НОХД № 11/2011 год. 

МОТИВИ:

 

Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура гр. Пазарджик срещу подс. Л.П.К. ***, по обвинение в извършени престъпления както следва:

1. по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1 б. „а” от НК за това, че на 28.01.2006 г. в региона на гр. Пазарджик, при условията на опасен рецидив, се е съвкупил с Р.С. Б., ЕГН **********, като я е принудил към това със сила .

2. по чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. 3-то и 4-то, т. 8 предл. 2-ро и т. 12 предл. 1-во във връзка с чл. 115 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК за това, че на 28.01.2006 г. в региона на гр. Пазарджик, при условията на опасен рецидив, умишлено е умъртвил Р.С. Б., ЕГН **********, като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убитата, и с цел да бъде прикрито друго престъпление (това по пункт 1).

3. по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК за това, че на 28.01.2006 г. в региона на гр. Пазарджик, при условията на опасен рецидив, се е съвкупил с ненавършилата 18 години Х.С. Б., ЕГН **********, като я е принудил към това със сила.

4. по чл. 149, ал. 5, т. 3 във връзка с ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК за това, че на 28.01.2006 г. в региона на гр. Пазарджик, при условията на опасен рецидив, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание (осъществено проникване в ануса) без съвкупление по отношение на Х.С. Б., ЕГН **********, като блудството е извършено чрез употреба на сила.

5. по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3-то и 4-то, т. 8 предл. 2-ро и т. 12 предл. 1-во и 2-ро във връзка с чл. 115 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК за това,  че на 28.01.2006 г. в местността „Грамадите”, намираща се в близост до асфалтов път, свързващ гр. Пещера с гр. Брацигово, при условията на опасен рецидив, умишлено е умъртвил  Х.С. Б., ЕГН **********, като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убитата, с цел да бъдат прикрити други престъпления (тези по пункт 1, 2, 3 и 4 на обвинението), и убийството е извършено след като обвиняемият е извършил друго умишлено убийство (това по пункт 2 на обвинението), за което не е постановена присъда.

 

В молба до съда Ф.Г.Б. като майка и законна наследница на Р. и Х. Б. е изразила желание на основание чл. 76 и 77 от НПК да бъде конституирана като частен обвинител по делото срещу подс. Л.К.. В същия смисъл е постъпила молба от С.Х.Б., баща и законен наследник на Р. и Х. Б. за конституиране по делото като частен обвинител на основание чл. 76 и 77 НПК срещу подс. Л.К..

На основание чл. 76  и 77 от НПК съдът конституира Ф.Б. и С.Б. като частни обвинители в прецеса.

 

         На основание чл. 84 НПК Ф.Г.Б., майка и наследник на Р.С. Б. и Х.С. Б., моли да бъдат допуснати за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове за причинените й  неимуществени вреди срещу подс. Л.П.К. в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/ за  причинената смърт на всяко едно от децата й, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.

         На основание чл. 84 НПК С.Х.Б., баща и законен наследник на Р.С. Б. и Х.С. Б., моли да бъдат допуснати за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове за причинените му неимуществени вреди срещу подс. Л.П.К., в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/ за смъртта на всяко едно от двете деца, ведно със законната лихва от деня на увреждането.

         Съдът прие, че следва да се приемат за съвместно разглеждане в наказателния процес против подс. Л.К. предявените от двамата родители - С.Б. и Ф.Б., граждански искове в размер на 100 000 лева /сто хиляди лева/, представляващи претендирано обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на всяко едно от децата им - Р. Б. и Х. Б.,  така както са конкретизирани, ведно със законните лихви считано от деня на увреждането - 28.01.2006 г.

         На основание чл. 84 и сл.от НПК съдът конституира Ф.Б. и С.Б. като граждански ищци по делото.

 

         Подсъдимият Л.П.К. не се признава за виновен по предявените му обвинения. В съдебно заседание, проведено на 07.06.2011 г., същият прочете предварително изготвените си обяснения, в които поддържа, че не познава Р. Б. и Х. Беленйска, че никога не се е срещал с тях, както и че няма нищо общо със „зверското им убийство”. Посочва, че вечерта на 27.01.2006 г. е отишъл в дома на приятелката си В.В., където е останал да пренощува, а на сутринта е заминал за гр. Велинград при свои роднини. Твърди, че е отишъл в дома на св. Д.К., воден от симпатия. Заминал с баща си за гр. София, за да  търси работа, тъй като работата му в завода за хляб „МИО” Пазарджик при вуйчо му била много тежка и не добре заплатена. Твърди, че е продал автомобила, подарен от дядо му, тъй като е получил повреда на скоростите,заради износен съединител. Твърди, че не е вдигал телефона, когато го е търсила майка му, тъй като се опасявал, че ще му се кара, защото е тръгнал с баща си. Твърди, че не е уговарял приятелката си В.В., майка й В.Д. и С.Б. да излъжат пред полицията, че през нощта на 27 срещу 28 януари 2006 г. е преспал у тях. Твърди, че  на 10.02.2006 г. се е явил доброволно в полицията, дал обяснения (написал собственоръчни обяснения), след което дал и кръвна проба за ДНК анализ. По-късно същия ден се видял с В., Д. и Б., почерпил ги и дал 200 лв. на св. Б. да си платят наема, но е отказал да му даде сумата от 1 000 лв. за заплащане на борч. Твърди, че е извършил грабеж на мобилен телефон, тъй като нямал пари в този момент, а също и воден от желанието да се устрои в гр. София.

 

По време на съдебните прения прокурорът поддържа обвиненията, повдигнати против подс. Л.К., като пледира, че по делото са събрани множество различни по вид доказателства,които дават основание да се приеме, че подсъдимият е извършил вменените му престъпления.

Представителят на държавното обвинение акцентира върху приетите ДНК експертизи, включително и ДНК експертизите, изготвени в чужбина (САЩ, Великобритания и Австрия), съдебно-медицинските експертизи, съдебно психиатрично-психологичните експертизи, както и съдебно-медицинските експертизи на веществени доказателства. Обсъжда подробно и събраните по делото писмени и веществени доказателства, включително и ВДС, изготвени чрез използване на специални разузнавателни средства. Прокурорът анализира обясненията на подс. К., показанията на всички свидетели по делото, включително свидетелите С.Б., В.В., В.Д., които опровергават алибито на подсъдимия К. за нощта на 27 срещу 28 януари 2006 г. Прокурорът излага доводи и относно противоречията в показанията на св. М.Т., св. П.Л., св. Ч.С.. Анализира подробно и поведението на подсъдимия К. след извършване на деянието, до момента, в който е задържан в гр. София за грабеж на мобилен апарат. Прокурорът обсъжда  и излага доводи за кредитиране показанията на св. В.С. - С., пред когото подсъдимият Л.К. е споделил в каква последователност са извършени престъпленията.

Прави искане за налагане на максималните предвидени в закона наказания, а именно за престъпленията по чл. 152 НК и по чл. 149 НК  наказание лишаване от свобода около предвидения в закона максимум, а за престъпленията по чл. 116 НК - наказание доживотен затвор без право на замяна. Прави искане на основание чл. 23 НК на подс. Л.К. да бъде определено едно общо наказание - най-тежкото - доживотен затвор без право на замяна.

 

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Ф. и С.Б. - адв. И. Н., пледира подс. К. да бъде признат за виновен по възведените му обвинения, като по отношение на наказанията се солидаризира с окръжния прокурор, а за гражданските искове прави искане да бъдат уважени в пълен размер. В пледоарията си акцентира върху алибито на подс. К., опровергано от доказателствата по делото, върху ДНК експертизите и показанията на св. В.С.-С..

 

Защитниците на подсъдимия К. - адвокатите М.М. и Д.М., пледират безалтернативно за оправдателна присъда, позовавайки се на недоказаност на обвиненията и за петте деяния. Твърдят, че подзащитният им не е извършител на инкриминираните престъпления.

В пледоарията си  адв. Д.М. акцентира върху показанията на св. В.С.-С. и иска същите да не бъдат кредитирани, тъй като са недостоверни, както с оглед неговата личност - многократно осъждан, така и поради обстоятелството, че не са подкрепени от приетите по делото специални разузнавателни средства /СРС/. Защитникът излага доводи и за дискредитирането на този свидетел от показанията на свидетелите С. и Д.. Защитникът обсъжда подробно и показанията на св. С.Б., св. В.В. и нейната майка св. В.Д. в контекста с обясненията на подс. К., и прави извод, че алибито на подс. К. за нощта на 27 срещу 28 януари 2006 г. не е оборено. Напротив, установено е, че подсъдимият е преспал в дома им, поради което няма как да е извършил вменените му престъпления. Анализирани са и показанията на св. Р.Ч., св. Д.К., св. М.Т. и св. П.Л.. Адв. Д. М. прави анализ и на веществените доказателства - нокътните изрезки на двете пострадали Р. и Х. Б., както и на ДНК експертизите, приети по делото. Намира, че ДНК експертиза на веществени доказателства № 08/ДНК-191-2, изготвена от вещото лице И.И. на 25.11.2008 г. (л. 2-8, т. 7 ДП), е недостоверна и неправилна. В тази насока защитникът цитира документ - протокол, изготвен от следовател Заев, приложен в т. 1, стр. 231 от ДП, която сочи, че ноктените изрезки от Р. и Х. Б. не са съхранявани правилно. Обсъжда съдебно-медицинската справка, изготвена от доц. Х., А. - биолог и д-р А., съпоставяйки я с експертизите, изготвени от вещите лица И. и Г.. Обсъжда и съдебно-медицинските експертизи по делото. В заключение пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подс. Л.К..

 

Адвокат М.М. в пледоарията си прави извод, че по делото няма нито едно пряко доказателство, а от косвените не може да се направи  единна, цялостна, еднозначна и неразрушима верига, от която пък да се направи изводът, че именно подсъдимият е автор на инкриминираните деяния. Твърди, че изпълнителните деяния на престъпленията, в които е обвинен подсъдимият К., описани в обвинителния акт, са непълни и обвити в „мъглявина”. Твърди, че има доказателствен вакуум, предвид обстоятелството, че няма категорични обвинителни доказателства, а са налице по-скоро оправдателни такива. Твърди, че по делото липсват доказателства, които да сочат, че изследваните ноктени изрезки са на сестри Б., както и че има голямо противоречие относно броя на изрязаните и изследвани ноктени изрезки.

        

В правото си на лична защита подс. Л.К. заявява, че е невинен, че не познава и не е убил сестрите Б..

В последната си дума моли да бъде оправдан.

 

Окръжният съд, въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и докадателствени средства, заключенията на приетите експертизи, както и веществените доказателствени средства -фотоалбуми и ВДС, изготвени чрез използване на  СРС, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ръководейки се от закона и по свободно вътрешно убеждение, при съобразяване с изискванията на чл. 301 НПК, прие за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Пострадалите Р.  и Х.  Б. са сестри. Р.  е родена на  ***г., а Х. на ******* През учебната 2005/2006 г. Р. е била ученичка в 12-ти „Б” клас на СОУ „Г. Брегов”, а Х. -  ученичка в 9-ти „Г” клас на ПГСС „Царица Йоанна”, специалност фермер. Двете живеели с родителите си Ф. и С.Б. в жилищен блок, находящ се до ЖП гара Пазарджик. До центъра на града се предвижвали с автобус или тролейбус. Двете сестри били скромни и порядъчни деца.

 

Подсъдимият К. работел като хлебар във фирма „МИО” ЕООД гр.Пазарджик, собственост на вуйчо му - св. П.Л., брат на неговата майка - св. М.Т.. Подсъдимият К. започнал работа при св. Л. на 17.03.2004 г. (вж. трудов договор - стр. 258, т. 1, НОХД № 11/2011 г.), след като изтърпял наказание лишаване от свобода на 23.09.2003 г. (определено по присъди по НОХД № 74/1998 г. на Пазарджишкия РС, споразумение по НОХД № 69/2001г. на Районен съд Царево и присъда по НОХД № 9567/2001г. на Софийския РС, вж. справка № 1608, стр. 31, т. 15 от ДП).

Подсъдимият К. бил добър работник - идвал навреме на работа, не  отсъствал безпричинно, не парадирал с роднинството си със собственика на фирмата (вж. показанията на св. И.М. - стр. 115, т. 5 от ДП, показанията на св. С.Н., депозирани в съдебно заседание на 09.02.2011 г., както и в ДП - л. 49-51 , т.6 от ДП).

През 2005г. подс. К. поддържал интимна връзка със св. Л.С., която прекратил през есента на същата година, след излизане на съпруга й от затвора. Кратко време след това подсъдимият установил връзка -приятелска и интимна, със св. В.В., тогава 12-годишна, ученичка. Последната живеела под наем в къща заедно с майка си -св.В.Д. и мъжа, с когото последната живеела фактически -св. С.Б.. В домакинството им живеело и малолетно дете Е., родено от връзката на В.Д. и С.Б..

В началото на 2006г. дядото на подс. К. му подарил автомобил „Фолксваген”, модел „Пасат”, цвят бордо, с двигател *********, шаси № *************. Автомобилът бил закупен на 01.01.2006 г. за сумата от 3 148 лв. от фирма „Нове Авто” ООД гр. Велико Търново, с управител св. Н.Н. (вж. договор за покупко-продажба на МПС, фактура № ********* г. - стр. 13 и 14 , т. 28 от ДП). Подсъдимият К. много се заразвал на подаръка и навсякъде се придвижвал с него, включително и на работа (вж. показанията на св. М. Т., св. Св. Н.).

 

26.01.2006 г. (четвъртък)

На този ден пострадалата Р. Б. се уговорила със свои съученички да отидат следващата вечер на дискотека „Ларго” - нощно заведение в центъра на гр. Пазарджик. Получила разрешение от родителите си да вземе и сестра си Х.. Двете за първи път щели да ходят на дискотека, поради което много се вълнували. Р. помолила майка си чрез нейн познат да им запази маса в дискотеката.

 

27.01.2006 г. (петък)

На този ден вечерта двете сестри започнали да се  приготвят за  предстоящата дискотека, били в приповдигнато настроение. Гримирали се, шегували се. Срещата със съученичките на Р. била в 22:30 ч. на „колоната” в центъра на града, в непосредствена близост до дискотека „Ларго”.

Пострадалата Р. Б. била облечена с черна къса пола и  тъмновиолетова блуза, със зашита на деколтето рошава яка. Била с черен чорапогащник, върху който сложила дълги черни чорапи. На краката си имала обути черни велурени ботуши до коляното, с малко токче. Като връхна дреха си облякла яке от изкуствен велур, светлобежово на цвят.

 Пострадалата Х. Б. била облечена с бяло боди с дантела в горната част. Обута с дънки и резедава блуза със златист надпис на гърдите. Сложила си и шал - зелено-кафяв на цвят, от изкуствена материя. На краката имала къси чорапи. Била обута с кафяви велурени ботуши с ниска равна подметка. Връхната й дреха била късо яке от екокожа на бели и кафяви петна.

Двете момичета не притежавали мобилни апарати. Уговорили се с родителите си, като тръгнат да се прибират от дискотеката, да им се обадят от телефона на гарата, при което родителите им да дойдат да ги посрещнат.

След 20:30 часа двете сестри се отправили към ЖП гарата. Времето било мразовито. Р. и Х. отишли в багажната магазия на ЖП гара Пазарджик при св. В.П., с прякор „Ф.”, далечен роднина на св. Ф.Б., за да изчакат на топло идването на автобус или тролейбус. Двете останали в магазията около 15-20 минути и разговаряли със св. П.. Похвалили се, че ще ходят на дискотека, споделили намеренията си да си хванат нови приятели, били в добро настроение. Х. оставила бележка за приятеля си св. М.З. и помолила св. П. да му я предаде. Уведомявала го, че няма да се видят в събота 28.01.2006 г., тъй като ще е на годеж. Междувременно Р. изпратила Х. да провери дали на спирката има автобус, както и да види дали има спряла бяла кола (вж. показанията на св. П., депозирани в съдебно заседание на 07.02.2011 г.). Х. се върнала и казала, че няма. По-късно двете пострадали излезли от магазията и св. П. повече не ги е виждал.

От показанията на съученичките на Р. - св. Н.Д. и св. С.Г. и сестра й - св. Г.Г., се установява, че когато те отишли на  уговорената среща при колоната, Р. и Х. Б. вече ги чакали. След малко на срещата пристигнал и Д. С. - познат на св. Н.Д.. От колоната се виждало, че пред дискотеката има събрани много хора. Св. Г.Г. попитала Х. дали има лична карта, тъй като и тя била непълнолетна и нямала лична карта. Свидетелката се опасявала, че няма да ги пуснат в дискотеката. След като други съученици не дошли на срещата, събралата се компания решили вместо в дискотеката да отидат в друго заведение.

Отправили се към заведение „Болид”, намиращо се на бул. „България”, срещу сградата на Община Пазарджик. Всички седнали на една маса, като Р. си поръчала бира, Х. - малка водка с натурален сок, а останалите - мляко с нес кафе. Разговаряли.

Около 24.00 часа сервитьорката в заведението прибрала празните чаши от масата и подканила компанията да приключва. Малко по-късно компанията решила да напусне заведението. Свидетелите предложили на Р. и Х. да ги изпратят, но двете сестри отказали. Обяснили, че ще хванат тролея и че спирката е близо. Разделили се като четиримата - Субев, св. Н.Д., свидетелките С. и Г. Г., потеглили  пеша към домовете си.

Пострадалите Р. и Х. Б. тръгнали по тротоара в посока читалище „Виделина”, където се намира най-близката спирка за тролейбусите. Улицата била пуста, времето - много студено. Не успели да се качат на последния тролейбус, управляван от св. Г.К., и продължили пътя си пеша.

Междувременно подс. Л.П.К. управлявал  сам автомобила си „Фолксваген пасат”, комби, с транзитен номер, по улиците на града. Този ден, 27 януари 2006г., подс. К. трябвало да бъде на работа нощна смяна (вж. показанията на свидетелите М. и Н. - негови преки ръководители), но не отишъл, тъй като привечер започнал да употребява алкохол. След полунощ тръгнал да се прибира с автомобила си.

 

Нощта на 27/28 януари 2006 г. ( петък /събота)

При управлението на автомобила след полунощ по безлюдните улици на Пазарджик, употребилият алкохол подсъдим забелязал сестри Б., които се движели по тротоара, и спрял. Наблизо нямало хора. (вж. в тази насока показанията на св. С., депозирани в съдебно заседание на 09.02.2011 г. по НОХД № 11/2011г., т. 1). Предложил им да ги качи в автомобила си и да ги превози до мястото, закъдето са се запътили. Двете момичета се съгласили. Качили се в автомобила и подсъдимият потеглил. До този момент той не бил виждал сестрите Б.. Започнал да разговаря приятелски с тях, разбрал, че са сестри. Подсъдимият започнал разговор с момичетата и решил, че същите са момичета с леко поведение и може да се възползва сексуално от тях. В един момент подсъдимият останал с по-голямата сестра Р., а по-малката - Х., оставил при неустановено по делото лице.

Р. Б., която към момента на деянието била навършила 18 годишна възраст, била девствена. До този момент не била осъществявала полов акт дори с приятеля си - св. Т.П. ***. Под влияние на алкохола задръжките на подсъдимия отпаднали и оставайки насаме с Р., той предприел действия, за да удовлетвори половите си желания. Свалил връхните й дрехи и блузата, събул ботушите, свалил черните й чорапи. Пострадалата не била съгласна подсъдимият да я съблича, при което, когато свалял чорапогащника й, той го разкъсал. Свалил бикините й и пострадалата Р. останала само по черната къса пола. Подсъдимият К. проникнал анално в момичето. След аналния контакт подсъдимият решил да осъществи и вагинален полов акт. Пострадалата Р. реагирала с оглед възможностите си, като бутала и драскала подсъдимия, който бил  физически по-силен от нея  и много агресивен след употребения алкохол. Въпреки ясно изразеното нежелание на Р. и оказаната от нея съпротива, с груби действия, яростно, нанасяйки й  множество удари по лицето и тялото, притискайки  я силно в раменете и гърдите, подсъдимият проникнал с пениса си (върху който има имплантирано пластмасово топче) във влагалището на момичето, като разкъсал девстветната й ципа.

След като се съвкупил с пострадалата Р. въпреки волята й, подсъдимият подкарал автомобила си. Пострадалата Р., която била много  изплашена от действията на подсъдимия, който жестоко я малтретирал и нарушил и половата й неприкосновеност, изпитвайки силни болки, обляна в кръв, решила да избяга от насилника си. В момент, в който подсъдимият управлявал автомобила, тя изведнъж отворила вратата и скочила в движение, без да може подсъдимият да я задържи.

При падането си пострадалата Р. получила множество наранявания по лицето, главата и краката. Подсъдимият К. веднага спрял и отишъл при нея. Главата й била облята с кръв, но дишала и била в съзнание. В този момент подсъдимият К. преценил, че ако пострадалата Р. бъде открита от някого жива, ще го издаде, което с оглед криминалното му минало много би утежнило положението му. Поради това взел решение да я умъртви.

С оглед късния час (след полунощ на 27 срещу 28 януари 2006г.), в който качил Р. и Х. Б. в автомобила си, подсъдимият К. бил убеден, че никой не го е видял. В изпълнение на намерението си той започнал да нанася  силни юмручни удари и ритници по различни части от тялото на Р.. В един момент взел и предмет с ограничена удължена повърхност (бухалка), с която нанесъл няколко силни удара по главата и гръдния кош на пострадалата. След малко пострадалата Р. изгубила съзнание и починала.

Въпреки че бил пиян, подсъдимият К. осъзнал, че сестрата на Р. знае, че той е  бил с нея и веднага ще свърже убийството й с него. В този момент подсъдимият К. взел решение да умъртви и Х. Б..

В изпълнение на взетото решение подс. К. качил тялото на умъртвеното момиче Р. Б. в автомобила си и потеглил към мястото, където бил оставил Х. с неустановеното лице. По-малката сестра Х.  била непълнолетна, нямала навършени 16 години, но въпреки това е имала сексуални контакти с приятелите си. Подсъдимият намерил Х. гола, като  на тялото й висял черният й сутиен , а на краката си имала къси бели чорапки. Върху нея също било осъществено сексуално посегателство от неустановеното лице. Подсъдимият, който бил много възбуден от случващото се, отишъл при Х.  и започнал  яростно да нанася удари по лицето и тялото й. Въпреки съпротивата, която Х. му оказвала, той осъществил вагинално съвъкупление с нея. Пострадалата Х. изпитвала силни болки. Подсъдимият не се трогнал от състоянието й и осъществил и анално съвкупление, което пък довело до масивно кръвонасядане на задния проход на пострадалата, с дълбоко разкъсване на кожата. Пострадалата продължавала да изпитва големи болки и страдания, кървяла и в един момент изпаднала в безпомощно състояние.

Тогава подсъдимият я качил в колата си, взел дрехите и ботушите й, след което решил да превози трупа на Р. и безпомощната Х. извън района на Пазарджик. Насочил се към към местността „Грамадите”, находяща се между гр. Пещера и гр. Брацигово. Той познавал местността и разчитал, че с оглед отдалечеността й от населени места, труповете скоро няма да бъдат открити, а той ще успее да укрие следите си и да си изгради алиби.

Още същата нощ подсъдимият пристигнал до местността. Земната повърхност била покрита на петна със стар и твърд, набит сняг. Времето било много студено. От справка, издадена от БАН за метеорологичната обстановка в района на гр. Пещера, е видно, че измерената минимална температура била минус 15 градуса (вж. л. 9, т. 10, както и л. 7-9 и л. 232, т. 18 от ДП). С автомобила сиподсъдимият  отбил по черен път и спрял на камениста землена площадка, в западния край на която започва стръмен каменист склон. Подсъдимият извадил Х. от автомобила и започнал да я влачи нагоре по склона, където я обърнал по очи върху земята. Въпреки че пострадалата Х. била жестоко пребита, облята в кръв, все още  давала признаци на жИ.т. Тогава подсъдимият започнал да я удря и притиска главата й в земната повърхност, до момента, в който Х.  издъхнала.

Веднага след това подсъдимият се върнал при автомобила си и измъкнал от него трупа на Р., оставил го по гръб на земята, в непосредствена близост до склона (вж. протокол за оглед на местопроизшествие от 31.01.2006 г., стр. 4-8, т. 1 от ДП).

След това подсъдимият отново се върнал при автомобила си, взел дрехите на Х. и Р., и част от тях разхвърлял в околността - дънковия панталон, бялото боди, резедавата блуза със златист надпис, шалче (на Х.), и черния чорапогащник, черни бикини, виолетова блуза с рошава якичка (на Р.), (вж. протокол за оглед на местопроизшествие  от 01.02.2006 г.,стр. 9-11, т.1 от ДП). Връхните им дрехи - якета и ботуши, унищожил.

 След като оставил труповете на двете момичета в местността „Грамадите” и разхвърлял част от дрехите им в околността, всички действия на подсъдимия Л.К. били подчинени към прикриване следите от деянията и  осигуряване на алиби.

 

28.01.2006 г.(събота)

Първите действия на подс. К. били насочени към почистване на автомобила му. Той го измил, лъснал отвътре и отвън.

Решил да отиде до гр. Велинград, където живеели негови роднини - баба, баща, вуйчо, братовчеди. До този момент той не поддържал близка  връзка с тях, тъй като след развода на родителите му той бил отгледан от майка си.

 На 28.01.2006 г.(събота), около 10 ч. подсъдимият К. пристигнал с автомобила си в гр. Велинград. Посещението изненадало роднините му, тъй като той не поддържал връзка с тях. Баща му, който работел в гр. София по това време, през почивните дни също бил във Велинград и се видял с подсъдимия, с когото не се бил виждал и чувал от дълго време. Той  се похвалил на всичките си роднини с автомобила, подарен от дядо му. Разказал им, че работи при вуйчо си в завод за хляб„МИО”. Обещал на баща си,че в понеделник ще го закара в София.

 

Междувременно родителите на пострадалите Р. и Х. -св.Ф. и С.Б., констатирали рано сутринта, че момичетата не са се прибрали след дискотеката. Двамата разговаряли, като си помислили, че децата може да са се забавили на дискотеката, след което са отишли в квартирата на някоя от приятелките им. Леко притеснена, св. Ф.Б. отишла на работа.

Около обяд св. Ф. и С.Б. имали уговорка със свои познати да ги откарат до с. Ляхово, където  родственицата им С. щяла да прави годеж. Когато пристигнали в с. Ляхово, св. Т.С. попитала къде са децата, Ф. и С. отговорили, че снощи са излезли на дискотека и не са се прибрали. Предположили, че може би са останали да спят у приятели или у баба си в с. Мало Конаре, и  ще дойдат по-късно на годежа на братовчедка си.

Вечерта по време на тържеството свидетелите Ф. и С.Б. се притеснили много от факта, че децата не се появили. Всички се чудели защо ги няма. Св.Ф.Б. излизала на няколко пъти навън притеснена  в очакване всеки момент телефонът й да звънне. Вечерта двамата родители Ф. и С.Б. останали в дома на сем. С.

 

29.01.2006 г.( неделя)

След като преспал вечерта във Велинград, на следващия ден 29.01.2006 г. (неделя), около обяд, подсъдимият К. внезапно решил да се прибере в гр. Пазарджик, въпреки уговорката с баща си на следващия ден да го закара в София. Подсъдимият трескаво градял алибито си и искал да го видят повече хора, включително и такива извън кръга на роднините му.

Подсъдимият решил да отиде в кв. „Прослав” на гр. Пловдив, където живеели св. Д.К. и Т.Н.. Подсъдимият се бил срещал само веднъж със св. К. и съпруга й. Познавал ги много бегло. Дни преди това той им гостувал заедно със семейството на приятелката си св. В.В.. (След като получил автомобила от дядо си, по молба на родителите на В. всички отишли в Пловдив на гости у Т.Н..)

В късния следобяд на 29.01.2006 г. подсъдимият  К. пристигнал в дома на св.Д.К. и съпругът й. Те много се изненадали от посещението му, но той им обяснил, че е докарал майка си по работа в Пловдив и ги помолил да я изчака у тях, тъй като нямал други познати в града. Разговаряли по общи теми, като подсъдимият не бил словоохотлив. Постоянно мълчал и не вземал отношение по темите на разговор. Т.Н. работел като пазач и същата вечер бил на работа нощна смяна. Подсъдимият предложил да го закара до местоработата му. Малко по-късно подсъдимият се върнал и потропал на вратата на св. К.. Отново я помолил да изчака майка си. Св. К. го поканила отново в дома си, като го почерпила с вино. Подсъдимият продължавал да се държи странно, като предимно мълчал и не поддържал разговор. В един момент той помолил св. К. да пусне новните по телевизията. Малко по-късно подсъдимият се разплакал, като казал, че плаче за раздялата си с жена. Пояснил, че между него и В. всичко е наред, но плаче за друга жена. От употребеното вино и натрупана умора от последните дни на подсъдимия се доспало и поискал от св. К. да го остави да поспи у тях. Тя обаче не се съгласила и го помолила да си тръгва. Подсъдимият с неохота си тръгнал.

От Пловдив подсъдимият поел с автомобила си към гр. Велинград, за да вземе баща си и да го закара в гр. София. Пристигнал в гр. Велинград едва рано сутринта на 30.01.2006г.

 

Междувременно свидетелите Ф. и С.Б. се прибрали в апартамента си и видели, че децата им ги няма. Св. Ф.Б. започнала да звъни у приятелките на дъщерите й, включително и сестрите Г., на приятелите им, познати и  роднини, и да се интересува знаят ли къде са Р. и Х.. Следобяд св.Б. отишла при дежурния полицай на гарата да се интересува виждал ли е децата. Разказала  му, че са изчезнали, при което той я посъветвал да отиде в понеделник в полицията и да ги обяви за издирване.

 

30.01.2006 г. ( понеделник)

Свидетелите Ф. и С.Б., много притеснени, решили да отидат в полицията и да съобщят за изчезването на децата им. Преди това обаче взели техни снимки и разбрали, че св. Г.К. е ватманката, която е управлявала последния тролейбус, движещ се по маршрута до ЖП гарата в нощта на 27.01.2006 г. Научили къде живее и отишли в апартамента й. Св. К. видяла снимчките, но обяснила на двамата родители, че децата им не са пътували в тролея при последния му курс.

След разговора със св. К. свидетелите Ф. и С.Б. отишли в полицията и подали молба за издирването на децата им.

 

На 30.01.2006 г.( понеделник), след като подсъдимият пристигнал в гр. Велинград, той се разхождал из града, пил кафе. Около обяд взел баща си и двамата заминали за гр. София. На влизане в София, при „Орлов мост”, съединителят на автомобила се повредил. Въпреки това подсъдимият и баща му успели да се предвижат до квартирата на приятел на баща му, където останали да пренощуват.

 

31.01.2006 г. (вторник)

В този ден подсъдимият  и баща му се разделили. Подсъдимият останал сам, пил кафе, разхождал се из София. Вечерта преспал в хотел в София.

 

Същият ден св. Г.Д.Х. (вж. показанията му в съдебно заседание на 23.03.2011 г.), който е пастир, извел козите, за които се грижел, на паша. Свидетелят живее в кв. „Луковица” на гр. Пещера и този ден подкарал стадото в посока местността „Грамадите”. В показанията си този свидетел заявява: ”…Аз козите ги карам на гората…тоя ден минах от там, да им дам да пият водичка”. В района на паметника видял труп на момиче. Изплашил се много. Наблизо бягали група младежи и св.Х. им казал да се обадят в полицията.

На 31.01.2006 г. в РПУ гр.Пещера, около 15:00 часа, било получено съобщение за открит труп на лице от женски пол с неустановена самоличност в местността „Грамадите”, в близост до асфалтов път, свързващ гр. Пещера с гр. Брацигово. Веднага на местопроизшествието бил изпратен автопатрул. В 16 ч. и 34 минути започнал огледът при ясно време на дневна светлина при добра видимост (вж. протокол за оглед на местопроизшествие стр. 4-8, фотоалбум л. 12-18, т. 1 от ДП). При огледа на различни места били открити труповете на двете сестри Р. и Х. Блелнейски в положението, в което подсъдимият К. ги бил оставил, както и част от дрехите им (вж. фотоалбум т. 1 от ДП).

Трупът на Р. Б. (труп № 1) бил намерен в западния край на камениста землена прощадка с диаметър около 16, 50 м, завършваща със стръмен и каменист склон. Трупът лежал по гръб върху земята, като дясната ръка била сгъната в лакътната става и лежала върху корема на трупа. Трупът бил облечен с къса черна пола, запретната нагоре около кръста.

Трупът на Х. Б. (труп № 2) бил открит на разстояние 32, 50 м южно от труп № 1, като главата сочела изток и същият бил обърнат по лице към земята. Трупът бил гол, с бели чорапи на черни и лилави фигури, и черен сутиен.

Към момента на извършване на огледа, двата трупа били с неустановена самоличност, поради което ръцете им били дактилоскопирани, след което откарани в отделение „Съдебна медицина” към МБАЛ, гр. Пазарджик за аутопсия.

Същата вечер свидетелите Ф. и С.Б. били уведомени, че са открити труповете на децата им.

 

01 февруари 2006г. (сряда)

На този ден убийство на сестрите Б. станало общоизвестно.

Отново бил извършен оглед на труповете на двете пострадали в  отделение „Съдебна медицина”, МБАЛ гр. Пазарджик (вж. стр. 21, 22, 23, т. 1 от ДП). При извършване на огледа на двата трупа в присъствието на д-р Ф. били иззети изрезки от нокти от лявата и дясна ръка, както и власинки от други обекти, наподобяващи мъх от труп № 1 (Р. Б.), и изрезки от нокти на лява и дясна ръка, както и косми с различна дължина, кафеникави на цвят, които били намерени върху труп № 2 (Х. Б.). Били направени и снимки. (вж. фотоалбум стр. 23-30, т. 1 от ДП). Виж в тази насока показанията на св. Г.П. и св. Н.Я. - санитари от МБАЛ, присъствали на огледа на телата на 1 февруари 2006г. (вж. съдебно заседание от 23.03.2011 г. по НОХД № 11/2011 г.).

Доц. д-р М.Г., д-р А.Ф. и д-р Б.П.  извършили оглед и аутопсия върху двата трупа на жертвите.

 

СМЕ № 14/17.02.2006 г.

Според заключението на вещите лица, при извършения оглед и аутопсия, върху трупа на Х.С. Б. са установени следните травматични увреждания и усложнения от тях:

Черепно-мозъчна травма – масивни кръвонасядания по меките черепни обвивки, малки овални и характерни по форма охлузвания, отоци и кръвонасядания по меките лицеви тъкани, счупване на лявата яблъчна кост, счупване на носните кости, счупване на основата на черепа, масивна мозъчна контузия; Шийна травма – морфологични данни за притискане на шията, счупване на лявото рогче на подезичната кост и кръвонасядане около счупването, точковидни кръвоизливи по серозите (механична асфиксия по механизма на удушаване – притискане с чужди ръце); Гръдна травма – счупване на осмо ляво ребро, кръвонасядания на гръдната мускулатура, вдишана кръв, ателектатични полета и викарен емфизем; Коремна травма – кръвонасядания по коремната мускулатура, на опоръка на дебелото черво в лявата му половина, кръвонасядане около аортата в лявата й странична повърхност, контузия на левия бъбрек, субкапсуларен хематом на черния дроб, анемия на вътрешните органи; Травми по крайниците – повърхностни множествени, успоредни една на друга драскотини, групирани в различни повърхности и различни части на долните крайници; Анемия на вътрешните органи и наличие на мастна емболия в белите дробове; Морфологични данни за сексуално насилие – по цялата задна стена на входа на влагалището лигавицата е синкаво кръвонаседнала. В областта на задния проход е налично масивно тъмно мораво кръвонасядане, като по часовниковия циферблат при труп с лице към терена, в 1 часа има дълбоко разкъсване на кожата с размери 1, 5 см., зеещо и с кръвонаседнало, червено дъно с дълбочина 3-4мм. Аналният пръстен зее широко и от него изтича кръв. Липса на човешки сперматозоиди във влагалищната намазка, липса на трипер, сифилис и хепатит В, стари дефлорационни щърбини; Липса на алкохол и опиати .

 

СМЕ № 15/19.02.2006 г.

При извършения оглед и аутопсия, върху трупа на Р.С. Б. вещите лица доц. д-р Г., д-р Ф. и д-р П.   установили следните травматични увреждания и усложнения от тях:

Масивна черепно-мозъчна травма – четири разкъсно-контузни рани на главата, размачкване на вътрешната повърхност в тилната област на меките черепни обвивки, обширно охлузване в лявата половина на лицето, тъмно на цвят и плътно при пипане, счупване на основата на черепа с посока от дясно на ляво, масивни контузии в мозъка, кръв в мозъчните стомахчета, счупване на носните кости, на дясното рамо на долната челюст, зееща рана на долната устна, оток и кръвонасядане на долната устна; Шийна травма – многофрагментно счупване на тялото на подезичната кост, масивно кръвонасядане около счупването и пред шийните прешлени, кръвонасядане на щитовидната жлеза, наличие на линейно охлузване в лявата половина на шията и линейно кръвонасядане в дясната половина на шията; Гръдна травма – кръвонасядания по предната и задната повърхност на гръдния кош, кръвонасядане на дясната млечна жлеза, контузия на белите дробове, вдишана кръв, точковидни кръвоизливи в серозите; Коремна травма – кръвонасядане на матката по предната повърхност левия кант; Остра кръвозагуба; Морфологични данни за сексуално насилие – прясна дефлорация, девствената ципа е с полулунна форма, обилно кръвонаседнала. В 7 часа по часовниковия циферблат установена щърбина, достигаща до основата на ципата. Ръбовете на щърбината и самата ципа са обилно кръвонаседнали, имат морав цвят и при вземането на влагалищна намазка изтича кръв. Преддверието на влагалището е масивно кръвонаседнало. Липса на човешки сперматозоиди във влагалищната намазка, липса на трипер, сифилис и хепатит В; Липса на алкохол и опиати.

 

Същия ден -   01.02.2006 г.(   сряда  ) , подсъдимият К.  разбрал ,   че са намерени телата на двете убити от него момичета. Като първа реакция на тази новина подсъдимият решил да продаде автомобила за резервни части. Отишъл в района на кв. „Горубляне” и се насочил към автоморга, която се държала от св. Г.А. (вж. съдебно заседание от 10.02.2011 г.). Подсъдимият казал на свидетеля, че иска да продаде автомобила за авточасти, тъй като се нуждаел от пари. Св. А. разгледал автомобила „Фолксваген Пасат”, цвят бордо, комби, дизел, 1, 9 турбо и констатирал, че е в перфектно състояние, с изключение на повреден съединител. Подсъдимият предложил продажна цена от 2 000 лв. (при пазарна около 5 000 лв.), на която св. А. веднага се съгласил. Тъй като автомобилът бил с транзитни номера, независимо че документите за закупуването му били на името на подс. Л.К., се наложило св. А. *** Търново на св. Н., за да бъде анулирана фактура № **** от 01.01.2006 г.,с която автомобилът бил закупен на името на подс. Л.К., с цел прехвърляне на автомобила на името на св. А. (вж. стр. 76, т. 5 от ДП). Докато се уреждали формалностите по прехвърлянето на автомобила на името на св. А., той го оставил за ремонт в сервиз и след два дни автомобилът вече бил ремонтиран и обявен за продажба за сумата от 5 300 лв.

 

През месец март 2006г. автомобилът бил закупен от св. П.Б. за 4 800 лв., който живее в с. Баховица, обл. Ловеч (вж. показанията в съдебно заседание на 10.02.2011 г.). Автомобилът бил в отлично състояние и св. Б. го управлявал до момента на изземването му на 27.11.2008 г. (стр. 3 и сл., т. 28 от ДП). През това време св. Б. пътувал и в чужбина, като сменил и четирите гуми на автомобила.

 

Този ден, 01.02.2006 г.(сряда), след като продал автомобила си, подс. К. се обадил и на св. Р.Ч. (вж. показанията на свидетелката в съдебно заседание на 09.02.2011 г.). Подсъдимият К. помолил св. Ч. да му помогне да си намери работа, тъй като не познава никого в София. Обяснил, че иска да си намери работа като пекар. Подсъдимият разказал на свидетелката още, че няма пари, няма работа, няма къде да остане. Св. Ч. обещала да помогне като му потърси работа и го настани при себе си. През това време тя живеела в апартамента на свой познат, намиращ се в кв. „Овча купел”, до Нов български университет. Подсъдимият отишъл при св.Ч., облечен с анцунг, носел найлонова торбичка. На свидетелката направило впечатление, че подсъдимият не излиза никъде, по цял ден и нощ спи, облечен в анцунга. Други дрехи нямал. В разговори подсъдимият й  обяснявал, че не се чувства добре. В същото време не правил опити да си потърси работа, за да стъпи на краката си. Подсъдимият не разговарял с никого по телефона, а на позвънявания не отговарял. На въпросите на св. Ч. защо не отговаря поне на майка си, той заявил, че е продал автомобила си и ще му се кара, поради което не отговаря на обажданията й.

 

07.02.2006 г. (вторник)

Подсъдимият непрекъснато премислял случилото се. За нощта на убийството (27 срещу 28 януари 2006г.) той нямал алиби, включително и за пред роднините си - майка св. М. Т. и вуйчо - св. П. Л.. Решил да се обърне към семейството на приятелката си св. В.. Използвал отсъствието на св. Ч. от апартамента и на 07.02.2006 г. надвечер  пристигнал в гр. Пазарджик.

Изненадващо той се явил в дома на св. С.Б. и двамата разговаряли на двора. Св. Б. се интересувал къде е, защо не им се обажда, защо е без автомобила си. Подсъдимият отговорил, че е в София, при своя приятелка арменка, а автомобила заложил на комар в гр. Велинград. Поискал от св. Б.  услуга, а именно, ако майка му и вуйчо му попитат къде е бил, да им каже, че е преспал у тях, като  обещал „за тази услуга” да го  възнагради, като му плати. След 15 минути подсъдимият си тръгнал. На св. Б. направило впечатление, че подсъдимият е много притеснен: ”…беше като наакан…”(вж. показанията на св. С.Б. в разпит пред съдия в ДП - стр. 103 гърба, т. 5 от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК). Фактът, че подс. К. ***, се установява и от представената от св. П.Л. заповед за прекратяване на трудов договор, в която изрично е посочено, че с лична молба от 07.02.2006 г. подсъдимият желае да прекрати трудовото си правоотношение (вж. стр. 259, т. 1 от съдебното производство по НОХД № 11/2011г.)

 

Междувременно от полицията започнали да издирват подс. Л.К. за справка. Във връзка с убийство на сестрите Б. в полицията извикали всички лица от криминалния контингент, които били съдени за изнасилване (вж. показанията на св. М.Т., св. П.Л. и св. С.Д.),за да им се вземат ДНК проби (вж. стр. 2, т. 14 от ДП), и да дадат обяснения къде са се намирали в периода от 27.01 до 31.01.2006 г. Полицаите търсили подс. Л.К. както в дома му - при майка му св. М. Т., така и по местоработата му във фирма „Мио”. Св. П.Л. се обадил на сестра си да се интересува къде е Л.. Св. Т. му отговорила, че са се скарали жестоко по повод изчезнал телефон на брат му. Разбрала,че е заминал за София с баща си. Св. Т. и св. П.Л. се притеснили много от отсъствието на подс. К.,тъй като от полицията го търсели, а той не отговарял на телефонните им повиквания.

 

09.02.2006 г. (четвъртък)

Св. Т. звъняла няколко пъти на мобилния номер на сина си - подс. К.. Той не отговарял. В присъствието на св. Чтнян подс. К.  бил потърсен отново няколко пъти от майка си. В един момент св. Ч. се обадила на телефонното повикване на св. Т. и казала, че подс.К. е при нея и да не се притеснява. Св. Т. попитала къде се намира Л. и св. Ч. й обяснила. Тогава св. Т. й казала,че ще дойдат с вуйчо му в София.

Подсъдимият К. разбрал, че майка му и вуйчо му ще дойдат в София, и се изплашил. Започнал да употребява алкохол – водка, и изпаднал в състояние на алкохолно опиянение. След като разбрал от св.Т. къде се намира племенникът му, св. П.Л. също го потърсил на мобилния апарат от служебния си телефон. Този път подсъдимият се обадил. Св. Л. му обяснил,че го търсят от полицията: ”...Аз казах на Л., че трябва да се прибере в Пазарджик, защото го търсят от полицията, че много спешно трябва да дойде. Той каза – нямам никакви пари, пиян съм.” (вж. показанията на св. П. Л. в съдебно заседание, проведено на 09.02.2011 г., т. 1 НОХД № 11/2011г.). Отделно подсъдимият заявил, че се срамува, тъй като е продал автомобила си. Тогава св. Л. му заявил, че ще дойдат да го вземат от София и да ги чака. Св. Л.,*** и св.Ч. С. - служител във фирма „Мио”, потеглили веднага за София. Автомобилът, с който се придвижвали, бил управлявал св. С.. При влизане в София спрели, наели такси, което да им посочи адреса, на който се намирал подсъдимият, и пристигнали пред жилището. Св. Л. и св.Т. слезли и се отправили към апартамента, а св. С. останал в автомобила да ги чака. Влизайки в апартамента,те видели, че подсъдимият е пиян. Двамата му казали, че трябва да тръгне с тях за Пазарджик, тъй като го търсят от полицията.

Първоначално подсъдимият отказал да тръгне ,но после се съгласил. В тази насока са показанията на св. Ч., която заявява в съдебно заседание: ”…Те дойдоха и на майка му думите бяха така – Л., моля ти се ела, защото от полицията те търсят да те разпитат, моля те ела да кажеш, че нищо не си направил. Аз не разбрах тогава за какво става въпрос. Той отказа да тръгне, но аз му казах да отиде, после пак да се върне при мен и ще търсим работа и той тръгна с тях заедно….”.

Тримата - подс. К., майка му и вуйчо му, слезли  при автомобила, в който ги очаквал св. С.. На него също направило впечатление, че подсъдимият е пиян. Потеглили за гр. Пазарджик. В автомобила св. П.Л. попитал племенника си: “…Абе търсят те от полицията, имаш ли нещо общо с тая работа, къде беше тия дни?...”. Подсъдимият първоначално не отговорил, тъй като според вуйчо му св. П. Л.: „ не беше много адекватен, защото беше пиян. Помисли, помисли и каза: в петък бях в С.. Аз в това семейство често отсядам. В събота, след като преспах, в събота бях във Велинград…”. Обяснил също, че в неделя, след като се е скарал с майка си,  отишъл в Пловдив у едни негови приятели (вж. показанията на св. П. Л. в съдебно заседание).

На влизане в гр. Пазарджик, около 21 часа св. П.Л. решил да провери дали твърдяното от племенника му отговаря на истината. Попитал подсъдимия къде живее св. Б.,за да може св. С. да ги откара с автомобила до квартирата им. Оказало се, че тя се намира в близост до изхода на гр.Пазарджик, в посока АМ „Тракия”. Автомобилът спрял пред дома им. Всички влезли вътре. Семейството на св. В.В. се запознали с вуйчото и майката на подс. К.. Св. П.Л. се интересувал дали подсъдимият е преспал в дома им предишния петък, или в нощта на 27 срещу 28 януари. Св. Б. съгласно уговорката отговорил утвърдително, като пояснил дори, че е паркирал автомобила си пред дома им, купил ракия и сладки от съседен магазин (вж. показанията на св. С. в съдебно заседание). Цялото семейство - св. Б., св. В. и майка й, св. Д., потвърдили, че са яли и пили  предходния петък, а след това Л. останал да преспи в дома им, знаейки добре, че това не отговаря на истината. И тримата знаели, че подс. Л.К. е преспал в дома им предишната вечер - в четвъртък (26.01.2006г.), а не в петък (27.01.2006 г.), но излъгали. Св. П.Л.  разговарял насаме и с малолетната приятелка на Л.- св. В., пред която наблегнал, че ако я търсят от полицията, трябва да отговори, че в петък - целия ден и нощ, подсъдимият е бил у тях (вж. показанията на св. В. пред съдия в ДП от 08.01.2009 г. на лист 96-97-98 том 5ДП). 

Същата вечер св.П.Л. решил да провери дали действително племенникът му е бил в гр. Пловдив при семейството на Т.Н. и св. Д.К.. Св. С. се прибрал в дома си и тримата се отправили към гр. Пловдив. В дома на св. Д.К. влезли подс. К. и вуйчо му П.Л.. Последният се интересувал дали племенникът му е бил у тях на 29 януари, на което св. К. отговорила утвърдително. Междувременно св. Т. *** на бившата си свекърва и се интересувала дали Л. им е ходил на гости. Бабата на подсъдимия отговорила утвърдително, като дори заявила, че с братовчед си са ходили на баня, а след това са заминали с баща му за София и ”няма никакъв проблем ” (вж. показанията на св. Т. в съдебно заседание).

 

 

10.02.2006 г. (петък)

Подсъдимият К. ***, където написал собственоръчни обяснения (л. 7-8, т. 14 от ДП). Подсъдимият дал и кръв за ДНК проба. Същия ден подс. К. се срещнал със св. С.Б.. Двамата отишли в близко заведение до „Белите”, където започнали да се черпят. Пред св. Б. подсъдимият заявил, че вуйчо му е дал пари, за да си „откупи” заложения на комар автомобил от гр. Велинград. Св. Б. извикал съпругата си и двете деца - В.В. и по-малката й сестричка. Подсъдимият започнал да ги черпи - салати, мезета, ядене и пиене. В разговора подсъдимият споменал, че бил в полицията, където: ”му надули главата от приказки”. В един момент подсъдимият извадил да плаща сметката и св. Б. видял голяма пачка пари. Подсъдимият заплатил сметката, която била от 80 лв. Св. Б., виждайки, че подс. К. разполага с голяма сума пари – 2 000 лв., му обяснил, че има трудности със заплащане на наема на квартирата, който бил от 180 лв., при което подсъдимият извадил и му дал 200 лв. По-късно подсъдимият се качил на такси и от този момент св. Б., св. В. и св. Д. не са го виждали.

 

 

След 3-4 дни подсъдимият К. отново потърсил св. Ч. ***. Двамата се срещнали. Св. Ч. разбрала,че подс. К. не желае да започне работа и се разделили. В показанията си св. Ч. сочи: ”..Той дойде с една торбичка, но пак същото нещо ставаше. Явно не му се работеше на човека. Аз му казах тогава Л., знаеш че съм сама, не мога да ти помогна, трябва да вървиш…”.

 

20.02.2006 г. (понеделник)

След десетина дни св. Б. и св. В. били извикани в полицията, където написали собственоръчни обяснения, в които излъгали, че подс. К. е преспал в дома им на 27срещу 28.01.2006 г. (вж. показанията на св. В. и св. Б.).С това полицейската проверка на алибито на  подс. К. приключила.

 

месец март 2006г.

Подсъдимият К. ***. Въпреки че притежавал мобилен апарат (вж. справка л. 129, т. 23 от ДП), на 12.03.2006 г.         ,около 18.05 ч., в центъра на гр.София - бул. „*****” № **, подсъдимият К. употребил сила по отношение на 13-годишната Борислава П.П., и отнел мобилния й апарат „Самсунг Е 330”, заедно със СИМ карта  на стойност 265 лв.( вж. стр. 83-86, т. 15 от ДП). Подсъдимият не изхвърлил нито мобилния апарат, нито СИМ-картата, поради което още на следващия ден - 13.03.2006 г. бил задържан, а на 15.03.2006 г. по отношение на него била взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража”. От този момент подсъдимият К. се намирал в следствия арест до привеждането му като обвиняем в Затвора гр. София на 13.10.2006 г. С присъда № 4 от 17.01.2007 г. по НОХД № 4003/2006г. на СГС подс.  К. бил признат за виновен в престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК във вр. чл. 373, ал. 2 НПК, и осъден на чатири години и шест месеца лишаване от свобода. Присъдата влязла в законна сила на 02.10.2007 г. До превеждането му в затвора гр. Пазарджик на 20.11.2007 г. подсъдимият изтърпявал наказанието си лишаване от свобода във втора група на Затвора гр. София.

 

Анализ на доказателствата:

Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на тези, приобщени по реда на чл. 281 НПК, заключенията на всички експертизи, изслушани и прочетени от съда със съгласието на страните по реда на чл. 282, ал. 3 НПК, писмените доказателства, събрани в досъдебното и съдебното производство - всички прочетени по реда на чл. 283 НПК, веществените доказателства по делото - всички предявени и приобщени от съда по реда на чл. 284 НПК, веществените доказателствени средства - фотоалбуми, и такива, събрани чрез използуването на СРС,от доклад за изследване, изготвен от проф. М.Щ., и разпит на същия при осъществена видеоконференция  между Пазарджишкия окръжен съд и съда в Инсбрук-Австрия.    

Въз основа на доказателствения материал, събран и проверен по делото, преценен поотделно и в неговата съвкупност, съдът прие, че е установено по несъмнен начин, че автор на петте деяния, предмет на обвинението, е подсъдимият Л.К.. Въпреки че данните по делото са предимно косвени, налице е хармонично единство между всички косвени доказателства и останалите обективни данни. Следователно, може и се направи единственият възможен извод, който не поражда никакви съмнения, че извършителят и на петте инкриминирани престъпления, е именно подс. Л.К..

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия К., които са нелогични, неправдоподобни, опровергани от останалите събрани по делото доказателства, и прие, че същите са продиктувани от изградената му позиция на самозащита.  

        Съдът прие, че в голямата си част свидетелските показания са добросъвестни, безпротиворечиви - допълват се едно с друго и не са в противоречие с останалия доказателствен материал. Напротив, подкрепят се от писмените и веществени доказателства, веществени доказателствени средства, както и от множеството приети експертизи.                  

             

      Такива са показанията на свидетелите Ф. и С.Б., Г.С., Т.С., С.Д., С.Г., Г.Г., Т.П., Н.Д., А.Б., А.Д., В.П., Т.П., М.З., които характеризират личността на пострадалите сестри Р. и Х. Б.. Депозираните от тези свидетели показания сочат обстоятелства относно намеренията и срещите на двете пострадали сестри непосредствено преди изчезването им.

Според показанията на посочените свидетели сестрите Р. и Х. Б. са били „изключително скромни деца” (вж. св. В.П.: “… Не ми е известно децата преди това да са закъснявали. Те са малки, не бяха от тези деца, дето са разглезени, те дори и телефони нямаха. Родителите им даваха малки суми, дребни суми, колкото закуски да си купят…”, ”…. Не съм виждал момичетата, няма такова нещо те да са се возили с непознати хора в коли”. Техният калеко - св. Г.С., ги описва по следния начин: „….Росито беше така да се каже вече мома, доста развита, но мълчалива, скромна. А пък малката си беше малка.... От показанията на родителите им се установява, че за първи път са им разрешили да отидат на дискотека. Св. С.Б.: ”….Имаха голямо желание, ние за първи път ги пускахме и казах айде отивайте. Те с огромно желание почнаха да се стягат, да се гримират, да се решат, да се обличат..”, и още: ”…Аз им казах преди да тръгнат, към 8 часа е било, да минат през чичо им Васко, който работи на гарата и като се прибират да ми се обадят да отида на гарата да ги забера. Весели и щастливи тръгнаха, казах им – айде, заминавайте, и умната. С черна пола беше голямата дъщеря, с якенце, хубави момичета бяха, направиха се с удоволствие да отидат на дискотека. Малката беше с черни джинси, тъмни, щастливи бяха, казах им да се обадят на В. Мобилни телефони те нямаха. Те и двете бяха родени през март месец и ние щяхме да им купим телефон”. Св. Ф.Б.  в показанията си също сочи: „…. Това им беше първата дискотека и просто нямаше как да им откажа да излязат”, „…те започнаха да се стягат, да се обличат, говорехме си за много хубави неща, за следване, за бала…”.

         За отношенията между родителите и децата дава показания и св. Т.С.: „… Доколкото знам отношенията с децата им бяха много добри, споделяли са с тях, не са имали тайни. Слушала съм ги като съм ходила на село, и сме се срещали, бяха в много добри отношения”.

         От показанията на св. Ст. Г. се извлича, че: „Р. много весела беше, тя винаги се смееше”, на св. Т.П. - класна ръководителка на Х. Б.: „Не е била проблемна ученичка. Беше много жизнерадостно дете, с всички от класа контактуваше, добре се държеше, не е имала някакви прояви…”, и още „…идваше съвсем скромно облечена, като всички деца, нищо по-предизвикателно, нямаше къси поли ….. не беше лекомислена.”

Обстоятелствата относно излизането на сестри Б. от дома им вечерта на 27 януари 2006г., облеклото на същите и отиването им към дискотека „Ларго”, се изясняват от показанията на родителите им, св. В.П., от протокол за оглед на местопроизшествие, от веществените доказателства по делото, касаещи облеклото на пострадалите.

Обстоятелствата относно срещата на сестри Б. ***, както и решението да отидат в друго заведение, пребиваването им в кафе-аперитив „Болид, както и напускането му заедно (след полунощ на 28.01.06г.), се изясняват категорично от всички присъствали на срещата - свидетелките Г. и С. Г., от показанията на св. Н.  Д., намиращи се на л. 33-34, т. 2 от ДП от 15.02.2006 г., включени в доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК.

Обстоятелствата, че двете сестри Б. не са успели да се качат на тролейбуса, за да се приберат у дома, се установяват както от показанията на тяхната майка, така и от показанията на св. Г.К.. От показанията на св. Ф.Б., депозирани в съдебно заседание на 07.02.2011г., е изяснено, че след като се притеснила от факта, че дъщерите й не са се прибрали, преди да отиде в полицията, отишла до тролейбусното депо да попита кой е бил дежурният ватман. Когато установила, отишла в дома на ватманката св. К.. Попитала я дали е возила Р. и Х., дали ги е срещала, направило ли й е нещо впечатление. Ватманката отговорила, че знае кого е возила, но дори и да се движили по пътя, е щяла да ги забележи, но не ги е видяла. В тази насока са и уточняващите показания на св. Ф. Б., депозирани в съдебно заседание на 10.02.2011г., че е попитала ватманката дали след полунощ на 28.01.2006 г. е возила двете момичета, показала й е снимките им, при което й било отговорено, че не си спомня да ги е виждала да пътуват по това време, защото на този курс пътуват определени хора, и че запомня пътниците, пътуващи по това време. От показанията на св. Г.К., депозирани в съдебно заседание на 10.02.2011г. се изяснява, че тя е била дежурна нощна смяна, която е започнала от 22.35 часа на 27.01.2006 г. и е приключила в 05.55 часа на 28.01.2006г. В показанията си свидетелката пояснява, че при нощната смяна, тъй като няма кондуктор, всички пътници преминават единствено през отворената първа врата на тролейбуса, минават през нея, за да бъдат таксувани, след което отиват назад в тролейбуса. Това е първият случай, при който родители са показвали снимки, за да търсят децата си, което е и причината да запомни случая и да отговори категорично, че не познава момичетата и че не ги е возила.

Обстоятелствата относно срещата на подсъдимия К. със сестрите Б. в нощта на 27/28 януари 2006г., относно извършените сексуални посегателства от него спрямо тях, относно авторството на извършените деяния изнасилване на двете сестри - Р. и Х. Б., и блудство по отношение на Х., подбудите за извършване на двете убийства, както и поредността им, предприетите действия за заличаване следите от извършените престъпления, включително и изграждане на фалшИ. алиби, се установяват от множество доказателства, събрани по делото.

 

От съществено значение за разкриване на обективната истина по делото са показанията на св. В.С.-С., пред когото подсъдимият К. е споделил за извършеното престъпление. Тяхната достоверност съдът извежда от връзката им с другите доказателствени материали, събрани по делото. Те се подкрепят и допълват както от множество други свидетелски показания, писмени и веществени доказателства, така и от съдебно-медицинските, ДНК, трасологически експертизи, ВДС, изготвени чрез използване на СРС.

 

Св. С.  се познава с подс. Л.К. от 2007г.,  когато двамата са били настанени в затвора гр. София във втора група за изтърпяване на наложени им наказания лишаване от свобода. Св. С.-С. бил във втора група за периода от 05.06.2007г. до 23.04.2009г. В същата група е бил настанен и лишеният от свобода Л.К. от 19.10.2007 г. до превеждането му в затвора гр. Пазарджик на 20.11.2007 г. (вж. справка от МП, ГДИН стр. 388, т. 2 НОХД № 11/2011 г.).

Двамата се засичат отново в килия № 3, на етаж № 3 в ареста на бул. „Д-р Г. М. Д.”***, в периода от 27.02.2009 г. до 13.03.2009 г., когато подс. Л.К. бил преведен в арестните помещения за извършване на следствени действия по сл.д. № 46/2008 г. НСлС (от 04.02.2009 г. до 27.08.2009 г.), а св. С. е бил преведен в ареста по искане на следовател Н. по сл.д.№ 891/94 г. НСлС (вж. справка, издадена от МП, ГДИН, Областно звено следствени арести София - л. 86, т. 14 от ДП).

Още по време на престоя в Затвора в гр.София между подс. К. и св. С. се установили добри приятелски отношения. Св. С. намирал подсъдимия К. за скромен човек и двамата често общували. Отделно св. С. имал телефон в затвора и с него правел услуги на подс. К.. Подсъдимият К. му споделил, че изтърпява присъда за грабеж на мобилен телефон, за което съжалявал, тъй като получил строга присъда. На 27.02.2009 г., когато видял св. С. в килия № 3, етаж 3 на арестните помещения, подс. К. се зарадвал много. Двамата започнали да разговарят, като споделили по какъв повод в момента са в арестните помещения. Подсъдимият К. споделил,че е преведен в ареста „заради някакво убийство”. Малко по-късно подс. К. бил изведен от килията за провеждане на разпит (вж. протокол за разпит л. 35-л. 37, т. 5 от ДП). Връщайки се в килията, подсъдимият бил видимо разстроен и казал на св. С., че са му повдигнали обвинение за убийството на сестрите Б.. На моменти подсъдимият плачел, бил потиснат, в депресия.

  Два-три дни по-късно подс. К. и св. С. били изведени на разходка в карето на арестантските помещения. Тогава подсъдимият споделил на св. С., че всичко със сестрите Б. е станало случайно.

В обясненията си пред съда подсъдимият заявява, че не познава сестрите Б., както и че никога не ги е срещал. По делото липсват доказателства, които да сочат, че подсъдимият К. е познавал двете сестри Р. и Х. Б. преди инкриминираната дата, поради което съдът също приема, че срещата на подс. К. с пострадалите Р. и Х. Б. в нощта на 27/28 януари 2006г. е била случайна.

Относно срещата в малките часове на  нощта на 27/28 януари 2006г. са налице достатъчно доказателствени източници. Безспорно е установено, че след като компанията, в която са били сестрите Б., се разделили след излизане от заведение „Болид” (вж. показанията на св. Д., св. Г. и С. Г.), двете пострадали поели по тротоара в посока Читалище „Виделина”, към тролейбусната спирка.

От показанията на св. М. и св. Н. се установява, че същата вечер подсъдимият К. е следвало да бъде на работа нощна смяна, но не е отишъл. Св. Ст. Н. заявява в съдебно заседание: „...Но помня ,че един ден не дойде на работа. Ние предимно работим нощни смени и почваме вечерта около 8 часа работа. Когато аз бях на смяна, той тогава не дойде на работа, той беше помощник пекар….” От показанията на св. Ив. М., пряк ръководител на подс. К., прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 НПК (л. 115, т. 5 от ДП) се изяснява, че подсъдимият К.  бил на работа в четвъртък, а в петък трябвало да дойде на работа нощна смяна, но не дошъл.

 Установено е, че подсъдимият К. не е пренощувал в дома на св. С.Б., при приятелката си св. В.В., както той твърди в обясненията си пред съда. От показанията на св. Б. се изяснява, че посъдимият го посетил за кратко време, няколко дни след като бил изчезнал от Пазарджик, с молба да каже на вуйчо му, че е бил у тях. Освен, че излъгал вуйчо му, св. Б. излъгал и в полицията, че подсъдимият е преспал у тях в нощта на 27 срещу 28 януари 2006г. В показанията си пред съда св. Б. сочи: „…Каза, че ако попита вуйчо му къде е бил, да му кажа, че е бил у нас. Не е посочил определен ден, за който да кажа на вуйчо му, че е бил у нас. Аз му казах, че няма проблем... Когато ме извикаха в полицията и ме питаха дали Л. е бил в дома ни, аз написах, че е бил в нас. Не си спомням дали са ме питали за конкретна дата. Тогава не казах истината, защото не сметнах, че е нещо важно…На 26, 27 януари 2006г.  мисля, че на 26 януари вечерта той беше у нас и на 27 сутринта ме закара на работа. Остави ме на работа и повече не съм го видял…”.

Показанията на св. Б. се потвърждават и от ВДС, придобити чрез използване на СРС………………….,………………………….. …”.

 

Обстоятелствата относно  изграденото от подс. К. алиби за нощта на 27/28 януари 2006г. се установяват от показанията на свидетелите В.С., С.Б., В.В. и В.Д., включително и от посоченото ВДС, изготвени чрез използване на СРС.

Така пред св. С. …………………………..

         Съдът намира, че подробно следва да се анализират показанията на св. В. Д. и дъщеря й св. В. В., депозирани в съдебно заседание, както и включените по реда на чл. 281,ал. 1, т. 1 НПК показания на св. В. Д., депозирани в досъдебното производство в разпит пред съдия от 08.01.2009 г. (вж. л. 89-90, т. 5 от ДП), и на св. В. В. от  08.01.2009 г. (вж. л. 96-98, т. 5 от ДП), както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с чл. 281, ал. 1, т. 1  НПК (вж. л. 84-86, т. 5 от ДП).

         Свидетелите Б., Д. и В. са лицата, които са били мотивирани - първият от подс. К.,а тримата и от св. П.Л., да потвърдят измисленото от подсъдимия алиби за нощта на 27 срещу 28 януари 2006 г.

         Показанията на св. Д. в съдебно заседание на 09.02.2011 г. са протИ.речиви, нелогични, взаимно изключващи се. Така първоначално свидетелката заявява, че не  си спомня по какъв повод вуйчото и майката на Л.К. са идвали в дома й, не знае за какво са дошли, като допуска,  че „..искали да го видят..”. Св. Д. *** и св. П. Л. са били притеснени, „…Ставало въпрос за призовка по делото Б., дали е получил…”, Майката и вуйчото на Л. не са й задавали конкретен въпрос и свидетелката не може да си спомни за какво са говорили. Следва да се отбележи, че така както са депозирани, тези показания не коренспондират дори с показанията на св. П. Л.,***, както и на св. Ч. С.. От тях се установява, че подс. К. е бил с тях вечерта на 09.02.2006 г., когато единствен път е посетено семейството на св. Д. от неговите роднини. Св. П. Л. *** се интересували дали в конкретен ден – петък, подс. К. е преспал в дома им. След прочитане на показанията, депозирани в досъдебното производство, св. Д. заявява пред съдебния състав, че ”във въпросния ден той не беше вкъщи”.

В показанията, депозирани пред съдия в ДП, св. Д. е посочила, че майката  и вуйчото на подс. К. са идвали в дома им преди да извикат К. в полицията, както и че вуйчото и майка му ги предупредили, ако дойде полиция, да кажат, че е бил у тях. Ставало въпрос за ден от предишната седмица - четвъртък или петък, а Л.К. в един от тези дни го нямало, като уточнява, че „за въпросния ден е бил в къщи, но сутринта, след което излезнал”. След като подсъдимият бил разпитван в полицията, той почерпил семейството им в заведение, дал пари - 200лв. на С.Б., след което повече не го е виждала.

Съществени протИ.речия има и между показанията на св. В.В., депозирани от нея в съдебно заседание, и показанията, депозирани в досъдебното производство, в разпит пред съдия.

В съдебно заседание на 09.02.2011 св. В. в показанията си сочи, че било възможно вуйчото на Л.К. да е идвал в дома им, но лично с нея не бил разговарял. Питали я в полицията за определен ден, дали Л. е бил у тях, но не може да каже точно.

В разпита си пред съдия, свидетелката съвсем подробно е обяснила, че при идването в дома им, притеснен от случилото се, вуйчото на подсъдимия К. я помолил да каже, ако я питат в полицията „…че миналия петък Л. е бил с нея цял ден и цяла нощ…”, а въпросния петък той не е бил у тях и не е спал. Свидетелката така и направила. Когато в полицията я питали дали Л. е бил в петъка, в който го нямало, тя излъгала, че е бил при нея и на другия ден сутринта е тръгнал. Това била и молбата на вуйчото на Л.. Написала писмено обяснение в тази връзка и го подписала (вж. обясненията й в полицията от 20.02.2006 г).

Показанията на св. В. и св. Д., депозирани в досъдебното производство, напълно коренспондират с показанията на св. С.Б., на които съдът дава изцяло в.. Свидетелят Б. излага  последователно, безпротиворечиво важни факти - бил ли е подс. К. в дома им в инкриминираната нощ, уговарял ли го е да твърди пред майка му и вуйчо му неверни неща, посещавали ли са го в дома му на 9 февруари късно вечерта посочените лица, давал ли му е К. пари, като прави впечателние, че неговите показания, за разлика от тези на неговите близки, остават непроменени. Този свидетел не отрича, че е правил опит в по-късен момент да иска пари от св. П. Л., като заявил, че дъщеря му е бременна от Л.. „…..Може да има над година след това отидох у вуйчо му. Аз поисках от вуйчо му да ми свърши една услуга за пари. Не сме говорили за точна сума. Бях пиян и исках да продължа да си пия някъде и просто той беше първия човек за който съм се сетил, че мога да му поискам пари. Когато отидох при вуйчо му, бяхме само двамата. Тогава излъгах вуйчо му, че дъщеря ми е бременна, а той ми отговори да се оправям…..” Показанията на св. Б. в тази насока се потвърждават изцяло от св. П. Л., който съобщава, че след като е отказал пари на св. Б., последният му заявил: „Тогава трябва да ти кажа,че Л. не беше в петък, а в четвъртък у нас”, при което св. Л. му казал да отиде в полицията.

С оглед на изложеното, съдът прие, че достоверни са показанията на свидетелките Д. и В., депозирани в досъдебното производство, при разпита им пред съдия, докато с показанията си в съдено заседание същите целят отново да възстановят алибито на подс. К.. Показанията на св. Б., които съдът кредитира изцяло, са в унисон и с показанията на св. С.. С оглед изложеното, съдът прие, че обясненията на подсъдимия относно къде е преспал в нощта на 27/28 януари 2006г., се опровергават по категоричен начин от множество доказателства -свидетелски показания, ВДС, изготвени чрез използване на СРС.

 

Обстоятелствата за сексуалните контакти на подс. К. с  двете сестри Б. се установяват от показанията на св. С.-С., заключенията на приетите по делото съдебно-медицински и ДНК експертизи.

 В показанията си св. С. сочи, че разбрал от подсъдимия, че след като качил пострадалите Б. в автомобила си, той провел разговор с тях и останал с впечатление, че са „наши момичета”, в смисъл, че ставали за любовна авантюра. Подсъдимият разбрал също, че двете са сестри. След като оставил малката сестра  в някакъв офис или сграда, той останал с по-голямата сестра. „...Каза ми, че е останал с по-голямата сестра и от там нататък е имал сексуален контакт, обаче от приказките му значи по-голямата сестра, понеже не могла да издържи казано на жаргон, не могла да издържи на напъна, и затова е станала белята…”, като по-нататък св. С.-С. установява, че подс. К. му е казал, че е имал сексуални контакти и с по-малката сестра Х.: „че и с двете е имал нетрадиционен физически контактНа жаргон ми е го е казвал с по-други думи – отпред и отзад..”.

Показанията на св. С.-С. в тази насока се потвърждават и от обективните данни, посочени в СМЕ на труп № 14/17.02.2006г. и СМЕ на труп № 15/19.02.2006 г., изготвени след извършения оглед и аутопсия на труповете на двете пострадали Р. и Х. Б..

Вещите лица доц. д-р Г., д-р Ф. и д-р П. констатират при огледа и аутопсията на трупа на Р. Б. морфологични данни за сексуално насилие: прясна дефлорация, девствената ципа е с полулунна форма, обилно кръвонаседнала. В 7 часа по часовниковия циферблат установена щърбина, достигаща до основата на ципата. Ръбовете на щърбината и самата ципа са обилно кръвонаседнали, имат морав цвят и при вземането на влагалищна намазка, изтича кръв. Преддверието на влагалището е масивно кръвонаседнало. Липса на човешки сперматозоиди във влагалищната намазка, липса на трипер, сифилис и хепатит.

При аутопсията на трупа на Х. Б. също са констатирани  морфологични данни за сексуално насилие - по цялата задна стена на входа на влагалището, лигавицата е синкаво кръвонаседнала. В областта на задния проход е налично масивно тъмно мораво кръвонасядане, като по часовниковия циферблат при труп с лице към терена, в 1 часа има дълбоко разкъсване на кожата с размери 1,5см., зеещо и с кръвонаседнало, червено дъно с дълбочина 3-4мм. Аналният пръстен зее широко и от него изтича кръв. Липса на човешки сперматозоиди във влагалищната намазка, липса на трипер, сифилис и хепатит В, стари дефлорационни щърбини;

 

Вещите лица доц. д-р Никола С., д-р В.Н., д-р Е.К., д-р И.С., доц. д-р П.Л., доц. д-р Н. В. и доц. д-р Д.Р., изготвили Комисионна (седморна) СМЕ (вж. л. 3-20, т. 10 от ДП), също сочат, че са налице обективни данни за упражнено сексуално насилие по отношение и на двете пострадали:

- С Р. Б. е извършен анален полов акт, за което може да се съди по наличието на семенна течност в правото й черво. При нея са установени пресни дефлорационни щърбини по химена и кръвонасядане по преддверието на влагалището. Това позволява извод за проникване, но не могат с категоричност да  определят естеството на агента, който е проникнал – възможно полов член при грубо извършен полов акт, при съпротива на пострадалата, при необичайна поза, при многократни груби полови актове, при несъответствие между половите органи, или да е причинено при вкарване на твърд тъп предмет (предмети). Според вещите лица тези увреждания са причинени в границите на часове до денонощие преди изследването (настъпването на смъртта).

-За Х. Б. е установено, че е водила полов жИ.т, за което се съди по състоянието на девствената й ципа (стари дефлорационни щърбини), а така и по наличието на хронична полово-предавана инфекция (остри кондиломи). С нея е осъществен вагинален полов акт. Липсата на травматични увреждания не противоречи на подобно заключение, поради наличните данни за воден полов живот. В областта на ануса има установени увреждания, причинени в границите на часове до денонощие преди смъртта, за което се съди по вида им (изтичането на кръв). Тези увреждания може да се причинени при грубо извършен полов акт, но също така и при проникване по друг начин - с ръка, с предмет.

 

По делото бе назначена и изслушана съдебно- медицинска експертиза от специалист по кожно-венерични заболявания за изясняване въпроса: Какво заболяване са острите кондиломи, с оглед констатирана от вещите лица в СМИ на труп № 14 хронична полово-предавана инфекция (остри кондиломи), възможно ли е те да се предадат по полов път?

От заключението на д-р М. се изяснява, че острите кондиломи са инфекции по кожата и лигавиците на половите органи, перианалната област и понякога по лигавицата на устата. Причиняват се от папиломни вируси, най-често НPV (Human Papiloma Virus ), типове 6 и 11, по- рядко и от други типове. Инфекцията се появява предимно в зряла възраст и често се предава по полов път. Инкубационният период е средно от 3 до 6 месеца. Предразполагащи фактори за развитието на болестта са имунният статус на организма и възпалителни процеси по гениталиите - гъбични заболявания, уретрити, интертриго, сифилис и др. Заболяването започва с появата на малки розови или пигментирани, островърхи лезии на малка основа, които нарастват по брой и големина. У жените острите кондиломи са локализирани най-често по малките и големите лабии, навлизат и към влагалището. У мъжете най-често се засягат препуциума, гланса, уретралното отвърстие, по-рядко уретрата. Типичният изглед на острите кондиломи не създава затруднения в поставянето на диагнозата, но понякога те трябва да се отграничат от други заболявания в гениталната област с вегетиращ и брадавицовиден характер, като обикновените и плоски брадавици и някои други заболявания. Терапията на острите кондиломи е чрез хирургическо отстраняване, електрокоагулация или локална терапия.

В СМЕ на труп № 14 острите кондиломи са описани като малки белезникави възловидни образувания над кожата. Според вещото лице д-р М.: „така, както са описани, аз не мога да приема на 100 %, че са остри кондиломи. Те по принцип са островърхи, за цвета, като се има предвид, че е минало време от смъртта, не мога бъда категорична, но не мога да ги изключа. Аз не съм ги видяла и затова не мога да направя категоричен извод. Възможно е да е било остри кондиломи”.

Подсъдимият К. в обясненията си в съдебно заседание не дава ясен и недвусмислен отговор дали някога е страдал от подобно заболяване. „Имал съм заболяване остри кондиломи през 2006 г. Не разбрах въпроса, не съм имал полово заболяване и не съм се лекувал през 2006, 2007…”

ПротИ.речията в доказателствата относно заболяването на пострадалата Х. Б., респ. подс. Л.К. не позволят да се направи категоричен извод дали двамата са страдали от подобно заболяване и дали подс. К. е бил заразен при изнасилването на пострадалата Х.. Вещото лице изясни, че тъй като се касае за вирусно заболяване, не винаги след полов контакт заболяването може да бъде предадено на партньора, защото всеки човек има собствен имунен статус.

 

         Показанията на св. С.-С. за сексуалните - анални и вагинални актове на подс.К. с пострадалите сестри Р. и Х. Б., освен в цитираните съдебно-медицински експертизи, намират своето потвърждение и при ДНК експертизите, изследвали натривки – анални и вагинални, от двете пострадали.

Обект на изследване в СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 29/2006г., изготвена на 05.06.2006 г. от вещото лице И.И., (вж. л. 35-39, т. 4 от ДП), са били натривка от задния свод на влагалището на Р. Б. (тампон № 2) и натривка от задния свод на влагалището на Х. Б. (тампон № 1).

Посочените обекти обаче не са изследвани в НИКК-МВР за наличие на сперма, тъй като прякото (непосредствено) доказване наличието (липсата ) на сперма чрез използване на специфични методи, не е предмет на ДНК анализа. Експертът се основава на СМЕ № 15 и СМЕ № 14, според които във влагалищните натривки не са наблюдавани сперматозоиди и сочи, че ненаблюдаването на сперматозоиди не е доказателство, че липсва сперма. В тази връзка е отбелязано, че ако има сперма, то сперматозоидите са в минимално количество и/или е разрушена тяхната цялост, следствие на по-продължителен престой в неблагоприятна среда – трупове, както и че количеството на материала не е голямо.

 Изолирането на ДНК от обектите (тампони № 1 и № 2) е извършено чрез два метода: диференциален и недиференциален лизис, при които сперматозоидите „мъжката” ДНК преимуществено се отделят от епителните клетки на влагалището „женската” ДНК. Според заключението на вещото лице И., за биологичния материал по вагиналната натривка от Р. Б. не е установен биологичен профил, различен от нейния. Липсата на достоверни автозомни и Y хромозомни ДНК профили, което обаче не означава еднозначно липса на сперма.

На вагиналната натривка от Х. Б. има смес на клетъчен материал – епителни клетки от самата нея и друг, произхождащ от мъж, най-вероятно сперма, претърпяла силни деструктивни процеси. За „мъжкия” клетъчен материал е определен Y хромозомен ДНК профил. Определените за локуси DYS389 II и DYS437 (само при PowerPlex Y System) допълнителни алели с много по-ниско, но достоверно нИ. най-вероятно произхождат от биологичен материал от второ лице от мъжки пол.

 

Остатъци от вагинална проба на Х. Б. и анални тампони на двете пострадали в хода на разследването чрез молба за международна правна помощ са били изпратени за анализ и в Службата по съдебна наука, Великобритания. Последвалият анализ на вагиналнен тампон от Х. Б. е показал положителен резултат за PSA (простатно-специфичен антиген – характерна съставка на човешката сперма, (вж. л. 121, т. 1 от ДП).

 

 Съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 29/2006 г. изготвена на 05.06.2006 г. от вещото лице И.И., се подкрепя и  допълва и от Заявленията на експертите от Великобритания -  Заявление на Д.Б. от 20.06.2008 г. и Заявление на Д.Н. от 19.06.2008 г.( вж. стр. 264-270, т. 1 от ДП).

Това е така, тъй като според заключението на ДНК експертиза № 29/2006 г., във вагиналната натривка от Х. Б. има смес от клетъчен материал - епителни клетки от самата нея и друг, произхождащ от мъж, най-вероятно сперма, претърпяла силни деструктивни процеси. За „мъжкия” клетъчен материал е определен Y-хромозомният ДНК профил, за който впоследствие е установено, че напълно съвпада с  Y-хромозомния ДНК профил на подс. Л.К..

За вагиналната натривка на Р. Б. не е установен ДНК профил, различен от нейния. В заявленията на експертите от Великобритания Н. и Б., получените там вагинални проби от Х. и Р. са описани като остатъци от вагинален секрет – те вече са били изследвани в НИКК и останалото след тези изследвания е изпратено в Бирмингам.

В Службата за Съдебна наука са извършени два допълнителни теста за доказване наличието на сперма, а именно тест за кисела фосфатаза (АР) и тест за простатно-специфичен антиген (PSA), които са характерни съставки на човешката сперма.

Последвалият анализ на вагиналната проба на Х. Беленйска в Службата по съдебна наука е показала положителен резултат за PSA. Простатно специфичният антиген PSA представлява гликопротеин, секретиран от простатната жлеза и във високи концентрации е нормална съставка на семенната течност. PSA не се открива във вагинални секрети, затова дори и ниски нива на този антиген свидетелстват да наличие на сперма. Въз основа на положителния резултат за  PSA, се  е пристъпило към извършване на идентификация на мъжки полови клетки посредством техниката FISH, която техника разчита на цели, нелизирани, неразградени клетки. Заключението е, че в  пробата на Х. Б. изобщо не са   идентифицирани мъжки клетки, което се дължи на обстоятелството, че мъжките клетки са със слабо качество, разградили са се. Този извод се подкрепя и от един допълнителен коментар на Д.Б. относно анализирания от нея образец от вагиналната проба на Х. Б., според който, в пробата е имало много малко интактни женски клетки, което подкрепя мнението, че пробата е дегенерирала. Пробата на Р. Б. е дала отрицателен резултат за  PSA,  поради което и други изследвания във Великобритания не са й правени. 

 

Експертизите от аналните натривки на двете пострадали са обективирани в СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 29а/2006 г. изготвена  на 12.06.2006 г.от вещото лице И.И., СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 29б/2006г. ,изготвена на 25.07.2006г. от вещото лице Н.Т., Доклад № 300566765 от Д. Б. от 31.10.2006 г. и Експертно становище на Д.Н. от 19.06.2008 г.

 

Според СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 29а/2006 г., в аналните натривки от двете пострадали Р. и Х. Б. се наблюдават напълно идентични ДНК профили с тези, изведени от кръвните им проби и устните им кухини. При  Y-хромозомния анализ на двете анални проби се визуализират апели в единични локуси, което не е достатъчно за определяне на достоверни Y хромозомни ДНК профили (вж. СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 29а/2006 г., л. 47-50, т. 4 от ДП).

 

Част от материала от аналната натривка от Р. Б. е бил изпратен чрез молба за международна правна помощ в Лабораторията на ФБР, Куонтико, Вирджиния, САЩ, за определяне наличие на сперма и последващо ДНК профилиране.

Резултатите от изследванията са представени в Доклад от Б.Ш. от 25.04.2006 г. (вж. л. 60-61, т. 4 от ДП), където е изследвана анална натривка от Р. Б. е установено наличие на семенна течност. Проведеният имунологичен тест за простатно-специфичен антиген (PSA) е показал положителен резултат, а тестът за предварително доказване на кръв е дал положителна реакция за наличие на кръв.

 

От СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 29б/2006 г., изготвена от вещото лице Н. Т. на 25.07.2006 г. (вж. л. 53-56, т. 4 от ДП) е видно, че по аналния тампон от Р. Б. е доказано наличието на сперма и предварителната реакция за присъствие на кръв е положителна. При изследване на двете фракции изолирана ДНК се визуализира профил, еднакъв с нейния. Не се наблюдават други, допълнителни алели, сочещи присъствие на „чужда” ДНК. Според вещото лице Т. най-вероятната причина за липса на алели от друго/и лице/а  при доказано наличие на сперма е изключително малкото количество сперма или нестабилност на клетъчната мембрана на сперматозоидите, което води до техния лизис още в началните стъпки на екстракцията. В този случай голямото количество епителни клетки от Р. Б., респективно изолирана ДНК, не позволява по-малкото количество друга, „чужда” ДНК, да се амплифицира.

 

Няколко месеца по-късно в Службата по Съдебна наука Великобритания са изпратени да се изледват остатъци от анални натривки  от двете жертви: от Р. Б. и от Х. Б., като тестът за наличие на простатно специфичен антиген PSA показва положителна реакция и за двете анални натривки (вж. Доклад на Джил Брукс от 31.10.2006 г.). Това потвърждава резултата за аналната натривмка от Р. Б. получен в лабораторията на ФБР-САЩ, а именно,че по аналния тампон от Р. Б. е доказано наличието на сперма.

 

От включените по реда на чл. 282, ал. 1 НПК в доказателствния материал по делото заключения на експертите от Бирмингам - Д.Б. и Д.Н., първото на Д.Б. (вж. л. 74-78  и л. 83-85, т. 9 от ДП) и  експертиза, изготвена от Д.Н. (вж. л. 79-82  и л. 86-88, т. 9 он ДП) от ДП, става ясно, че :

Д.Б. е изследвала 7 проби, включително и вагинални натривки на Х. Б., получени в британската Служба по съдебна медицина на 10 август 2006г. Заключението е, че идентифицирането на мъжки клетки е невъзможно, причините за което са: или в липсата на такива, или в лошото им качество. Според Д.Б. не може да се приеме,че заради факта, че не са били идентифицирани мъжки клетки, в пробата няма мъжка ДНК.

Д.Н. е дала същото заключение на база изследването на парчета от дрехи, орални, вагинални и анални секрети на двете сестри. В пробите от Р. Б. няма изолирана Y-хромозома, такава не е било възможно да се идентифицира и в секрети, взети от Х. Б..

 

С оглед на изложеното и цитираните СМЕ и ДНК експертизи, както и писмени доказателства – доклади, може да се направи извод, че след множество научни изследвания, проведени по различни методи в България, САЩ и Великобритания, е доказано по несъмнен начин, че с двете пострадали Р. и Х. Б., са осъществени полови актове -както анални, така и вагинални, като с Х. Б. е осъществен и вагинален полов акт от неустановено лице. Тези експертизи по недвусмислен начин сочат, че подсъдимият К. е осъществил анални и вагинални актове с двете жертви, и показанията на св. С.-С. в тази насока са достоверни, и следва да се кредитират изцяло.

 

Упражненото физическо насилие от подсъдимия К. по отношение на двете пострадали Р. и Х. Б. при осъществяване на половите актове - анални и вагинални, се установява от заключението на СМЕ на труп № 14 и СМЕ на труп № 15, както и от седморната СМЕ, от трасологическата експертиза на веществени доказателства, писмени и веществени доказателства, включително и веществените доказателствени средства - фотоалбуми, както и такива, изготвени чрез използване на СРС, включително  и от показанията на св. С.-С..

В показанията си свидетелят сочи, че подсъдимият му е споделил, че е имал сексуален контакт с голямата сестра, след което се е стигнало до някакво „насилие или крайност”.

 

От СМЕ  на труп № 15/19.02.2006 г. се установява, че намерените охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани върху трупа на Р. Б. са резултат от множество удари с или върху твърди тъпи предмети. Счупването по основата на черепа с широко охлузване върху лявата половина на лицето отговаря да е резултат от притискане между твърди тъпи предмети с посока на действащата сила отдясно – наляво. Всички травматични увреждания са прижизнени, видно от кръвонасяданията, кръвозагубната анемия, вдишаната и гълтана кръв. Тези увреждания са причинени в кратък период от време, което не позволява да се прецени точната последователност на нанасянето им.

В СМЕ на труп № 14/17.02.2006г. вещите лица са констатирали, че намерените травматични увреждания в областта на главата и тялото  на Х. Б. се дължат на множество удари с твърди тъпи предмети, като в областта на лицето са нанасяни удари с предмет с характерна форма. Множеството драскотини по повърхността на тялото са резултат от тангенциалното действие на тъпоръбести предмети, имат характер на постмортални и може да са получени при влачене на пострадалата по терена. Всички останали травматични увреждания обаче са прижизнени, което е видно от кръвонасяданията, отоците, анемията на вътрешните органи, вдишаната и гълтана кръв, както и от наличната мастна емболия в белите дробове.

 

Вещите лица, изготвили Комисионната (седморната) СМЕ, също приемат, че уврежданията, констатирани при аутопсията на труповете на пострадалите,  са резултат на тъпи травми – удари с или върху твърди тъпи предмети.

Според вещите лица при Р. и Х. Б.:

-не може да се определи точният брой на ударите, но те са множество, като са разположени  повече по предната част на лицето, главата и тялото. Възможно е да има и наслагване на удари в някои области, включително и в лявата лицева половина. Силата на ударите е била с различна интензивност.

-не може да се определи последователност на ударите, тъй като според вида им, те са нанесени в кратък интервал от време.

 

Изводите за упражнено физическо насилие върху двете пострадали  Р. и Х. Б., се подкрепят и от трасологическа експертиза № 08/БАЛ-112 от 13.05.2008 г., изготвена от вещото лице П.П. (вж. л. 113-121,т. 7 от ДП).Иззетите с протоколите за оглед на местопроизшествие от 31.01.2006г. и от 01.02.2006г. дрехи на двете пострадали са изследвани и е констатирано следното:

При изследването на черен сутиен (открит върху трупа на Х. Б.), е установено, че закопчалката на дясната му презрамка е скъсана, а откъснатата част се намира, закопчана с телените копчета върху другата презрамка. Наблюдавани са 7 броя нарушения в целостта на материята под формата на разпаряне и разкъсване. Тези нарушения в целостта на материята са получени под действието на две протИ.положни сили – приложена сила на опън и съпротивителна сила с протИ.положна посока (при дърпане). Нарушение в целостта на материята е установена и при черен чорапогащник, под формата на разкъсване на дъното му отзад (седалищна част), хоризонтално по цялата дължина и по централния шев надолу. Над нарушението има протриване и разтягане на материята, което указва, че нарушенията са получени под действието на две протИ.положни сили – приложена сила на опън и съпротивителна сила с противоположна посока (при дърпане). Установени са и още 3 броя нарушения в целостта на материята на чорапогащника под формата на разкъсване върху предницата му, също получени под действието на две противоположни сили – приложена сила на опън и съпротивителна сила с противоположна посока (при дърпане).

Трасологическата експертиза дава основание съдът да направи извод,че дрехите на пострадалите Р. и Х. Б. не са били свалени доброволно от тях, а чрез употреба на физическа сила от подс. К. и неустановеното лице, по отношение на което материалите по делото са отделени.

 

Множеството охлузвания и кръвонасядания по крайниците на двете пострадали се получени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи и ръбести предмети. Травмите по гръбната повърхност на дланите, китките и предмишниците са с характеристиката на така наречените „защитни”. По тялото в областта на рамената и горната трета на гърдите има пръснати множество петнисти, отделни кръвонасядания, които могат да са резултат на стискане или притискане.

 

Обстоятелствата, свързани с двете убийства, подбудите за осъществяването им и тяхната поредност, се установяват от показанията на св. С., от комисионната СМЕ, както и от ВДС, изготвени чрез използване на СРС.

В показанията си св. С.-С. възпроизвежда разказаното му от подс. К. за причините да се стигне до фаталния край - смъртта на двете пострадали Р. и Х. Б.: „…Сподели ми също така, че това е станало под влияние на алкохол, бил е доста пийнал въпросната вечер и под влияние на алкохол е станала цялата тази история. Имал е сексуален контакт с голямата сестра, след което се е стигнало да някакво насилие или крайност, по неговите приказки, след което скача в движение. След като скача от движение и се пребива. Това което ми е споделил, и го отчете като грешка негова, че понеже е бил пиян и не е можал да я удържи в момента на скачането. Не се е опитал да я задържи….” За по-малката сестра подсъдимият споделил, че я е оставил в някакъв офис или сграда на вуйчо му, и след като сестра й се пребила, се наложило и тя да бъде умъртвена.

Съдът намира, че показанията на св. С.-С. са достоверни, тъй като свидетелят няма от къде да знае факти и обстоятелства, ако подсъдимият не ги е споделил, още повече, че в тази насока са и обективните данни по делото.

В случая Комисионната (седморна) СМЕ установява, че някои от уврежданията при Р. Б. (например обширното охлузване в лявата лицева половина, размачкването на меката черепна обвивка тилно вляво, контузията на малкия мозък, охлузванията и кръвонасяданията в лявата хълбочна област и по крайниците, както и охлузванията по гръбната повърхност на пръстите на двата крака - виж. и фотоалбум), не изключват възможността да са получени по механизма скачане от движещ се лек автомобил. Възможно е и напречната фрактура на черепната основа да се получи по същия механизъм.

 

Този механизъм не се изключва и от доц. д-р М., вещо лице в Допълнителна СМЕ № 77/08, изготвена от проф. д-р Раданов, доц. д-р К., доц. д-р М., д-р Ф. и д-р П..

В съдебно заседание, проведено на 11.02.2011 г. доц. д-р М. заявява пред съдебния състав, че: „…Широките охлузвания се дължат на тангенциално действие на предмет с охлузваща повърхност. И те могат да бъдат получени при провлачване на едно тяло по терен. Като механизмът на действие или предметът се движи спрямо тялото тангенциално, или тялото се движи спрямо предмета. Може и двете с по-малка скорост. Едно от двете се движи. Именно за провлачване, тук широки охлузвания биха могли да се получат, при изпадане от движещ се автомобил. При падане от движещ се автомобил са доста характерни такива охлузвания. Голямата сестра – уврежданията по нея се дължат на тангенциално действие на предмет с охлузваща повърхност…”.

 

Тук е мястото съдът да коментира и съдебно-медицинските експертизи по делото и защо приема изцяло заключението на седморната СМЕ.

В СМЕ на труп № 14  вещите лица доц. д-р Г., д-р Ф. и д-р П. сочат, че причина за смъртта на Х. Б. е комбинираната черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма. Несъмнена роля в смъртния изход според тях е играла и механичната асфиксия чрез притискане на шията.

 Вещите лица приемат, че наличието на послесмъртни петна по предната и задната повърхност на трупа, констатирани при огледа и аутопсията на трупа, позволяват да се обсъжда, че след обръщането на трупа по гръб, тези послесмъртни петна не са били фиксирани, т.е. не са били изминали повече от 14-20 часа. (Подобни петна не са описани в протокола за оглед от местопроизшествието). Като подробно обсъждат послесмъртните петна, стигат до извода, че обективните данни не им позволяват, въпреки мястото на намиране на пострадалата и факта, че е без дрехи, да се приеме като съпричина за смъртта да е измръзване. Вещите лица, като отчитат ниските температури на сезона, които допринасят за съхраняването на трупа, както и  липсата на късни трупни изменения (и разложителни процеси), правят извод за давност на смъртта при Х. Б. от второ денонощие.

В СМЕ на труп № 15 същите вещи лица сочат като непосредствена причина за смъртта на Р. Б. масивната черепно-мозъчна травма. Те приемат, че несъмнена роля в смъртния изход е играла механичната асфиксия от притискане в областта на шията, острата кръвозагубна анемия, както и вдишаната кръв и контузията на белите дробове.

Вещите лица, като вземат предвид тъмния цвят на кожата, който е от въздействието на зимни слънчеви лъчи и което сочи суправитална реакция на меланоцитите, приемат, че състоянието на трупа на Р. Б. е на смърт от второ-трето денонощие.

 В съдебно заседание вещите лица доц. д-р Г., д-р Ф. и д-р П. поддържат изготвените от тях експертизи, като допълнително в разпита им изразяват становища, които се различават много съществено от отразеното  СМЕ на труп № 14 и СМЕ на труп № 15.

Така в съдебно заседание доц. д-р Г. не изключва възможността през главата на пострадалата Р. Б. да е преминала гума от автомобил. Съображенията й са: „….Черепно мозъчната травма не изключва и след смъртта от главата да изтича обилно кръв. На мястото на произшествието, каквато информация имам, е имало голямо количество кръв. Има едно масивно охлузване от едната страна, има масивно счупване на основата на черепа, има вдишана кръв, което показва, че тази черепно мозъчна травма е прижизнена. След счупване на черепа е попадала кръв в дихателните пътища, т.е. имало е все още дишане. За мен не може да се изключи преминаване на гума от автомобил през главата на тази пострадала, ако е била оставена на това място. При падане от автомобил в движение, в тази насока може много да се разсъждава, но при много черепно мозъчни травми може да се изпадне в дълбоко безсъзнание, т.нар. витиминима, и от един аматьор може да се сметне, че е настъпила смърт. Нашите разсъждения, за мене тази глава по време на аутопсията и след нея, че може да е прегазена през главата. И до тук са ни спряли разговорите….”Освен това доц.д-р Г. заявява : „...При прегазване може да се получи и счупване на основата на носа и другите увреждт час, когато са получени тези увреждания. Зеещата рана на долната устна също може да се получи от прегазване от натиска между външната повърхност и със зъби. Може да бъде прегазена само главата, без да е засегнато тялото. Не сме намерили следи от автомобилна гума по главата. Някой път може напълно да е съхранена кожата, а намираме характерно счупване, което обхваща всички кости в една и съща повърхност. Един от механизмите на тази черепно-мозъчна травма не мога да изключа прегазване. Може да се нанесе и с крак, може и с друг предмет. Но в този случай заради терена, където е намерена, не мога да изключа и прегазване през главата….”

Този извод на вещите лица не е посочен, дори и като разсъждение, в СМЕ на труп № 15, изготвена 19.02.2006 г. непосредствено след извършване на оглед и аутопсията на трупа на Р. Б.. Относно пострадалата Х. Б. се изключва категорично възможността да е прегазена от автомобил.

Съществени протИ.речия с изготвеното на 17.02.2006 г. заключение се проявяват и при обсъждане на  въпроса относно давността на настъпване на смъртта на Х. Б..

В съдебно заседание доц. д-р Г. заявява, че от една страна при изготвяне на експертизата е съобразено, че е зима, че е било много студено, както и че телата са открити голи на открито, но тъй като не са направени  необходимите измервания, не могат да бъдат категорични при преценка кога е настъпила смъртта на двете жертви. От друга страна обаче,  доц. Г. заявява, че смъртта на по-малката сестра Х. е в порядъка на часове, по-малко от 24 часа от откриването на трупа, с оглед фиксирането на послесмъртните петна, които не са преместени и при обръщане на трупа. С оглед на тези свои изводи, доц. д-р Г. заявява, че: „…смъртта на Х. е настъпила 14-24 часа от извършване на аутопсията”.

Този извод на доц. д-р Г. обаче протИ.речи на отразеното от нея и другите вещи лица в СМЕ на труп № 14 (Х. Б.) експертиза, изготвена непосредствено след извършване на оглед и аутопсията на трупа, в която изрично е отразено, че давността на смъртта при Х. Б. от второ денонощие.

 

С оглед на изложеното съдът намира, че СМЕ на труп № 14 (Х. Б.) и СМЕ на труп № 15 (Р. Б.), следва да се ценят само в частта относно описанието на травматичните увреждания, които са констатирани при огледа и аутопсията на двете пострадали.

 

Допълнителна СМЕ № 77/08  е изготвена от  проф. д-р Раданов, доц. д-р К., доц. д-р М., д-р Ф. и д-р П. въз основа на констатираните травматични увреждания при първата аутопсия и реаутопсията на есхумираните тела на Р. Б. и Х. Б., извършена на  28.05.2008 г.(вж. протокол за оглед и изравяне на труп л. 55-59, т. 10 от ДП). Същата експертиза е подписана с особено мнение  на собствено основание от вещите лица д-р Ф. и д-р П..

Според  мнозинството вещи лица (проф. д-р Р., доц. д-р М. и доц. д-р К.), по лицата и главите на двете сестри (меките черепни покривки, счупването на черепните кости на главата и на лицето и травматичните изменения на мозъка) – тяхната локализация, тежест и еднаквост – сходни, почти еднакви травми, едностранността на уврежданията по телата, инерционните травматични изменения: изменението на хилусите и белите дробове (масивни кръвонасядания), обилните кръвонасядания около левия бъбрек с разкъсване на страничната му повърхност и кръвонасядане на лигавицата на легенчето, обилните кръвонасядания на опоръка на дебелото черво и аортата (при Х. Б.), кръвоизливът под капсулата на черния дроб, са достатъчни морфологични данни, за да се приеме, че са получени при ПТП – удар от автомобил, движещ се с голяма скорост. Част от по-леките увреждания (охлузване, малки рани и т.н.), могат да се получат при пренасянето или на мястото на намирането на труповете от удари с твърди тъпи предмети с ограничена удряща плоскост.

Основните механизми според вещите лица на получените тежки травматични увреждания по главата и тялото на двете сестри са: директен удар от твърд тъп предмет с широка плоскост и инерционни увреждания от голямата кинетична енергия, предадена върху тялото на пострадалите (кръвоизливите в хилусите на белите дробове, чреводържателя на дебелото черво).

Както вече се посочи, заключение на СМЕ №77/08 е подписано с особено мнение от вещите лица д-р А.Ф. и д-р Б.П.. Двамата са категорични, че констатираните травматични увреждания по главата, лицето, шията, тялото и крайниците на двете сестри са нанесени от действието на твърд тъп предмет, чрез удари с или върху такъв и отговарят да са получени при побой и по-малко вероятно от ПТП. В тази насока д-р Ф. и д-р П. сочат липсата на счупвания по костите на крайниците, шиповидните израстъци на гръбначните прешлени, тазовите кости и на повече от две ребра и разположението на нараняванията в различни плоскости и анатомични области.

В съдебно заседание вещите лица доц. д-р М. и доц. д-р К. поддържат заключението на мнозинството на допълнителната експертиза, а именно, че причина за смъртта на двете пострадали е ПТП. Механизмът на причиняване на смъртта и на двете  най-вероятно е блъскане от автомобил. Те заявяват, че блъскането и на двете пострадали е отляво, като изключват категорично възможността уврежданията в областта на черепите на двете жертви да са получени от прегазване, каквато възможност допуска доц. д-р Г. за Р. Б..

Доц. М. е категоричен в това свое становище, мотивирайки се, че черепният покрив и на двете пострадали е здрав „….Няма колело, което да мине и да счупи черепната основа, а да остане здрав черепният купол. Черепът се чупи конструкционно…”.

         Вещите лица доц. д-р М. и доц. д-р К. не се ангажират да посочат давност за настъпване смъртта на двете пострадали, като заявяват, че възможността за грешка е много голяма. Ниските температури имат значително консервиращо въздействие върху трупните изменения. Освен това, от  практиката е известно, че дори и на пресен труп, т.е. в рамките на първите 48 часа, шансът да се сгреши часът на настъпването на смъртта е от 2 до 8 часа. През нощта температурите са били -15 градуса, но през деня + 9 градуса. При условие, че 7-8 часа през деня труповете са били на плюсови температури, след това са били през нощта в трупохранилището, напълно възможно е според доц. д-р М. труповете да не са замръзнали чисто теоретично. С оглед изводите от послесмъртните петна – при наличието на минусови температури възможността за грешка са  дори по-големи.

         В съдебно заседание вещите лица д-р П. и д-р Ф. поддържат особеното си мнение. Д-р П. заявява също, че за да не приемат с д-р Ф. действието на ПТП като механизъм за причиняване на уврежданията е, че още преди започване на екскумацията, проф. д-р Р. е имал предварително изградено становище, че травмите  по лявата страна на главите и на двете момичета са получени от огледало на джип.

Според д-р П. „….няма ПТП, при което има блъскане и да няма счупване на дългите кости и много други травми. .. Ако има блъскане с инерционна сила, би трябвало да има следи и по дрехите и по другите части на телата. По днес предявените ни дрехи включително и бельото, по тях няма следи от ПТП. Това все пак не са връхни дрехи, но при силен удар би трябвало и по тези дрехи да има следи и отпечатъци от тялото….”

Съдът намира, че това становище е обосновано, с оглед събраните данни по делото, поради което го приема изцяло.

 

         Вещите лица в комисионната (седморна) СМЕ (вж. л. 3-20, т. 10 от ДП)  установяват, че смъртта на пострадалата Р. Б. е настъпила в резултат на тежката черепно-мозъчна травма и е била неизбежна, като е настъпила бързо след причиняването й. При изследването на трупа са намерени и белези на асфиксия, но вещите лица приемат като водеща за настъпването на смъртта черепно-мозъчната травма.

Черепно-мозъчната травма и при Х. Б. е с тежест, достатъчна да причини смъртта й. Не се изключва възможността в генезата на смъртта да участват и следните механизми:

- черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание (травматична кома) и смърт в резултат на преохлаждане, което се подкрепя и от атмосферните условия по време на настъпване на смъртта (минусови температури). Липсата на петна на Вишневски не противоречи на подобно допускане.

- асфиксия – основание за това дават уврежданията в областта на шията, вдишаната кръв в белите дробове, позата на трупа – по очи, с притиснато лице и външни дихателни отвори в терена.

Находките в областта на шията насочват и към травматично пряко въздействие в тази област – кръвонасядания по кожата и тъканите в дълбочина по предната и лява повърхност, счупеното ляво рогче на подезичната кост.

При аутопсията са установени увреждания основно по предната повърхност на тялото, тила и слепоочията на главата, изкривяване на носа отляво-надясно (видно на всички снимки), масивно счупване на носните кости отляво, линейни и ивичести охлузвания по изпъкналите части на лявата половина на лицето, което свидетелства за притискане на главата (лицето) върху земната повърхност.

В подкрепа на подобно заключение вещите лица приемат, че освен точковидните кръвоизливи по очите, лигавиците и серозите, са и счупените ребра отляво (евентуално притискане), описаният ток на лицето, разположението на охлузванията по изпъкналите части на лявата половина на лицето, видът на тези охлузвания, залепналите листа по лявата лицева половина и т.н.

Според вещите лица не може да се направи заключение относно темпа на настъпване на смъртта. Може само да се посочи, че при механична асфиксия смъртта настъпва в границите на няколко минути, а от друга страна, при тази тежест на черепно-мозъчната травма, както и при преохлаждане, темпът на настъпване на смъртта е по-бавен.

 

Общата обстановка на местопроизшествието, според която на местонамирането на Р. Б. е установено необилно зацапване с кръв по камък под главата й и друг в съседство, при положение, че тя има множество наранявания в областта на главата, които са свързани с обилно кървене, позволява извод, че мястото, където е намерена Р., не е мястото на настъпване на смъртта.

Възможно е смъртта на Х. Б. да е настъпила на друго място, но не може да се изключи същата да е оставена на местонамирането на тялото в агонално състояние или наскоро след настъпването на смъртта, за което говори наличието на сравнително по-голямо количество кръв под главата и стопяването на снега под тялото.

 

Ето защо съдът, като кредитира изцяло показанията на св. С.-С., които се потвърждават от обективните данни, прие заключението на комисионната (седморна) СМЕ като правилно - обосновано и компетентно. Съдът прие, че смъртта на пострадалата Р. Б. предшества смъртта на по-малката й сестра Х. и не е настъпила на мястото, където е намерен трупът й. Съдът прие, че след като е направила опит да избяга от подсъдимия К. и е скочила в движение от автомобила му, пострадалата Р. Б. е получила тежка черепно-мозъчна травма. Подсъдимият, виждайки състоянието й,  е взел решение да я убие, нанасяйки й удари по главата и тялото, докато тя е издъхнала. Притиснат от обстоятелствата, че по-малката сестра го е видяла и знае, че е с Р., подсъдимият К. е взел решение да убие и Х., за да не го издаде. Жестоко пребита при сексуалните посегателства и гаври с нея, Х. Б., агонизираща, е откарана в местността „Грамадите”, където е влачена и убита от подс. К..

 

Обстановката на престой на телата при отрицателни ниски температури и снежна покривка обичайно затруднява заключението относно давността на настъпване на смъртта, като времевият период на престой в тази обстановка може да е значително удължен в резултат на консервиращото действие на ниските температури.

Допълнително затруднение според вещите лица в конкретния случай създава обстоятелството, че ниските температури променят характера на някои послесмъртни изменения – напр. водят до така нареченото „студово уплътнение”, което може да се маскира като трупно вкочаняване, въздействието на студа и слънчевото греене могат да променят цвета на кожата и т.н. Според вещите лица, известни данни за давността на смъртта могат да се получат от патохистологичните препарати. Вещите лица доц. д-р Н. С., д-р В.Н., д-р Е.К., д-р И.С., доц. д-р П.Л., доц. д-р Н. В.  и доц. д-р Д.Р. единодушно правят извод за давност на смърт над посоченото второ денонощие, а също така и с приблизително неголяма разлика в давността на смъртта на двете пострадали момичета, с евентуално по-ранно настъпване на смъртта при Р. Б..

С оглед данните от метеорологичната справка за времето от 27.01 до 31.01.2006 г. (л. 7-9, т. 18 от ДП), напълно възможно е според вещите лица труповете на момичетата да са престояли 3-4 денонощия на мястото, където са открити.

 

В съдебно заседание вещите лица от тази експертиза сочат категорично, че липсват обективни данни по делото, за да се приеме твърдяното от доц. д-р Г. в съдебно заседание, че смъртта е настъпила 24 часа преди откриването на труповете. Това е така, тъй като още при огледа на труповете има пропуски - не е измерена температурата на черния дроб на пострадалите, не са описани послесмъртните петна. Такива са описани едва при аутопсията. При огледа не е отразено вкочаняването на труповете, обемът на кръвозагубата. Външната температура също не е измерена. Ето защо вещите лица, изготвили експертизата, при определяне давността на смъртта на пострадалите вземат предвид патохистологичните изследвания на препаратите, а те са обективни доказателства, тъй като са части от органите, приготвени за микроскопски изследвания. С оглед на изложеното, съдът прие заключението на седморната СМЕ и в частта й относно давността на причинената смърт на двете пострадали.

 

Обстоятелствата относно авторството на извършените деяния се установяват освен от показанията на св.С.-С., така и от веществените доказателства, иззети от местопроизшествието, обект на изследване на множеството СМЕ на веществените доказателства по делото, веществени доказателства - ноктените изрезки, анални и вагинални проби, иззети от труповете на пострадалите, всички обект на множество ДНК експертизи.

 

Иззетите като веществени доказателства по делото два броя камъни от местопроизшествието: камък с неправилна форма и с размери 39/57/28 см. и камък с неправилна форма и с размери 23/34/12 см., са били обект на изследване по СМЕ на веществени доказателства № 08/БТМ-338 от 13.06.2008 г., изготвена от в.л. Г.С. (вж. л. 166- 168, т.  7 от ДП) и комплексна експертиза № 08/БТМ-408 от 14.07.2008 г. в състав проф. С. Р., Й.К. и Г.С. (вж. л. 171-174, т. 7 от ДП).

   Според заключението на първата експертиза, кръвногруповата принадлежност на Х. Б. е А /БЕТА/, а на Р. Б. е АВ /О/. По двата камъка /малък и голям/, се доказва човешка кръв от кръвна група АВ /О/. Човешката кръв по тях може да произхожда от Р. Б..

Втората експертиза дава заключение, че и по двата камъка има зацапвания от кръв, като зацапването по малкия камък е с по-добре изразена форма /полулунна/ и е възможно да бъде получено от натичане с последващо стичане на кръвта по страничната наклонена плоскост на камъка, което личи от зацапванията по наклонението плоскости, продължение на по-голямото петно. Другото петно по тази наклонена плоскост е също човешка кръв и най-вероятно кръвта се е стекла по наклонената плоскост на камъка. По големия камък има две петна от човешка кръв по-малки с неясна форма, поради което не може да се определи точният механизъм на получаването им. То може да бъде резултат от падане на капки кръв, като по ръба и тук личи леко стичане. Кръвната група на петната съвпада с тази на Р. Б. и може да произхожда от нея. 

 

Обект на изследване СМЕ на веществени доказателства № 22 (вж. л. 94-98 вкл. т. 4 от ДП) от 17.02.2006 г., изготвена от вещото лице  М.Д.-***,д-р са били косми и дрехите, намерени върху труповете на двете пострадали; дрехите, намерени при огледите на местопроизшествието в близост до труповете; ноктите от левите и десни ръце на жертвите; кръв и косми, иззети от местопроизшествието.

От заключението се установява, че космите не може да произхождат от Х. Б.;

 -по представените за изследване изрезки от нокти е установена човешка кръв, като други изследвания с кръвта не са проведени, за да се запази за ДНК-профилиране;

-по черния сутиен и зелената блуза с резедав надпис е установена човешка кръв от кръвна група А/бета/, като иззетата от местопроизшествието кръв е със същата кръвногрупова принадлежност и съвпада с тази на Х. Б., т.е. може да произхожда от нея;

-по черната пола и виолетовата блуза е установена човешка кръв от кръвна група АВ/0/, каквато е кръвната група на Р. Б., т.е. може да произхожда от нея.

 

В СМЕ на веществени доказателства № 65/2006 г.( вж. л. 99-102, т. 4 от ДП) на вещото лице И.И. е била поставена задача за определяне ДНК профилите на биологични материали по представените веществени доказателства, които да се използуват за идентифициране на лицата. Експертизата е назначена във връзка със СМЕ на веществени доказателства № 22/06 и СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 29/06 г. и 29а /06г и трите на НИКК-МВР (цитирани по-горе).

Предвид получените резултати в СМЕ на веществени доказателства 22/06г, обстоятелсвата по делото и праткическиян опит от експерта са били подбрани следните обекти:

Обект 1 - черна къса пола с коланче от връвчици и няколко белезникави петна с различни размери и форма. За изследване е иззето част от петно в близост до долния ръб.

Обект 2 -черни бикини. Материал за изследване е иззет от белезникаво петно от дъното.

Обект 3 - нокти от ръцете на Х. и Р. Б..

При лабораторно изследване и резултати вещото лице  И.И. на  14.03.2006 г. изготвя експертизата си, в която отразява, че съгласно СМЕ на веществени доказателства №22/06 по долната повръхност на ноктите на Х. и  Р. Б. има кръв. Разположението и количеството на кръвта насочва към извода, че произхожда от самите пострадали, поради което не се изследва. Експертът е счел, че при необходимост анализът може да бъде извършен на по-късен етап от досъдебното или съдебното разследване, тъй като върховите краища на ноктите са „запечатани” с черно мастило /туш/, поради което и към онзи момент -14.03.2006г., не е възможно извършване на ДНК анализ на евентуално наличен биологичен материал по тях.

Относно изследвания биологичен материал от петна по полата и бикините, обект 1 и 2, вещото лице прави извод, че произхождат от Р. Б..

При изследването не са определени достоверни автозомни и Y-хромозомни ДНК профили, поради причини от най-различен характер (вж. обясненията в СМЕ на ВД по метода на ДНК профилиране №29/06г. Според вещото лице обаче, липсата на резултат не означава еднозначно и липса на сперма.)

В съдебно заседание, проведено на 15.02.2011 г., вещото лице И.И. изяснява подробно защо не са изследвани веществените доказателства - ноктените изрезки от труповете на двете пострадали, за извличане на автозомен ДНК профил: „…Ноктите, които ми бяха предоставени за изследване, бяха зацапани с туш. Категорично мога да заявя, че до този момент в България не е правено изследване на нокти, зацапани от туш. Тушът е нехарактерен материал, ние не знаем неговата реакция каква ще бъде в положителна или в отрицателна посока по време на изследване. Затова ние не предприехме риска в началото да пристъпим към изследването, докато не преценим доколко този материал може да пречи…”.

Вещото лице изяснява също, че през 2006 г. в лабораторията не е изследван и ДНК профилът на подс. Л.К..Същият е изследван преди 2006 г. като криминалистическа регистрация за въвеждане на неговия профил в базата данни.

В съдебно заседание, проведено на 16.05.2011 г., вещото лице И.И. отново изяснява причините, поради което през 2006 г. не са изследвани ноктените изрезки на двете пострадали.: Към момента на първоначалното представяне на ноктите смятахме, че нямаме готовност да получим с голяма степен на вероятност профил от евентуално наличен биологичен материал. Ние смятахме, че ако има такъв, той ще е в минимално количество. И тушът, с който бяха зацапани ноктите, ние смятахме, че ще даде някакво влияние. Подчертавам, не върху биологичния материал в голямо количество, а върху биологичен материал в малко количество. Смятахме, че изследвайки тези нокти, ние ще унищожим евентуално привнесен биологичен материал, без да получим резултат.  Възможността под тези нокти да има привнесен генетичен материал беше реална. Приемайки вероятността, че би могло да има привнесен генетичен материал, ние решихме,че е необходимо, предвид тежестта на случая, да оптимизираме технологията така, че да имаме по-голяма степен на увереност. Започнахме да работим с експериментални образци, добихме увереност.

         Едва при изследването, проведено през 2008 г., от поднокътното съдържимо от ноктените изрезки на Р. Б., е установен автозомен ДНК профил, който след сравнение с базата данни, е установил пълно съвпадение с ДНК профила на подс. К..

През 2008 г. вещото лице И.И. прави изследване само на неизследвани от СМЕ на веществени доказателства обекти и изготвя ДНК  експертиза на веществени доказателства № 08 /ДНК-191-2, изготвена на 25.11.2008 г.(вж. л. 2-8, т. 7 от ДП/. Обект на изследване  на тази експертиза са:

-изрязани нокти от лявата и дясна ръка на Р. Б. (обект №1);

-изрязани нокти от лявата и дясната ръка на Х. Б. (обект №2) и

-сравнителен материал – епителни клетки от устната кухина на Л.П.К., с ЕГН **********, регистриран в Националната ДНК база данни от Затвора гр. Пазарджик (обект №3).

При изготвянето на тази експертиза вещото лице И. (вж. л. 4 от експертиза) изрично сочи, че „...материалът за изследване се иззе в неголямо количество чрез изтъргване и отделяне, именно от върховата част и пространството непосредствено зад нея”. В съдебно заседание вещото лице допълва, че: „… не се изследва нокът по нокът като един отделен обект, а се изследваха всички нокти, обтривките от ноктите се обединяваха като отделни проби. Т.е. комбинираше се. Така че не мога да кажа под кой от ноктите, или под кои от ноктите има генетичен материал. Не може да бъде уточнено под кой или под кои от ноктите е имало допълнителен биологичен материал. Но наистина все от някъде се е появил и го има. Обтривките от ноктите се обединяват в един извлек…”.

Вещото лице И. установява, че в изследвания материал, иззет от върховите части на ноктите на Р. Б. (обект №1), има смес на биологичен материал от минимум две лица, като този в по-голямото количество произхожда от самата жертва.

ДНК профилът на привнесения биологичен материал, определен по автозомните SGM Plus, Identifiler и Minifiler маркерни системи и по Y filer маркерната система, напълно съвпада с този на Л.П.К. с ЕГН **********, регистриран в Националната ДНК база данни от Затвора гр. Пазарджик.

Вероятността да се установи този (SGM Plus) ДНК профил, ако епителните клетки са оставени от някой друг индивид, освен подсъдимия Л.П.К. е: 1 на 48 192 000 000 000.Y filer ДНК профила напълно съвпада с този, определен преди (СМЕ на веществени доказателства №29/2006г.) за вагиналната натривка от Х. Б..

В поднокътното съдържимо има биологичен материал и от друг/и мъж/е, най-вероятно от неизвестното лице, чиито клетъчен материал е установен по ноктите на Х. Б., обект № 2, като не се изключва и възможността да има такъв и от трето лице. В изследвания материал, иззет от върховите части на ноктите на Х. Б., обект № 2, е установено смес на биологичен материал от две лица, като този в по-голямото количество произхожда от самата жертва. Според вещото лице ДНК профилът на привнесения биологичен материал, определен по Y filer маркерната система, е различен от този на Л.К., следователно произхожда от друго неустановено лице.

 

С молба за правна помощ 8 от 10-те нокътни изрезки на Х. Б. (4 нокътя от дясната ръка и 4 нокътя от лявата ръка), са изпратени впоследствие за допълнителен ДНК анализ в Института по съдебна медицина на Медицински университет, Инсбрук, Австрия.

Резултатите от изследването са представени в Експертиза за изследвания на следи от ДНК от 04.02.2009 г. и подробен „Доклад за изследване” от 23.01.2009 г., изготвени от проф. д-р М. Щ. (вж. л. 30-32, т. 9 от ДП), според чието експертно становище:

Молекулярно-биологичните изследвания на следите от кръв по ноктите на пръстите на Х. Б., изследвани по натривките на нокти 1 до 4 ляво и на нокти 1 до 4 дясно, са довели във всички единадесет използвани ДНК-PCR системи до използваеми резултати. Получен е съответно съвпадащ женски модел от белези, който съвпада с модела от белези на Х. Б. (ДНК профил SGM Plus, възприет от изследванията на българските органи).

По четири от горепосочените следи, а именно по нокът 1 ляво, нокът 2 дясно, нокът 3 дясно и нокът 4 дясно в системата е установен амелогенин, съответно слабо изразен и поради това неизразен под формата на гореописания модел от белези, указание за наличие на минимална мъжка следова компонента, поради което тези следи са включени в изследвания на Y-хромозомните STR системи. Посредством тези изследвания могат да бъдат типизирани специфично мъжки частични следи, например от смесена следа със женски следови фон, както и в настоящия случай.

Изследванията на Y-хромозомните STR системи на следата от кръв по нокът 1 ляво са показали много ниски сигнали по смисъла на Y-хромозомна смесена следа, които не са могли да бъдат изразени под формата на модел от белези и не са довели до използваем ДНК-резултат.

Изследванията на Y-хромозомните STR системи на следата от кръв по нокът 2 дясно и нокът 3 дясно не са довели до използваем ДНК-резултат и след приложение на повторни изследвания с повишен брой PCR цикли (34 цикъла, двойно приложение). Тук са се получили съответно ниски, невъзпроизводими сигнали и по смисъла на Y-хромозомна смесена следа.

Изследванията на Y-хромозомните STR системи на следата от кръв по нокът 4 дясно съответно не са довели до използваем ДНК-резултат и след приложение на повторни изследвания с повишен брой PCR цикли (34 цикъла, двойно приложение). Тук са се получили съответно ниски, невъзпроизводими сигнали.

В съдебно заседание чрез видеоконференция вещото лице проф. д-р Щ. поддържа изготвеното от него заключение, като заяви категорично, че: в игрек хрозомна смесена следа има данни на следа от най-малко две мъжки лица.(вж. съдебно заседание от 16.05.2011 г.,т. 2 НОХД № 11/2011 г.).

 

От  ДНК експертиза № 10-ДНК-104 (вж. л 132-136, т. 8 от ДП), изготвена от в.л. И.Г.  на 09.04.2010 г., е видно, че:

Определеният Y filer ДНК профил на лицата Н.В.К., В.Н.К., П.Н.К. е еднакъв и напълно съвпада с Y filer ДНК профил на вагиналната натривка на Х. Б., определен в СМЕ на ВД №29/06 на НИКК на МВР, както и с Y filer ДНК профил на биологичен материал по ноктите от Р. Б., опредлен в СМЕ на ВД №08/ДНК 191-2 на НИКК МВР.

Y filer ДНК профил на лицата Н.В.К., В.Н.К., П.Н.К. се различава от Y filer ДНК профила на биологичен материал по нокти от Х. Б., определен в СМЕ на ВД №08/ДНК 191-2 на НИКК МВР.

ДНК профилът по системите SGM Plus и Identifiler на привнесения биологичен материал (допълнителните алели) по ноктите от Р. Б., определен в СМЕ на ВД №08/ДНК 191-2 на НИКК МВР, се различава от определения в експертизата автозомен /SGM Plus и Identifiler/ ДНК профил на лицата Н.В.К., В.Н.К., П.Н.К..

 

ДНК експертиза № 10-ДНК-143 (вж. л. 145-148, т. 8 от ДП), изготвена от в.л. Г. на 09.04.2010 г., установява, че ДНК профилът, определен от обект №1 по SGM Plus маркерната система, напълно съвпада в с този на Л.П.К., определен при въвежданетому в националната ДНК база данни.

Определеният Y filer ДНК профил, както и допълните Identifiler локуси в профила на Л.К. /обект 1/, напълно съвпада с тези, определени в СМЕ на ВД №08/ДНК 191-2 на НИКК МВР.

 

С оглед на изложеното, съдът намира, че ДНК експертиза на веществени доказателства № 08 /ДНК-191-2, изготвена на 25.11.2008 г. ( вж. л. 2-8, т. 7 от ДП, както и протоколи от съдебно заседание, проведено на 15.02.2011 г. и 16.05.2011г. по НОХД №11/2011г.), изготвена от вещото лице И.И., е правилна - компетентна, обоснована, съобразена с научните постижения, поради което и съдът я приема изцяло. Резултатите от експертизата  сочат, че под ноктите, изрязани от Р. Б.,както и във вагиналната натривка от Х. Б., има привнесен биологичен материал, произхождащ от подсъдимия Л.К.. Вещото лице, чрез научни способи, установява също, че в изследвания материал, иззет от върховите части на ноктите на Х. Б., има биологичен материал от две лица, като този в по-голямото количество произхожда от самата жертва. В тази насока е и заключението на проф. д-р Щ., който е изследвал 8 броя от ноктените изрезки на Х. Б.. Тези изводи на вещите лица И. и Щ. се подкрепят и от ДНК експертизите, изготвени от вещото лице И.Г. през 2010г., въз основа на лабораторни изследвания, резултати, съобразени напълно с модерни техники и подход от научната общественост в областта на биологията.

Посочените ДНК експертизи на веществени доказателства по категоричен начин дават основание на съда да направи обоснован  извод, че обясненията на подсъдимия К., че не е виждал сестрите Б. в нощта на 27/28 януари 2006г., са неправдоподобни и подчинени изцяло на изградената от него и защитна теза.

 

Обстоятелствата, свързани с прикриване от подсъдимия К. на следите от престъпленията, се установяват от множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

В показанията си св. С.-С. сочи, че подсъдимият му е споделил „...че автомобилът е бил почистен и продаден по най-бързия начин…”. Тези показания се потвърждават изцяло и от показанията на св. Г. А., св. П. Б., св. Б. и др. От доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че подсъдимият К., след като е разбрал, че труповете на момичетата са открити, веднага е продал автомобила си за резервни части.

Св. А. в показанията си пред съдебния състав на 10.02.2011 г. е категоричен, че продаваният от подсъдимия автомобил е бил  в много добро състояние - чист, лъскав, много хубав. Свидетелят останал много изненадан, че подсъдимият желае да продаде този автомобил за резервни части: „….Аз като я видях, не можех да предположа, че той иска да я продаде за авточасти. Освен съединителя, нямаше видими белези нещо да е правено по колата….” Съдът приема, че с внезапната продажба на автомобила си подсъдимият К. е искал по-бързо да се освободи от него, като се е договорил да го продаде за резервни части за 2 000 лв., значително под пазарната цена, която е била около 5 000 лв.

От доказателствата по делото се установява също, че подсъдимият се е постарал да създаде заблуждение у различните лица, с които е контактувал в дните след престъплението, за причините, поради които вече няма автомобил. Така на св. Б. казал, че я изиграл на комар във Велинград, както и че след като вуйчо му даде пари, ще отидат заедно да си я вземе оттам: „…Л. каза, че ще вземе от вуйчо му пари и ще идем заедно до Велинград, за да си откупи колата”.

В показанията си св. М. Т. допуска, че: „…баща му употребява доста алкохол и може би той му е повлиял да продаде тази кола..”.

Пред св. П.Л. подсъдимият е заявил,че е искал пари от дядо си за ремонт, но не получил, и затова я продал. Тези обстоятелства обаче не се твърдят от подсъдимия К., който в обясненията си в съдебно заседание заявява, че бил посъветван от механик да се отърве от тази кола, тъй като било възможно скоростите да са се счупили заради износения съединител.

Обясненията на подс. К. за състоянието на автомобила му преди продажбата се опровергават както от св. А. (чиито показания вече бяха цитирани), така и от показанията на св. П. Б.. Той установява,че закупеният от него през месец март 2006г. за 4 800 лв. автомобил „Фолксваген пасат”, е бил в отлично състояние и до 27.01.2008г., когато доброволно го е предал на разследващите,той го е управлявал непрекъснато, включително с него пътувал неколкократно и в чужбина.

Ето защо съдът прие, че в случая обясненията на подсъдимия К. относно причините за продажбата на автомобила му са неправдоподобни, нелогични и се оправергават изцяло от показанията на свидетелите С.-С., Г. А., П. Б., Ст. Б..

 

От заключението на Съдебномедицински експертизи на веществени доказателства по Протоколи №№ 08/БТМ-702 от 02.12.2008г.; 08/БТМ-713 от 08.12.2008г.; 08/БТМ-273 от 06.03.2009г.(вж. т .8 от ДП), чийто обект на изследване е бил лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с ДК № *****, с № на рама **** и № на двигател *****, бивша собственост на подс. К. и предаден доброволно от св. Б., е видно, че не са установени наличие на слюнка, сперма и кръв. Съдът намира, че това е напълно възможно, с оглед изминалия дълъг времеви период от инкриминираната дата до проведените експертни изследвания, както и положените усилия от подсъдимия да не остави никакви следи.

От експертиза № 09 БТМ-273 (вж. л. 37-38, т. 8 от ДП), изготвена от в.л. Н. Р., със задача да се установи дали автомобилът е бил пребоядисван външно и вътрешно/цялостно или частично/ако е пребоядисван, колко пъти в какви цветове, и какъв е бил оригиналният му цвят, изготвеното заключение е в насока, че не е установено извършване на ремонтни работи във вътрешността на багажника на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № ****.

От експертиза, протокол №08/БТМ -702(вж. л. 40-44, т. 8 от ДП),   изготвена от д-р М.Д.Ч., специалисти в областта на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства в ЦЕКИИ към НИККА-МВР е видно, че при извършване на необходимите  изследвания по л.а. „Фолксваген Пасат” ДК № *****, става ясно, че по обекти: текстилна материя, стелка, 1 брой метален капак, както и 1 брой метален капак, иззети от баажника, въже за теглене с две куки в лявата част от багажника, 1 брой пожарогасител в лявата част на багажника, кожен калъф с инструменти, кутия с вериги за автомобилни гуми, пожарогасител в дясната част на багажника, кутия с авариен триъгълник, множество парчета от плат с неправилна форма, намерени в багажника, дървена дръжка с дължина 70 см., механичен крик, парче от текстилна материя от гърба на задната седалка, парче от текстилна материя от гърба на задната седалка, дунапрен, покрит с текстилна материя от задната седалка, както и дунапрен, покрит с текстилна материя от задната седалка, калъфка за облегалка с дунапрен от задната седалка, както и  калъфка за облегалка с дунапрен от задната седалка, резервна гума с джанта ,S – образна метална тръба, ключ тип лула за монтиране и демонтиране на автомобилини гуми, при извършено изследване, не е установено наличие на кръв, не е установено наличие на сперма ,не е установено наличие на слюнка, което може да се обясни с отдалечеността във времето на направената експертиза.

 Обектите три броя нишковидни иззети от задна седалка на автомобила са и два броя нишковидни /19 см./, иззети от стелката в задната част на автомобила, са естествено отпаднали човешки косми. Човешките косми /иззети от задната седалка/ и косъм с дължина 19 см. /от изетите от стелката/        , не произхождат от Р. и Х. Б..

Нишковидният обект, иззет от стелката /18, 1 см./, е върхова част на човешки косъм от глава. Косъмът е механически въздействан /удар с твърд тъп предмет/, като върхова част от човешки косъм обектът не съдържа достатъчно морфологични признаци, за да може експертизата да се произнесе по въпроса дали произхожда от Р. или Х. Б..

 

От експертиза протокол №08/БТМ- 713 /(вж. л. 45-64, т. 8 от ДП), в състав вещите лица Надя РА., А. Радоева, Радослав П., Н. Ж. и П. В., с обект л.а. „Фолксваген Пасат” ДК № ***, се установява, че при извършен оглед на л.а. „Фолксваген Пасат” ДК № ***, не са открити характерни микроследи,текстилни влакна и други. Оригиналният цвят на предоставеният л.а. „Фолксваген Пасат” ДК № *** е тъмночервен металик. Установено е извършването на ремонтни работи в областта на преден ляв калник, преден капак, предна средна и предна дясна област на тавана на купето. В областите на преден ляв калник и преден капак на л.а. „Фолксваген Пасат” ДК № *** са извършвани ремонтни работи с използването на сходни по морфологически признаци и химичен състав сив грунд и тъмночелвен металик. Не е установено наличието на заваръчни шевове или други следи от деформации и последващо изправяне на ламарината в пролъчените области - преден ляв калник, преден капак и предна част на тавана на купето на предоставения л.а. „Фолксваген Пасат” ДК № ***. Предното панорамно стъкло на л.а. „Фолксваген Пасат” ДК № *** вероятно е подменено и е с година на производство 1997 г., съдейки по маркировката му и залепения по нея стикер.

Вещите лица не могат да дадат отговор на въпроса дали е извършвана подмяна на фарове и огледала на предоставения за изследване л.а. „Фолксваген Пасат” ДК № ***. Отговор на което може да даде оторизиран сервиз. Предният капак и предния ляв калник на л.а. „Фолксваген Пасат” ДК № *** вероятно са сменяни с други такива, произведени като резервни. Не са установени следи от интервенции с цел подправки на съществуващите номера на рамата и двигателя на предоставения за експертизата л.а. „Фолксваген Пасат” ДК № ***.

От експертиза № 09/ПЗК-11 (вж. л. 61-69, т. 8 от ДП), изготвена от вещото лице Г. М., с обект бои от л.а. „Фолксваген Пасат” ДК № ОВ 31 88 АН, става ясно, че чрез метода на ренгенов микроанализ с електронна сонда: Горните червени слоеве на боята от предпазната решетка, предният капак, предният ляв калник и предната дясна част на покрива от автомобила, както и вратата, съдържат елементите: Fe, Ca, Si, Ai, Ti, K, Ba, Mn, Cr, Ca, т.е. те са сходни по качествен и количествен състав. Долният червен слой на боята от предния ляв калник се различава от горния по значително по високото съдържание на Ti . Долният червен слой на боята от предния капак се различава от горния по съдържание на Ca. Вторите сиви слоеве на боите от предния ляв калник и от предния капак съдържат елементите Ba , Ti , Si , Ca, Mg, Fe, K, Р, т.е. те са сходни по качествен и количествен състав .

 

 Съдът намира, че  с тези експертизи не се установява наличие на кръв, не е установено наличие на сперма, не е установено наличие на слюнка, тъй като подсъдимият е взел мерки да не останат следи. В тази насока са и показанията на св. С.-С., подкрепени и от ВДС, изготвени чрез използване на СРС (вж. папка № 7 записан разговор на 08.02.2009г. в килия № 3 на следствените арести „………….”). Тези експертизи установяват състоянието на автомобила при доброволното му предаване от св. Б..

 

Обстоятелствата относно странното и нелогично поведение на подс. К. непосредствено след извършване на престъпните деяния, включително напускането на работа и желанието да напусне Пазарджик и да остане в София, се установяват от показанията на св. Д. К., св. Н. К., св. Вл. К., св. Ч., включително и от показанията на най-близките роднини на подс. К.- неговата майка и вуйчо. В тази насока е и заключението на вещото лице доц. д-р Н. С., който е изготвил психологичен профил на подсъдимия К. (вж. л. 45-49, т. 13 от ДП). В съдебно заседание, проведено на 14.02.2011 г. вещото лице изяснява, че подсъдимият се е намирал в състояние на паника –„паническо поведение, с което опитва по някакъв начин да си подсигури места, където да се каже, че е бил по това време”.

Роднините на подс. К. *** са били изненадани от посещението му при тях на 28 януари 2006 г. ,тъй като подсъдимият не е поддържал връзка с тях след излизането му от затвора. Едва при това посещение те научават факти за жИ.та му след излизането му от затвора, а именно, че  работи при вуйчо си, че дядо му е купил кола.

Още по-изненадващо е посещението на 29 януари 2006г. привечер на подс. К. в дома на свидетелите Д.К. и Н. Т., които подсъдимият бил виждал само веднъж до този момент. Поведението му е странно, още повече за човек, който иска да впечатли домакинята, според обясненията му в съдебно заседание. В показанията си св. Д.К. сочи: „… Не помня някакви разговори да сме провеждали конкретни. Не беше много словоохотлив…. Той искаше да си поспи у нас, ама аз не бях съгласна. Или да спи, или да поспи, искаше да остане изобщо у нас и аз бях учудена, защото очаквах майка му да се обади, но тя не се обаждаше. Аз го почерпих вино, по едно време Л. се разплака. Обясни, че плаче за някаква жена, във връзка с раздялата си с нея. Каза, че всичко е наред между него и В., но плачеше за друга някаква жена. Искаше да му пусна новини да гледа. След като гледа новините, се разплака…”.

Обясненията на подсъдимия К., че е заминал за София, защото работата му в „МИО” била тежка, а заплащането не съответствало на труда, който полагал, съдът намира за неубедителни. Установи се от показанията на св. П. Л., че заплатата на подс.К. е била 700 лв., много над средната за страната. С доходите си като пекар подсъдимият е имал възможност да се издържа, да помага на майка си, в чието домакинство е живял, както и да спестява. Подсъдимият е притежавал и собствен апартамент в гр. Пазарджик.

Показанията на св. Т. и обясненията на подс. К. за внезапното му решение да напусне работа и замине за София са протИ.речиви и взаимно изключващи се, поради което съдът приема, че са и недостоверни. В показанията си св. Т. сочи, че причина Л. да замине за София е било желанието му да работи в строителството с баща си. Тези показания  обаче не кореспондират с обясненията на подс. К.,който твърди, че: „това решение беше взето предварително от мен с идеята да си търся работа в София. С баща ми често сме си говорили, че има възможности за намиране на работа в гр. София. По този въпрос аз бях дискретен и си говорех единствено с баща ми. На майка ми й беше неприятно да контактувам с баща ми, защото бяха разделени и аз не споделях даже и с нея за намеренията ни. Истината беше, че исках да замина с баща ми в София и да се устроя там.”.

Обясненията на подсъдимия и показанията на св. Т., че е заминал за София, тъй като е имал желание да работи в строителството, където работата е значително по-лека и доходна, се опровергават от показанията на св. Ч., която подсъдимият помолил да му търси работа като пекар.

 Като анализира всички показания, които имат отношение към изясняване на обстоятелството защо подсъдимият внезапно заминава за София, съдът намира, че той всячески се е стремял да бъде далеч от Пазарджик, в случая да се укрие в големия град. Обстоятелство, че никой не е знаел къде се намира, след като убийството на сестрите Б. е станало общоизвестно, е дало основание и на най-близките му роднини да смятат, че той е съпричастен към него и да започнат да го издирват. Подсъдимият не е отговарял на телефонните повиквания на своите роднини, които, притеснени, го издирвали, за да го уведомят, че трябва да се яви в полицията и да даде обяснения. Св.Ч. дори заявява: „...Още когато вуйчо му беше у нас и каза ако дойде да даде показания ще му даде пари, и после да прави каквото иска с тия пари не е проблем, казаха само ела...”. За неговите близки е било ясно, че ако не се яви доброволно в полицията и продължава да се укрива, веднага към него ще се насочат подозрения, поради което те предприели и  действия по издирването му и довеждането му в Пазарджик. Отсъствието от работа на подсъдимия озадачило и преките му ръководители св. И.М. и Ст. Н., тъй като той до този момент не е имал отсъствия от работа. Семейството на интимната му приятелка също били изненадани от внезапното му заминаване, тъй като нямало конкретен  повод за раздяла между двамата.

За съда не е без значение и обстоятелството, че подсъдимият е заминал за София без да си вземе дори най-необходимото за пребиваване на чуждо място - дрехи, бельо. Така в показанията си св. Т. съобщава: „... когато Л. изчезна от дома ни и отиде в София, не е взел багаж…”. Обясненията на подсъдимия, че имал намерение да си купи евтини дрехи от Илиенци, звучат неубедително,още повече, че той не е направил нищо в тази насока. Св. Ч. в показанията си установява: „…Първо като дойде,  беше без багаж. Втория път имаше с една найлонова торбичка, вътре имаше някакви дрехи, не много неща. Той по цял ден не излизаше никъде, непрекъснато вкъщи седеше. …. Л. беше с анцунг, между другото той постоянно беше с този анцунг, не го махаше, дори когато спеше. Бельо не знам, не съм видяла…”.

 

Подс. К. останал в София сам – без близки и приятели, без квартира, без работа, без доходи. От доказателствата по делото се установява, че вуйчо му св. П .Л. се е дистанцирал от него веднага след като го е довел в Пазарджик, за да даде обяснение в полицията. Прекратил е трудовия му договор и след това не му е оказвал никаква подкрепа. Парите, които той имал от продажбата на автомобила си, проиграл на комар. Като се вземе предвид, че подсъдимият е с по-ограничени интелектуални способности (поради липсата на системно образование и много ниска обща култура), ниският му интелект  (развитието на интелекта е в ниските граници на нормата – вж. т. 11 СППЕ – доц. д-р В., д-р М. и психолог Н. Ц.), изградените престъпни навици (с оглед на предишните му осъждания), има отговор  въпроса защо подс. К. на 12.03.2006 г. е извършил грабеж на мобилен апарат от малолетно момиче, независимо, че е имал в себе си собствен такъв? Подсъдимият се озовава в арестите още на следващия ден, след като започва да говори от отнетия мобилен апарат, впоследствие и в затвора –места, които добре познава от предишните си осъждания, а не в чужбина, където би могъл да замине според доводите на защитниците му.

 

Съдът намира за неоснователни доводите на защитниците на подсъдимия К., че показанията на св. С.-С. са недостоверни, че той депозира „лъжливи показания”, поради което не следва да бъдет ценени от съда. В тази насока се сочат показанията на свидетелите Р.Д. и А.С., които с молба до съда поискаха да бъдат разпитани по делото (вж. показанията им в съдебно заседание на 18.05.2011 г.)

В показанията си пред съда  свидетелите С. и Д. твърдят, че В.С.-С. е правил опити да ги манипулира за даване на лъжливи показания срещу Л.К..

Показанията на св. А. С. се свеждат до това, как веднъж през 2009г., докато с Д. и С.-С. били във втори отряд на Централния софийски затвор, килия № 5, след вечерната проверка – В. (св. С.-С.) предложил да им помогне, ако станат свидетели по делото, след като им бъде казано какво да говорят във връзка с Л.К., както и че „… остатъците от присъдите ще ви бъдат махнати..” . В показанията си св. С. заявява, че св. С.-С. постоянно парадирал с връзките си със служители в затвора. Противно на правилата, той разполагал и с мобилен телефон, даден му от служителя А.Ш., който с негов колега редовно посещавали С.-С., с когото били градски, както и че си говорели с часове на турски. Твърди, че със св. Р.Д. не са обсъждали заедно какви молби да пишат до съда. Сам решил да напише и да адресира сигнала си.

Показанията на св. Р.Д. са в насока, че времето, през което тримата били заедно в една килия, е някъде между 2007 и 2008г. Споменава за 3-4 проведени разговора между тримата, при който В.С.-С. им предложил, ако искат да излезат от затвора по-рано, да станат „килийни работници” (внедрен затворник, който се вкарва в килията на извършител на тежко престъпление, пред когото с времето той се „изповядва”). В последния разговор С.-С. споделил, че става въпрос да предразположат Л.К. към откровения. След отказа им да съдействат той им казал, че са „прости”. Заявява, че преди да напише сигнала, „естествено”, че с А.С. го обсъждали.

Депозираните показания на св. С. и св. Д.  по никакъв начин не разколебават показанията на св. С.-С.. Напротив, ако някой дава неверни показания, то това са  първите двама свидетели, тъй като техните показания не само, че не кореспондират помежду си, но са и  взаимно противоречиви, както и не съответстват и на други обективно установени по делото факти.

Несъответствия в показанията на свидетелите С. и Д. личат и в твърденията им колко пъти св. С.-С. е правил опит да ги манипулира, за да дадат показания против Л.К.. Св. С. заявява, че е проведен един единствен разговор в килията, в който св. С.-С. бил предложил на него и Д. да свидетелстват по делото „Б.”, докато според Д. тези разговори са  провеждани много пъти, както в килията, така и на карето. Отделно св. С. заявява, че сам е написал сигнала до съда, с искане да бъде разпитан като свидетел, и двамата с Д. не са го обсъждали, докато последният заявава, че естествено” са  го обсъждали.

Съдът констатира, че показанията на св. С. и св. Д. не съответстват на приложената по делото справка на ГД ИН издадена от началника на затвора гр. София (вж. л. 467 , т. 2 НОХД № 11/2011г.). От нея е видно, че св. Д. е бил във втора група на Централния софийски затвор за времето от 14.07.2006 г. до 16.10.2008 г. Св. С. е престоявал във втора група от 25.04.2008 г. до 19.09.2008 г. и след това от 16.01.2009г. до 22.01.2010 г. Св. В.С.-С. е изтърпявал наказание във втора група в периода от 05.06.2007 г. до 24.04.2009 г. При тези данни тримата свидетели са били заедно във втора група, включително до 19.09.2008 г., към която дата става възможно провеждането на твърдяната от свидетелите С. и Д. среща, при която св. С.-С. би могъл да им предложи да лъжесвидетелстват срещу Л.П.К..

Към  тази дата обаче (19.09.2008 г.) по делото няма привлечен обвиняем и не е било известно на разследващите, че подс. К. има нещо общо с двойното убийство на сестри Б.. На разследващия екип би могло най-рано на 25.11.2008 г. да стане известно името на Л.К., едва след изготвянето на ДНК експертиза 08/ДНК-191-2 от в.л. И.И., която именно го уличава като лицето, чийто биологичен материал е открит под ноктите на Р. и във вагиналната натривка на Х..

Голословни са доводите на защитата на подсъдимия, че разследващият екип е имал възможност да научи името на Л.К. преди 25.11.2008 г., и така да участва в схемата за фабрикуване на доказателства, тъй като според тях това била само крайната дата, в която била администрирана експертизата на И.И..

В този смисъл са „пропуснати” показанията на св. С.Д., от които се установява, че подозренията към Л.К. се насочили, когато  на 2 декември 2008 г.окръжният прокурор на гр. Пазарджик му се обадил по телефона, продиктувал му ЕГН и му разпоредил с всички материали по делото и данни за това лице да отиде на доклад във ВКП София.

В тази насока са и писмените доказателства - определение от 27.11.2008 г., с което е дадено разрешение за извършване и претърсване, както и протокол за претърсване и изземване на лек автомобил „Фолксваген пасат” с ДК № ******** от 27.11.2008 г.( вж. л. 1-5, т. 28 от ДП). Не без значение по делото е и фактът, че …………………………………………….От изложеното се налага изводът, че началният момент, в който съпричастността на Л.К. към смъртта на двете пострадали става известна за когото и да било от разследващия екип, то това е след изготвяне на СМЕ на веществени доказателства № 08/ДНК-191-2, изготвена на 25.11.2008 г. Този момент е значително по-късен от 19.09.2008 г., когато свидетелите С.-С., С. и Д. са били в една група в Централния Софийски затвор.

За достоверността на показанията на св. С.-С. може да се съди и от повторния му разпит в съдебно заседание от 18.05.2011 г. (вж. т. 2 НОХД № 11/2011 г.) ,както и от проведените очни ставки с двамата свидетели С. и Д., изтърпяващи наказание лишаване от свобода в затвора Бобов дол. Св.С.-С. не отрича, че визуално познава двамата свидетели, като дори заявява отношението си към тях, а именно, че изпитва неприязън. Той е категоричен, че подобни разговори между него и двамата свидетели не са провеждани, както и че не е отправял към тях такова предложение.

Отделно се установи, че на св. Ш. (работещ в сектор „Оперативно обслужване към Главна дирекция на полицията), не е било възможно ежедневно да посещава св. С.-С. и да разговоря с него на турски език. Установи се от разпита на св. Ш., че той не владее  турски език, както и че не е работил във връзка със случая „Б.”. От показанията на този свидетел се установява също, че режимът на допуск в корпуса на затвора е строг, и неговите правомощия не му позволяват да посещава сам или с друг свой колега затворници. Такива посещения се извършват само и единствено в присъствието на униформени служители към самия затвор, и то когато следва да бъде направено претърсване в определена килия или да се проверят други обстоятелства в килията.

За недостоверноста на показанията на св. С. може да се съди и от проведената очна ставка между него и св. Ш., при която той  реално се отказа от първоначалните си показания и вече твърди, че не Ш., а друг следовател, чието име не помни, е провеждал разговорите със св. С.-С..

 

Неосноветелни са доводите на защитата, че след като св. С.-С. бил заявил, че е осъждан два пъти, а от свидетелството му за съдимост (вж. справка за съдимост л. 365-370, т. 2 НОХД № 11/2011 г.) се установявало, че бил осъждан повече пъти, то това е основание да се приеме, че той депозира пред съда неистински показания. Св. С.-С. няма никаква причина да депозира неверни показания за разказаното му от подс. К. през 2009г. Той по никакъв начин не е заинтересуван или „облагодетелстван” от изхода на делото. Що се отнася до свидетелството му за съдимост, (л. 365-370 от съдебното производтво), от него става ясно, че  по последното си осъждане св. С.-С. е изтърпял реално наказанието си и  не се е ползвал от „предсрочно условно освобождаване”, за разлика от  първото си осъждане по НОХД № 236/1998г на Окръжен съд Русе (вж. протоколно определение по НДЧХ № 1044/02 г., в сила от 20.12.2002 г. на Окръжен Съд Плевен в тази насока).

 

Неоснователни са доводите на защитниците на подсъдимия К., че ВДС посредством използването на СРС не подкрепят показанията на св. С.-С..

В показанията си свидетелят установява,че подсъдимият бил убеден, че в килията има подслушвателни устройства, поради което избягвал да говори за случая, разговарял на тих глас, при силна музика. Св. С.-С. установява, че подсъдимият споделил неща във връзка с убийствата на сестрите Б. навън, на карето, 2-3 дни след като са се срещнали в килията.

Събраните по делото доказателства потвърждават показанията на св. С.-С. в тази насока. Показанията на свидетеля намират подкрепа и в приложената по делото справка, издадена от МП-ГДИН, Областно звено следствени арести София (вж. л. 86-101, т. 14от ДП). Двамата с подс. К. били заедно в килия № 3, на етаж № 3 в ареста на бул. „Д-р Г. М. Д.”*** в периода от 27.02.2009 г. до 13.03.2009 г.,след която дата С.-С. бил преведен в затвора София. Според доказателствата по делото, задържаните лица провеждат престой на открито, всеки делничен ден (тъй като събота и неделя провеждат свиждания), освен ако самите те декларират отказ за престой на открито /на каре/. За делничните дни - 03, 04, 05, 06 март 2009 г., 09, 10, 11 март св. С.-С. е подал декларации за отказ за престой на открито на каре, а подсъдимият К. е подал такива деклрарация за дните 05, 06, 10, 11, 13 март 2009г. Първият разпит на св. С.-С. от следовател от НСС Н.  е от 05.03.2009 г. (вж. докладна записка на 17.03.2009 г., вж. л. 105, том. 6 от ДП). При тези данни е видно, че подсъдимият К. и свидетелят са били заедно на престой на открито преди 03.03.2009 г., което потвърждава показанията на св. С.-С., че всички подробности от подсъдимия са му споделени на първата разходка на каре, 2-3 дни след като са се срещнали и когато той не е имал в себе си подслушвателно устройство.

Впоследствие са водили доста разговори, но св. С.-С. не знае какво има записано на подслушвателното устройство, което било в него, а пък що се касае  до обстоятелството дали е имало поставено подслушвателно устройство в килията, той не знае.

От приложените по делото ВДС, изготвени чрез използване на СРС……………………………………………………………………………………………

Всички тези разговори, установени чрез ВДС, изготвени чрез използване на СРС, дават основание на съда да направи извод, че подсъдимият К. е съпричастен към инкриминираните престъпления.

 

Съдът намира, че следва да се коментира и поведението на подс. К. по време на беседа, ………………………………………………В съдебно заседание подсъдимият К. обяснява поведението си последния начин: „Искам само да кажа, че 2009 г. януари месец 23-ти не знам колко градуса е била температурата тогава. Дойдоха и ме вдигнаха сутринта към 10,3, и аз тръгнах по тениска. Минах долу, между администрацията и затвора има разстояние, колкото от тук до външната врата и е студено. Аз бях по тениска, качиха ме в стаята на началника В., който излезе, но на мен ми беше студено”. (вж. съдебно заседание, проведено на 14.02.2011 г. по НОХД № 11/2011 г.). Психологът доц. С. е категоричен, че ако на подсъдимия К. действително му е било студено, то това е щяло да се разбере и той да трепери през цялото време, а не да започне да трепери при въпрос за сестрите Б..

 Съдът намира за неоснователни доводите на защитниците на подс. К., че той е треперел от студ, а не вследствие въпроси, свързани с убийството на сестри Б., тъй като св. С. му е задавал въпроси, отнасящи се за 26, а не за 27 януари 2006 г. От разговора на св. Д., св. С. и М. с подсъдимия, записан и чрез СРС, ………………………………………………От показанията на св. С., депозирани в съдебно заседание, проведено на 09.02.2011 г. е видно, че  същият допуска грешка относно инкриминираната дата. Фактите, които свидетелят сочи, обаче се отнасят за инкриминираната нощ и съдът приема показанията му за достоверни: „Започнахме първоначален непринуден разговор, в който той дори се шегуваше. В момента, в който обаче започнахме да му задаваме въпроси за вечерта на 26 срещу 27 януари 2006 г. и къде е бил той, той започна силно да трепери. Аз за първи път в жИ.та си виждам такава рязка промяна в реакцията на човек. Той започна да трепери силно, чак подскачаше, и трепереше около 15-20 минути. Не можа да спре. След като разбра, че някои хора са казали, че на 26 срещу 27 януари не е бил у тях. И друго ме впечатли, той със завидни подробности обясняваше къде е бил в тези дни и вечери. Във Велинград, Пловдив, в София, но така и не ни отговори на въпроса, къде е бил вечерта на 26 срещу 27 януари 2006 г. Нито един път не се спомена името Б. и в този разговор той не е питан – ти ли уби сестри Б.”.

 

Неоснователни са и доводите на защитниците на подсъдимия К., че по делото съществува документ – протокол, приложен в ДП, т. 1, л. 232, съставен от следовател Заев, който сочел, че ноктените изрезки не са съхранявани правилно, както и че липсват доказателства по делото, че изследваните ноктени изрезки са на пострадалите сестри.

 Твърдението на защитата за наличен документ, който в разрез с обективността, е наименован протокол, който всъщност представлява справка на веществените доказателства  и биологичните материали, иззети по делото. Касае се за един административен документ, без каквото и да е наказателно-процесуално значение. Справката е изготвена на 23.03.2007 г. за сведение на наблюдаващия прокурор от следовател З. и не представлява действие по разследването, за което съгласно нормата на чл. 128 и чл. 129 НПК се изисква съставянето на протокол и хипотезата на чл. 131 НПК може да служи като доказателствено средство. Справката е приложена на лист 231-235 в том 1 от ДП. В нея  на л. 231 под позиции № 4 и 5 - нокти от дясна и нокти от лява ръка на сестри Б., е отразено, че е установена човешка кръв. Посочено е: Не са проведени изследвания, за да се запази ДНК профилиране. На л. 232 е цитирана експертиза № 22/17.02.2006 г., изготвена от експерта М.Д., /находяща се на лист 94-98 включително, том 4 от ДП/, в която е посочено за ноктите от лява и дясна ръка: установена е човешка кръв. Не може да се извлече ДНК поради силното зацапване.

ДНК експертиза № 08 /ДНК-191-2, изготвена  от вещото лице И., е от 25.11.2008 г. и тази експертиза установява, че в поднокътното съдържимо на изследваните ноктени изрезки има смес от биологичен материал - този на жертвите Р. и Х. Б., и привнесен биологичен материал, съвпадащ с този на подс. К. (от върховите части на ноктите на  Р. Б. - обект № 1 и от друг/и мъж/е, най-вероятно от неизвестното лице, чийто клетъчен материал е установен по ноктите на Х. Б., обект №2).

Съдът не прие за основателни доводите на защитниците на подс. К., че има съмнения по делото за манипулация с веществените доказателства - ноктени изрезки от труповете на жертвите, както и че същите са били негодни за изследване, тъй като са съхранявани неправилно. Тези доводи са лишени от фактическо основание, тъй като не почиват на каквато и да е доказателствена основа. Вещото лице И.И. в съдебно заседание на 15.02.2011 г. изяснява: „...По ноктите, които съм изследвал, нямам спомен дали беше нанесен някакъв лак за нокти. Имам спомен, че бяха по-големички и затова съм написал в скоби маникюр. Нищо характерно не съм видял по тези нокътни обрезки. Тези нокътни изрезки бяха старателно изрязани. То няма друг начин да се вземат. Дали с нокторезачка или ножица не мога да кажа, но бяха старателно изрязани от страната на пръстите. Хубави срезове, старателно са го направили.  Не бяха късани…”. Отразеното от вещото лице И.И. се потвърждавда и от вещото лице М.Д., включително и от разпита на проф. Щ. Последният заяви чрез видеоконференция, че съхраняването на тези нокти, начинйт на получаването и опаковането им, напълно отговарят за целта на изследването.

В съдебно заседание, проведено на 16.05.2011 г. относно съхранението на ноктените изрезки вещото лице И. изяснява, че следва да бъде на стайна температура, опаковано в пликче, като по този начин е възможно да се съхранява години.

Като свидетели по делото бяха допуснати и изслушани Г.П. и Н.Я. - санитари от МБАЛ, присъствали на огледа на телата, извършен на 1 февруари 2006г. (вж. съдебно заседание от 23.03.2011 г., НОХД №11/2011 г.). В показанията си двамата свидетели установяват как е извършен огледът на труповете на двете жертви, как са взети изрезки от ноктите на двете ръце на пострадалите. Св. Г. П. заявява: „Аз съм присъствал на всички действия по аутопсията, изрязването на ноктите от сестрите Б., също и на ексхумацията. Санитарите изрязват ноктите вдъно и се предават на полицията….Ноктите се изрязоха със специална ножичка. Имаме специална ножичка. Изрязани бяха ноктите от десетте пръста и от двете ръце. След изрязването на ноктите сме ги поставили в хартиени пликове. Нямам спомен дали се запечатаха пликовете…”. В тази насока са и показанията на св. Н. Я..

Веществените доказателства ноктени изрезки от труповете на пострадалите Р. и Х. Б. бяха предявени и по реда на чл. 284 НПК на страните по делото след тяхното преопаковане в НИКК-МВР София. При предявяване на веществените доказателства се констатира, че всички ноктени изрезки са съхранявани правилно, съгласно изискванията, и отговарят по брой на изрязаните нокти от 01.02.2006 г. от  двете пострадали - по 10 от всяка една от двете сестри, съответно 5 от лява и 5 от дясна ръка на Р. Б. и 5 от лява и 5 от дясна ръка на Х. Б. (вж. Протокол от 28.04.2011 г. на комисия в състав: М. Б., Л. С. и И. Ч. - експерти в сектор ДНК анализи на НИКК София, в т. 2 НОХД № 11/2011 г., придружен с фотоалбум), както и протокол от съдебно заседание, проведено на 27.05.2011 г. НОХД № 11/2011 г.

С оглед изложеното съдът намира, че отговорът на въпроса за идентичност на ноктите и наличието на биологичен материал, е изяснен напълно. Това е логичен, обясним и очакван резултат, предвид обстоятелството, че тези веществени доказателства са били обект на множество експертизи. Няма съмнение, че изследваните веществени доказателства - ноктени изрезки, са на сестрите Б., като в тази насока е и последната ДНК експертиза № 10-246 (вж. л. 116-119, т. 8 от ДП), изготвена от вещото лице И.Г. на 28.07.2010 г.

Тази експертиза има задача да се изследват представените веществени доказателства (изрезки от нокти от труповете на Р. и Х. Б.) по маркерните системи SGM Plus и Y filer, и при положителен резултат, да се направи сравнение с Националната ДНК база данни, както и ДНК профилиране, установени от всички ДНК експертизи, изготвени по делото. След проведените лабораторни изследвания и резултати вещото лице дава заключение:

-за обекти № 1 и № 2 /нокти от лява и дясна ръка, Р. Б./, се определи SGM Plus ДНК профил, който съвпада с ДНК профила на Р. Б., определен в СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 29а/06г. Биологичният материал по тези обекти произхожда от Р. Б.

-за обекти № 3 и 4/нокти от лява и дясна ръка, Х. Б./ не се определи SGM Plus ДНК профил. Неопределянето на ДНК профил се дължи на наличието на биологичен материал под допустимия/критичен/ минимум и/или влияние на инхибитори /вж. лабораторно изследване и резултати/.

За всички обекти не се определи Y filer ДНК профил. Неопределянето на Y filer ДНК профил се дължи на липсата или наличието на биологичен материал под допустимия/критичен/минимум/.

Методът на ДНК-изследването е деструктивен, влияние оказват и инхибиторипри лабораторни изследвания. Ето защо и всеки последващ опит за изследване ще доведе до невъзможност за това, или сигналите, които ще се получат като резултати, ще бъдат много по-слаби.

 

Тъй като вещото лице И.И. в СМЕ на веществени доказателства № 65/14.03.2006 г. е отказал да изследва поднокътното съдържимо в ноктените изрезки от труповете на двете жертви, тъй като върховите краища на ноктите са били „запечатани” с черно мастило /туш/, а през 2008 г. прави успешно изследване (вж. ДНК експертиза на веществени доказателства № 08 /ДНК-191-2, изготвена на 25.11.2008 г.), успява да извлече ДНК профила на привнесения биологичен материал на подс. Л.К. от обект № 1 (изследвания материал, иззет от върховите части на ноктите на Р. Беленйска), определен по автозомните SGM Plus, Identifiler и Minifiler маркерни системи и по Y filer маркерната система, както и (SGM Plus) ДНК профил на подс. К. от вагинална натривка от Х. Б. (обект № 2), по делото бе назначена физикобиологично химична експертиза.

Бяха поставени следните въпросите: Какво е химическото съдържание на структурата на туша, от къде се доставя за нуждите на дактолоскопирането, има ли различни партиди и възможно ли е да има разлика в химическия състав, възоможно ли е да се установи структурата на туша, с който е извършено дактилоскопиране през 2006 г. на пострадалите Р. и Х. Б., възможно ли е и по какъв начин химичните съединения на туша да се отразят на биологичния материал и как влияят върху този материал?

От заключението на вещите лица Ц.Н., специалист в областта на химията, В.Г. и Б.Ш., специалисти в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства, (вж. протокол №11/ФЗ-70л.   НОХД № 11/2011 г.), е видно, че при направено изследване, изпитване и резултати, се установява, че за нуждите на дактилоскопията се използват основно печатарски мастила. Те представляват смес от петролно и/или растително масло и за пигмент се използват сажди (графит). В някои се използва и по-ниско кипящ разтворител, с оглед по-бързото проникване на мастилото в хартията.

За нуждите на дактилоскопията през 80-те години е закупено голямо количество печатарско мастило. То е разфасовано на няколко пъти в туби от паста за зъби в тогавашния „Фармахим”. То се използва и досега в поделенията на МВР. През 2010г. е била  извършена доставка на ново мастило, внос от Чехия. През този период са доставяни и комплекти за огледи, в някои от които също има дактилоскопно мастило.

За установяване състава на използваните в МВР мастила са изследвани проби от първоначално доставеното мастило, от доставката през 2010г. и мастило от комплекти. Пробите са разтваряни в органичен разтворител и след утаяване на саждите, течната фаза е изследвана с газова хроматография масспектрометрия.

Доставеното през 80-те мастило съдържа петролно масло (в т.ч. парафини, полиароматни и други съединения), глицериди на мастни киселини и сравнително лек разтворител с основна съставка бутилацетат. Бутилацетатът се използва и в лаковете за нокти.

Вещите лица сочат, че различните марки мастила имат различен химичен състав. Общото е, че това са продукти, предназначени за пряк контакт с хора, поради което не съдържат вещества, представляващи опасност за хората, в това число и вещества, способни да разрушат епителните клетки.

Вещите лица са извършили  ДНК изследване, при което ДНК се изолира от ядрата на клетките и подготвя за амплификация с използване на йонно - абсорбиращата смола Сhelex (Вio-Rad).

При потвърден генотип за контролната ДНК (007 – Аррlied Biosystems) и отсъствие на амплификационен продукт при контролната празна проба и за двата чифта ноктени изрезки, се визуализирали пълни ДНК профили на лицата, чийто нокти са изследвани.

Екпертите заключават, че за изследвания биологичен материал от два чифта ноктени изрезки, третирани с мастило за дактилоскопиране, са определили пълни ДНК профили на лицата, чиито нокти са изследвани, т.е. използуването на дактилоскопиране мастило не повлиява изследвания биологичен материал и никой от етапите на визуализиране на ДНК профил.

Съдът намира,че тази експертиза по категоричен начин изяснява, че дактилоскопирането на ръцете на двете пострадали при първоначалния оглед в местността, където са намерени, не може да повлияе върху годността на ноктените изрезки и възможността им да бъдат изследвани.

 

По делото като писмено доказателство бе приета  съдебно-медицинска справка изх. СД № 967/08.10.2009 г. (вж. съдебно заседание, проведено на 27.05.2011 г., т. 2 НОХД № 11/2011 г.). В нея е посочено: „На рег. № 6809/02.10.09 г. на НСлС”, издадена от УМБАЛ „Александровска” ЕАД Клиника по съдебна медицина и деонтология София.

От този консултативен документ е видно ,че доц. С. Х., д-р А. А. и Е. А. са изследвали микроскопски, под лупа и на стереомикроскоп по предоставения им с писмо от НИКК МВР рег. № 2907/19.05.2011г., надлежно представените им в бели книжни пликове с надписи: „нокти лява ръка на Р. Б.”, в който плик в книжна опаковка се съдържат 5 дълговидни ноктени фрагменти, както и син книжен плик с надпис: „по един нокът от л. и д. ръка на Х. Б.”, в който се съдържат две хартиени опаковки, съответно с надпис: лява ръка Хр и дясна ръка Хр, в които се съдържат съответно един ноктен фрагмент и два малки с пнеправилна форма фрагменти и един нокътен фрагмент и един малък с неправилна форма.

Тримата подписали справката дават за нуждите на разследването в досъдебното призводство становище ,че ноктените фрагменти са изследвани микроскопски, под лупа и на стереомикроскоп, при което се е установило следното:

 -по ръбовете на ноктените фрагменти има зацапвания от черна материя (най-вероятно мастило за вземане на отпечатъци);

-дълговидните фрагменти са иззети чрез изрязване, като в основата им има с различна дебелина изрязан епидермис от поднокътното ложе;

-при нито един от фрагментите не се установява наличие на розетъчно забелен епидермис в областта на свободните им ръбове в поднокетната област;

-при един от ноктените фрагменти от лявата ръка на Р. Б. има минимално зацапване с червеникава материя по страничния ръб, а при друг фрагмент от същата ръка по ръба и в поднокетната област има по- изразено струпване на червеникава материя, наподобяваща кръв;

-при два от ноктените фрагменти от дясната ръка на Р. Б. ***, но без наличие по свободния ръб, се установяват следи от белезникава до белезниково бледо-розова материя с аморфен вид;

-по ръба на един от ноктените фрагменти от дясната ръка на Р. Б. има минимално количество материя с влакнест вид и тъмнокафеникав към черен цвят.

С оглед на констатираното се правят следните изводи:” При проведените изследвания на ноктени фрагменти от ръцете на Р. и Х. Б. не се установиха структури на розетъчни забелвания на епидермис или фрагменит от епидермис. Независимо от това, отчитайки значителния период от време, изминал от вземане на ноктите до тяхното изследване, не се изключва възможността за наличие на изсушен епител в поднокетните области. По два от ноктените фрагменти от лявата ръка на Р. Б. се установява наличие на червеникава материя, наподобяваща кръв. Изсъхналите структури на епхидермиса от поднокетните ложета не дават възможност за визуално диференциране на друг епидермис в тези области.”

Препоръчва се провеждане на изследване по метода на ДНК профилиране по преференциална амплификация по Y-хромозомни маркери и при положителен резултат - опит за извеждане на профил и по автозомните маркери.

Неоснователни са доводите на защитниците на подсъдимия К., че след като в съдебномедицинската справка с изх.СД № 96/08.10.2009 г. няма отразяване, че при микроскопското оглеждане на ноктените фрагменти има следи от остъргвания и отнемания, то това опровергава експертизите, изготвени от вещите лица И. и Г..

Видно от заключението на ДНК експертиза на веществени доказателства № 08 /ДНК-191-2, изготвена на 25.11.2008 г.(вж. л. 2-8 ,т. 7 от ДП), която вече бе обсъдена, вещото лице И.И. на стр. 4 е посочил: че материал за изследване е иззето в неголямо количество и то от върховата част и пространството зад нея, поради което е съвсем логично при микроскопско оглеждане на нокътните фрагменти, такива следи от изстъргване да не са констатирани.

С оглед препоръката за провеждане на изследване по метода на ДНК-профилиране, за нуждите на разследването с оглед и очакванията, че резултатът може да се подобри впоследствие, с постановление от 28.06.2010 г. е била назначена в хода на разследването и съдебно-биологична експертиза. Става ясно от справката, че изследваните под микроскоп ноктени изрезки са били зацапани с мастило при дактилоскопирането им, така както твърдят всички останали вещи лица по делото, които са ги изследвали, и което е още едно потвърждение, че принадлежат на двете пострадали.

На 28.07.2010г. е изготвена ДНК експертиза № 10-246 (вж. лист 116-119 от том 8 от ДП), възложена на вещото лице И.Г.. Тази експертиза също бе подробно обсъдена и от нея се  се установява следното:

-по представените веществени доказателства (изрезки от нокти от труповете на Х. и Р. Б.), за обекти № 1 и 2 (нокти от лява и дясна ръка, Р. Б.), се определя SGM Plus ДНК профил, който съвпада с ДНК профила на Р. Б., определен в СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 29а/06 г. Биологичният материал по тези обекти произхожда от Р. Б.; за обекти № 3 и 4 /нокти от лява и дясна ръка, Х. Б./, не се определи SGM Plus ДНК профил. Неопределянето на ДНК профил се дължи на наличието на биологичен материал под допустимия/критичен/минимум и /или влияние на инхибитори /вж. лабораторно изследване и резултати/.

За всички обекти вещто лице е посочил, че не се определи Y filer ДНК профил, което може да се дължи на липсата или наличието на биологичен материал под допустимия/критичен/минимум/.

 

С оглед изложеното съдът намира, че няма протИ.речие в посочените ДНК експертизи на веществени доказателства, изследвали ноктените изрезки от труповете на пострадалите Р. и Х. Б., и приложената по делото съдебно-медицинска справка. Последната има характер на консултативен документ, даващ насоки за пълното  и научно изясняване на обстоятелствата по делото, а именно изследване по метода на ДНК профилиране по преференциална амплификация по Y-хромозомни маркери и при положителен резултат - опит за извеждане на профил, и по автозомните маркери.

 

В хода на съдебното производство на 23.03.2011г. бяха разпитани като свидетели по делото Р.Х., М.С., Д. Р., Н.К., А.П., К.Д., А.С., Б.Д., като бяха приобщени към доказателсвения материал по делото показанията на свидетелката Е.К. по реда на чл. 281, ал. 5 във вр.с ал. 1, т. 4  НПК, находящи се на л. 97-100, т. 2 от ДП.

При анализа на показанията на посочените свидетели, може да се направи извод, че те са дадени в насока за извършване на проверка от разследващите органи по възможни версии за откриване извършителя/лите на престъпленията.

Показанията на св. Р. Х. се свеждат до обстоятелството, че, когато бил в една клия с осъдените за трафик на проститутки във Франция В. Т. и П. В., последният заявил пред него, че ако хората знаят какво са направили със сестрите Б., ще ги обесят в центъра на Пазарджик. Х. е предоставил тази информация на разследващите, като тя е и проверена (в тази насока са показанията св. С.Д. -служител в сектор „Криминална полиция” в ОДМВР Пазарджик), както и ДНК експертиза на веществени доказателства № 09-ДНК-107 от 10.06.09 г., находяща се на лист 202/62-206/66 в том 7 от ДП, изготвена от в.л. И.И.. От нея се се  установява, че към експерта е било отправено искане да установи Y filer ДНК профилите на 14 лица и същите да се сравнят с този определен в ДНК експертизата на веществени доказателства №08/ДНК-192-2 за допълнителния биологичен материал в поднокътното съдържимо от ноктите на Х. Б..

От заключението става ясно, че Y filer ДНК профилите на лицата:А. А.А., Л.Ч.С., С. В. Б., М. В. Р., Х.И.М., И.С. М., Л. С. К., Н.Х. Т., К.Н.Д., И. Й. П., В. Д. Т., П.М. В., П.Л.Л. и С. Д. Р., определени чрез биологичен материал от баща му, се различават от този, изолиран от поднокътното съдържимо от ноктите на Х. Б., следователно допълнителният биологичен материал не е оставен от някой от тях.

От депозираните в съдебно заседание показания от свидетелката М.С. става ясно, че същата е депозирала неверни показания в досъдебното производство. Същите бяха прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК във връзка с чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК (вж. л. 93-95, т. 2 от ДП). Св. С. заявява, че е излъгала, че с една от сестрите Б. –Р., са били в близки отношения и заедно са предлагали на различни мъже сексуални услуги срещу заплащане, както и че са посещавали местността Грамадите. Като познати на Р. Б. св. С. сочи: Д.Р., с прякор К., и Н.К., с прякор К. В разпита си свидетелката заявява също, че заедно с Р. са имали интимни контакти с пещерски бизнесмен, когото нарича „важния” човек.

В доказателствения материал по делото, на основание чл. 281, ал. 5 във вр ал. 1, т. 1 НПК се включиха и показанията на св. С., депозирани в ДП (вж.л.125,т.2ДП), от които става ясно, че се е отрекла от предишните/ находящи се на л. 93-96, т. 2, заявявайки, че всичко си е била измислила. В съдебно заседание свидетелката изтъква, че тогава е била малка, искала да си напарви майтап с полицаите, а пък те се вързали, както и че по този начин искала да отмъсти на Колцо, заради приятелката й Е.. Съдът намира, че не следва да се обсъжда заключението на психологическата експертиза на св. М.С., (изготвена от вещите лица психолог А.И. и д-р И.К.), както поради факта, че съдържа отговор на правни въпроси, но и поради това, че в съдебно заседание свидетелката изяснява причините, поради които е съобщила неверните показания. Отделно от други доказателствени източници, каквито са показанията на св. Е.К. (вж. л. 97-100, т. 2 от ДП), се изяснява какви са били разбиранията за морал на С., какво е било състоянието й, както и че тя имала склонност така да представя нещата сред околните, че да е в центъра на вниманието.

От показанията на свидетелите Д. Р. и Н. К. се изясни, че те  не познават Р. Б. и никога не са срещали с нея, а пък от тези на св. П.,че не познава М.С., Е.К., Н.К., Д.Р., нито лица с прякори К. и К.

От показанията на св. А.С. се установи, че през 2006 г. е предоставил на полицията запис от камера, който лично той е заснел на 15.01.2006 г.(две седмици преди случая) на курорта „Свети Константин” над гр. Пещера. На този запис се виждат две момичета, които визуално според него приличат на пострадалите, облечени в скиорски екипи. Предал записа на полицията. Заснетите кадри бяха прожектирани на видеостена по време на съдебно  заседание, като майката на Х. и Р. св. Ф. Б. категорично заяви, че това не са нейните деца.

Св. К.Д. свидетелства, че е един от охранителите във фирмата на П.Л. - вуйчо на подсъдимия Л.К.. Показанията му се свеждат до това какъв е бил пропускателният режим във фирма „МИО”, че в двора частни автомобили не били допускани. Познавал Л.К.,но не може да каже дали през януари 2006 г. е идвал с колата си.

Св. Б.Д. депозира пред съда показания, в които твърди, че известно време след убийството на сестрите Р. и Х., в офиса му на пл. „В. Левски” при него дошла девойка на видима възраст 16-17 години и се представила с името Н. Твърди, че тя му разказала, че във вечерта на убийството, около 22:30-23:00 ч. се возила в кола марка „Опел Вектра”, заедно с две момчета. Някъде в района на гимназия „Аксаков” настигнали сестрите Б., които вървели край читалище „Виделина” в посока ж.п. гарата, шофьорът извикал името на Р. и двете се качили в автомобила. Нели била оставена пред „жълтите” кафета на бул. „Хр.Ботев”, след което колата продължила към пожарната. Според св. Д., момичето било силно развълнувано, уплашено, на няколко пъти избухвало в сълзи. От разказа й станало ясно, че в неделята след убийството едното от момчетата се обадило на домашния й телефон със заплахата, че ако разкаже това, което е видяла, ще бъде „накълцана на парчета”, поради което Нели пожелала да остане инкогнито. Той я посъветвал да мълчи известно време и да се срещнат отново в края на седмицата, за да поговорят на спокойствие. Междувременно той споделил историята й пред тогавашния началник на полицията, а скоро след това новината за свидетел по случая гръмнала в медиите. Момичето така и не се появило повече.

Тъй като в показанията на св. Д., депозирани в съдебно заседание, имаше съществени протИ.речия с показанията, депозирани в досъдебното производство, на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, в доказателственият материал по делото се включиха и показанията на същия, депозирани в разпит от 16 март 2006 г. (вж. л 75-76, т. 2 от ДП). Св. Д. заяви, че поддържа показанията, депозирани в ДП.

От показанията на св. Д. се установи, че е извършена проверка по сигнала на Б.Д.. От полицията били проверени всички момичета на възраст между 15 и 20 години с името Н. или негови производни, но разпитите не дали резултат. Направените снимки били показани на Д., който разпознал  едно във фотоалбума. Тя обаче категорично отрекла да е ходила при Д. и да знае нещо по случая. Св. Д. обяснява и за други версии, по които е работено в досъдебното производство, някои от тях твърде налудничави, но въпреки това е   проверен всеки получен сигнал.

 

По делото са извършени множество експертизи, които са имали за цел да отговорят на въпроси, свързани с изясняване на фактическата обкстановка по делото.

Обект на ДНК експертиза на веществени доказателства № 08/ДНК-191 от 19.06.2008 г. (вж. л. 124-127, т. 7 от ДП),  са били: №1 пластмасова бутилка 2 л. от Пепси кола; № 2 кафява стъклена бутилка 0.5л. от Шуменско пИ.; № 3 кафява стъклена бутилка 0.5л. от Шуменски пиво.; № 4 картонена кутия 0.250 л. от натурален сок Флорина; № 5 пластмасова чаша, поставена в плик с надпис „Към протокол за оглед на местопроизшествие от 31.01.2006 г. в м.Грамадите. За обекти №№ 2, 3, 4 и 5 са определени четири различни ДНК профила. Същите не съвпадат с такива на лица и биологични следи, регистрирани в Националната ДНК база данни. Биологичните материали по тези обекти произхождат от мъже.

От ДНК експертиза на веществени доказателства № 09-ДНК-269, намираща се (вж. л. 184-186 до 186-188, т. 7 от ДП), изготвена от в.л. И.И., е видно, че към експерта е било отправено искане да установи Y filer ДНК профила на лицето М.Г. И., и същият да се сравни с този, определен в ДНК експертизата на веществени доказателства № 08/ДНК-192-2 за допълнителния биологичен материал в поднокътното съдържимо от ноктите на Х. Б.. След проведено лабораторно изследване и резултати, е установено, че Y filer ДНК профилът на лицето М. Г. И. се различава от този, изолиран от поднокътното съдържимо от ноктите на Х. Б., следователно допълнителнияг биологичен материал не е оставен от него.

От ДНК експертиза № 09-ДНК-284 (вж. л. 194/90-196/92, т. 7 от ДП), изготвена от в.л. И.И., се установява, че е било отправено искане да установи Y filer ДНК профила ла лицето М. Г. К. и същият да се сравни с този, определен в ДНК експертизата на веществени доказателства № 08/ДНК-192-2 за допълнителния биологичен материал в поднокътното съдържимо от ноктите на Х. Б.. След проведено лабораторно изследване и резултати е установено, че Y filer ДНК профилът на лицето М. Г. К. се различава от този, изолиран от поднокътното съдържимо от ноктите на Х. Б., следователно допълнителният биологичен материал не е оставен от него.

 

От експертиза № 09/БТМ-206 (вж. л. 20а-24, т. 8 от ДП), изготвена от вещите лица Г.С. и Н. Р., се установява, че при  изследване на представени дрехи и обувки, предадени от администрацията на затвора гр. Пазарджик, собственост на лишения от свобода Л.П.К., не се е установило наличие на кръв, сперма и слюнка, както и по представени за изследване четири кашона с дрехи и обувки, не са били открити характерни микроследи. В сака се е намерило парченце от кариран лист с написани със синьо мастило цифри „0886694299,5 1616”.

 

От СМЕ на веществени доказателства (вж. л. 73-74, т. 8 от ДП), изготвена от вещото лице Г. С., се установява, че обект на изследване на експертизата е бил мъжки колан, с отправено искане да отговори, има ли наличие на човешка кръв, ако има - да се определи нейният ДНК профил, и същият да бъде сравнен с този на сестри Б., както и с наличните ДНК профили в националната ДНК база данни. Заключението е в насока, че при направено изследване по колана не се доказва наличие на кръв.

 

От експертиза на веществени доказателства № 09/БТМ-172, (вж. л. 31-33, т. 8 от ДП), изготвена от вещото лице Г. С., се установява, че към нея е било отправено искане да се извърши сравнително изследване на представени косми, иззети от главите на сестри Б. при извършена реаутопсия, с косми, иззети при напрвено претърсване и изземване на 12.02.2009 г. от жилище, намиращо се в гр. Пазарджик, ул. „П.” № ****** – косми, иззети от дунапренов дюшек в спалнята, и косми, иззети от дунапренов дюшек в кухнята от апартамента, обитаван и от подс. К.. Констатирано е, че описаните нишковидни обекти са човешки косми от глава. Космите не може да произхождат от Х. и Р. Б.. Три от космите са отскубнати, но нямат епителни обвивки в кореновата си част, което вероятно ще възпрепятства определянето на техния ДНК профил.

 

Съдът намира, че подробно следва да бъде обсъдена и съдебно-психиатричната психологична експертиза. От заключението й, изготвено от вещите лица доц. д-р В., д-р М. и психолог Ц., е видно, че подс. К. не е страдал и не страда от психично заболяване. По време на извършване на инкриминираното деяние, той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние позволява да участва в наказателното производство.

Вещите лица доц. д-р В., д-р М. и психолог Ц., са изследвали подсъдимия задочно - същият отказва да бъде изследван и по време на съдебното производство. Позицията на подс. К. в досъдебното и съдебно производство не позволява на вещите лица да отговорят изчерпателно на въпроса относно психологичните преживявания и процеси у подсъдимия по време и след извършване на инкриминираното деяние. Свидетелски показания обаче сочат адекватно присъствие в реалността и на детайлите, както и на вероятното развитие на събитията и за избягване на заплахата за него.

От проучените документи, свидетелски показания и специализирани професионални оценки не се установяват признаци на разстройство на паметта на  подсъдимия като отслабване, амнезия и др. Не се установяват нарушения  и на оценъчната  му способност.Интелектуалните му възможности са в границите на нормата. При подс. К. се установяват достатъчно данни за дисоциално личностово разстройство (или равнозначната му личностова деформация при престъпника-рецидивист), които характерно се изразяват с отслабен импулсивен самоконтрол, което затруднява овладяването на реакциите му в рамките на привичното поведение на човека. При него в границите на установеното дисоциално личностово разстройство (или равнозначната му личностова деформация при престъпника-рецидивист), характерно се регистрира повишена раздразнителност.Личностовата структура покрива параметрите на дисоциално личноство разстройство (или равнозначната му личностова деформация при престъпника-рецидивист). Няма дисоциация между качествата на интелекта и личността на подс. К. спрямо календарната му възраст.

Вещите лица сочат, че в състояние на опиване подс. К. е склонен към извършване на недооценъчни прояви, с оглед данни за епизодична остра интоксикация с психоактивни вещества, неусложнена.

При подс. К. липсват травматични мозъчни увреди, преценката за които е само на нИ. разкъсно-контузна рана на главата, без мозъчни увреждания (вж. медицинска документация в т. 14 от ДП).

Данните по делото за сексуалното развитие и нагласи на подс. К. дават основание на вещите лица да маркират съществени особености: обичайно хетеросексуално поведение; склонност към анален секс, включително с упражняване на насилие; сексуално общуване с малолетна, без болестна педофилна ориентация; хомосексуални връзки, включително и с насилие, обусловено ситуативно; имплатниране на чужди тела в пениса.

Според вещите лица тези особености обаче не покриват параметрите на официалните диагностични рубрики на МКБХ. Разнообразието на сексуалните нагласи и реализация, в съчетание с тяхната ситуативност и преходност, не позволява при подс. К. да се постави някаква категорична диагноза за патология на сексуалното влечение. Разнообразието по-скоро илюстрира връзката между личността му и ситуативни обстоятелства от рода на пребиваване в специфична среда (ВУИ, затвор), повлияване от ПАВ, инструментално насилие и др.

 

Подсъдимият Л.П.К. е криминално проявен, осъждан многократно, както следва:

- присъда по НОХД № 740/1998 г. на Пазарджишки районен съд, влязла в сила на 23.03.2000 г., за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 НК във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 НК. Осъден е на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим;

- споразумение по НОХД № 69/2001 г. на Районен съд гр. Царево, в сила от 14.12.2001 г., за две деяния по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, присъединено по реда на чл. 27, ал. 1 НК към неизтърпяната част от наказанието по предходната присъда.

- присъда по НОХД № 9567/2001 г. на Софийски районен съд, в сила от 26.03.2002 г., за престъпление по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Наложено му е наказание от 2 години лишаване от свобода. С определение по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 НК е определено едно общо наказание по НОХД № 9567/2001 г. на СРС и НОХД № 740/1998 г. на Пазарджишкия РС, в размер на 4 години лишаване от свобода. Наложените наказания лишаване от свобода са изтърпени от подс. К. на 06.10.2003 г.

 

          Характеристичните данни за него са негативни. Родителите му се развеждат и той е отгледан от майка си, без бащин контрол. Настанен във  ВУИ „А. *** на 27.09.1994 г. в четвърти клас. Преди това е бил в пансион в гр. Брацигово. През 1996 г. е преместен във ВУИ с. Славовица, обл. Плевен по предложение на педагогическия съвет при ВУИ гр. Ракитово. Като мотиви за преместването му в друго ВУИ е отразено, че „ученикът е извършител на две бягства, има хомосексуални прояви, употребява в училище алкохол, неколкократно диша „бронз”. Освен това Л. *** - на 12 км. от гр. Ракитово, и който му дава пари и алкохол. Също така гр. Пазарджик е на малко разстояние от училището и често прескача при майка си, изнудвайюки я за пари. Ученикът направи голямо закъснение от лятната ваканция.”( вж. л. 11, т. 14 от ДП).

              Според психологичния профил, изготвен от доц. Н.С., който съдът приема изцяло ( вж. л. 45-49, т. 14 от ДП), подсъдимият Л.К. е с по-ограничени интелектуални способности, поради липсата на системно образование и ниската обща култура. В отношенията с другите е емоционално хладен, повърхностен и непоследователен. Доминиращата егоцентрична нагласа обуславя пренебрегването на правилата и незачитането на чувствата на другите. Склонен да поема рискове и да реализира импулсивни поведения само заради вълнението от опасността, чрез които се самоутвърждава по неадекватен и социално неприемлив начин. Реагира с раздразнителност и импулсивна агресивност в случаи, когато има субективното усещане, че другите не се съобразяват с неговите нужди, или проявяват подигравателно или подценяващо отношение към него.

 Тенденцията към саморазрушително поведение (хазарт, наркотици, безразборен секс), е характерна за личности с депресивен фон на настроението и е детерминирана от непреработени травматични преживявания, които са го виктимизирали още в детството. Разрушавайки себе си, той наказва всички останали, на които приписва вина за собствените си неблагополучия. Тази нагласа е в основата на готовността му да реагира с физическа агресия и без да бъде предизвикан. Вероятността от такова поведение рязко нараства след употреба на алкохол и дрога.

 

    Въпреки че по делото се извърши разпит на психолозите от МВР доц. Н.С., Л.Х. и Т.Т., изготвили психологически профил на двама неизвестни извършители (вж. л. 62-84, т. 13 от ДП), съдът намира, че очертаните профили са имали значение в досъдебното производство единствено за съставяне версии и даване насока на разследващите органи за разкриване на извършителите на престъпленията.

         

Съдът намира, за неоснователен доводът на адв. М.М., че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, тъй като изпълнителните деяния, за които е обвинен подсъдимият К. са непълни.

Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.(В този смисъл е  Тълкувателно решение № 2/2002 на ОСНК.) В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил фактите ,които обуславят съставомерността на деянията и участието на обвиняемия К. в осъществяването им- времето и мястото на извършване на престъпленията и пълните данни за личността на обвиняемия (чл.102 НПК). Прокурорът няма задължение за описание на изпълнителното деяние в детайли, известни само на извършителя, при положение, че същият отказва да дава обяснения за случая. (Вж.  решение № 314 от 30.08.2010 г. по  н.д. № 264/2010 г. ВКС - І н.о., „Случаят Борилски”).

 

 

Правни изводи:

 

Съдът прие, че при цялостния анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства - гласни, писмени, веществени, ВДС, ВДС, изготвени чрез използване на СРС, множеството експертизи –съдебно-медицински, на веществени доказателства, ДНК експертизи, съдебно-психологична и съдебно-психологично психиатрична експертизи, е налице основание да се направи един категоричен и несъмнен извод, а именно, че подсъдимият Л.К. е извършителят на деянията, предмет на обвиненията, повдигнати срещу него.   

Съдът прие, че подсъдимият К. при условията на реална съвкупност, е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпните състави както следва:

 

          Престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, като на 28.01.2006 г., в района на гр. Пазарджик, при условията на опасен рецидив, се е съвкупил с Р.С. Б., ЕГН **********, като я е принудил към това със сила.

           Обективните находки, отразени в съдебно-медицинските експертизи, сочат на травматични увреждания в полавата област, описани като масивно кръвонасядане в предверието на влагалището, обилно кръвонасядане на ръбовете на девствената ципа. Ненамирането на сперматозоиди в направената намазка, както вече се посочи, не изключва извършването на полово сношение. Доказателствата по делото сочат на съвкупление, осъществено чрез проникване на пениса на подсъдимия във влагалището на пострадалата. Подсъдимият е осъществил съвкуплението въпреки ясно изразеното несъгласие от пострадалата Р. Б.,  като е упражнил за това принуда. Подсъдимият е нанесъл множество удари в главатга и в горната част на тялото, грубо притискане на раменете и гърдите. Употребената от подсъдимия груба физическа сила за преодоляване съпротивата на пострадалата е обективирана от причинените й наранявания, подробно описани  както в СМЕ на труп № 15/19.02.2006 г., така и от комисионната (седморна) СМЕ, от СМЕ на веществени доказателства № 08/ ДНК/191-2 - открити епителни клетки от подс. К. под ноктите на жертвата. Наличието на защитни травми по гръбната повърхност на дланите, китките и предмишниците, свидетелстват за оказана активна съпротива от пострадалата.

              От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият К. е съзнавал обществената му опасност, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Той е имал преки възприятия, че пострадалата Р. Б. не желае да осъществи полово съвкупление с него, при което ясно е съзнавал, че  упражнената от него сила е средството за постигане на целения резултат - принудителното съвкупление.

 

               Престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3-то и 4-то, т. 8, предл. 2.-ро и т. 12, предл. 1-во във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, като 28.01.2006 г., в района на гр. Пазарджик, при условията на опасен рецидив, с цел да бъде прикрито друго престъпление (изнасилване), с особена жестокост и по особено мъчителен начин, умишлено е умъртвил Р.С. Б., ЕГН **********.

                От доказателствата по делото се установи, че в инкриминираната нощ в района на гр. Пазарджик, подсъдимият К. първо е изнасилил Р. Б., а след това, за да прикрие това си деяние, я е умъртвил. Подсъдимият К. от обективна страна е причинил умъртвяване на жив човек - пострадалата Р. Б.. Пострадалата Р. Б. е скочила в движение от управлявания от подсъдимия автомобил „Фолксваген пасат”, при което е получила множество тежки наранявания, подробно посочени в СМЕ на труп № 15/19.02.2006 г. и комисионната (седморна) СМЕ - обширното охлузване в лявата лицева половина, размачкването на меката черепна обвивка тилно вляво, контузията на малкия мозък, охлузванията и кръвонасяданията в лявата хълбочна област по крайниците, както и охлузванията по гръбната повърхност на пръстите на двата крака. Установи се, че тези наранявания са причинили на пострадалата тежката черепно-мозъчна травма и множество наранявания по всички части на тялото, включително и вътрешни органи. След това подсъдимият е нанесъл множество удари по главата, тялото и крайниците на жертвата с ръце и крака, както и с различни предмети (предмет с изразен ръб, тъпоръбест предмет с неголяма удряща повърхност, предмет с ограничена удължена повърхност - бухалка), и кратко време след това тя е починала. За проявената от подсъдимия К. особена жестокост красноречиво говорят описаните в съдебно-медицинските експертизи травматични увреждания по трупа на Р. Б., които са многобройни и прижизнени. Броят на нанесените удари, местата, където са нанесени, предметите, с които са нанасяни ударите сочат, че от субективна страна подсъдимият е осъществил деянието с пряк умисъл.

                Още в ППВС № 2/57 г., изм. и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/87 г. ОСНК на ВКС е посочено, че съставът за особена жестокост е налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. „Особената жестокост” е външна характеристика на убийството, чрез която се отразяват субективните качества на дееца. Този квалифициращ признак е налице, когато по интензитет изпълнителната дейност явно надхвърля необходимото за причиняване на смъртта и сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо се в изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм. Безспорно при причиняване смъртта на Р. Б., подсъдимият К. е проявил изключително ожесточение и ярост. (вж. в този смисъл решение № 12/1996 г. по н.д.№ 57/96 г., 5-членен състав на ВКС, решение № 107/13.08.1996 г. по н.д. № 680/1996 г., ІІ н.о., решение № 226 от 10.07.10995 г. по н.д. № 98//1995 г., І н.о., решение № 126/08.03.1999 г. ВКС, н.д. № 615/1998 г., ІІ н.о.).

             Признакът „особено мъчителен начин за убитата” се извежда от конкретните характеристики на умъртвяването (травматичните увреждания по трупа на пострадалата, които са многобройни и прижизнени, и подробно описани в съдебно-медицинските експертизи). Причинените увреждания по тялото и главата на пострадалата, както и по вътрешните й органи, са съпътствани с изключителни страдания за жертвата, която е била в съзнание и е разбирала намеренията на подсъдимия за умъртвяването й. (вж. в този смисъл решение № 154/26.04.1990 г. по н.д. № 153/1990 г., І н.о.)

            Чрез причиняването на смъртта на пострадалата Р. Б. подсъдимият е целял извършеното от него престъпление против половата й неприкосновеност да остане неразкрито. Това е бил и мотивът му за нейното убийство (вж.решение № 387 от 04.07.1991 г. по н.д. № 241/1991 г., І  н.о.).

 

             Престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, като на 28.01.2006 г. в района на гр. Пазарджик, при условията на опасен рецидив, се е съвкупил с ненавършилата 18 години Х.С. Б., ЕГН **********, като я е принудил към това със сила.

              Доказателствата по делото сочат на осъществено съвкупление - от обективна страна е налице проникване на пениса на подсъдимия във влагалището на пострадалата, при което са й причинени травматични увреждания. Те се установават от заключенията на СМЕ на веществени доказателства № 08/ДНК/191-2 и СМЕ на веществени доказателства № 29/2006 г., както и от обективните находки, отразени в СМЕ №14/2006г. и Комисионната (седморна) СМЕ - по цялата задна стена на входа на влагалището лигавицата е синкаво кръвонаседнала. Описаните в СМЕ наранявания по лицето, гърдите и корема на пострадалата, които не са от естество да доведат до летален изход, сочат за  упражнената от подс. К. физическа сила, като средство за осъществяване на принудителното съвкупление с Х. Б., която не е била съгласна и се е съпротивлявала. Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вина. Подсъдимият е съзнавал, че осъществява половото съвкупление с  Х. Б. против волята й, като употребава за това сила. Съзнавал е също така, че пострадалата е непълнолетна, което е било видно от физиката й.

 

              Престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 2 във връзка ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, като на 28.01.2006 г., в района на гр. Пазарджик, при условията на опасен рецидив, чрез употреба на сила, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Х.С. Б.,  ЕГН **********.

              Обективни находки за осъщественото проникване в ануса на пострадалата се съдържат в СМЕ № 14/2006 г. и Комисионната (седморна) СМЕ. Посочени са травматични увреждания в аналната област: масивно кръвонасядане на задния проход, с дълбоко разкъсване на кожата в един часа по часовниковия циферблат с размери 1, 5 см. с дълбочина 3-4 мм., аналният пръстен зее широко и от него изтича кръв. Тези обективни находки сочат за изключително грубо посегателство над половата неприкосновеност на жертвата, което изключва доброволното му осъществяване. Наред с това, са налице обективни данни и за нанасяни удари в главата на Х. Б. и силно притискане на шията й, посочени в заключенията на съдебно-медицинските експертизи. Следва да се отбележи, че след като подсъдимият К. е осъществил вагинално съвкупление с пострадалата Х. против волята й, след това са започнали и следващите престъпни действия от негова страна, които се свеждат до принуждаване на пострадалата към анален секс. Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вина, подс. К. е осъществил действията по проникване в ануса на жертвата, преследвайки специалната цел да удовлетвори половото си желание, без съвкупление, съзнавал е, че тези действия не са желани от Х. Б., но въпреки това, против волята й, ги е осъществил, употребявайки за това физическа сила. Също така, подсъдимият е знаел, че пострадалата е непълнолетна.

            Трябва да се отбележи, че в случая се касае за две престъпления, тъй като изнасилването не поглъща блудствените действия. Блудствените действия не предхождат изнасилването, поради което се касае за две самостоятелни престъпления, всяко от които е довършено и осъществява различен престъпен състав от НК.

 

            Престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3-то и 4-то, т. 8, предл. 2-ро и т. 12, предл. 1-во и 2-ро във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а”  НК, като 28.01.2006 г., в местността „Грамадите”, намираща се в близост до асфалтов път, свързващ гр. Пещера с гр. Брацигово, при условията на опасен рецидив, с цел да бъдат прикрити други престъпления, с особена жестокост и по особено мъчителен начин, умишлено е умъртвил Х.С. Б., ЕГН **********, като убийството е осъществено от лице, извършило друго убийство по чл. 116 НК, за което не е постановена присъда.

            Решението да умъртви Х. Б. е взето от подсъдимия К. след убийството на по-голямата сестра Р. Б., за да заличи възможните доказателства против себе си. В изпълнение на намерението си, по време и след осъществяване на половите посегателства - изнасилване и блудство, подсъдимият й нанесъл множество силни удари с ръце и крака по главата, гърдите, корема, притискал шията й с ръце, а впоследствие притискал лицето й в земната повърхност, до момента, в който се убедил, че тя е мъртва. Смъртта на Х. Б. е настъпила вследствие на нанесените отделни силни удари в областта на главата, гръдния кош и корема, и осъщественото в местността „Грамадите” последващо притискане на тялото й върху земната повърхност, с притиснато лице и външни дихателни отвори в терена, довело до механична асфиксия.

           „Особената жестокост” е правна квалификация на поведението на дееца, която се отнася до начина на осъществяване на умъртвяването и до проявеното отношение към жертвата. Ожесточените действия на подсъдимия   при причиняване смъртта на пострадалата Х. Б. обосновават извода, че се касае за убийство с особена жестокост. За проявената от подс. К. особена жестокост се съди от описаните в СМЕ травматични увреждания по трупа на Х. Б., които са многобройни и всички прижизнени (вж. решение № 126/08.03.1999 г., ІІ н.о.).

           Признакът „особено мъчителен начин за убитата” се извежда от конкретните характеристики на умъртвяването й, които са многобройни и прижизнени.  Причинените увреждания са описани в  СМЕ на труп № 14 и Комисионна (седморна) СМЕ, и сочат, че всяко едно е съпътствано с изключителни страдания за жертвата. Пострадалата Х. Б. е била в съзнание, разбирала е намеренията на подсъдимия за умъртвяването й, както и бавното настъпване на смъртта, предвид нараняванията и болките от тях.

            Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вина, с целени и настъпили общественоопасни последици. В съзнанието на подсъдимия са били налични представи за всички обективни признаци от състава на престъплението, включително и квалифициращите.

            Квалификацията „с цел да бъде прикрито друго престъпление” се извежда от обективните действия на подсъдимия К.. Чрез умъртвяването на Х. Б. подсъдимият е целял извършените от него престъпления против половата й неприкосновеност и против половата неприкосновеност на по-голямата й сестра, а също и убийството й, да останат неразкрити. Той е бил наясно, че извършва убийство, след като е извършил друго убийство по чл. 116 НК, за което не е постановена присъда, а именно това на по-голямата сестра Р. Б. (вж. решение № 387/04.07.1991 г. по н.д. № 241/91 г., І н.о.).

 

С оглед предишните му осъждания, инкриминираните деяния са извършени от подсъдимия К. при условията на опасен рецидивн по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, тъй като от изтърпяване на наказанието (на 06.10.2003 г.) по предишните присъди, не е изтекъл визираният в разпоредбата на чл. 30 НК петгодишен срок, и подсъдимият е извършил престъпленията, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на не по-малко от една година лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК.

 

 Определяне на наказанията :

 

При определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия Л.К. за извършените от него престъпни деяния, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 НК относно целите на наказанието. Съдът съобрази и разпоредбите на чл. 54 и чл. 57 НК при индивидуализацията на всяко едно от наказанията за извършените пет престъпни деяния. Съдът взе предвид и обстоятелството, че в системата на наказателното право посегателствата срещу живота на човека и половата му неприкосновеност се считат за едни от най-тежките престъпления във всяка правна система.

     Съдът отчете изключително високата степен на обществена опасност на всяко едно от конкретно извършените от подсъдимия К. деяния. Водещо значение в случая има степента на обществена опасност на всяко едно от деянията, защото чрез него се разкрива и обществената опасност на извършителя.

       Подсъдимият Л.К. е личност с висока степен на обществена опасност. Според всички обстоятелства извън квалифициращите, всяко едно конкретно извършено престъпление - изнасилване на Р. Б., убийството на Р. Б., изнасилване на Х. Б., блудство с Х. Б. и убийството на Х. Б., е с висока степен на обществена опасност. Не без значение е и обстоятелството, че всяко извършено престъпление сочи и на множество съставомерни квалифициращи признаци, които сами по себе си в достатъчна степен конкретизират престъпленията като такива с много висока степен на обществена опасност. Наред с всичко това, като допълнителен белег за степента на обществена опосност на престъпленията, може да се посочат и обстоятелствата, свързани с резултата, от гледна точка обема на засегнатите обществени отношения, на правно-защитените блага, на обществения резонанс, възмушение, нетърпимост от престъпленията, обстоятелството, че подсъдимият е изнасил, блудствал и лишил от жИ.т две сестри - две млади момичета, ученички, в началото на жизнения си път, с ценности не само за близките си, но и в полза на обществото. Всичко сторено  от подсъдимия продиктувано от употребата на алкохол и паталогичност на сексулното влечение - разврат.

    Съдът намира, че липсват смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия. По делото са налични само отегчаващи вината обстоятелства.

Отчитайки всички обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, съдът прие, че наказанието, наложено му за всяко едно от извършените престъпления, което би се явило справедлИ. и съответно на всяко едно от тях, следва да бъде в максималния, предвиден в НК размер.

 

          Съдът прие, че за извършеното престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, а именно: на 28.01.2006 г. в района на гр. Пазарджик, при условията на опасен рецидив, подс. К. се е съвкупил с Р.С. Б., ЕГН **********, като я е принудил към това със сила, следва да му се определи при условията на чл. 54 НК наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода. Съдът отчете изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, отрицателните му характеристични данни, обстоятелството, че подсъдимият не е направил изводи от предишни осъждания за подобно деяние, незачитане половата неприкосновеност на жертвата, която е била и девствена, проявеното насилие, поради което прие, че целите на наказанието могат да се постигнат в конкретния случай при условията на чл. 54 НК с налагане на максималното наказание, предвидено в закона за извършеното престъпление.

 

         Съдът прие, че за извършеното престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, а именно: на 28.01.2006 г. в района на гр. Пазарджик, при условията на опасен рецидив, се е съвкупил с ненавършилата 18 години Х.С. Б., ЕГН **********, като я е принудил към това със сила, на подсъдимия К. следва да се определи при условията на чл. 54 НК максималното предвидено в закона наказание, а именно лишаване от свобода в размер на петнадесет години. Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, негативните му характеристични данни, арогантно поведение, проявени множество актове на насилие,  склонност към секс, придружен с насилие, и прие, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с налагане на максималното наказание предвидено в закона за извършеното престъпление - петнадесет години лишаване от свобода.

 

          Съдът прие, че за извършеното престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 2 във връзка ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, а именно: на 28.01.2006 г. в района на гр. Пазарджик, при условията на опасен рецидив, чрез употреба на сила, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Х.С. Б.,  ЕГН **********, при условията на чл. 54 НК на подсъдимия К. следва да се определи максималното наказание, предвидено в закона за извършеното престъпление - лишаване от свобода за срок от двадесет години. Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, проявената от него перверзност и  садистично поведение при осъществяване на блудствените действия по отношение на непълнолетната Х. Б..

 

           Съдът прие, че за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. 3-то и 4-то, т. 8, предл. 2-ро и т. 12, предл. 1-во във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, а именно: на 28.01.2006 г. в района на гр. Пазарджик, при условията на опасен рецидив, с цел да бъде прикрито друго престъпление (изнасилване), с особена жестокост и по особено мъчителен начин, умишлено е умъртвил Р.С. Б., на подсъдимия следва да се наложи наказание доживотен затвор без право на замяна, при условията на чл. 38а, чл. 54 и 57 НК. Съдът отчете изключително високата степен на обществена опасност на деянието, свързано с най-тежкия резултат - умишлено отнемане на жИ.т на младо момиче, с множество квалифициращи деянието признаци, което сочи на особено висока степен на обществената опасност, надхвърляща значително тази на обикновените случаи на същото престъпление. Съдът отчете и обществената опасност на подсъдимия, която е изключително висока - многократно осъждан, както и негативните му характеристични данни. Съдът прие, че  посочените в чл. 36 НК цели не могат да бъдат постигнати с другите два вида наказание -доживотен затвор (който може да бъде заменен след определен срок с лишаване от свобода), и лишаването от свобода за определен срок. Те са насочени не само към изолиране на подсъдимия, отнемане възможността да извършва други престъпления, оказване предупредително въздействие върху обществото, но преди всичко към неговото поправяне и превъзпитание.

         Ето защо съдът определи на подс. К. наказание при условията на чл. 38а НК - доживотен затвор без право на замяна.

 

  Съдът прие, че за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. 3-то и 4-то, т. 8, предл. 2-ро и т. 12, предл. 1-во и 2-ро във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, а именно: на 28.01.2006 г. в местността „Грамадите”, намираща се в близост до асфалтов път, свързващ гр. Пещера с гр. Брацигово, при условията на опасен рецидив, с цел да бъдат прикрити други престъпления, с особена жестокост и по особено мъчителен начин, умишлено е умъртвил Х.С. Б., ЕГН **********, като убийството е осъществено от лице, извършило друго убийство по чл. 116 НК, за което не е постановена присъда, на подсъдимия К. при условията на чл. 54, 57, чл. 38а НК следва да се определи най-тежкото предвидено в закона наказание - доживотен затвор без право на замяна.

 

Съображенията на съда са следните: изключително високата степен на обществена опасност - деяние, наказуемо с най-тежкото наказание, и свързано с най-тежкия резултат - умишлено отнемане на живот с три квалифициращи признака. Прецени се като висока и обществената опасност на дееца. Оцениха се  данните за личността му. От събраните по делото доказателства, включително и от изслушаните СППЕ, се установи, че е с  арогантно поведение, проявява актове на насилие, склонност към анален секс, без болестна педофилна ориентация; хомосексуални връзки, включително и с насилие, обусловено ситуативно. Още преди навършване на пълнолетието си и досега е водил престъпен начин на живот, многократно осъждан, налаганите му наказания изобщо не са му въздействали, асоциален тип, безразличието, с което е убил двете момичета, проявената жестокост, сочат, че се касае за личност, която не подлежи на превъзпитание, и затова наказанието, което се явява справедливо и съответно, е доживотен затвор без право на замяна.

 

За да наложи наказанието доживотен затвор без замяна, съдът отчете, че  извършеното от подсъдимия К. е „изключително тежко” по смисъла на чл. 38а НК, и подсъдимият К. следва да бъде изолиран до края на живота си в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдът отчете, че освен всички признаци на престъпния състав, противоправното лишаване  от живот на непълнолетната Х.С. Б. разкрива изключително висока степен на обществена опасност, надхвърляща значително тази на обикновените случаи на същото престъпление. Посочените в чл. 36 НК цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание, поради което на основание чл. 38а НК се определи наказание доживотен затвор без право на замяна.

 

На основание чл. 23 НК съдът определи и наложи на подсъдимия Л.П.К. най-тежкото наказание дожИ.тен затвор без право на замяна, тъй като петте деяния, за които той бе признат за виновен и осъден, са извършени в условията на реална съвкупност - преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

 

На основание чл. 61, т. 1 ЗИНЗС съдът определи на подсъдимия Л.П.К. първоначален специален режим при изтърпяване на наказанието дожИ.тен затвор без право на зямана.

 

По гражданските искове:

 

Против  подсъдимия  са предявени граждански искове от наследниците на убитите Р. и Х. Б. - техните майка - Ф.  Г.Б.1 и баща - С.  Х.Б., за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания. Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес против подсъдимия Л.П.К., като наследниците на пострадалите Ф.Г.Б. и С.Х.Б., са конституирани като граждански ищци по делото.

Всеки един от гражданските ищци претендира подсъдимият К. да бъде осъден да им заплати по 100 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от убийството на дъщерите им Р.С. Б. и Х.С. Б..

Предявените граждански искове намират правното си основание в чл. 45 от ЗЗД. По силата на този текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетение за вреди, причинени от непозволено увреждане, се дължи на наследниците на убития. Съществува пряка причинна връзка между престъпното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на двете сестри Р. Б. и Х. Б..

Съдът намира, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер.

Те са основателни, тъй като с всяко едно от престъпленията по чл. 116 НК - убийството на Р. Б. и убийството на Х. Б., подсъдимият К. е причинил на всеки един от родителите неимуществени вреди - болки и страдания, тъга и мъка по загубата на децата им, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. Последвала е смърт - необратимо увреждане, и ищците са загубили децата си на прага на зрелостта. Р. и Х. Б. са останали с неосъществени надежди, мечти и стремления. Всяка една от тях била изключително привързана към родителите си, както и те към нея. Отношенията между родителте и децата са били много близки. Двете дъщери са споделяли с родителите си своите преживявания, мечти, надежди. Р. и Х. Б. са били жизнени деца, отлични ученички, на Р. е предстоял абитурентски бал, а Х. е била ученичка в 9-ти клас, в нощта на 27/28 януари 2006 г. за първи път са получили разрешение да отидат на дискотека с техни съученички. С неочакваната и жестока смърт родителите им са загубили своите свидни рожби. Те дълго време не са могли да възприемат обстоятелството, че децата им са убити. В тази насока са и показанията на св. Г.С., на Т.С.: „те бяха съкрушени, от 4-5 години са постоянно болни, кръвно, претърпяха операции и т.н. Определено не се чувстват добре, здравословно вече и двамата са съкрушени, какви ли не болести вече не ги хванаха”. Няма по-голяма загуба, нито по-голяма човешка трагедия, от тази на родителя, загубил дете. И тази загуба няма адекватно парично изражение. Претърпените от тях болки и страдания, както до сега, така и занапред, са огромни. Със загубата на всяка една от дъщерите си, всеки един от родителите е лишен от възможността да разчита на тях за грижи, издръжка, внимание и помощ за вбъдеще.

Съдът прие, че гражданските искове следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер, считайки, че така се удовлетворява изискването на закона за „справедливо възмездяване”.

Отчитайки изложеното и практиката на съдилищата, съдът прие, че търпените от всеки един от родителите неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на загубата на всяко едно от децата им Р.  и Х. Б. на 28.01.06 г., са пряка и непосредствена последица от престъплението, извършено от подсъдимия К., и могат да бъдат обезщетени със сумата от по 100 000 лв. /сто хиляди лева/. Исковете са основателни и доказани в този размер и следва да бъдат уважени със законните последици. 

Съдът осъди подсъдимия К. да заплати на гражданската ищца Ф.Г.Б. сумата от 100 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Р. Б., и 100 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на Х. Б., ведно със законните последици, считано от 28.01.2006 г. до окончателното изплащане на сумите.

Съдът осъди подсъдимия К. да заплати на гражданския ищец С.Х.Б. сумата от 100 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Р. Б., и 100 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на Х. Б., ведно със законните последици, считано от 28.01.2006 г. до окончателното изплащане на сумите.

Съдът осъди подсъдимия К. да заплати на Държавата и ДТ в размер на 4% върху размера на всяко едно от присъдените обезщетнения за неимуществени вреди от непозволеното увреждане - по 4 000 (четири хиляди) лева, или общо 16 000 лв.

 

Съдът постанови веществените доказателства по делото, на основание чл. 111 НПК да бъдат пазени до влизане на присъдата в сила, след което да бъдат изпратени на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик за послужване по отделените материали по сл.д. № 2/2011г. НСлС:

Косми, намерени при втория оглед по дрехите /черен чорапогащник, черни бикини и бяло боди/ - 01.02.2006 г.; Обекти, иззети на 04.02.2006 г. от „Опел Вектра” № *******.; Обект № 9 – бяло парче плат с кафяво-червени петна, иззето с протокол за оглед на 27.02.2006 г.; Изследвани обекти по експертиза на „НТЛ 04” към сл.д. № 33/2006 г.; Изследвани обекти в НИКК от претърсване на водоизточника за спортен риболов на пътя между гр. Брацигово и гр. Пещера – вх. № 11435/05.10.2006 г.; Вещи, намерени при обиск във фургона до водоизточника за спортен риболов на пътя между гр. Брацигово и гр. Пещера; Обекти, иззети от „Форд Транзит” № *********; Изрезки от нокти на лява и дясна ръка, иззети от труп № 1 /Р.С. Б./; Изрезки от нокти на лява и дясна ръка, иззети от труп № 2 /Х.С. Б./; Обекти, иззети от вилата на Б. *** на 08.02.2006 г.; Светлоотразител при асфалтов път при първоначален оглед – 31.01.2006 г.; Черен  чорапогащник, намерен далеч от района на местопроизшествието при повторния оглед на 01.02.2006 г.; калъфка от възглавница, иззета с протокол за претърсване и изземване от 08.02.2006 г.; Пликове с иззети косми при оглед на л.а. „Мерцедес Е 220”, рег. №  *******, в двора на РДВР – Пазарджик; Обекти, изследвани във Вирджиния – изпратени от НИКК с писмо изх. № 5735/2007 г.; Изследвани обекти по експертиза № 22/2006 г. на НИКК от аутопсията на момичетата; Иззета проба от кола  РА08 66 АВ – 4 бр. косми; Одеяло; Към протокол за оглед на местопроизшествие от 31.01.2006 г. в м. „Грамадите” – веществени доказателства. Веществено доказателство – бяла блуза – оглед от 02.03.2006 г.; От аутопсията и допълнителен протокол за оглед – 3 бр. пръстени, открити по труп № 2 – Х. Б.; шал от изкуствена материя на черни, сини, кафяви и зелени ивици, иззет с протокол за оглед от 22.02.2006 г.; Към протокол за доброволно предаване от 18.02.2006 г. /нож сгъваем, нож с дървена дръжка, тапицерия за автомобил, кожена гюдерия/; Обекти без следи от кръв – изследвани по експертиза № 68/2007 г. на БНТЛ – Пловдив; Към първоначален оглед за местопроизшествие от 31.01.2006 г. в м. „Грамадите” – празна бутилка от „пепси кола”; Дискета – обаждане на тел.: 868-60-61 от анонимен гражданин, час: 11.09.26, дата: 06.02.2006 г. ДНС БОП-МВ.; Към протокол за доброволно предаване от Ф.Б. – косми  от гребените на момичетата и 2 тетрадки; Ризка; Празни бутилки от бира – 2 броя, към повторен протокол за оглед на местопроизшествие; Блуза /виолетова/, намерена при първоначалния оглед до труп № 1(Х.); Черно дамско боди; Пола на Р.С. Б.; Сутиен на Х.С. Б.; Бикини – към същия протокол за оглед; Чорапогащник – 1 бр., чорап /черен/, 1 чифт бикини, намерени при  повторния оглед на местопроизшествието; Намерена блуза при първоначалния оглед на 31.01.2006 г.; Бяло боди – намерено при повторния оглед; Дънки, намерени при първоначалния оглед до труп № 2 Р. Б.; Черни мъжки обувки тип „Кубинки” – 1 бр.; 2 бр. камъни с диаметър около 50 см. и 30 см., иззети от местността Грамадите.

 

В тежест на подсъдимия Л.К. се присъдиха и сторените по делото разноски в размер на  79 231лв.( седемдесет и девет хиляди двеста тридесет и един лева) за свидетели,експертизи  и възнаграждения на вещи лица.

 

С оглед на изложеното съдът постанови присъдата си.

 

                                                Председател:

 

                                                             Член: