия град е приела чрез С.П.Б. парична облага, която не й се следва - сумата от 2000 лева, за да не извърши действие по служба, регламентирани в

Чл.416./1/ /Изм.- ДВ бр. 100 от 1992 г/ от КТ – Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, както и

Чл.20 ал. 1 от Устройствен правилник на ИА „Главна инспекция по труда”: при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта и в други нормативни актове

           ал.3 т. 3 при установяване нарушение на законодателството инспекторът съставя акт за установяване на административно нарушение и образува административнонаказателно производство.

Подсъдимата Г. признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

С оглед тези обяснения на подсъдимата и направеното от нея лично и чрез защитника й искане, делото е разгледано по реда на глава 27-ма от НПК-по чл.371,т.2 от НПК във връзка с чл.372,ал.1 и 4 от НПК и във връзка с чл.373,ал.2 от НПК.

Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид направеното от подс.Г. самопризнание относно фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,събраните на досъдебното производство доказателства,приетите и прочетени в съдебно заседание писмени доказателства,както и изслушаните и изгледани по съответния процесуален ред в съдебно заседание ВДС,като ги обсъди при съобразяване с  разпоредбата на чл.301 от НПК,прие за установено следното:

Със заповед № 1202/28.12.2005г. Изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда” гр. С. назначава подс.Р.Г. като държавен служител на длъжност „Старши инспектор” в Дирекция „Областна инспекция по труда” гр.Пазарджик, считано от 01.01.2006 година. Като такава тя притежава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.А от НК, тоест възложено й е да изпълнява служба в държавно учреждение

Като старши инспектор в Д „ОИТ” подс.Г. подписва длъжностна характеристика, според която основната цел на длъжността й е да осъществява ефективен и ефикасен контрол  по спазване на изискванията на законодателството в областта на трудовите отношения, здравословните и безопасните условия на труд, насърчаване на заетостта във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение. Едно от основните задължения, произтичащи от тази длъжност, е извършването на интегриран контрол в областта на трудовите отношения, здравословните и безопасни условия на труд и насърчаване на заетостта. При констатиране на административни нарушения от работодатели, длъжностни лица, работници или служители е длъжна да състави актове за установяване на административни нарушения и да предприема принудителни административни мерки за отстраняване на нарушенията.

Правата и задълженията на инспекторите в  Д„ОИТ” са регламентирани изрично и в Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 83/22.04.2008 г., обнародван в ДВ бр. 44/9.05.2008 г. В раздел VІ-ти изрично са посочени нормативните актове, от които следва да се ръководи инспекторът, а именно Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта и с други нормативни актове, които възлагат контрол на Главната инспекция по труда. С разпоредбата на чл. 54 ал.2 от ЗЗБУТ  специализираната контролна дейност по изпълнението на този закон се извършва от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" чрез нейните структури. Устройството и дейността на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет, според който с чл. 20  се вменява на инспекторите функциите на контролен орган с правомощия, установени в Кодекса на труда, ЗЗБУТ, Закона за насърчаване на заетостта  и други нормативни актове.  С ал. 3 се задължават при установяване на нарушения на законодателството да се прилагат принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Главна инспекция по труда осъществява контролна дейност, както и да съставя актове за установяване на административни нарушения и да образува административно наказателно производство.

Със заповед № 80/15.11.2007г. на Директор Д „ОИТ” са разпределени обектите за контрол в област Пазарджик, въз основа на Националния класификатор на икономическите дейности /НКИД/ и на териториален принцип само за определени икономически дейности с голям брой обекти във всички населени места. В т. VІІІ от същата заповед са посочени обектите, поверени за контрол на подс.Р.Г.. В б.Б.Разпределение по НКИД на териториален принцип, на подсъдимата е поверен гр.Пазарджик - район 7. В същия този район попада и кафе-клуб „Атлантик”, стопанисвано от ЕТ „Найчо Х.”***.2008 г. подс.Г. отишла в кафе-клуб „Атлантик” в гр.Пазарджик, за да извърши планова проверка по спазване на трудовото законодателство, на ЗЗБУТ и ЗНЗ.   Тъй като в същото време работодателят св. Н.Х. отсъствал, подс. Г. оставила призовка  изх. № 1489/11.06.2008 г., за да се яви на 13.06.200 г. в 9.30 часа в Д „ОИТ” гр.Пазарджик при ст.инспектор Р.Г.. Към призовката бил приложен и списък на документите, които следвало да бъдат представени при явяването му в Д „ОИТ” гр.Пазарджик.

На 13.06.2008г. в 9.30 часа в Дирекция „ОИТ” гр.Пазарджик  при подс.Г. се явила св. П.К., която се представила като пълномощник на ЕТ „Н.Х.” Със себе си носела и посочената в призовката документация. След проверка на представените документи, подс.Г. взела пълномощното, представено от св.К., с което св.Х.,в качеството си на ЕТ „Н.Х.” я упълномощава да представлява фирмата му от негово име и за негова сметка пред всички държавни, данъчни и административни органи и власти, фирми, митнически органи, стопански организации, физически и юридически лица, като за целта попълва необходимите документи и се подписва вместо него навсякъде, където това е необходимо, както и с други права. След кратка консултация с юриста на ОИТ гр.Пазарджик, подс.Г. обяснила на св.  К., че търговецът трябва да се яви лично да подпише протокол  за извършена от нея проверка и акт за установяване на административно нарушение, който ще бъде съставен заради неподадена декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ. Още тогава подсъдимата обяснила на свидетелката, че нарушението е много сериозно и че наказанието е глоба в размер на 5000 лева. Св.К. не оспорила констатацията, както и вмененото нарушение, тъй като в действителност такава декларация не била подадена. Срещата между двете приключила с уговорката, че ще предаде на управителя на фирмата да се яви лично.

На 16.06.2008г. св.К. се обадила по мобилния телефон на подс.Г., като й обяснила, че й е издадено ново пълномощно, по силата на което може да се явява и да подписва протоколи от проверки и АУАН, издадени от Д-я”ОИТ”. Уговорили си среща на 17.06.2008г. около 9.00-9.15 часа.  Срещата се състояла обаче на 18.06.2008 г., на която подс.Г. прегледала новото пълномощно и отново се консултирала с юриста на ОИТ. Заключението било, че св.Кръстева можела да подпише единствено протокола от извършената проверка, но не и АУАН. Св.К. си взела пълномощното и лично отишла да разговаря с юриста на ОИТ. От юриста тя разбрала, че АУАН все още не е съставен и се съгласила да подпише протокола, а за подписване на акта щял да се яви св.Х..  След разговора си с юриста св. К. се върнала при подс.Г., като й поискала протокола за извършената проверка, за да го подпише, но подс.Г. настоявала при нея да се яви управителят на фирмата – св.Х., за да му връчи АУАН.  Св.К. й показала, че знае, че все още такъв не е съставен. Тогава подсъдимата й заявила, че може да направи протокол за извършена проверка, в който да впише предписание и да не се стига до съставянето на АУАН и плащане на глоба в  размер на 5000 лева, но трябва на нея да се платят 2000 лева.  Освен това подс.Г. обяснила, че сумата ще се разпредели между нейни колеги, които са запознати със случая. Тя уверила свидетелката, че  ако й се платят 2000 лева, всички проблеми ще бъдат решени.  Св. К.  не разполагала с 2000 лева и обяснила, че трябва да разговаря със св.Х., за да го попита дали е съгласен да плати тези  пари. Двете се уговорили да се чуят   същия ден  около 13.00 часа по телефона. Подсъдимата настоявала да използват условни изрази, а не да говорят направо, като  изразът „без протокол”, употребен от нея,  трябвало да означава за свидетелката, че ще бъде съставен протокол с предписание и тя ще трябва да плати 2000 лева подкуп, а изразът „с протокол” следвало да означава, че колегите на подсъдимата не са съгласни и тя ще издаде АУАН и ще следва да се плаща глоба.

Според уговорката св.К. се обадила по телефона около 13.00 часа на подс.Г., за да се разберат как ще процедират по-нататък. При разговора подс.Г. казала на свидетелката да отиде лично при нея, но когато осигури поисканата сума пари.Междувременно св.К. се консултирала с нейни познати юристи и разбрала, че след като нарушението не е констатирано в едногодишния срок от извършването му, административно наказателната отговорност е погасена по давност и дори да бъде съставен АУАН за нарушение на чл. 15 от ЗЗБУТ, при обжалване ще бъде отменен от съда. Свидетелката се почувствала изнудена от подс.Г. за плащане на „подкуп”, което е недопустимо за държавен служител и се обърнала към полицията за съдействие. Свидетелят Х. се съгласил да предостави за нуждите на разследването 100 банкноти с номинал на банкнотите 20 лева, които с протокол от 19.06.2008 г. били предадени от св.П.К. и надлежно описани по серия и номер на Окръжна прокуратура гр.Пазарджик, след което  с приемо -предавателен протокол от 20.06.2008 г. й били върнати, с цел използването им като доказателство по досъдебното производство.

На 20.06.2008г. около 10.30 часа св.К. се обадила по телефона на подс.Г. и обяснила, че е готова с нещата, за които са говорили, като имала предвид сумата от 2000 лева, поискана от подсъдимата. Поради невъзможността да говори, подсъдимата се обадила на свидетелката 10 минути по-късно, обяснила й, че тръгва по проверки и се уговорили, като седне в някое кафене, да й се обади, за да се срещнат. 

Около 11.00 часа на същия ден, подс.Г. се срещнала със своя приятелка – св. С.Б. и седнали да пият кафе в кафенето при часовниковата кула в центъра на гр.Пазарджик. В хода на разговора подсъдимата казала на св.Б., че ще дойде една госпожа, тъй като й прави проверка, да й връчи протокол, без да уточнява точно за какво. Подсъдимата обяснила също така, че тази госпожа ще дойде и ще даде пари на св.Б., без да обяснява за какво са тези пари.

След около 15-20 минути св.К. се обадила на подс.Г. по телефона, като подсъдимата й обяснила къде точно се намира. Когато св.К. се появила и седнала на масата, св.Б. станала и се отдалечила  към входа на магазин „Глобул”. Като останали двете сами на масата подс.Г. извадила протокол за извършена проверка № РГ-08-02-55/16.06.2008 г. в 3 екземпляра, подписала се   на трите екземпляра и ги подала на св.К. да се подпише от нейна страна и да сложи печат. Подсъдимата обяснила на свидетелката, че е направила предписание и като се изпълнят точки 1 и 2 от протокола, няма да има проблеми, така, че няма да съставя АУАН.  Когато свидетелката го подписала, подсъдимата й посочила  св.Б. и й казала, че на нея трябва да даде парите.Тъй като св. К. се поколебала, подсъдимата  я успокоила , че това е нейна колежка и че няма да има проблеми. Тогава св.К. отишла до св. Б. и подала 100-те банкноти по 20 лева, които последната прибрала в чантата си.

Непосредствено след като приела парите от св.К.,*** задържали св.Б. и й извършили обиск и изземване. Св.Б. заявила пред поемните лица, че в дамската й чанта има банкноти с номинал по 20 лева, предадени й от непозната за нея жена по настояване на подс.Г. и доброволно предала парите. Със съставения протокол за обиск и изземване, одобрен с определение № 286/21.06.2008 г. по ЧНД 497/08г. по описа на ОС Пазарджик са иззети същите 100 броя банкноти  с номинал от 20 лева, предоставени от св.К. и описани в протокол от   19.06.2008 година.

Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа направеното самопризнание на подс.Г. и изявлението й,че признава фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като се признава за виновна,както и въз основа на доказателствата от досъдебното производство-показанията на свидетелите К., Б., Х., Т.,Д.,Палигорова;писмените доказателства,прочетени и приети по делото:Определение на ПОС № 286 от 21.06.2008г., Протокол за обиск и изземване от 20.06.08г., Определение № 287 на ПОС от 21.06.2008г., протокол за обиск за изземване от 20.06.2008г., протокол за изземване на обтривки и микроследи от лице от 20.06.08г., протокол за доброволно предаване от 20.06.08г. идентификационна карта на ЕТ „Н.Х.”, протокол за извършена проверка от 11.06.08г., протокол за извършена проверка от същата дата, призовка от 11.06.08г. до ЕТ „Н.Х.”, разписка за връчване от 11.06.08г., списък на лицата, заварени да работят при горепосочения едноличен търговец на 11.06.08г., дневен финансов отчет , справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 4 от КТ от 11.06.08г., трудов договор от 11.06.08г., пълномощно с нотариална заверка от 2.03.2006г., Решение от 7.01.03г. на ПОС фирмено отделение, пълномощно с нотариална заверка от 16.06.08г., протокол за доброволно предаване от 23.06.08г., протокол за доброволно предаване от 19.06.08г., приемо-предавателен протокол от 20.06.08г., протокол за доброволно предаване от 20.06.08г., протокол за извършена проверка № 510/18.06.08г., писмо от Директора на Дирекция ИТ гр.Пазарджик от 25.06.08г. с приложение длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор в дирекцията, и Заповед № 80/15.11.2007г., писмо на Директора на дирекция ИТ гр.Пазарджик с приложение Заповед № 1202/28.12.2005г. и Заповед № 452/12.05.2008г., молба от С.Б. от 16.07.08г. Постановление на прокурор Н. от 10.07.08г., приемо-предавателен протокол от 28.07.08г., удостоверение за семейно положение и членове на семейството на Р.Г.,***, епикриза от ВМИ, експертно решение на ТЕЛК № 1734 и второ експертно решение от 21.06.2005 г., епикриза от МБАЛ „Царица Йоана” клиника коремна хирургия, протокол на медицинска комисия, писмо от 19.06.2008г. от старши инспектор Г. до Директора на Дирекция инспекция по труда Пазарджик, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Р.Г., справка за съдимост, характеристична справка; Албум за извършен обиск и заснето веществено доказателство ,съдържащ 9 броя снимки

Съдът възприе горната фактическа обстановка и въз основа на предявените веществените доказателствени средства, изготвени по реда на чл. 172 до чл. 176 вкл. от НПК-видеозаписи и звукозапис,ведно с протоколите за изготвянето им.

С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.Г. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава по чл. 302, т. 2, б.А  във връзка с чл. 301, ал. 1 от НК,като на 18.06.2008 година в град Пазарджик , в качеството си на длъжностно лице  - Старши инспектор към Дирекция „Областна инспекция по труда” град Пазарджик, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното си положение е поискала от П.Г.К. и на 20.06.2008 година в същия град е приела чрез С.П.Б. парична облага, която не й се следва - сумата от 2000 лева, за да не извърши действие по служба, регламентирани в чл.416,ал.1 от КТ,както и в чл.20,ал.1 и ал.3,т.3 от Устройствен правилник на ИА „Главна инспекция по труда”.

Деянието е извършено умишлено от подс. Г., тъй като тя е знаела за задължението си при констатирано нарушение на ЗЗБУТ от страна на работодател да състави АУАН и да образува административно наказателна преписка. Знаела е също така, че предвиденото наказание за неподадена декларация по чл.15 от ЗЗБУТ, предвидено в чл.413, ал.2 от КТ, към който препраща чл.55 от ЗЗБУТ, е имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лв. до 5000 лв. и въпреки това е твърдяла пред св. К., че предвиденото наказание е глоба в размер на 5000 лв. и за да не съставя АУАН и да не плащат толкова висока санкция, трябва да даде на нея 2000 лева. С тези свои правомощия е злоупотребила подс. Г. в качеството й на длъжностно лице, като е твърдяла и настоявала пред св.К., че констатираното нарушение е сериозно и наказанието е тежко и за да направи предписание, т.е. да не ангажира административно наказателната отговорност на св.Х., трябва да й бъдат дадени 2000 лева. Тази сума подс. Г. е приела, като фактическото й предаване е станало чрез посочено от нея лице – св.Б. – нейна приятелка.

Безспорно е установено по делото,че сумата от 2000 лева,която е била приета от подс.Г.,не й се следва,като същата я е поискала и приела,за да не извърши действията по служба,цитирани в горепосочените текстове на КТ и Устройствения правилник на ИА”ГИТ”.

Престъплението подкуп по чл.301,ал.1 от НК подс.Г. е извършила чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното си положение /чл.302,т.2,б.”А” от НК/.Съгласно т.9 от Постановление №8 от 30.11.1981 година по н.д.№10/81 година на Пленума на ВС злоупотребата със служебно положение може да се извърши по най-различни начини,като е достатъчно да се установи,че деецът заема определено служебно положение,което му дава възможност да извърши или да не извърши определено служебно действие или бездействие,интересуващо изнудваното лице,на което е дал да разбере,че не може да очаква бързо или благоприятно разрешаване на въпроса,ако не даде дар или друга имотна облага.Поведението на подс.Г. е безспорно такова,че се вписва в това определение,дадено за извършване на подкуп чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение в горецитираното ППВС.

Следователно от субективна страна подс. Г. е извършила деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 1, хип. 1-ва от НК. Тя е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от него и е искала настъпването им,като е имала представа и за квалифициращите признаци на извършеното от нея престъпление.

При определяне на вида и размера на наказанията,които следва да се наложат на подсъдимата Г. за извършеното от нея деяние по чл. 302, т. 2, б.А  във връзка с чл. 301, ал. 1 от НК съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК-относно целите на наказанието,както и от разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 от НК.

Съдът счита,че обществената опасност на извършеното от подс.Г. деяние е висока-същата умишлено в качеството си на длъжностно лице,чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното си положение,е поискала и приела парична облага,която не й се следва.Получената облага е на сравнително висока стойност/2000 лева/ и е поискана от подс.Г. и приета,за да не извърши тя определени действия по служба.

Смекчаващи отговорността обстоятелство са направените от подсъдимата самопризнания в съдебната фаза на процеса,положителните й характеристични данни,чистото й съдебно минало,трудовата й ангажираност,влошеното й здравословно състояние,както и семейното й положение-същата се грижи сама за двете си малолетни деца.

С оглед гореизложеното съдът счита,че наказанието лишаване от свобода на подс.Г. следва да се определи под предвидения законов минимум,който по чл. 302, т. 2, б.А  във връзка с чл. 301, ал. 1 от НК е 3 години лишаване от свобода.При съобразяване на горепосочените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства съдът определя на подс.Г. наказание в размер на 1 година лишаване от свобода.

Съдът счита,че по отношение на подс.Г. следва на основание чл.37,ал.1,т.6 от НК да бъде наложено и наказание лишаване от право да заема длъжност като държавен служител-за срок от две години.Това наказание съдът й налага предвид пълното постигане на целите по чл.36 от НК-и спрямо подс.Г.,и спрямо обществото.При определяне размера на това наказание съдът взе предвид и немалката парична облага,която е била поискана и приета от подсъдимата.

На основание чл.66,ал.1 от НК съдът отлага изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подс.Г. за изпитателен срок от 3 години,считано от влизане в законна сила на настоящата присъда.Съдът счита,че подс.Г. не е необходимо да изтърпява наложеното й наказание лишаване от свобода ефективно-тя е неосъждана до момента,с добри характеристични данни е,с влошено здраве е и отглежда сама двете си малолетни деца.

С оглед условното осъждане на подс.Г. съдът възлага възпитателната работа с нея на Наблюдателна комисия при Общината-Пазарджик.

С оглед обстоятелството,че подс.Г. е пенсионер по болест, безработна е в момента,с влошено здраве,като отглежда сама и двете си малолетни деца,съдът счита,че не следва да й се налага наред с наказанието лишаване от свобода и наказанието глоба,предвидено в чл.302,т.2,б.”а” от НК и следва да се приложи разпоредбата на чл.55,ал.3 от НК.

          Причина за извършване на престъплението от подс.Г. е незачитането на установения правов ред в страната,липсата на уважение спрямо съответните обществени институции,както и спрямо отделните личности,имащи отношения с тях.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                  

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: