МОТИВИ:

Производството е по реда на Глава 21 НПК.

Делото е образувано по протест от прокурор при Районна прокуратура гр.Пазарджик против решение от 16.04.2008 г. постановено по НАХД № 1776/2007 г. на Районен съд-Пазарджик.

В протеста се изразява недоволство от решението,като се правят доводи,че е неправилно — незаконосъобразно и необосновано.

Прави се искане за отмяна на оправдателното решение с постановяване на нова осъдителна присъда,с която подсъдимият М.И.П. бъде признат за виновен по предявените му обвинения по чл.316 във вр.чл.308 НК.

Представителят на Окръжна прокуратура поддържа становище за необоснованост на протестираното решение с искане постановяване на нова присъда,с която подсъдимия П. бъде признат за виновен по предявеноите му обвинения.

Ответника по протеста-подсъдимия М.П. не се явява и не взема становище по протеста.Защитникът му изразява становище,че решението на първоинстанционния съд е правилно-обосновано и законосъобразно и иска потвърждаването му.

Окръжният съд като се съобрази с доводите изложени във въззивният протест и провери законността и обосноваността на протестираното решение и при съобразяване с разпоредбите на чл.313 ал.І от НПК ,прие следното:

С решение от 16.04.2008 г. постановено по НАХД № 1776/2007 г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия М.И.П. за невинен в това,че на 19.10.2004 г. пред ТД на НАП гр.Пазарджик съзнателно се е ползвал от неистински официален документ-нотариално заверено пълномощно рег.№ 2481/15.10.2004 г. заверено от нотариус П. М. с район на действия Пазарджишкия районен съд,като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност и го е оправдал по обвинението по чл.316 във вр.чл.308 НК.

Със същото решение е признал подсъдимия М.И.П. за невинен в това,че на 19.10.2004 г. пред ТД на НАП гр.Пазарджик съзнателно се е ползвал от неистински частен документ-пълномощно с упълномощител Абдула Ибрахим Елфрид,като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност и го е оправдал по обвинението по чл.316 във вр.чл.309 НК

За да оправдае подсъдимия П. по предявените му две обвинения съдът е приел,че не е установено по безспорен и категоричен начин,че същият е осъществил от субективна страна признаците на престъпния състав на чл.316 във вр.чл.308 и чл.308 във вр. чл.309 НК,а именно,че е „съзнавал” че ползва неистински официален документ- нотариално заверено пълномощно рег.№ 2481/15.10.2004 г. заверено от нотариус П. М. с район на действия Пазарджишкия районен съд ,както и неистински частен такъв- пълномощно с упълномощител А. И. Е..Приел е също,че престъплението по чл.316 НК е субсидиарно спрямо предходните състави на документните престъпления,защото изпълнителното деяние се изразява само в ползването на опорочения документ,доколкото той се представя за да удостовери включените в него факти.

Въззивният съд намира,че изводите на първоинстанционния съд при правилно установената фактическа обстановка са необоснсовани и незаконосъобразни.

От събраните по делото доказателства се установява,че на 19.10.2004 г. подсъдимият М.П. *** декларация за данъчна регистрация на фирма „А и Ф Интернационал груп.Ко” ООД с Булстат 112614929.Собственици на търговското дружество били Р. Е. Н. и А. И. Е.-гражданин на Либийската арабска джамахирия.При подаване на декларацията подсъдимия приложил и нотариално заверено пълномощно –рег.№ 2481/15.10.2004 г. заверено от нотариус П. М. с район на действие-Пазарджишкия районен съд.Приложени били и документите за съдебна регистрация представени пред Пазарджишкия окръжен съд:учредителен протокол,дружествен договор,договор за управление подписани от двамата съдружници-Р. Е. и А. Е..Посочените документи били с дата и място на издаване 27.07.2004 г. гр.Пазарджик.Приложени били още и заявление от същата дата и допълнителна молба от 27.09.2004 г.

От приложените справки за пътувания по делото обаче се установява,че на посочената дата-27.07.2004 г. А. Е. е бил извън пределите на страната ни.

От заключението на дактилоскопната експертиза изготвена от вещото лице Н.Н. също се установява по категоричен начин,че подписа за „упълбномощител” в пълномощно от името на А. И. Е. с дата 15.10.2004 г. не е положен от А. Е..

От показанията на св.. М. и св.Г. Г. се установява,че нотариално завереното пълномощно рег.№ … г. заверено от нотариус П. М. с район на действие Пазарджишкия районен съд е неистински официален документ,тъй като авторът на волеизявлението и авторът посочен като такъв не е едно и също лице.А. Е. не е могъл да положи подписа си под цитирания документ,тъй като по същото време е бил извън територията на РБългария.Не се спори също по делото,че нотариална заверка на пълномощно рег.№ …. г. не е извършвана от нотариус М.-подписът положен срещу нотариус,щемпелът,вписванията в него,както и печатът не са на св.М. или на нейната служителка св.Г..От представеното извлечение от нотариалния регистър на нотариус М. е видно,че в регистъра под № 2481 от 04.06.2004 г. е вписано заверено пълномощно на друго лице,а не на А. Е..Посочената в пълномощното представено от подс.П. дата за нотариалната заверка -15.10.2004 г. в регистъра фигурират регистрационни номера с поредност от 4700 до 4730 между които в нито едно от вписванията не присъства лице с име Абдулла Елфрид в качеството на упълномощител.

Подсъдимият в обясненията си твърди,че е довел А. Е Е. в Пазарджик при едно от посещенията му в България,за да му осигури възможност да развива бизнес.Твърди също,че е съдействал на Елвфрид да регистрира дружеството.Твърди,че няколко дни по-късно Е. напуснал България.По-късно му се обадил негов познат,арабин,който поискал от подсъдимия да регистрира дружеството пред Булстат и в данъчното,при което подсъдимия заявил,че ще му трябва пълномощно.Твърди,че след това непознатия арабин му донесъл пълномощното,след което той извършил регистрацията на дружеството в Булстат и ТД на НАП.

Въззивният съд като преценява събраните по делото доказателства гласни и писмени поотделно и в тяхната съвкупност, приема,че подсъдимият П. е знаел,че няма как А. Е. след като е извън България да му представи пълномощно- с дата от ... нотариално заверено от нотариус в България-от нотариус П. М. с район на действие Пазарджишкия районен съд (рег .№ … г.)

Неоснователни са доводите приети от първоинстанционния съд,че подсъдимият не се е усъмнил в представеното му от непознат арабин нотариално заверено пълномощно от А. Е.,тъй като не е познавал подписа му.

Съдът намира,че в случая без значение е обстоятелството,че по делото липсва оригинала на пълномощното,а е представено само ксерокопие от същото.Вещото лице Н.в дава категорично заключение,че подписът под това пълномощно не е на А. Е. което е от значение за инкриминирания документ и като се преценят и останалите доказателства по делото може да се направи категоричен извод за неистинността му.

Определението на понятието официален документ е дадено в чл.93 т.5 НК.Частен документ е този който е съставен от частно лице лично.Нотариалната заверка на частния документ не го превръща в официален документ ,като в този случай е налице комплекс от документи на една и съща материална основа:частен документ,съставен от частно лице и официален документ-нотариална заверка,съставена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му.В зависимост от това коя част от документа е засегната при подправката,деецът отговаря за подправка на официален или частен документ.

В случая за самото съставена на пълномощно № ./… г. от подсъдимия П. не може да се търси наказателна отговорност,но той следва да отговаря за две престъпления:по чл.316 във вр.чл.308 от НК и по чл.316 във вр.чл.309 НК.Установи се,че подсъдимият П. на 19.10.2004 г. пред ТД на НАП гр.Пазарджик, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ- нотариално заверено пълномощно, рег.№ ….. г. заверено от нотариус П.а М.а с район на действие Пазарджишки районен съд, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308 ал.І от НК.Подсъдимият П. на същата дата и място съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - пълномощно, с упълномощител А. И. Е., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309 ал.І от НК.

Съдът намира,че подсъдимият П. е действал с пряк умисъл,с целени и настъпили общественоопасни последици,тъй като е съзнавал,че подава декларация пред ТД на НАП гр.Пазарджик с п нотариално заверено пълномощно от Е.,знаейки,че същият е извън България и че няма как да е подписал и заверил пълномощното на посочената дата и място пред нотариус М..

Ето защо въззивният съд прие,че решението на първоинстанционния съд като неправилно-незаконосъобразно и необосновано следва да се отмени и подсъдимия П. да бъде признат за виновен в осъществяване на двете деяния по чл.316 във вр.чл.308 НК и по чл.316 във вр.чл.309 НК,така както вече се посочи.

За извършените от подсъдимия П. при условията на идеална съвкупност две деяния-по чл.316 във вр.чл.308 НК, и по чл.316 във вр.чл.309 НК- се предвижда наказание лишаване от свобода до две години.Подсъдимия М.И.П. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78 а ал.І НК,както и от деянията не са настъпили съставомерни имуществени вреди,поради което подсъдимият П. бе освободен от наказателна отговорност за всяко едно от деянията и съдът му определи административно наказателна отговорност в размер на 500 лв. за всяко едно от деянията.

Подсъдимият П. бе осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик и сторените по делото разноски за експертиза в размер на 225 лв.

Причина за извършване на престъплението е незачитането на законите в страната.

По изложените съображения въззивният съд постанови новата присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/