П Р О Т О К О Л

                 

26.01.2009 г.                                                                        гр.ПАЗАРДЖИК

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ ЯНУАРИ  ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТА ГОДИНА

В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:

 

                                                    

          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Д.Б.

                                                                        

секретар Д.Н.

прокурор Д.Г.

Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯТА Б.

ЧНД №  53 по описа за  2009 година 

 

         На именното повикване в  13.30 ч. се  явиха:

         Обвиняемият М.И.Б. се явява лично и с адв.Г., надл.уп.от досъдебното производство.

         Обвиняемият М.В.К. се явява лично и с адв.Ал.Ш., служебно назначен защитник от досъдебното производство.

         За ОП – прокурор Г..

         Адв.Г.: - Да се даде ход на делото.

         Адв.Ш.: - Да се даде ход на делото.

         Прокурора: - Да се даде ход на делото.

         Съдът,

 

                                  О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

 

         Сне се самоличността на обвиняемите:

         ОБВ.М.И.Б. – роден на 16.10.1977 г. в гр.Пазарджик, живущ в с.В., бълг.,бълг.гр.,средно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

         ОБВ.М.В.К. – роден на 8.11.1978 г. в гр.Панагюрище, живущ ***,неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

На основание чл.274 ал.1 от НПК, съдът указва възможността на страните за отвод.

Адв.Г.: - Не правим отвод.

Адв.Ш.: - Не правим отвод.

С оглед направените изявления, отвод не постъпи.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

         Прокурора: - Нямаме искания.

         Адв.Г.: -Нямаме искания.

         Адв.Ш.: - Нямаме искания.

         По приключване на делото:

         Страните – всяка по отделно: - Да се приключи делото.

 

         Съдът,

                                  О П Р Е Д Е Л И :  

         ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:       

         Прокурора: -  Внесеното искане, което поддържам,  моля да го уважите. Съответно на 24.01.2009 и на 25.01.2009 г. двамата обвиняеми са привлечени в това им качество - М.Б. съответно за престъпление по чл.214 ал.2 т.1 от НК, а М.К. за престъпление по чл.214 ал.3 т.2 от НК. В този начален етап на разследването са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че всеки един от двамата е автор на престъплението, за което е привлечен. Имаме показанията на пострадалия свидетел, показанията на полицейските служители, протоколи за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване, изготвени фотоалбуми, иззети веществени доказателства. Налице е и втората кумулативна предпоставка предвидена в разп.по чл.63 ал.1 от НПК, а именно наличието на опасността. Тази опасност произтича, едно на ръка, от наличието на законовите презумпции на т.1 т.2 на ал.2 от закона, на второ място тя произтича и от изключително високата обществена опасност на конкретно извършеното престъпление. Считам, че няма спор по този въпрос. Изготвения фотоалбум за оглед на автомобила, с който двамата са се придвижили до мястото на местопрестъплението, говори достатъчно за тежестта на престъпното деяние, за тяхната нагласа и решимост на всяка цена да принудят лицето да се разпореди с исканата сума. Ще видите, че в автомобила има маска, ръкавици, оръжия, а в единия от обвиняемите, а именно в М.Б. е имало и метален бокс. Очевидно, че се касае за една наказателна акция пряко от двамата, целяща имот облагодетелстване. Ув.Окръжен съдия, съдебното минало и на двете лица, което обуславя първата и втората точка на чл.63 ал.2 от НПК, достатъчно убедително говори за тяхната нагласа да продължат да вършат престъпления. Действително презумпцията на ал.2 на чл.63 от НПК е оборима такава, затова считам, че от доказателствата по делото не се налагат изводи, които да са от естество да оборят тази законова презумпция. Единствената адекватна мярка в случая това е само единствено мярката „задържане под стража” и за двамата. Всяка друг мярка различна от тази, не би отговорила на целите, визирани в НПК. Ето защо, моля да вземете именно най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” и за двамата обвиняеми.

         Адв.Г.: - Естествено задържането под стража е една безспорно необходима мярка. Неговата целесъобразност не подлежи на съмнение. Това може да се превърне в проблем тогава, когато се иска и се налага твърде нецелесъобразно такава. Искането за тази мярка все пак цели да възпрепятства подзащитния ми обвинен да извърши друго престъпление и се укрие, и да подпомогнат по-бързото изясняване на обективната истина. Все пак задържането под стража трябва да бъде наистина крайна мярка, тя е по закон, тя трябва да се взема само тогава, когато съществува доказана, а не хипотетична опасност лицето да се укрие, или да извърши друго престъпление. Прокуратурата следва да събира и представя пред съда доказателства и в този случай и при условията на състезателност не бива обвиняемия да бъде поставен в абсурдната ситуация, позиция, да доказва отрицателни факти, че няма намерение да се укрива или извърши друго престъпление. Принципа за не виновност следва да се прилага и при разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение, защото тежестта за доказване в този случай защо трябва да остави на плещите на обвиняемия, а не на плещите на обвинението. Смятам, че в настоящия случай подзащитния ми, затова, че в младежка възраст е извършил едно престъпление, за което е изтърпял наказанието си лишаване от свобода и сега след като са минали 10-15 години от тогава, когато е създал семейство, има малко дете, има постоянен адрес, считам, че вземането на тази мярка като изключително тежка, не е целесъобразна. По тези съображения моля действително да вземете мярка за неотклонение, но не най-тежката, а по-лека такава, за да може да помага на съпругата си като ЕТ, да гледа детето си, или парична гаранция.

         ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА – М.Б.: - Придържам се към казаното на адвоката.

         Адв.Ш.: - Ув.Окръжен съдия, моля, да бъде определена по-лека мярка спрямо моя подзащитен, по следните съображения: Изпълнителното деяние изнудване се изразява в упражняването на принуда чрез сила  или заплашване от страна на дееца върху пострадалия, за да го склони към определено поведение. Данните по делото спрямо подзащитния ми сочат нещо друго, на първо място той не познава пострадалия, никога не се е срещал с него, нито е разговарял лично с него дори чрез трети лица, не е провеждал и телефонни разговори със същия. Съдебната практика за този състав изисква извършителя да е създал  основателен страх у изнудваното лице, но това няма как да стане, ако извършителят няма никакъв контакт с пострадалия реди задържането. По отношение на подзащитния ми не е налице причинна връзка между последващо поведение на изнудвания, или употребена от него сила. Няма нито заплаха, а събраните доказателства до момента, въпреки, че има и СРС, сочат друг обвиняем да е извършител по делото, още повече, в друг обвиняем са задържани белязаните пари, предмет на задържането. Подзащитният ми е знаел от другия обвиняем, че отиват у някакъв човек, който имал да му връща пари дадени му за закупуване на лек автомобил. Отново подчертавам – не се познава с пострадалия. По никакъв начин не виждам да е осъществил престъпния състав на чл.213а от НК, още повече, нито автомобила е негова собственост, нито намерените вещи в автомобила по някакъв начин са свързани с него. Считам, че не са налице изискуемите от закона кумулативно дадените предпоставки в чл.63 ал.1 от НПК, а именно от данните по делото да се направи обосновано предположение, че подзащитния ми по някакъв начин е извършител на това обвинение. И тази предпоставка законодателя е въздигнал като основна и само при наличието, на която следва да се обсъжда реалната опасност от укриване, или извършване на престъпление. Няма спор за предишно излежаване на присъда в затвора, данни, за че в изпитателен срок е заподозрян и го обвиняват за друго престъпление, но в това, в което е обвиняват е било през 1996 г. в качеството му на непълнолетен. Затова моля да определите по-лека мярка, съобразно разп.на чл.57 от НПК. Ако зададете въпроса какво прави моя подзащитен там, с разговорите проведени с него отговарям, че с това негово тежко минало едва ли би могъл да си намери работа, придържал се е към другия обвиняем, който има заведение, да помага в заведението, търсел си е работа като охрана. Затова, че някой някъде го води „да го използва като плашило”, не означава, че по някакъв начин е свързан със състава на чл.213а от НК, който му е повдигнат като обвинение. В този смисъл считам, че задържането с най-строгата мярка е неоснователно и като обсъдите доказателствата по делото, моля да бъде наложена  по-лека такава.

         ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА: - обв.К.: - Искам по-лека мярка.

         ПОСЛЕДНА ДУМА на обв.Б.: - Ако може по-лека мярка.

         ПОСЛЕДНА ДУМА на обв.К.: - Искам по-лека мярка.

         Съдът се оттегли на съвещание, след което произнесе определението си, което обяви на страните.

 

         Производството е по реда на чл. 64 ал.1 от НПК.

         Същото е образувано по повод искане на Д.Г. *** за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемите М.И.Б. *** и М.В.К. ***, срещу които е образувано ДП № 18/2009 г. по описа на ОД на МВР гр.Пазарджик за извършено от страна на първия престъпление по чл.214 ал.2 т.1, във вр.с ал.1 от НК, във вр.с чл.213а ал.2 т.т.1 и 4, във вр.с чл.26 ал.1 от НК, във вр.с чл.20 ал.1 от НК и от страна на втория – престъпление по чл.214 ал.3 т.2, във вр.с ал.2 т.1 и т.2, във вр.с ал.1 от НК, във вр.с чл.213а, ал.3 т.7, във вр.с ал.2 т.т.1 и 4, във вр.с чл.29 ал.1 букви „а” и „б”, във вр.с чл.26 ал.1 от НК, във вр.с чл.20 ал.1 от НК.

         В искането се твърди, че към момента по делото са събрани доказателства /гласни, писмени и веществени/, от които може да се направи обосновано предположение, че те са извършили престъплението, в което са обвинени. Твърди се, че е налице реална опасност обвиняемите Б. и К. да извършат ново престъпление, а също и да се укрият, с цел избягване на наказателна репресия. Сочи, че наличието на опасността произтича от обремененото им съдебно минало, а също и от негативните им характеристични данни. Твърди се, че за обвиняемия Б. е налице и законовата презумпция по чл.63 ал.2 т.2 от НПК, а за обвиняемия К. е налице законовата презумпция по чл.63 ал.2 т.1 от НПК. В тази насока от прокуратурата са изложени съображения. Моли се и по отношение и на двамата обвиняеми да бъде взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

         В съдебно заседание, представителят на ОП Пазарджик поддържа искането си за вземане постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение и на двамата обвиняеми. В този смисъл излага подробни мотиви.

         Защитата на обвиняемия Б. в лицето на адв.Г. моли съда да не се уважава искането на прокуратурата. Твърди, че взимането на мярката за неотклонение „задържането под стража” ще бъде крайна такава и в тази връзка се моли за определяне на една по-лека мярка. В тази насока се излагат подробни съображения.

         Защитата на обвиняемия К. в лицето на адв.Ш. твърди, че неговия подзащитен не е осъществил вменяваното му престъпление, като излага съображения в насока, че на последния следва да бъде определена една по-лека мярка за неотклонение, съобразно разпоредбата на чл.57 от НПК.

         Двамата обвиняеми – Б. и К. в изявленията си се придържат към казаното от техните защитници и молят съда да им определи една по-лека мярка за неотклонение от исканата такава от прокуратурата.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

         Видно от постановление за привличане на обвиняем от 24.01.2009 г., М.И.Б. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл.214 ал.2 т.1, във вр.с ал.1 от НК, във вр.с чл.213а ал.2 т.т.1 и 4, във вр.с чл. 26 ал.1 от НК, във вр.с чл.20 ал.1 от НК. Проведен е разпит на същия, в който последния не се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, като е заявил, че няма да дава обяснение на този етап.

         Видно от постановление за привличане на обвиняем от 25.01.2009 г., М.В.К.  е привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл.214 ал.3 т.2, във вр.с ал.2 т.1 и 2, във вр.с ал.1 от НК, във вр.с чл.213а ал.3 т.7, във вр.с ал.2 т.1 и 4, във вр.с чл.29 ал.1 букви „а” и „б”, във вр.с чл.26 ал.1 от НК, във вр.с чл.20 ал.1 от НК. Проведен е разпит на същия, в който последния не се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, като е заявил, че няма да дава обяснение на този етап.

         В хода на досъдебното производство са разпитани множество свидетели, респ. са събрани писмени доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум, протоколи за претърсване и изземване - 2 броя, от които с оглед на излаганите от тях данни за съдът следва извода, че може да се направи обосновано предположение обвиняемите да са извършили деянията, за които са привлечени в това им качество. В този смисъл категорични и последователни са в показанията си свидетелите Б., Р. и Т. Тези свидетели излагат една непротиворечива фактическа обстановка за развили се действия в насока предишни взаимоотношения на пострадалите от престъплението с обвиняемите, респ. по време на полицейската акция, когато последните са задържани.

От приложената справка за съдимост рег.№ 332/23.01.2009 г. се установява, че обвиняемия М.Б. е осъждан за престъпления от общ характер с влезли в сила присъди 2002 г. и 2006 г. Видно от изготвената му характеристична справка се установява, че същият е с негативна характеристика. Данните за обремененото му съдебно минало на този обвиняем дават основание за приемане извода, че е налице реална опасност, ако остане на свобода същия да се укрие, с цел избягване на наказателна репресия. Този извод е относим и към другия обвиняем М.К., тъй като от приложената справка за съдимост рег.№ 69/23.01.2009 г. се установява, че последния също с обременено съдебно минало, като от изготвената му характеристика също се установяват данни за негативна характеристика спрямо него.

С оглед на така събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, относно обв.Б., че е налице законовата презумпция по чл.63 ал.2 т.2 от НПК, а именно доколкото преди да извърши вменяваното му тежко умишлено престъпление, е осъждан за друго тежко престъпление от общ характер на 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение не е отложено на осн.чл.66 от НК. Досежно обв.К. по категоричен начин се установява, че пък е налице законовата презумпция по чл.63 ал.2 т.1 от НПК, доколкото престъплението по чл.214 ал.3 т.2 от НК, за което е привлечен като обвиняем с постановление на разследващия орган от 25.01.2009 г., представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК.

         Предвид на тези данни, съдът не намира за основателни възраженията на защитите на двамата обвиняеми, че налагането на най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража” ще се яви несъразмерно тежка, като в тази насока са коментарите за създадено от обв.Б. семейство с малко дете, а за обв.К. - липса на осъществен състав на вменяваното му престъпление.

         По изложените съображения и на основание чл.64 ал.5, във връзка с чл.64 ал.1 и чл.63 ал.1 и 2 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

         ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемите М.И.Б. – роден на 16.10.1977 г. в гр.Пазарджик, живущ ***, със средно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН ********** и М.В.К. – роден на 8.11.1978 г. в гр.Панагюрище, живущ ***, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, обвиняеми по ДП № 18/09 г. по описа на ОД на МВР гр.Пазарджик.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване в 3-дневен срок от днес пред ПАС.

При постъпване на жалба или протест, НАСРОЧВА делото за 03.02.2009 г. от 10 ч., за която дата и час страните да се считат редовно уведомени.

Препис от настоящето определение да се изпрати на Следствени арести гр.Пазарджик, за сведение и изпълнение.

         Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в      15 часа.

 

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

                                                СЕКРЕТАР: