МОТИВИ към присъда по НОХД 622/11г. на ОС – Пазарджик

 

Обвинението против подс. А.П.В. ***, е за престъпление по чл. 219, ал.3, във връзка с ал.1 от НК за това, че на 17.09.2005г., в гр. Велинград, в качеството си на длъжностно лице - временно изпълняващ длъжността Кмет на Община Велинград, не е положил достатъчно грижи за управлението, ръководенето и стопанисването на повереното му сума от 1 421 706 лв., предоставена по решение № СБ-15 от 09.09.2005г. на ПКЗНБАК, предназначена за преодоляване на последиците от интензивните валежи през месеците юли - август 2005г. в Община Велинград, като не е изпълнил правомощията си, регламентирани в чл.44 ал.1 т.2, т.5, т.8, т.11 от ЗМСМА, и сключил договор № 472/17.09.2005г. по начин, по който не е обезпечил евентуалните вредни последици от неизпълнението му, а именно: лишил е Община Велинград от възможността да задържи дължимата неустойка в размер на 10 %, в случай на неизпълнение на договорените строително – монтажни работи /СМР/ от изпълнителя „Т. БГ" - ЕООД и от това са последвали за Община Велинград значителни щети в размер на 28 000 лв., като деянието е извършено умишлено.

          В хода на съдебното следствие, прокурорът, на основание чл.287 от НПК, измени обвинението като повдигна ново за това, че: в това ,че на 17.09.2005г., в гр.Велинград, в качеството му на длъжностно лице, временно изпълняващ длъжността Кмет на Община гр.Велинград, подсъдимият А.В. не е положил достатъчно грижи за управлението, ръководенето и стопанисването на повереното му имущество на стойност 1 421 706 лв., представени по решение № СБ-15 от 09.09.2005г. на ПКЗНБАК, предназначена за преодоляване на последиците от интензивните валежи през юли - август 2005г. в Община Велинград, като не е изпълнил правомощията си, регламентирани в чл.44 ал.1 т.2, т.5, т.8, т.11 от ЗМСМА, и сключил договор № 472 от 17.09.2005г. по начин, по който не е обезпечил евентуалните вредни последици от неизпълнението му, а именно по пункт трети точка втора от същия е задължил Община гр.Велинград да изплати на фирма „Т. БГ” ЕООД гр.София авансово 95% от договорената сума в срок от три дни от датата на сключване на договора и от това са последвали значителни вреди за Община гр.Велинград в размера на 246 410.28 лв., представляващи неизпълнени СМР, като деянието е извършено умишлено - престъпление по чл.219 ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.2 ал.1 от НК.

          По делото е допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от Община Велинград против подсъдимия В. за сумата от 28 000 лева представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждане 17.09.2005г. до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание е увеличена цената на гражданския иск на 246 410.28 лв.

Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и се ползва от правото си да не дава обяснения по делото.

Защитникът иска постановяването на оправдателна присъда, като поддържа, че подсъдимият не е извършил вмененото му във вина престъпление.

 

          Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа страна следното :

         

Като последица от настъпилото интензивно снеготопене през месеците март и април и значителното количество паднали валежи през месеците юли и август 2005г. на инфраструктурата на Община Велинград били нанесени значителни щети. В тази връзка в общината било обявено кризисно положение.

В началото на месец юли 2005г., поради последиците от тези природни бедствия, в Община Велинград била сформирана Комисия по Заповед на Временно изпълняващия длъжността /ВРИД/ Кмет на Община Велинград - подс. А.П.В.. Целта на комисията била да опише нанесените щети на инфраструктурата на територията на Община Велинград. В изпълнение на възложените й задачи Комисията извършила множество проверки на територията на Общината, засегната от природните стихии. Съставен бил Констативен протокол, в който били подробно описани обектите, нуждаещи се от възстановяване, посочени били собствениците на засегнатите имоти, а така също и тяхната квадратура. Същият бил подписан, както от членовете на сформираната Комисия, така и от очевидци, присъствали на проверката. Констативният протокол, придружен със снимков материал и Докладна с мнение на подс. В., в качеството му на Кмет на Община Велинград, били изпратени на Областна администрация гр. Пазарджик за изработване на становище от Областния управител, адресирано до Председателя на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерски съвет гр. София, за отпускане на необходимите средства от държавния бюджет на Република България.

С оглед на направеното искане от Община Велинград, към Министерския съвет на Република България била сформирана Комисия за извършване на оглед на засегнатите обекти, чиято цел била да провери дали правилно са били посочени съответните обекти, както и да установи размера на средствата, необходими на Общината за преодоляване на последиците от обилните валежи и евентуално да коригира сумите, ако установи разминаване между посоченото в Констативния протокол и реално установеното при огледа на място.

С Решение № СБ-15 от 09.09.2005г. на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерски съвет, на Община Велинград била отпусната сума в размер на 1 421 706 лв. за преодоляване и възстановяване на последиците от наводненията в Общината през месец август 2005г. Решението обхващало суми за възстановяване на 17 броя обекти /л. 38 от делото/. Една част съгласно цитираното Решение от отпуснатите средства, 120 000 лв. били за възстановяване на подпорна стена- ляво, пред банята в кв. „Чепино", гр. Велинград; 140 000 лв. за възстановяване на подпорна стена-дясно-пред банята в кв. „Чепино", гр. Велинград и 300 000 лв. били за възстановяване на участък от пътя Сърница - местността "Орлино", вследствие на щети, нанесени от интензивното снеготопене през март и април 2005г.

След отпускане на средствата от Постоянната комисия при МС, ВРИД Кмет на Община Велинград- подс. А.В., в качеството си на Възложител, от името на Общината, с Решение № 1203 от 14.09.2005г. открил процедура „договаряне без обявление" за възлагане на обществена поръчка, съгласно чл. 90 от ЗОП за възстановяване и ремонт на горепосочените обекти. Изготвени били покани за участие в процедурата за „договаряне без обявление" до няколко фирми, в качеството им на изпълнители, извършвали подобни строително монтажни дейности- „П.П." ООД - гр. Пловдив, „Тех." ООД - гр.Пазарджик, „ДС Б." ООД - гр. Пазарджик, „Т. БГ" ЕООД - гр. София, „МК Г." ЕООД - гр.Пазарджик, „М. 2003г" ЕООД - гр. София. Подс. А.В. като Възложител, в поканата за участие в процедурата на „договаряне без обявление" определил предмета на поръчката, както и изискванията за изпълнението й. В решението подсъдимият определил условията за участие и гаранцията за изпълнение на договора – точка шеста от решението. Предвидени били условията на които да отговарят фирмите – кандидати, които следвало да представят доказателства за своето икономическо и финансово състояние, за техническите си възможности и квалификация. В решението била дадена и изрична и изчерпателна методика за оценка на предложенията от фирмите – кандидати. Крайният срок за представяне на офертите от фирмите, желаещи да участват в конкурсната процедура, бил 15.09.2009г.

В документацията за провеждане на процедура „договаряне без обявление” за възлагане на обществена поръчка, одобрена от подсъдимия и приложена на лист 55 до 76 на том четвърти от досъдебното производство, са приложени и Указания към кандидатите /л.61, том 4/. В точка 12 от Указанията е посочено какво съдържа финансовото предложение. Точка 12.1 изисква да се приложи финансово предложение по образец 2 към конкурсната документация. Точка 12.2 изрично изисква „проекто – договор, приложен към конкурсната документация, парафиран от кандидата, в уверение на това, че е запознат със съдържанието му. В приложения към документацията проект за договор /л.74, том 4/, в раздел трети „Цени и плащания”, точка 2 гласи: „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ изплаща на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ аванс в размер на 95% /деветдесет и пет/ от договорената сума или …………. лева”. Такъв проект от договора, подписан от представител на всяка фирма – кандидат, впоследствие е приложен в плика с документи на всяка от фирмите.

Свидетелят М. получил на ръка документите на трите фирми, кандидатстващи за посочените обекти.

Със Заповед № 1220/16.09.2005г. на Възложителя, подс. А.В., в качеството му на ВРИД Кмет на Община Велинград, определил комисия, която да проведе процедурата „договаряне без обявление" за обществената поръчка, въз основа на направените предложения от участващите в конкурса фирми. Комисията била в състав: председател- свид. Т.Е.,*** и членове: свид. Д.Ж., главен експерт към дейност жилищно строителство и благоустройство в Община Велинград, свид. инж. П.К., главен експерт в отдел „ИСИ" в Община Велинград, свид. Г.Н.- главен специалист в отдел „ИСИ" в Община Велинград, адв. М.М.,*** и свид. Д. Ф.Е., главен експерт Дирекция „УОС" в Община Велинград.

На 16.09.2005г. посочената комисия се събрала за разглеждане на направените предложения и за класиране на кандидатите, участващи в обявената процедура с предмет „ Възстановяване на участък от път Сърница - Орлино; Възстановяване на подпорна стена - лява и дясна - пред банята в кв. „Чепино" - гр. Велинград. Офертите били разгледани в закрито заседание на Комисията, на което не присъствали представители на участващите в процедурата фирми, поради това не било проведено договаряне с кандидатите за определяне на условията на договора. За участие в конкурса, документация била представена от три от поканените фирми- „Т. БГ" ЕООД- гр. София, „МК Г." ЕООД- гр. Пазарджик, „М. 2003г" ЕООД - гр. София. При отваряне на офертите, членовете на комисията констатирали, че само една от фирмите - „Т. БГ" ЕООД - гр. София, била представила изискуемата документация. Комисията, която не била отворила още ценовите предложения, предложила на подс. В. да удължи срока за представяне на необходимите документи, за да може и останалите две фирми да представят комплекта документи за участие в конкурса, с цел осигуряване на състезателно начало и законосъобразно провеждане на процедурата.

В резултат на изразеното становище от комисията, подс. В. удължил с три дни срока за представяне на документи за участие в процедурата. За това били уведомени фирмите, непредставили необходимите документи. Свид. Т.Е., като председател на комисията, лично съобщил на свид. К.М., когото възприел като представляващ - „Т. БГ" ЕООД -гр. София, и „МК Г." ЕООД - гр.Пазарджик, за допълнителния срок. На свид. Е. му направило впечатление, че свид. М. постоянно се интересувал от движението на процедурата по обществената поръчка. Свид. Е. и свид. М. се познавали, тъй като последният работил като финансов ревизор в отдел „ОККД" гр. Пазарджик на ТД „АДФК" гр. Пловдив и като контролен финансов орган извършвал ревизии на Община Велинград. От друга страна М. бил съпруг на М.М. която преди тази дата работила в Общината гр.Велинград.

След изтичането на допълнителния тридневен срок само фирма „М. 2003г" ЕООД- гр. София представила нужните документи и била допусната до участие в процедурата. По този начин за извършване на строително - ремонтните дейности на горепосочените три обекта се състезавали две фирми - „Т. БГ" ЕООД - гр. София и „М. 2003г" ЕООД - гр. София.

Комисията отворила и обсъдила ценовите оферти на двете фирми, след което класирала кандидатите по предварително изработените критерии и преценила, че по-изгодното предложение за Община Велинград е това на „Т. БГ" ЕООД - гр. София. Тъй като и двете ценови предложения надхвърляли цената на самата обществена поръчка, Комисията предложила на подс. В., в качеството му на Възложител, да сключи договор с „Т. БГ" ЕООД- гр. София, но на цена до размера на средствата, отпуснати от Комисията по бедствия и аварии при МС - гр. София, а останалите параметри да са по офертата на участника. След приключване на работата си Комисията изготвила доклад до ВРИД Кмет, подс. В., със становище фирма „Т. БГ" ЕООД- гр. София да бъде избрана за изпълнител на съответните обекти.

На 17.09.2005г. между Община Велинград, от една страна като Възложител, представлявана от ВРИД Кмет подс. А.В. и фирма „Т. БГ" ЕООД гр.София, от друга страна, бил сключен договор № 472/17.09.2005г. /л.40 – 42 от том 4 на ДП/ за изпълнение на строително - ремонтни дейности на следните обекти: „Възстановяване на участък от път Сърница - Орлино; Възстановяване на подпорна стена - лява и дясна - пред банята в кв. „Чепино" - гр. Велинград. Общата стойност на договорените възстановителни работи била 560 000 лв. Крайният срок за изпълнение на възложената работа от Изпълнителя бил 09.11.2005г. Като Възложител, от името на Общината договорът бил подписан от ВРИД Кмет подс. В. и свид. Х.С. в качеството на главен счетоводител на Община Велинград. Свид. С. бил извикан от подс. В. да подпише договора, тъй като такава била обичайната практика в случаите, когато на Общината били отпускани средства от държавния бюджет. Влизайки в кабинета на подс. В., свид. С. забелязал, че на подписването на договора присъстват още двама души. Единият той разпознал като свид. К.М.. Познавал го служебно, защото работил като финансов ревизор в „Държавен вътрешен финансов контрол". Другият присъстващ бил непознат за него. Свид. С. бил подканен от подс. В. да подпише договора незабавно. Подс. В. му обяснил, че било необходимо, в най- кратки срокове да бъде приключена процедурата по обществената поръчка, за да бъдат преодолени и ликвидирани последиците от природното бедствие. Свид. С., който знаел за проведената процедура по ЗОП и отпуснатите средства от Комисията по бедствията и авариите, въпреки че лично не участвал в назначената комисия, подписал договора последен. На свидетеля му направило впечатление и че в договора се предвижда 95% авансово плащане при практика около 50%.

Видно от справка издадена от сектор „КИАД" при ОД МВР Пазарджик /л.68-69/, Сл.Дж. не е бил на територията на България при подписването на договора, тъй като е напуснал страната на 21.07.2005 г. и няма влизане в страната. От телеграма № *** от 06.02.2008г., се установява, че същият е бил обявен за общодържавно издирване, но не е открит в Р България.

Съгласно клаузите на пункт III, т.2 от подписания договор № 472/17.09.2005г., Възложителят, Община Велинград, се задължил да изплати на изпълнителя, фирма „Т. БГ" ЕООД гр. София, авансово 95 % от договорената сума /560 000 лева/ или 532 000 лв., в тридневен срок от датата на сключване на договора. Уговорената била  неустойка в размер на 10% в полза на Община Велинград в случай на неизпълнение на договорените строително - монтажни работи от изпълнителя.

Съгласно сключеният договор, с платежно нареждане от 19.09.2005г. /л. 78, т.4/, подписано от подс. В., посочената сума била преведена на фирма „Т. БГ" ЕООД гр. София. Към платежното е приложена фактура, издадена от фирма „Т. БГ" ЕООД гр. София /л.77 т.4/.

След сключване на посочения договор, свид. К.М., като представляващ спечелилата конкурса фирма, но без изрично упълномощаване, потърсил подизпълнител за извършване на договорените строително - монтажни дейности на територията на Община Велинград. Свързал се със свид. Б.Я. и свид. В.Д., които заедно с А.К. били съдружници във фирма „Гт." ООД - гр. Пазарджик. Свид. М. им обяснил за обектите и ги запознал със строително - монтажните дейности, които следва да бъдат извършени на основание сключения с Община Велинград договор. При уговорката с подизпълнителя присъствал А.П. като представител на „Т. БГ” ЕООД.

В тази връзка на 19.09.2005г. в гр Пазарджик бил сключен Договор за изпълнение на строително- ремонтни работи между фирма „Т. БГ" ЕООД гр.София, като „Възложител"  и фирма „Гт." ООД - гр. Пазарджик като „Изпълнител” /л. 159-160, т.1 от ДП/.

Предмет на посочения договор било възстановяването на участък от пътя гр.Сърница- местността „Орлино" и изграждане на подпорна стена- лява и дясна - пред банята в кв. „Чепино" гр. Велинград. Определената цена за договорения ремонт била 200 000 лв., като при подписването, “Възложителят” се задължил да заплати 100000 лв., а окончателното плащане щяло да стане в тридневен срок, след подписването на двустранен протокол за извършени строително - ремонтни работи и въз основа на издадена фактура. Крайният срок, посочен в договора, бил 15.11.2005г. Определено било в контролната си дейност „Възложителят" да бъде представляван от свид. К.М.. Парите били получени от фирма „Гт." ООД - гр.Пазарджик, не били издадени фактури, а плащането било осъществено „на ръка". Следва да се отрази обаче, че не са получени уговорените 200 000лв., а около 70 000лв. Цялата уговорена сума не била заплатена. В изпълнение на сключения договор фирма „Гт." ООД - гр. Пазарджик започнала извършването на строително - ремонтните дейности на определените обекти.

След провеждане на местни избори, за Кмет на Община Велинград, бил избран С.А.Д., който встъпил в длъжност на 04.10.2005г.

Със Заповед № 1404 от 13.10.2005г., новоизбраният кмет на Община Велинград С.Д. възложил на свид. С.Б., инспектор „Инфраструктура и инвестиции" в Община Велинград, да осъществи инвеститорски контрол при изграждането на подпорни стени на река „Чепинска" - ляво и дясно, пред банята и възстановяването на участъка от пътя гр.Сърница - местността “Орлино”.

Свид. Б. многократно посещавал посочените обекти. Първоначално останал с впечатление, че изпълнителят ще извърши обема от ремонтни дейности, посочени в договора. Впоследствие, след като установил, че липсва необходима строителна документация, преценил, че следва да спре временно строително монтажните работи на обектите. Необходимо било да се изготви проект, за да продължи строителството. След проведена, между него и свид. М. среща, проект бил изготвен, а впоследствие и одобрен от свид. Е., в качеството му на Главен архитект на Община Велинград. Издадено било Разрешение за строеж и строително - ремонтната дейност била подновена.

Във връзка с осъществявания контрол, свид. Б. поддържал кореспонденция с фирмата - изпълнител, като писмата били адресирани от него на посочения в договора адрес, до управителя на фирма „Т. БГ" ЕООД гр.София. В едно от писмата свид. Б. бил информиран за временните затруднения, които изпитва фирмата – изпълнител, което налагало срокът за завършване на обектите да бъде удължен. Обещано било, че след преодоляването на затрудненията, ремонтните дейности да бъдат довършени. Сключен бил и договор № 526/25.10.2005г. /л.115-117, т.2 от ДП/ за независим строителен надзор между Кмета Д. и ЕТ „В. - инж. П.С."***. Обект на контрол били обектите, изграждани от фирма „Т. БГ” ЕООД гр.София. При извършената от свид. С. проверка, било препоръчано на фирмата - изпълнител да укрепи отчасти изградената стена на река „Чепинска", за да се избегне евентуалното подкопаване на изградената дига и разрушаването й.

Въпреки, че предвиденият в договора срок бил 09.11.2005г., фирма „Т. БГ" ЕООД гр.София, не могла да изпълни възложената й задача в посочения срок. Не бил извършен обемът от работа и необходимите ремонтни дейности на поверените на фирмата обекти.

Въпреки това, през месец декември 2005г. свид. Б. бил посетен в кабинета си от двама представители на фирмата. Единият, свид. Б. познавал, това бил свид. М., а другият бил непознат за него. Целта на посещението им била, свид. Б. в качеството на „Инвеститорски контрол" от страна на Община Велинград да подпише акт - образец № 19 за обекта гр. Сърница - местността “Орлино”, с който да удостовери, че възложената на „Изпълнителя" строително - ремонтна дейност, е била приключена и са били извършени всички необходими дейности. Свид. Б., който бил наясно с извършеното до момента на посочения обект отказал, тъй като реално от пътната отсечка гр. Сърница, местността “Орлино” били възстановени около 30 метра, а съгласно договора общата дължина на нуждаещия се от ремонт участък била 300 метра.

По повод отказа на свид. Б. да подпише акта, в който значително било завишено количеството строително- ремонтна дейност, на 16.12.2005г. от името на фирма „Т. *** била подадена жалба до Кмета на Община Велинград, С.Д., като било поискано да бъде сформирана комисия, която да установи етапа на завършеност на извършваната дейност.

Със заповед № 1723/22.12.2005г С.Д. назначил комисия, която да обходи посочените обекти и да опише обема на строителството.

На 23.12.2005г. комисията извършила проверка на обект „Подпорни стени - ляво и дясно при „Минерална баня" в кв. „Чепино" гр.Велинград. На място било установено, че отразеното в акта- обр.19, съставен от фирмата „Изпълнител" не отговаря на реално извършеното. Комисията изготвила становище, че е необходимо срокът на работата да бъде удължен до 15.02.2006г. Направено било запитване, адресирано до управляващия на фирма „Т. БГ” ЕООД гр. София, относно неизпълнението на строителството. В Община Велинград бил получен отговор от фирмата, в който се споделяло за затруднения, които обаче щели да бъдат преодолени в кратки срокове и от 26.06.2006г. замразените строителни дейности щели да бъдат подновени /л. 178, т.4/.

Със Заповед № 839/30.06.2006г на Д. била назначена Комисия, със задача да установи дали след изтичане на посочения срок, фирмата е подновила дейността си по строителството на посочените обекти, съгласно договора. Констатацията й, отразени в протокол с дата 03.07.2006г. /л. 176, т.4/ била, че строителните дейности не били подновени.

На 07.08.2006г. /л.175, т.4 по ДП/ при извършената повторна проверка от комисията отново било установено, че изпълнителят не работи. Въпреки отпуснатият допълнителен срок от възложителя, не били завършени нито дейностите по изграждането на подпорните стени на река Чепинска, нито възстановяването на участъка от пътя гр. Сърница - местността “Орлино”.

При извършен финансов одит от АДВФК на Община Велинград, за който бил изготвен Одитен доклад № 023Пз/05.06.2006г., било установено, че по договора, сключен с фирма „Т. БГ" ЕООД гр.София, действително извършените обеми работа не отговарят на договорените. По финансовия одит бил назначен експертен анализ, който е извършен от инж. Р.И.Р. /от л. 75 до л. 99 в т. 1 от ДП/ за трите обекта. В същия, експертът констатирал, че фирмата „Изпълнител" е надвзела сума в размер на 354 453.83 лв. /л.90, т. 1 по ДП/.

Във връзка с неизпълнението на договореното строителство, по Искова молба, с изх. № 033-05-28/28-06.2006г. /л.384-386, т.1/на Община Велинград, чрез Кмета С.Д., против фирма „Т. БГ" ЕООД гр.София, в СГС е заведено Гражданско дело № 1152/2006г. В хода на посоченото дело била назначена техническа експертиза, съгласно чието заключение, фирма „Т. БГ" ЕООД гр. София, е осъществила само частично договореното, като размерът на неизпълнените ремонтни дейности е 345 418,93 лв. Делото е приключило с влязло в сила Решение от 20.12.2007г. /л.381-383, т.1/, въз основа на което на 21.04.2008г. на Община Велинград бил издаден Изпълнителен лист /л.380, т. 1/ за горепосочената сума, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска и разноските по делото.

Във връзка с установяване на авторството на документите, свързани с обявената от Община Велинград обществена поръчка, както и за установяване на идентичността на подписите, положени под тях, в хода на досъдебното производство е назначена Графическа експертиза /л.271-282 т. 1 от ДП/.

Видно заключението на последната, поканите за участие в процедурата „договаряне без обявление" до три от фирмите, а именно - „Т. БГ” ЕООД - гр. София, „МК Г.” ЕООД - гр. Пазарджик и „М. 2003г” ЕООД - гр. София са получени от свид. К.М.. Подписите в документите, представени от „М. 2003г" ЕООД- гр. София и „Т. БГ" ЕООД - гр. София, били положени от едно и също лице.

От заключението на комплексната технико - метеорологична експертиза и допълнителна техническа експертиза се установи, че в периода септември 2005г. – декември 2006 година  не са наблюдавани аномално големи валежи, които биха могли да доведат до наводнения. Техническата част на експертизата установи, че стойността на неизпълнените СМР за обекта пътя Сърница - Орлино  е 178 664,70лв., подпорна стена кв.Чепино – ляво неизпълнението е 36 517,80лв., а за подпорна стена дясно е 31 227,78 лв. или общият размер на неизпълнението е 246 410.28 лева. От допълнителната експертиза се установи, че в подпорните стени е вложено арматурно желязо на стойност 7 017,26лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа показанията на свидетелите к.Г., Г.Н., С.И., С.К., И.О., Б.Т., К.К., Х.С., Т.Е., С.Б., П.К., И.А., с.Д., В.Т., А.П., Р.Н., П.С., В.П., Б.Я., В.В., Ш.Я., А.К., Д. Е., К.М., М.М., В.Д., Р.Р., Д.Ж., прочетените показания, дадени пред друг състав на съда по НОХД № 644/2010г. на ОС – Пазарджик на свидетелите С.П., М.М., И.Г. и Д.П., заключенията на вещите лица и писмените и веществени доказателствени средства, последните изготвени вследствие използване на специални разузнавателни средства.

 

          При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда прие, че подс. А.В. не е осъществил състава на престъплението по чл. 219 ал.3 от НК, като на 17.09.2005г., в гр.Велинград, в качеството му на длъжностно лице, временно изпълняващ длъжността Кмет на Община гр.Велинград, подсъдимият А.В. не е положил достатъчно грижи за управлението, ръководенето и стопанисването на повереното му имущество на стойност 1 421 706 лв., представени по решение № СБ-15 от 09.09.2005г. на ПКЗНБАК, предназначена за преодоляване на последиците от интензивните валежи през месеците юли - август 2005г. в Община Велинград, като не е изпълнил правомощията си, регламентирани в чл.44 ал.1 т.2, т.5, т.8, т.11 от ЗМСМА, и сключил договор № 472 от 17.09.2005г. по начин, по който не е обезпечил евентуалните вредни последици от неизпълнението му, а именно по пункт трети точка втора от същия е задължил Община гр.Велинград да изплати на фирма „Т. БГ” ЕООД гр.София авансово 95% от договорената сума в срок от три дни от датата на сключване на договора и от това са последвали значителни вреди за Община гр.Велинград в размера на 246 410.28 лв., представляващи неизпълнени СМР, като деянието е извършено умишлено.

          Квалифицирането на деянието на подсъдимия като умишлена безстопанственост по чл. 219 ал.3 от НК изисква по делото да се установи по категоричен и безспорен начин, че същият, в качеството си на длъжностно лице, умишлено не е положил достатъчно грижи за управлението, ръководенето или стопанисването на повереното му имущество, като умисълът е обхващал и настъпването на значителни имуществени щети като пряка последица от неговото деяние. Основателни са доводите на обвинението, че това престъпление може да се извърши както с действие, така и с бездействие.

          Няма спор, че подсъдимият е притежавал качеството „длъжностно лице” по смисъла на ч. 93 т. 1 от НК, изпълнявайки длъжността кмет на община към момента на сключване на процесния договор.

 

          Относно обективната съставомерност на деянието на подсъдимия, вменено му в престъпление.

 

          За да има безстопанственост от страна на подс. В., от обективна страна трябва да има пряка, непосредствена и еднозначна причинно – следствена връзка между вмененото му деяние, сключването на договора с клауза за деветдесет и пет процента авансово плащане, и настъпилата имуществена щета за общината, вследствие частичното неизпълнение на договора от страна на „Т. БГ” ООД. Тоест, деянието на подсъдимия трябва да поставя началото на причинно – следствен процес, който еднозначно, пряко и неизбежно да води до престъпния резултат – щетите от неизпълнението.

Хронологичната поредица от факти, водеща до щетата е следната: 1. Определяне на клаузите на проекто – договора, приложен в тръжните книжа, според който в три – дневен срок от подписване на договора се заплаща аванс от деветдесет и пет процента от общата стойност на договора /такава практика е имало в Община Велинград в периода след наводненията и конкретно ще бъде посочена по-долу/, 2. Определяне на конкретните фирми, до които да се отправят поканите за договаряне, 3. Изборът на конкретната фирма – изпълнител от комисията, 4. Подписване на договор № 472 от 17.09.2005г. с лице, различно от законовия представител на „Т. БГ” ООД – София, 5. Реалното превеждане на аванса и 6. Частичното неизпълнение от страна на дружеството на задълженията по договора.

Очевидно съставомерният резултат е последица от редица събития и подписването на договора с предвиден аванс в посочения размер нито е единственото, нито решаващото. Нещо повече самият размер на аванса е определен в предходен момент в съответствие с вече съществуващи прецеденти, одобрен е от комисията, която в протокола за избор на фирма – изпълнител указва на подсъдимия да сключи договора при предвидените финансови условия, които включват както цената, така и начина на плащането й /с деветдесет и пет процента аванс при сключването на договора/, както е изрично записано в проекто – договора, който е неразделна част от тръжната документация и е приложен в комплекта с документи на всяка от кандидатстващите фирми и съответно е станал достояние на всеки член на комисията. Тоест подписването на инкриминираната дата, 17.09.2005г., на договор с предвиден аванс в посочения размер от една страна е обусловен от предходно решение на колективен орган, а от друга не води еднозначно и пряко до настъпването на щетата от частичното неизпълнение. Пряка е причинната връзка не с клаузата за аванс а с факта на самото подписване на договора с „Т. БГ” ООД – София, при положение, че собственикът Дж., чието име е посочено в самия договор като представител на дружеството, е бил извън страната и договорът е подписан от подсъдимия със свидетеля П., който не се установи да е законен представител на дружеството. На практика това е действието на подсъдимия, което поставя началото на причинно – следствения процес, довел еднозначно до щетата, естествено опосреден от последвалото реално изплащане на аванса възоснова на нередовно сключения договор с лице без реална представителна власт. Тоест в деня на подписване на договора подсъдимият, в качеството на кмет и представител на Община Велинград, не формира волята за този размер на аванса на представляваното и ръководено от него юридическо лице /общината/, доколкото същата е формирана при стартиране на процедурата по договарянето с покани и е одобрена от комисията, а извършва друго юридическо действие – самото сключване на договора с конкретното лице, представило се за пълномощник на „Т. БГ” ООД – София, без да е такъв. Ако в деня на подписване на договора подсъдимият беше проверил представителната власт на свидетеля П. и беше отказал сключването на договора, конкретната щета нямаше да настъпи.

 

          Следващият обективен признак на престъплението по чл. 219 от НК - за да е налице състав на престъплението безстопанственост, длъжностното лице трябва да не е съобразило поведението си със закона, тоест това, което е извършило или пропуснало да извърши да е в разрез с конкретни законови предписания, вменяващи му в задължение извършването на определени, конкретни действия или предписващи въздържане от също така конкретни действия и това пряко и непосредствено да е в причинна връзка с настъпилите щети за стопанството или предприятието. Безстопанственост има и когато поведението на извършителя не е съобразено с безспорни положения в науката и житейската практика, или с общопризнати и утвърдени правила за съответната стопанска област.

Обвинението счита, че подс. В. със сключването на процесния договор „не е изпълнил правомощията си по чл. 44 ал.1 т.т. 2, 5, 8 и 11 от ЗМСМА”. Така е формулиран диспозитивът на обвинителния акт. Разпоредбите на чл. 44 ал.1 т.т. 2, 5, 8 и 11  от ЗМСМА гласят, че „Кметът насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи, организира изпълнението на общинския бюджет; организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет; организира и ръководи управлението при кризи в общината”. Очевидно е, че се касае до законова разпоредба, регламентираща съвсем общо функциите на кмета на община. Същата не съдържа конкретни предписания, правила за поведение, вменяващи конкретни задължения на длъжностното лице, неизпълнението на които да е в състояние директно да причини щети за общината. С оглед конкретното деяние, вменено във вина на подсъдимия, такива законови предписания следва по-скоро да се търсят в Закона за обществените поръчки, съдържащ конкретни правила при какви ситуации кои от способите за възлагане на обществена поръчка са приложими, какъв е редът за осъществяването им, кои правни действия на съответните длъжностни лица са в състояние да породят желания правен ефект и кои не. Вместо това, от последния абзац на страница девета на обвинителния акт до предпоследния абзац на десета страница, прокурорът цитира съответната общо регламентирана функция на кмета и твърди, че като сключил договор с клауза за деветдесет и пет процентов аванс, подсъдимият нарушил съответната точка от чл. 44 от ЗМСМА.

 

Относно субективната съставомерност на деянието.

         

          Налице са редица обстоятелства, които опровергават твърдението на прокурора, че подсъдимият, в качеството му на временно изпълняващ длъжността кмет на Община Велинград, съзнателно не е положил грижа за стопанисването на процесната сума, от което произтекли вредите за Община Велинград, тоест че е налице именно умишлена безстопанственост.

 

Обвинението поддържа, че В. съзнателно и целенасочено сключил договора с фирма „Т. БГ” ООД и, давайки превес на личните си отношения със свидетеля М., с който били много близки приятели, също така съзнателно не положил дължимата грижа за имуществените интереси на Община Велинград и платил 95% авансово на фирмата, от което произтекла щетата от 246 410.28 лв., представляващи общо неизпълнените строително – монтажни работи.

Тези твърдения не намират опора в доказателствата по делото.

На първо място фирмата изпълнител е избрана от колективен орган – комисия, а не от подсъдимия В.. Тоест в началото на процедурата по избор на фирма – изпълнител за процесните строително – монтажни работи, подсъдимият В. не е имало как да знае коя ще бъде избраната фирма. Дори обвинението не твърди, че подсъдимият е знаел, че договорът ще бъде сключен с „Т. БГ” ЕООД. Няма и доказателства в тази насока. Напротив, за определяне на изпълнителя е проведена процедура на договаряне без обявление по раздел втори на глава седма на Закона за обществените поръчки. Подсъдимият е избрал да се ползва точно тази процедура, определил е конкретните параметри за осъществяване на същата и е назначил шестчленна комисия, при това с четирима резервни членове, която, в съответствие със закона е следвало да определи конкретната фирма – изпълнител измежду шест фирми, на които били изпратени покани за договаряне. При тези изходни данни не може да се твърди, че подсъдимият е знаел, че процедурата ще бъде спечелена от „Т. БГ” ЕООД, за да се прави и изводът, че е действал в интерес на тази фирма или с намерение да „облагодетелства приятеля си свидетеля М.” /стр. 13, ред първи на обвинителния акт/. Твърденията в пледоарията на прокурора, че която и от трите фирми да спечелела договарянето, резултатът щял да бъде същия са единствено фактически предположения и не следват от съвкупния анализ на доказателствата по делото.

Поставя се въпросът: в кой момент В. е решил да даде деветдесет и пет процента аванс при сключването на договора и това изолиран случай ли е в практиката на Община Велинград при договаряне на обществени поръчки в периода след наводненията? Отговорът на този въпрос е важен, за да може да се прецени наистина ли подсъдимият е действал с намерение да облагодетелсдтва „Т. БГ” ООД или свидетеля М.. Намерението за облагодетелстване не е елемент от състава на престъплението по чл. 219 ал.3 от НК, в което е обвинен подс. В., но е доказателствен факт, на който се позовава обвинението за да обоснове тезата си за умишлена безстопанственост.

Отговорът на този въпрос е безспорен – размера на авансовото плащане на деветдесет и пет процента от общата стойност на договора е определен още в момента на съставянето на документацията по процедурата за договаряне без обявление и конкретно на проекто – договора, когато подсъдимият не е могъл да знае коя фирма ще спечели и е разчитал на избора на комисията. Цялата процедура е стартирана с решение № 1203 от 14.09.2005г. и макар на проекто – договора да няма поставена дата, както и на Указанията към кандидатите, то последните два документа са съставени безспорно преди представяне на офертите на формите – кандидати. Още към този момент подсъдимият В., като кмет на общината, в проекто – договора, раздел трети „Цени и начин на плащане”, точка втора е определил аванс в размер на деветдесет и пет процента от общата стойност на договора.

Установи се категорично от събраните доказателства, че към инкриминирания период е имало практика при сключване на договори вследствие Процедура на договаряне без обявление, да се договаря авансово плащане в размер на 95 % от общата стойност на договора. Освен процесния договор, са налице следните подобни договори: договор № 406 от 05.08.2005г., с който на „ДС Б.” ООД – гр. Пазарджик са възложени възстановителни работи на стойност 177246лв., при което е договорено изплащането на аванс от 95% или 168383лв. в тридневен срок от подписване на договора, договор № 444 от 09.09.2005г., с който на „ДС Б.” ООД – гр. Пазарджик са възложени възстановителни работи на стойност 77858.10 лв., при което е договорено изплащането на аванс от 95% или 73965 лв. в тридневен срок от подписване на договора, договор № 473 от 17.09.2005г., с който на „ДС Б.” ООД – гр. Пазарджик са възложени възстановителни работи на стойност 836573.40 лв., при което е договорено изплащането на аванс от 95% или 794744.74 лв. в тридневен срок от подписване на договора.

Като обобщение може да се каже, че ако подсъдимият беше сключил договора с клауза за деветдесет и пет процентов аванс след определяне на конкретната фирма – изпълнител, в случая „Т. БГ” ООД, и ако такъв размер на аванса беше изключение от практиката на Община Велинград към инкриминирания период след наводненията, то действително можеха да се приемат за верни твърденията на обвинението, че В. е действал умишлено, в интерес на дружеството или свидетеля М..

Друг аргумент на обвинението в подкрепа твърдението за умисъла на подсъдимия – В. подписал договор с „Т. БГ” ООД – София и впоследствие наредил плащането на аванса, без да прецени техническата съоръженост на фирмата и всички други обстоятелства, обуславящи възможността или невъзможността на същата да изпълни задълженията си по договора. Тази преценка се прави от комисията в рамките на процедурата по договаряне без обявления, а не от кмета на общината. Изборът на фирмата за изпълнител на посочените по-горе възстановителни работи не може да се вмени във вина на подсъдимия В.. Резонен е въпросът защо подсъдимият е отправил покана и към „Т. БГ” ООД – София, наред с останалите пет фирми. Значимостта на отговора на този въпрос за изводите относно това какво В. е знаел и целял се намалява значително от факта, че същият изрично в решение № 1203 от 14.09.2005г., в точка 6.1 е указал: „До участие в процедурата „договаряне без обявление” се допуска всяко българско или чуждестранно юридическо или физическо лице, отговарящо на условията по чл. 9 ал.1 и чл. 47 ал.1 и 2 от ЗОП, представящи доказателства за икономическото си и финансово състояние по чл. 50 от ЗОП и за технически възможности и/или квалификация по чл. 51 от ЗОП”. В точка седма от цитираното решение подсъдимият В. е определил критериите за оценка и начина за определяне на тежестта им в комплексната оценка на предложението, както и самата методика на оценяване на предложенията. Тост подсъдимият е определил изискванията към фирмите и фирмата – изпълнител е следвало да бъде избрана от комисията, в която са включени седем члена – служители на Община Велинград, заемащи отговорни длъжности и притежаващи компетентности в различни области – главен архитект на Община Велинград, главен експерт към дейност жилищно строителство и благоустройство в Община Велинград, главен експерт в отдел „ИСИ" в Община Велинград, главен специалист в отдел „ИСИ" в Община Велинград, юрисконсулт на Община Велинград и главен експерт Дирекция „УОС" в Община Велинград. Впоследствие, след определяне на фирмата – изпълнител от комисията, подсъдимият В. по силата на закона, чл. 93 ал.6 от Закона за обществените поръчки, е длъжен да определи за изпълнител на обществената поръчка фирмата, класирана на първо място по реда на раздел трети на глава пета от същия закон. Законът не дава на подсъдимия възможност да избере друга фирма, при положение че класираната на първо място приеме да изпълни поръчката. Изводът е, че изборът на фирмата не може да бъде вменен във вина на подсъдимия.

Обвинението поддържа, че е налице манипулиране на конкурса от свидетеля К.М.. Действително по делото се събраха доказателства за действия на М., които будят съмнение в тази посока, доколкото се разминават с обичайната житейска логика. М. е получил поканите за участие в процедурата по договаряне без обявление за три от фирмите, до които такива покани са отправени – „Т. БГ ЕООД, „М. 2003” ЕООД и „МК Г.” ЕООД, като последната фирма е на съпругата на свидетеля М., който от своя страна активно се занимавал с дейността на фирмата. След обявяване на „Т. БГ” ЕООД за спечелила процедурата фирма, отново свидетлят М. е този, който по уговорка със свидетеля А.П. и срещу уговорено с последния възнаграждение, посредничи за намирането на фирми – подизпълнители на трите обекта по договора и впоследствие контактува с тези фирми, занимава се активно с изготвянето на документация във връзка с дейността по изпълнение и приемане на обектите, както и посредничи при извършваните плащания. Впоследствие, при извършено претърсване в помещения, ползвани от свидетеля М. са иззети кочани с фактури и печати на различни фирми, включително на „Т. БГ ЕООД, „М. 2003” ЕООД и „МК Г.” ЕООД. В същото време по делото не се установи каква е връзката на подсъдимия А.В. с всички тези факти и действия на свидетелите М. и П.. Прокурорът, описвайки действията на свидетля М., приема, че същият манипулирал конкурсната процедура, след което обвинението твърди, че М. и подсъдимият В. били в близки приятелски отношения, откъдето се прави извода, че В. знаел горните обстоятелства, а от там, че действал умишлено в интерес на своя приятел К.М..

Доказателствата по делото не подкрепят твърдението на прокурора, че към момента на провеждане на процедурата, приключила с подписване на договор № 472 от 17.09.2005г., А.В. и свидетелят К.М. са били в близки приятелски отношения. Безспорно е установено, че същите са се познавали към онзи момент предвид обстоятелствата, че съпругата на М. била работила преди като секретар на предишен кмет на Община Велинград, както и с оглед с служебното положение на М.. Действията, за които подсъдимият е предаден на съд, са се развили през месец септември 2005 година, а в.д. са за времето от 02.10.06г. до 01.02.2007г. При преценка на доказателствената стойност на ВДС, обаче, следва да се държи сметка за две съществени обстоятелства. На първо място касае се за отношения, констатирани година – година и половина след инкриминирания период. Фактът, че толкова време след процесната дата двамата са в близки отношения, не доказва еднозначно какви са били отношенията им към момента на деянието. Освен това самият факт на водене на досъдебно производство против В., в рамките на което са извършвани действия и по отношение на свидетеля М. е логичен повод двамата да разговарят за случващото се. Учудващо би било ако не правеха това. В заключение следва да се отбележи, че дори да беше установен фактът на близко приятелство между подсъдимият и свидетелят към инкриминирания период, същият не би могъл еднозначно да доведе до извода, че В. е действал в интерес на М. или най-малкото мотивиран от личните си отношения със същия, а още по-малко може да доведе до търсене на отговорност на подсъдимия за действия на негов приятел.

Друго основание на обвинението да търси умисъл в действията на подсъдимия е, че същият не бил взел мнението на юристите, обслужващи Община Велинград към онзи момент, свидетелите Г. и М., за сключването на процесния договор. Безспорно се установи по делото, че към онзи период са провеждани и други конкурси с аналогичен набор от  документи. В кориците на делото се съдържат документи и по трите конкурсни процедури, приключили със сключването на договори с предвиден аванс от деветдесет и пет процента. Очевидно е, че са ползвани едни и същи образци за документите по тръжната документация. Това придава достоверност и правдоподобност на възражението на подсъдимия, че не се е налагало ползването на правна помощ, доколкото се касаело за стандартна и вече практикувана процедура.

Всичко изложено до тук, касаещо представите на подсъдимия В. и субективното съдържание на действията му, дава основание на съда да приеме, че по делото не се доказа умисъл у подсъдимия да не положи дължимите грижи за повереното му имуществено, предоставено на Община Велинград, от което да произтекат значителни вреди за общината. Затова съдът прие, че действията на подсъдимия за които е предаден на съд – подписването на договор с предвиден аванс от деветдесет и пет процента, не изпълват обективната и субективна страна на престъплението умишлена безстопанственост по чл. 219 ал.3 от НК, поради което съдът постанови оправдателна присъда по така повдигнатото обвинение.

Доколкото не се доказа умисъл у подсъдимия за причиняване на щета на Община Велинград, деянието не съставлява и престъпление по чл. 220 от НК – сключване на неизгодна сделка.

Съдът намира, че с оглед конкретно установените безспорни факти, каквито са според доказателствата по делото, не може да се приеме, че е налице и непредпазлива форма на вина към вмененото на подсъдимия В. изпълнително деяние – сключване на договор с предвидено авансово плащане на деветдесет и пет процента от стойността на договора. Както беше посочено, решението за наличието на такава клауза в договора, подписан на процесната дата – 17.09.2005г. е взето още в началото на процедурата по договаряне без обявление. Имало е съществени прецеденти в тази насока – от пети до седемнадесети август 2005г. са сключени три договора на обща стойност 1 091 678 /един милион деветдесет и една хиляди шестстотин седемдесет и осем/ лева с такава клауза, като по трите общо са били платени 1 037 092 лева авансово в тридневен срок от сключването на договора, тоест преди да са започнати реално фактическите действия по изпълнение на договорените строително – монтажни работи. За всички тези процедури е била изготвена тръжната документация, към която е имало приложени проекто – договори, съдържащи клаузата за този размер на авансовото плащане от страна на Община Велинград. В документите на всяка фирма, поканена да договаря, по условие е имало приложен такъв проект за договор, подпечатан и подписан от страна на фирмата, като гаранция, че същата е запозната с условията на договора, включително клаузата за аванса. Цялата тази документация е била много добре известна на комисиите, оценяващи офертите и класиращи фирмите и в крайна сметка избиращи фирмата – изпълнител. Тръжните комисии са се състояли от множество длъжностни лица с различна компетентност, заемащи отговорни постове в Община Велинград. Всяка процедура е приключвала с решение на комисията, предписваща на подсъдимия, в качеството му на временно изпълняващ длъжността кмет, да сключи договор с конкретно избраната фирма, при конкретните финансови условия, част от които е и предвиденият начин на плащане, а именно с деветдесет и пет процента аванс в тридневен срок от подписването на договора. Касае се за една стопанска практика, утвърдена към инкриминирания период – непосредствено след сериозно природно бедствие, причинило огромни щети на територията на Община Велинград, които е следвало да бъдат преодолени и да се предотвратят евентуални нови такива в къси срокове, при наближаващия зимен сезон. Тази практика е била установена не с действия както на подсъдимия, в длъжностното му качеството към онзи момент, така и с решения на комисии, провеждащи процедурите по избор на фирмите. На фона на всички тези обстоятелства, съдът намира, че не могат да се правят изводи, че подсъдимият е можел да има представи, че за общината ще настъпят значителни имуществени щети, при условие, че с клаузите на договорите е била запозната на практика значителната част от общинската администрация. Това мотивира съда да приеме, че с действията си по сключване на договора с многократно цитираната клауза за значително авансово плащане, подсъдимият не е осъществил и по непредпазливост престъплението безстопанственост по чл. 219 ал.1 от НК.

          На инкриминираната дата, при сключване на договора с „Т. БГ” ЕООД, подсъдимият е проявил небрежност по отношение представителната власт на лицето, подписало договора и впоследствие, на базата на сключеният порочно договор е изплатил уговорения аванс. Тези действия на подсъдимия биха могли да се квалифицират като непредпазлива безстопанственост по чл. 219 ал.1 от НК, но такова обвинение не е повдигано на подс. А.В.. Всеки обвинителен акт, очертаващ предмета на доказване в наказателния процес и поставящ основата на реалното обезпечаване на правото на защита на подсъдимото лице, казвайки му в какво точно е обвинено, съдържа фактическа част, в която има както съставомерни факти, тоест фактите, които според обвинението съставляват престъплението /в случая сключването на договора с така предвидения аванс/, така и факти, имащи доказателствена стойност, от които се правят изводи за съставомерните и други релевантни факти, както и други факти, очертаващи обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Съдът не може по своя преценка да избира факти от цялата фактическа съвкупност и на тяхна основа да осъди подсъдимия, ако тези факти не са съставомерните, както са посочени в обвинителния акт.

          С оглед на всичко изложено, съдът прие, че деянието на подсъдимия А.В., за което му е повдигнато обвинение  по чл. 219 ал.3 от НК, не съставлява престъпление, поради което, на основание чл. 304 изречение последно от НК, призна същия за невиновен и го оправда.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :