МОТИВИ:

         Обвинението е против подсъдимата  В.Л.Л. *** по чл.343 ал.3 алтернатива първа и алтернатива последна,б.”б” във вр.ал.1 б.”в” във вр.чл.342 ал.1 предл.3 НК.

         Подсъдимата Л. се обвинява за това,че на 28.11.2007 г. около 18,00 ч. в гр.Перник на първостепенен път ( ПП І-6),на платното за движение по посока  от гр.Перник към гр.София , на около 400 м след бензиностанция „Лео”, при управление на лек автомобил –джип,марка „С.”,модел „С.” с рег. № ***  след като е нарушила правилата за движение-чл.20 ал.2 ЗДвП- „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението”,чл.5 ал.2 т.3 предложение първо ЗДвП-„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол….” и  по непредпазливост е причинила смъртта на Й. Б. В. от гр.Перник,след което е избягала от местопроизшествието,като деянието е извършено в пияно състояние-3,84%о съдържание на алкохол в кръвта,установено по надлежния ред с  протокол за физико -химична експертиза № 07/ФЗХ-361 от 05.12.2007 г. на ЦЕКИИ към НИКК-МВР и заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза.

         По делото на основание чл.76 НПК наследниците на починалия Й.Б.В.-неговите дъщери  А.Й.Б. и Д.Й.Б. *** ,са конституирани по делото като частни обвинители.

         Наследниците на  Й.Б.В. - А.Й.Б. и Д.Й.Б.,  са предявили граждански искове против подсъдимата В.Л.Л. за обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния баща-по 60 000 лева за всяка една от тях,или общо 120 000 лева.Гражданските искове са прието за съвместно разглеждане в  наказателния процес,като А.Й.Б. и Д.Й.Б. на основание чл.84 НПК са конституирани по делото като граждански ищци.

         Подсъдимата В.Л.Л. не се признава за виновна по предявеното й обвинение.      

         Окръжният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,прецени заключенията,вкл. и допълнителната  комплексна медико-автотехническа експертиза,на съдебно медицинската експертиза на веществени доказателства, на токсико-химическите експертизи,на  трасологическите експертизи, на съдебно медицинската експертиза на труп,прецени веществените доказателствени средства-фотоалбуми и  при съобразяване с разпоредбите на чл.301  НПК прие за установено следното:

         Подсъдимата В.Л. е правоспособен водач на МПС от 1987 г.Притежава свидетелство за управление на МПС категория ”В”.До 28.11.2007 г. не са й налагани административни нарушения по ЗДвП.( вж. л.78 т.3 ДП № 461/2007 г.)От 08.01.2007 г. подсъдимата е собственик на лек автомобил с висока проходимост ( джип) „**” рег.№ ***,№ на рамата *******.

         Подсъдимата Л. ***, ул. Л. Д.  № 12 и всеки ден с автомобила отивала  до местоработата си-С. п. в гр.Перник, като пътувала по първостепенен път І -6, свързващ квартала с центъра на града.Пътя се състоял от две платна,разделени с мантинела,като във всяко платно има по две ленти за движение.

         На 28.11.2007 г. подсъдимата Л., която   заема длъжността районен съдия , пристигнала от домът си на  работното си място за около 15 минути и паркирала джипа си на паркинга зад С. п..Около обяд  пред С. п. се срещнала с  адвокат - св.С.З..Двете решили да отидат заедно да обядват в ресторант  „Е.”, намиращ се в близост до сградата на  С.п. в гр. Перник. Св.З. била с дъщеря си.Около 12 часа те влезли в ресторант „Е.”,като подсъдимата Л. си поръчала порция пилешки шишчета и 100 мл джин,св.З.  поръчала 50 мл водка,а за детето безалкохолно-сок Капи .Св.С. С. сервирала поръчката. Около 12.30 ч св.З. излязла ,за да закара детето си до училище,след което отново се върнала при подсъдимата.Двете останали в заведението до към 13 часа,след което платили, и напуснали заведението.

         Преди 18 часа подсъдимата Л.       тръгнала да се прибира към дома си. Пътувала по ПП-І-6 в платното за движение от гр.Перник за гр.София.Вече се било стъмнило и подсъдимата управлявала джипа си на къси светлини.

Пътното платно в тази посока е еднопосочно,ограничено със затревена площ-разделителен остров,върху който има мантинела.От другата страна се намира тротоар с ширина 1,20 м и бордюр с височина 0,06 м.Пътното платно е с ширина 8,00 м между мантинелата и бордюра.Асфалтовото покритие е сух асфалт,който  към 28.11.2007 г. бил подготвен за подновяване ,като бил фрезован-отнета била горната му част и бил набразден,без дупки , неравности и наклони,прав участък с видимост над 300 м( вж. протокола за оглед на местопроизшествие-л.21 т.1ДП).

         Междувременно,на разстояние около 400 м след бензиностанция „Лео”,в лявата част на пътното платно бил легнал алкохолно повлияния Й. Б.  В.Той работел като пазач на автомивка и смяната му била от 18 часа вечерта до сутринта на следващия ден.Този ден-28.11.2007 г. св.А.Б. се видяла с баща си около обяд,след което, той си тръгнал към дома си,намиращ се в кв.К.В дома на племенника си -св. Д. , Й. В. употребил алкохол-изпил около  100-150 мл домашна ракия ,в периода от 13.30 ч до към 16 часа,след което си тръгнал,за да се подготви за работа.

         Й. В. бил облечен с тъмни дрехи.Лежал перпендикулярно в лявата част на пътното платно,като главата му била в посока разделителната линия.Той махал с ръце и правел опит за изправяне.( Вж. показанията на св. Й. Н в съд.заседание ,проведено на  18.09.2008 г.очевидец на ПТП).

         По същото време в посока гр.Перник- София пътувал св.Й.Н..Същият работи като шофьор в „Бърза помощ”.Той управлявал личния си  лек автомобил „Фолксваген Поло” рег. № РК ***** на къси светлини,като до него на предната седалка се возела св. д-р  Д. Д. Св.Й.Н. забелязал лежащия на пътното платно човек и веднага предприел действие по спиране на автомобила си.Подминал лежащия човек ,отбил вдясно и спрял.Лек автомобил „Р” с рег. № РК ****,управляван от св.З.Х., движещ се зад автомобила на св.Н. също отбил и спрял.В автомобила освен водачът пътувал и св.В. А.Двамата  също били забелязали лежащия на пътното платно човек.Двамата водачи-св.Й.Н. и св.З. Х., веднага слезли от автомобилите си. Слязла и св.д-р Д.Тримата тръгнали  обратно- в посока към лежащия на пътното платно. Св.Д. се опитвала с джобно фенерче да спре идващите от гр.Перник, в посока гр.София автомобили,  които се движели в дясната лента за движение и възпрепятствали приближаването им до лежащия в лявата лента за движение човек.( Вж. показанията на св.д-р Д. в съд.заседание на 18.09.2008 г.).

         В същото време,в  дясната лента за движение в посока Перник за гр.София приближавал лек автомобил „Ф” с рег.№ *****,управляван от св.В.А..До нея  на предната седалка пътувала  и св.Т.М..Св.В.А.,която от скоро била шофьор, управлявала бавно автомобила си,със скорост около 40 км/ч, на къси светлини и възприела спрелите крайно в дясно на пътното платно автомобили.Св.А. намалила  още скоростта си на движение,като в този момент, друг идващ зад нея автомобил,който св.А възприела като малък джип, с тъмен цвят , я изпреварил отляво,навлизайки в лявата пътна лента.Св.А видяла,че изпреварващият я джип подскочил, преминавайки през някакво препятствие.Възприела човешко тяло, преобърнало се при преминаването на джипа през него. Казала на спътничката си ,че изпреварващият я джип е преминал през човек. Св.М.  реагирала озадачено, като св.А потвърдила,че джипът е минал през човек.Тъй като джипът не спрял, а ускорил движението си,св.А решила да продължи  след него,като също  увеличила скоростта си на движение,с цел да види номера на джипа.Малко по-късно, св.А успяла да застигне джипа и съобщила номера му на св.М.,която го записала на листче.След това намалила скоростта си.Прибирайки се в дома си ,св.А веднага споделила какво се е случило на съпруга си,който е полицай в РПУ Перник.

         Свидетелите Й. Н.,д-р Д. и З. Х.  видели как тъмен малък джип се движи в  лявата лента за движение (посока от гр.Перник за гр.София).Изведнъж се чул  удар от тъп предмет.Св.Х. сочи в показанията си :”…..Чухме,че все едно мина кола върху човека.В тоя момент мина джип…..”Джипът намалил скоростта си,след което отново я увеличил и продължил движението си.Св.  д-р Д. успяла да  запише номерът на джипа в мобилния си апарат: 58 27,след което отишла до мястото  на пътното платно,където лежал  трупът на пострадалия В.Видяла голямо количество кръв,части от вътрешности,главата била размазана.Констатирала,че получените травми са несъвместими с живота.

         Непосредствено след джипа ,покрай местопроизшествието преминал  лек автомобил „М”  с рег.№ *****,управляван от св. И. К. Н.,племенник на св.Й.Н..Той спрял зад лекия автомобил на св.З. Х.,слязъл от автомобила и  споделил с присъстващите,че за малко да прегази човека на пътя.Поинтересувал се какво е станало,постоял за малко.Обадил се по телефона на полицията,за да съобщи за произшествието,след което споделил,че бърза и потеглил.Малко по-късно,на пътен възел Църква, видял  автомобил на КАТ и спрял.Съобщил на полицаите за произшествието,на което те му отговорили,че вече знаят.След това се качил на автомобила си,за да продължи,но  фаровете на намиращия се зад него автомобил  осветили автомобила му и св. А.-служител във ІІ-ро РПУ Перник видял,че по  автомобила на св.Н.-  бял „Мерцедес” има следи от кръв и го спрели.

         Няколко минути след инцидента,на местопроизшествието пристигнал св. Е-мл.автоконтрольор,който  констатирал,че в лявата част на платното-до мантинелата лежи труп на мъж.Тялото се намирало в положение перпендикулярно на оста на пътя в лявата лента за движение с размазана глава.Свидетели-очевидци на произшествието му съобщили номера на джип,пернишка регистрация.Св.Е. запазил место- произшествието.

         В 18.45 ч започнал оглед на местопроизшествието ( вж. фотоалбум и протокол за оглед на местопроизшествие - л.9-л.22,т.1 ДП).На местопроизшествието нямало оставени спирачни следи.Трупът на пострадалия ,облечен в тъмни дрехи ,бил намерен да лежи по гръб, почти перпендикулярно на пътното платно,в лявата му част по посока на движение.Трупът бил с размазан череп,под който  имало голямо петно от тъмночервена течност и сиво-бяло вещество.Върху лявата буза имало  отпечатък от грайфер на автомобил.Краката на трупа били неестествено изкривени спрямо тялото поради фрактури.Ръцете били до трупа,главата  леко обърната и размачкана в посока на движение.Около трупа били открити множество петна от тъмночервена течност и сиво-бяло органично вещество,както и малки парчета от кости от черепа.При огледа били иззети веществени доказателства.

         Джипът  „**” с рег.№ *** по ПП І-6  бил управляван от подсъдимата Л. с включени фарове на къси светлини.Около 18 часа, тя пътувала от съдебната палата към домът си и се движела по ПП І-6 със скорост около 40 км/ч.В обясненията си  сочи,че забелязала в района на бензиностанция „Лео”  спрели автомобили и насочила на там вниманието си.В един момент усетила,че автомобилът й „прескочи нещо като бабунка”,след което продължила пътя до домът си.Прибрала в домът си, находящ се на ул.Л. Д. ***,като паркирала джипът пред дома си,след което влязла вътре.

         Малко след 18 часа, в дома й дошъл св.И. Б.Подсъдимата Л. имала уговорка свидетелят Б. да й донесе дървени матраци.След като свършил работата,свидетелят Б. поискал да разговаря със съпруга й, и подсъдимата го поканила да го изчака.Сервирала на масата домашна ракия в литрово шише,мезе и двамата започнали да се черпят.По-късно в домът на подсъдимата пристигнал и св.А. В.,който  обаче не употребил алкохол и престоял у подсъдимата около половин час.

         Малко по-късно, на входната врата на къщата на подсъдимата позвънил св.М.,полицейски инспектор в РПУ Перник,придружен от св.Д.-полицай.Те били изпратени да огледат автомобила на подсъдимата Л.,тъй като при извършена проверка в масивите на МВР било установено,че с посочените номера 5827 има пет броя автомобили, като единият от тях с рег.№ *** е „**” , на цвят син металик,собственост на подсъдимата Л.. Св. М. съобщил на подсъдимата,че е изпратен да огледа джипа й.Било тъмно,джипът бил паркиран пред дома й,като двора светела лампа.Двамата свидетели М. и Д. в присъствие на подсъдимата огледали джипа,но не установили по него следи от кръв, нито подбиване. Обадили се на дежурния в РПУ Перник.Оттам им съобщили да останат и изчакат идването на оперативна група.Двамата свидетели  останали да чакат в близост до  дома на подсъдимата,а тя се прибрала и продължила да пие  ракия със св.Б.

         Около 20 часа, подсъдимата Л.  разговаряла по телефона  със св.З.,като й казала,че е ”настъпила” човек на пътя, но през него били минали много коли.Съобщила й също,че пред дома и има полиция. Св.З. предложила помощта си,но подсъдимата отказала.

         Междувременно  на местопроизшествието бил извършен оглед на джипа от служители на ОДП Перник.Било констатирано наличие на видими следи от кръв и парче органична материя на долната част на автомобила.Същият бил иззет с протокол за оглед на местопроизшествие и транспортиран със специализиран автомобил на „Пътна помощ” до двора на ОДП Перник.( Вж. фотоалбум и протокол за оглед на местопроизшествие-л.49-л.58,както и фотоалбум и оглед на  веществено доказателство-л.63-л.92,т.1 ДП).

         В 23.20 ч на подсъдимата Л. бил издаден талон за медицинско изследване,а в 23.25 ч.  бил съставен протокол за медицинско изследване ( вж. л.98-99, т.2 ДП).Подсъдимата съобщила,че  същият ден е употребила 100 мл алкохол-ракия.Била й  взета кръвна  проба.От протоколът за химическа експертиза(л.108, т.2 ДП) по метода на Видмарк в изследваната проба кръв на подсъдимата е установено наличие на 2,98%о алкохол.От   физикохимическата експертиза извършена от И. В. ( протокол № 07/ФЗХ-361- л.42,т.3 ДП) представената за изследване кръв на подсъдимата Л., е изследвана чрез „хед спейс” анализ ,на газов хроматограф ,като е установено наличие на етилов алкохол  с концентрация 3,09%.

От заключението на съдебно медицинската експертиза на веществени доказателства ( л.19-л.26,т.3 ДП))се установява,че намерените при огледа на джип „**” рег.№ *** следи от червено-кафява материя,иззети от :веждата на преден ляв калник,от лявата надлъжна греда,от преден ляв амортисьор,от ухо на ресор на предна лява гума представлява човешка кръв,която може да произхожда от пострадалия Й.Б.В..От заключението на  вещите лица Г. С. и н.с.И. Ч. изготвили експертизата е видно,че намереният при огледа  на джипа на долната част на второто гърне на аспуха е отскубнат човешки косъм,който произхожда от главата на пострадалия В..

         Иззет бил и лек автомобил „Мерцедесмодел 180 Ц с ДК № ******,собственост на бащата на св.Н.- К. Н. Г,по който автомобил на различни места били открити следи от червеникаво-кафяво вещество( вж.фотоалбум и протокол за оглед на местопроизшествие-л.97-л.106,т.1 ДП,както и  фотоалбум и протокол за оглед на веществени доказателства л.111-л.130,т.1 ДП).

         При огледа и аутопсията на тялото на пострадалия Й.Б.В. са установени множество наслагващи се травматични увреждания,които със сигурност очертават механизъм на прегазване на тялото му от МПС.

         Видно от  съдебно медицинската експертиза на труп,изготвена от вещото лице д-р Ч. ( л.48-л.54,т.3,ДП) е констатирано:

         1.Открита черепно-мозъчна травма-открито многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и черепната основа с множество разкъсвания и размачквания на главния мозък;многофрагментни счупвания на костите на лицевия череп;разкъсване на твърдата мозъчна обвивка;разкъсване на лявата очна ябълка;обширни охлузвания в областта на лицето и главата;множество разкъсно- контузни наранявания в областта на главата;кръвонасядания в областта на главата.

         2.Гръдна травма-многофрагментни счупвания на ребра двустранно по множество фрактурни линии;счупване на гръдната кост;счупване на лява ключица;счупване на дясна лопатъчна кост;дълбоки кръвонасядания по мускултурата на гърба;кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош и гърба.

         3.Коремна травма-множество разкъсвания и размачквания на черния дроб;разкъсване на пикочния мехур;счупвания на костите на тазовия пръстен двустранно с разшивания на хълбочно-кръстцовите и на лонното съчления;охлузвания в областта на корема.

         4.Травма на двата горни и на левия долен крайници-открито счупване на дясната раменна кост;счупване на лява лакътна кост;счупване на костите на лява подбедрица в горна трета;множество охлузвания и кръвонасядания по горните и долните крайници.

         5.Остра кръвозагуба-бледност на трупа и на вътрешните органи;  кръвоизливи в гръдна и коремна кухини.

         6.Наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация 3,86%о.( В тази насока вж. физикохимическата експертиза извършена от И. В. ( протокол № 07/ФЗХ-365- л.30,т.3 ДП).Представената за изследване кръв иззета от трупа на пострадалия Й.Б.В., е била  изследвана чрез „хед спейс” анализ ,на газов хроматограф ,като  установено наличие на етилов алкохол  е с концентрация 3,86%.        

         Комплексна медико-автотехническа експертиза в състав: д-р  Д. С.,д-р Ц.  Г. и д-р К.Ч. , както и автоинжинерите доц.д-р инж. А. А., инж.Н.И.и Ц.В.дава заключение,че травматичните увреждания по тялото на пострадалия  В. биха могли да се получат при травмиране от два и повече автомобила.

         Според вещите лица в комплексна медико-автотехническа експертиза причина за смъртта на Й.Б.В. е тежката-груба,черепно- мозъчна травма,несъвместима с живота,като смъртта е настъпила веднага след получаване на черепно-мозъчната травма и е била неизбежна.

         От заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза,вкл. и допълнителното заключение,прочетени и приети в съд.заседания на 06.11.2008 г. и  19.12.2008 г. се установява,че мястото на произшествието , при което пострадалия В. е бил прегазен  от джип „**” ,управляван от подсъдимата Л., се намира по дължината на пътното платно-на около 9,0 м преди линията на ориентира,считано в посоката на движение на джип „**”,по ширината на пътното платно-на около 4,30 м вдясно от надлъжната линия на ориентира,считано в същата посока.

         При повторен оглед на джипа се установе от вещите лица,че  фаровете,с които е бил  са с обикновени ( балони) лампи( крушки),на височина 71,0 см от терена.Дясната е 12V,45/40W ,а лявата 12 V   50/40 W.Изискванията относно осветеността на фаровете на джип “**” произведен 1988 г. са монтирани обикновени крушки,които да имат мощност 12 V 60/55 W,  или  в случая крушките на двата фара на джипа управляван от подсъдимата към момента на произшествието са били не само по-малки,но и с различни мощности.Вещите лица изясняват,че  и при фарове с обикновени лампи водачът може да забележи пешеходец в тъмни дрехи на разстояние под 40 м.Осветеността на късите светлини на фаровете при обикновени крушки  е на около 40 м пред автомобила, и на 4,0-5,0 м вдясно от десния габарит.Пред десния фар тази осветеност е по-голяма-около 50 м,а вляво от левия габарит на автомобила е около 25,0-30,0 м и на разстояние 3,0 м встрани от левия габарит на автомобила.

         Вещите лица изясняват,че наличието на препятствие на пътното платно( в случая легналото тяло на пострадалия) не оказва  влияние на осветеността на късите светлини,а е необходимо време на водача за разпознаването му и респективно прибавено към времето за негово разпознаване.

         От обясненията на подсъдимата Л.  в съдебно заседание се установява,че тя е управлявала джипа си със скорост около 40 км/ч.Съдът кредитира обясненията на подсъдимата Л. в тази им част,тъй като те се подкрепят и от показанията на св.В.А. , депозирани в досъдебното производство пред съдия и прочетени в съдебно заседание , включени в доказателствения материал по делото. Св.А сочи в показанията си,че  като млад шофьор е управлявала автомобила си със скорост  не повече от 40 км/ч( Свидетелката заявява”….Аз съм нов шофьор и сигурно с повече от 40 км/ч не съм карала…”(л.27-гърба,т.2 ДП.)Вещите лица  изясняват,че по обективни данни не може да се установи скоростта на движение на автомобилите към момента на ПТП.Ето защо, съдът не прие посочената в обвинителния акт скорост на движение на подсъдимата от 50 км/ч ,която вещите лица са приели  в първото си заключение въз основа на обясненията й в досъдебното производство, като най-вероятна.

         Вещите лица в допълнителната медико- автотехническа експертиза  изясняват,че скоростта,с която е следвало да се движат алкохолно неповлияни водачи с автомобил при осветеност на късите светлини на фаровете с обикновени крушки,за да спрат в осветената зона при време на реакция 1,6 сек е 45 км/ч.            

         Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на обясненията на подсъдимата Л.,показанията на свидетелите очевидци-Й. Н.,д-р Д. Д.,В.А.,Т.М.,З.Х.и В.А,показанията на свидетелите В. Д.,В. М.,И. Б.,С.З.,С. С., Р. Е.,Д. Д., М. З.,Т. П., С. А.,Р.С.,В. М.,И. Б. и А. В.,писмените и веществени доказателства, веществените доказателствени средства,приложени по делото, заключенията на експертизите-съдебно медицинска на труп,комплексна медико-автотехническа, вкл. и допълнителната такава,на съдебно медицинската експертиза на веществени доказателства, на токсико-химическите експертизи,на  трасологическите експертизи.

         Съдът не кредитира показанията на св.И.Н. в частта,с която твърди,че управляваният от него лек автомобил „Мерцедес С-180 не е преминал през тялото на пострадалия,който той е забелязал на пътното платно и първо възприел като торба с боклук,а малко по-късно като човек,облечен в тъмни дрехи.В тази част показанията му се опровергават по категоричен начин от заключенията на комплексната медико автотехническа експертиза.

         Според вещите лица , травмите,установени по тялото на пострадалия В. с оглед на динамиката им, по отношение на темпа на настъпване на смъртта, могат да се разделят на първични и последващи.

         Първична по отношение на настъпване на смъртта е черепно-мозъчната травма от установения вид-като това счупване изисква притискане на главата на живо тяло при запазена херметичност на черепната кухина,причиняващо многофрагметнто счупване,с нарушаване на херметичността и оттам експулсия ( изхвърляне) на кръв и мозъчна тъкан.Такива са намерени при огледа на левия край на щангата на джипа и по левия лонжерон-рог ,подкалника,по предната горна част и обицата на преден ляв ресор,кормилния хебел и напречните щанги,което сочи,че са причинени от гумата на предното ляво колело на джипа,управляван от подсъдимата Л..Притискането е станало върху лявата лицева половина на главата от предмет с твърде специфичен и ритмичен релеф( вж. фотоснимки-л.95,т.3,ДП).

Последващите във времето са нараняванията на гръдния кош,корема и разположените в тях органи.За това сочи минималното количество свободно излята кръв в съответните кухини,което означава,че са причинени или в агоналния стадий на настъпване на смъртта,или малко след това.

Прегазването е извършено от няколко автомобилни гуми с увреждане на горния етаж на тялото:глава,гърди,корем.,при което тялото на пострадалия по време на прегазването е било побутвано,обърнато.( Вж. в тази насока показанията на очевидеца-св.А)

От допълнителната  медико-автотехническа експертиза(изслушана и приета в съд.заседание на 19.12.2008 г. ) се изяснява,че разположението на трупа на пострадалия В. на пътното платно е било такова,че десните колела на джипа не са преминали през долните крайници.От възкачването,притискането и превъртането на колелото върху главата е настъпило експулсиране на мозъчното вещество и кръв,довели до установените зацапвания с биологични следи в областта на преден ляв подкалник,предната част на преден ляв ресор и по предната част на диференциала на задния мост на джип „**”.

В последващ момент,лек автомобил „М” с водач св.Н. е преминал през трупа на пострадалия,за което сочат зацапванията с биологични материали в лявата половина на долната му част,и почти по цялата му дължина( вж.  оглед на веществени доказателства….Те са получени при преминаване с левите колела над тялото,както и отпечатване на грайфер от колелото на М. върху дрехите на пострадалия.В тази насока е и  заключението на трассологическата експертиза ( л.147-л.148,т.2 ДП).Установява се ,че върху панталона,иззет от пострадалия В.  има трасологическа следа от автомобилна гума,разположена в лявата предна горна част на левия крачол.Следата е годна за определяне на групова принадлежност и е оставена от протектор,идентичен с протектора на гуми Gislaved ,размер 195/65 R 15,с каквито е бил оборудван задният мост на автомобил М. С 180.

Поради малката височина на предната броня на лекия автомобил М.,предните носачи и пода на автомобила,тялото на пострадалия е било протрито и от него са отложени биологични материи от вече травмираното увредено тяло.При преминаването на левите колела през локвата кръв при главата,същата е била разпръсната и завихряна от грайферите на гумите върху подкалниците и др. повърхности на автомобила.

С оглед на изложеното се установява по несъмнен начин,че пострадалият В. е бил прегазен от джипа,управляван от подсъдимата Л.,като предното ляво колело е преминало през лицевата част на главата,при което настъпва тежката черепно-мозъчна и лицево-челюстна травма,причинила смъртта.Автомобилът управляван от св.Н. е преминал през трупа на пострадалия след това.

Като прецени в съвкупност  събраните по делото доказателства, съдът прие,че подсъдимата В. Л. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на чл.343 ал.3 алтернатива последна б.”б” във вр.ал.1 б.”в”,във вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК,като  на 28.11.2007 г. около 18,00 ч. в гр.Перник на първостепенен път ( ПП І-6),на платното за движение по посока  от гр.Перник към гр.София , на около 400 м след бензиностанция „Лео”, при управление на лек автомобил –джип,марка „С.”,модел „С.” с ДК № *** , след като е нарушила правилата за движение-чл.20 ал.2 изречение първо  ЗДвП  и по непредпазливост е причинила смъртта на Й.Б.В. от гр.Перник,след което е избягала от местопроизшествието.

Съдът оправда подсъдимата В.Л. по първоначалното обвинение по чл.343 ал.3 ,алтернатива първа НК,а именно деянието да е извършено в пияно състояние ,  след като е нарушила чл.5 ал.2 т.3 пр.1 ЗДвП.

Съображенията на съда са следните:

Съгласно чл.20 ал.2 ЗДвП ”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението”,

Съдът намира,че подсъдимата Л. като водач на МПС е допуснала нарушения на правилата за движение ,посочени  в изречение първо на чл.20 ал.2 ЗДвП.Подсъдимата Л. е управлявала автомобила си с включени фарове на къси светлини , с позволената скорост 40 км/ч,но  тази скорост е била несъобразена  с конкретната пътна обстановка и подсъдимата не е успяла да спре при появилото се препятствие на пътното платно-лежащия пострадал.Това е така,тъй като скоростта на движение на МПС трябва да е съобразена с разстоянието на видимост и възможност водачът да спре, ако възникне опасност извън опасната зона за спиране(В този смисъл са и решения № 417/2007 г. ІІ н.о ВКС, 645/2007 г. ІІ н.о ВКС,№ 19/2008 Г. И ДР.)Вещите лица изясниха,че при скорост на движение 40 км/ч подсъдимата е имала възможност да спре извън опасната зона за спиране,която е 45 м и да избегне ПТП.

Установи се,че водачите на леки автомобили „Ф.” рег.№  .****-св.  Н., и на „Р” рег.**** св.З. Х.,които също са управлявали автомобилите си с включени фарове на къси светлини, са забелязали лежащия на платното човек,възприели са движенията му и опитите  да се изправи ,и   са преминали покрай него безпрепятствено. Св.А ,като водач на  „Ф” рег.№ *******е възприела своевременно спрелите автомобили и хора ,както и лежащия на пътното платно човек и е реагирала адекватно,като е намалила скоростта си на движение.Подсъдимата обаче е възприела единствено спрелите автомобили и хора, не е видяла лежащия на пътя човек ,а е имала тази възможност , с оглед осветената от фаровете на автомобила  зона.В този момент подсъдимата Л. е   предприела  изпреварване, при което с предно ляво колело е прегазила главата  на пострадалия,при което настъпва тежката черепно-мозъчна и лицево-челюстна травма,причинила смъртта му.

Допуснатото от подсъдимата Л. нарушение на чл.20 ал.2 изречение първо ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,смъртта на пострадалия Й. В.,което обуславя и наказателната  й отговорност.

Съдът прие за неоснователни доводите на защитниците на подсъдимата Л.,че е налице „случайно деяние” по смисъла на чл.15 НК.Действително, алкохолно повлияният пострадал В. се е намирал на пътното платно в легнало положение и не може да се приеме,че е бил пешеходец,т.е. „участник в движението” съгласно § 28 от ДР на ЗДвП.Съдът приема,че пострадалия,който е бил с тъмни дрехи, в легнало положение  върху платното за движение е  представлявал „препятствие на пътя”,което създава опасност за движението съгласно §37ДР ЗДвП. Началният момент,от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този,в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение.Деянието на водача не може да се третира като случайно, когато опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране и когато ударът е бил технически непредотвратим,а в един предходен момент,когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира,но не е сторил това.Комплексната медико-автотехническа експертиза е категорична,че при скорост на движение 40 км/ч , подсъдимата Л. е имала възможност да възприеме опасността  -лежащия на пътното платно В. и да реагира като спре,тъй като пострадалия е бил извън опасната зона за спиране.

Съдът намира,че освен цитираното нарушение на чл.20 ал.2 изречение първо ЗДвП ,подсъдимата е допуснала и други нарушения на правилата за движение,които обаче не са й вменени от обвинението, поради което и съдът не ги обсъжда изобщо.

Съдът намира,че подсъдимата е осъществила и квалифицирания състав на чл.343 ал.3 алтернатива последна НК ” избягал от местопроизшествието”.В Глава  Двадесет и трета на ЗДвП: „Поведение при пътнотранспортно произшествие” са посочени задълженията на водачите на МПС, участници в ПТП.Подсъдимата Л. не е спряла на местопроизшествието, след като е преминала с джипа си през главата на пострадалия,а  е продължила движението си,като е увеличила скоростта си.В тази насока са показанията на всички свидетели очевидци на произшествието- Н.,д-р Д. А., М., Х., А..От обясненията на подсъдимата  Л. става ясно,че „колата ми прескочи нещо като бабунка”.Съдът намира,че подсъдимата,която е пътувала всеки ден по няколко пъти по този път, е познавала състоянието на пътя, и преминаването „през бабунка” във всеки случай е било нещо необичайно за нея.Тя е забелязала спрелите автомобили  в отбивката край пътя,видяла е хора, слезли от автомобилите си и за нея е било ясно,че има произшествие на пътя.Подсъдимата обаче е продължила движението си и се е прибрала в домът си.Обстоятелството,че не е предприела действия по укриване на авторството на деянието ,като е паркирала автомобила пред дома си не означава ,че не е налице „бягство от местопроизшествието”.Подсъдимата е съзнавала,че е прегазила човек ,като в тази насока са и показанията на  св.З..Същата  сочи в показанията си,че подсъдимата я уведомила по телефона,че е „настъпила човек,но и други автомобили били преминали през него”,което означава,че подсъдимата е била наясно ,че е  била участник в произшествие и е била задължена да спре.Напускането на мястото на произшествието ,независимо от мотивите за това действие представлява „бягство” по смисъла на закона.(В този смисъл е и решение № 552 по н.д.№ 520/83 г. на ІІІ н.о ВС-„Бягство от  местопроизшествието е налице не само когато водачът укрива авторството си,но и в случаите когато той укрива състоянието си или други обстоятелства,които той счита,че не трябва да станат известни на други лица”).

Деянието  подсъдимата Л. е извършила по “непредпазливост”, във формата на несъзнавана непредпазливост.Подсъдимата Л. не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици,но е била длъжна да спази правилата за движение като водач на МПС и е могла да  предвиди  настъпването на общественоопасните последици вследствие нарушените правила за движение от нейна страна.

Относно пияното състояние:

В НК липсва определение на понятието „пияно състояние”.Пияно състояние по смисъла на чл.343  ал. 2 и ал.3 НК е налице,когато водачът  на МПС поради употреба на алкохол е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява МПС.

Безспорно се установи, от събраните по делото доказателства,че  на 28.11.2007 г. между 12 и 13 часа подсъдимата Л. и св.З. са обядвали и пили алкохол в ресторант „Е.”.От показанията на св.С.,която е сервирала алкохола се установи,че подсъдимата е изпила 100 мл джин,след което заедно със св.З. е напуснала заведението.В около 18 часа подсъдимата е потеглила с личният си автомобил -джип „ ** ” с рег.№ *** към дома си. При управлението му , като водач на МПС след като е нарушила правила за движение –чл.20 ал.2 изр.първо ЗДвП подсъдимата е прегазила лежащия на пътното платно пострадал Й. В.,който е бил алкохолно повлиян,с концентрация на алкохол в кръвта 3,86%о . По делото липсват обаче други доказателства,в периода от 13 до 18 часа подсъдимата Л. да е употребила и други количества алкохол.В обвинителния акт също не се сочат подобни обстоятелства.

При тези доказателства вещите лица медици: д-р С.,д-р Г. и д-р Ч.  са категорични,че към 18 часа в кръвта  на подсъдимата би трябвало да  има около 0,2%о алкохол( вж. стр.16 от допълнителната медико-автотехническа експертиза),като  използват формулата на Видмарк. Това е така,тъй като при установен прием на алкохол от подсъдимата Л. от 100 мл джин,то в кръвта й максималното количество би било около 0,8%о.При положение,че е установено,че алкохолът е консумиран до 13 часа,то към 14 часа би се достигнала максималната концентрация в кръвта,след което започва елиминация средно по 0,15%о за час.При тези данни към 18 часа-час на произшествието,тя е вече елиминирала за четири часа по 0,15%о или 0,6%о, или към момента на произшествието в кръвта й е имало 0,2%о алкохол.Това ниво на алкохолемия попада в границите на така наречената субклинична фаза,в която не се наблюдава промяна в реактивността на организма.В този смисъл е и  ППВС № 1/1983 г,в което изрично е посочено,че „пияно състояние” е когато по време на произшествието в кръвта на водача на МПС има алкохолно съдържание не по- малко от 0,50%о

Не може да се приеме за основателен доводът на повереника на частните обвинители-адв.П.,че подсъдимата е  била пияна по време на ПТП и е продължила да употребява алкохол в домът  си след произшествие  единствено с цел да се прикрие пияното й състояние.

Както вече се посочи, няма доказателства за периода от 13 до 18 часа подсъдимата да е употребила и друго количество алкохол ,освен установените 100 мл джин в промеждутъка 12-13 часа.Подсъдимата Л.  заедно със св.Б. са пили домашна ракия, но това е станало след произшествието-след 18 ч ,като с оглед противоречивите обяснения на подсъдимата и неуточнените показания на св.Б. не можа да се установи точното количеството алкохол, изпито от подсъдимата,както и градусите на ракията.Обясненията на подсъдимата  в тази насока са противоречи и взаимно изключващи-така първоначално тя твърди,че е пила 100 мл ракия-така е отразено в протокола за медицинско изследване при вземането на кръвна проба,по-късно при първоначалните си обяснения пред съда заявява,че е пила домашната ракия, но не може да посочи градуса й,нито пък количеството което е изпила.В следващи обяснения подсъдимата твърди,че  е сигурна,че домашната ракия е над 45-50 градуса, и че вечерта е употребила не по-малко от 400 мл.

Съдът не приема за достоверни  обясненията на подсъдимата Л. относно вида и количеството алкохол , което тя твърди,че е изпила в присъствие на св.Б. вечерта в   домът си  на 28.11.2007 г. след 18 часа,което обаче няма значение за правната квалификация на деянието.

Пияното състояние  на подсъдимата ,при вземането й на кръвна проба в 23.25 ч , не е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и не може да обоснове отговорност за „пияно състояние” по смисъла на чл.343 ал.3 предл.първо НК.Действително,подсъдимата като водач на МПС е нарушила правилата за поведение на водач при ПТП,вкл.чл.123 ал.1 т.2 б.”е” НК,но в случая това  административно нарушение не може да обоснове ”пияно състояние”,а както вече се посочи обосновава квалификацията „бягство от произшествие”.

При определяне на наказанието което следва да се наложи на подсъдимата Л. за извършеното от нея по непредпазливост престъпно деяние-причинената смърт на пострадалия В. съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете  високата обществена опасност на деянието. Сигурността на движението налага спазването на строго установените правила за движение и експлоатация на МПС .Транспортните престъпления са едни от най-често срещаните в резултат на нарушаване на тези правила.Законодателят е въздигнал нарушаването на правилата за движение и изискванията в тях в общоопасни престъпления,тъй като с тях се причиняват човешки жертви,увреждания, имуществени щети.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние,която  е сравнително висока ,като се има предвид нарушенията на правилата за движение от страна на подсъдимата Л., довели до смъртта на пострадалия В..От друга страна съдът прецени и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия В..Той е  бил силно алкохолно повлиян,когато е предприел пресичане на първокласен път І-6. В ЗДвП са очертани правилата за движение на пешеходците,предвиждащи правата и задълженията им на пътя,сред което не се съдържа употребата на алкохол.В случая обаче,с оглед тежката степен на алкохолно опиване,в която се е намирал пострадалия  В.,той не е изпълнил задълженията си по чл.113 т.3 ЗДвП-да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане,както и да не спира без необходимост на пътното платно.Силно повлиян от алкохола, е легнал на пътното платно и от този момент той  вече не е представлявал „пешеходец” по смисъла на  чл.107 ЗДвП,а „препятствие на пътното платно”.

Подсъдимата В.Л.Л. е личност с ниска степен на обществена опасност.Тя не е осъждана,с висше юридическо образование, положително охарактеризирана, майка на две деца.Съдът прие,че на подсъдимата Л. при условията на чл.54 НК  следва да се определи  минималното наказание предвидено в закона за извършеното деяние,а именно  три години  лишаване от свобода.

Съдът прие,че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата Л. не е наложително наказанието лишаване от свобода  да се изтърпи реално.Основният критерий при решаване въпроса за приложението на чл.66 НК е дали чрез отлагане изтърпяването на наказанието могат да се постигнат целите на чл.36 НК и преди всичко поправяне и превъзпитанието на конкретния извършител.От съществено значение за определяне начина на изтърпяване на наказанието са всички обстоятелства,които имат отношение към личността на подсъдимата и очертават личната й обществена опасност.Едва след това се преценява тежестта на престъплението и дали е обществено оправдано,с оглед постигане целите на генералната превенция да бъде приложени условно осъждане.

В случая личната обществена опасност на подсъдимата Л. е изключително ниска.Тя не е осъждана,работи в РС Перник,с добра трудова и лична характеристика,със семейство и две деца.До настоящия момент не е допускала нарушения на правилата за движение.Явно е,че пътното произшествие, при което е бил прегазен пострадалия В. ,след което тя е избягала от местопроизшествието,е трагичен инцидент в живота й.Съдът прие,че наложеното наказание лишаване от свобода следва да се отложи на основание чл.66 НК за максималния изпитателен срок от пет години,считано от влизане в сила на присъдата й.

На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК съдът лиши подсъдимата Л. от право да управлява МПС максималния срок предвиден в закона,а именно три години ,считано от влизане в сила на присъдата .При определяне размера на този вид наказание съдът отчете допуснатите  груби нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимата Л.   като водач на МПС.

Гражданските ищци- А.Й.Б. и Д.Й.Б.-негови дъщери (виж. удостоверение за наследници № 994/20.02..2008 г.-л.84,т.3 ДП ) претендират  обезщетение за неимуществени вреди  от непозволено увреждане –причинената смърт на техния баща.Претенцията на всяка една от гражданските ищци е в размер на 60 000 лева.По силата на чл.45 ЗЗД обезщетение за вреди причинени от непозволено увреждане се дължи на  наследниците на убития.Съществува пряка причинна връзка между престъпното поведение на подсъдимата В.Л. и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на пострадалия  Й.Б.В..

От показанията на св.Д. се установи,че  е съществувала силна духовна  връзка между пострадалия и неговите дъщери-А. и Д..Пострадалият е живеел сам,но е оказвал голяма морална и   материална помощ на дъщерите си, и те много тежко са понесли загубата му.Съдът прие,че на основание чл.51 ал.2 ЗЗД следва да се намали размера на обезщетението,тъй като пострадалият с поведението си също е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД,  ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали.Съдът  прецени,че в случая има основание за приложение за разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД,тъй като за да се приеме,че един участник в движението или пътник има вина , и е съпричинил вредоносния резултат е необходимо:извършените действия да нарушават предписани от нормативен акт правила за поведение; нарушенията да са причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и нарушенията да не зависят от волята на водача.Вече се посочи,че пострадалия В. е нарушил чл.113 т.3 ЗДвП ,като допринесъл е за настъпването на вредоносния резултат с лягането си върху пътното платно.

Съдът прие,че гражданските искове на децата на пострадалия В.-неговите дъщери А.Й.Б.  и Д.Й.Б. следва да се уважат  по справедливост и след отчитане на съпричиняването, в размер на 40 000 лв. за всяка една от тях,ведно със законовата лихва считано от датата на увреждането-28.11.2007 г. до окончателното изплащане на сумата,а до размера на 60 000 лв. всеки един от исковете като неоснователно завишен следва да се отхвърли.

Присъдиха се и направените разноски от гражданските ищци  и частни обвинители А.Й.Б.  и Д.Й.Б.  за адвокатско възнаграждение в размер  на 400 /четиристотин/ лева за всяка една  от тях.

Подсъдимата Л. бе осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик сторените по делото разноски за  свидетели и   експертизи  в размер на  7 438 ( седем хиляди четиристотин тридесет и осем) лв.

Подсъдимата Л. бе осъдена да заплати на Държавата по сметка на бюджета на съдебната власт  и съответните държавни такси върху размера на уважените граждански искове-общо в размер на 3200 /три хиляди и двеста лева/-съответно по 1600 лв. за всеки един от уважените граждански искове.

Вещественото доказателство- лек автомобил –джип,марка „С.”,модел „С.” с ДК № **** ,намиращ се на съхранение в двора на ОДП Перник ,следва да се върне на собственика му- подсъдимата В.Л.Л. На собственика К.Н.Г. следва да се върне и втория автомобил- марка „М” модел **** ДК № ******,също намиращ се на съхранение  в двора на ОДП Перник

Причина за извършване на деянието проявената недисциплинираност на подсъдимата като водач на МПС и допуснатите нарушения на правилата за движение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                               Председател: