Р Е Ш Е Н И Е

Номер 295 21.06.2013г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, втори въззивен граждански състав, на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател: Минка Трънджиева Членове: Венцислав Маратилов

Иванка Илинова

при участието на секретаря Д.Н. като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д№409 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд №38 от 21.03.2013г. постановено по гр.д.№682/2012г. по описа на същия съд, е осъдена Н.Л.К. ***, с ЕГН-********** да заплати на Д. Н.В. ***, с ЕГН-**********, със съдебен адрес в гр.Панагюрище, обл.Пазарджик, ул.”Г. Бенковски” №6-чрез адвокат Г.М., сумата от 2070лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2012г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена претенцията за разликата над 2070лв и до размера на 2300лв. Със същото решение Н.К. е осъдена да заплати на Д. В. сумата от 434лв разноски по делото, изчислени по компенсация.

Решението се обжалва в осъдителните му части с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от Н.К., чрез пълномощника си адв. К. ***. Поддържа се, че решението е порочно изцяло в осъдителната му част или евентуално е порочно за размера над 945.45лв и до присъдените 2070лв. Твърди се, че последният кредит предмет на исковата претенция, е изтеглен от ищеца В. в периода на фактическата раздяла на страните, поради което според жалбоподателката той би могъл да има евентуално претенции към сумата за погасяване на предишния кредит от 4296лв, но не и за остатъка от 1120.58лв, изтеглен от В. след погасяването на предишния кредит, и която сума, според жалбоподателката употребил за лични нужди, когато вече съжителствал с новата си приятелка. Предвид на направени плащания към банката до момента на влизането на решението за развод в сила, и по конкретно към дата 01.07.2009г. в размер на 2405.11лв, която сума следвало да се извади от сумата от 4296лв, с която е погасен остатъка от кредита от 07.04.2006г., според жалбоподателят оставала сумата от 1890.89лв като задължение на двамата съпрузи при което бившата съпруга дължала половината от нея, която е в размер на 945.45лв. Поддържа се и тезата, че ако от тази сума се извади сумата 1043лв представляваща половината от 2086лв, с която според жалбоподателката било финансирано закупуването на микробус от брата на ищеца, то следвало да се приеме, че ищецът има задължение към жалбоподателката, а не обратното. Моли да се отмени изцяло или частично решението на първоинстанционния съд.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Д. В., чрез пълномощника си адв.М., в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Поддържат се всички факти и обстоятелства, които са развити и в подадената искова молба и се акцентира на установеност на заявената искова претенция като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Генералният извод в отговора на въззивната жалба е, че процесният кредит е изтеглен за задоволяване на битови нужди, ремонт и погасяване на съществуващи задължения на семейството, и в този смисъл има характер на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.25 ал.2 от отменения Семеен кодекс /сега чл.32 ал.2 от СК/, че след прекратяването на брака между страните по делото, съществувалата до момента съпружеска имуществена общност включително и върху кредита е трансформирана в обикновена съсобственост при равни квоти, която съсобственост по отношение на кредита е запазила солидарния си характер и след като кредита е изплащан еднолично от ищеца-бивш съпруг и в последствие е окончателно погасен от него, то за последния е възникнало регресно право по чл.127 ал.2 от ЗЗД да претендира от бившата си съпруга възстановяване на недължимо платената от него нейна ½ ид.ч. от кредита в размер на тази част, която съгласно заключението на вещото лице е от 2070лв. Моли по изложените съображения да се потвърди изцяло обжалваното решение.

Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост в обжалваната му част, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

Предявен е регресен иск с правно основание в чл.127 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.25 ал.1 от СК(отм) и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против Н.Л.К.,***, ищецът Д. Н.В. твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 09.10.2005г. и прекратен чрез развод с решение на Пазарджишки районен съд от 23.06.2009г. постановено по гр.д.№791/2009г. по описа на същия съд, влязло в законна сила на 14.07.2009г. Твърди се, че по време на брака съпрузите изтеглили от Първа инвестиционна банка АД гр.Карлово, на името на ищеца кредит за задоволяване нужди на семейството (за текущи битови нужди, ремонт и погасяване на съществуващи задължения), в размер на 6000лв, с краен срок за погасяване на кредита 13.02.2013г. Твърди се, че кредитът е съпружеска имуществена общност, трансформирана след развода в обикновена съсобственост при равни части.Твърди се още, че през целия период от сключването на договора до настоящия момент кредита е погасяван единствено от ищеца, без ответницата да е заплатила или да е възстановила дължимата се от нея след прекратяване на брака им ½ част от кредита с уговорената лихва.Това пораждало правния интерес на ищеца да иска ответницата да бъде осъдена да му възстанови сумата от 2300лв, представляваща погасената от ищеца след влизане в сила на решението за развод ½ част от посочения кредит с уговорената лихва, дължими се от ответницата, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.Сочи доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К., в който се поддържа, че предявеният иск по същество е неоснователен, тъй като с кредита, за който се твърди в исковата молба, е бил закупен пътническо-товарен микробус на брата на ищеца Г. Н.В., който не го прехвърлил на свое име, като уговорката била Г. да си плаща кредита защото към онзи момент той не можел да получи кредит по причина, че не работел по трудов договор. Твърди се още, че след време Г. В. продал микробуса, купил си лек автомобил ”Лада”, след което сменил още няколко автомобила. Към датата когато Г. В. поискал от брат си Д. да му изтегли кредита, страните били във фактическа раздяла, считано от март 2007г. и когато ищецът казал на ответницата, че ще изтегли заема за брат си, последната била против тегленето на такъв кредит, поради което и не фигурирала в договора за кредит нито като съдлъжник, нито като поръчител.Излага се и довод, че вноската по кредита от 29.07.2008г. е била направена от лицето Г.М.Г., жената, с която ищецът живеел по време на фактическата им раздяла. Поддържа се, че кредитът не е ползван на битови нужди, ремонт и погасяване на съществуващи задължения тъй като по времето на брака не са закупувани вещи, нито са извършвани ремонтни работи, а с парите, които съпрузите са получавали е купувано газ за автомобила, бензин и цигари. Семейството било финансово подпомагано от родителите на съпругата. Моли да се отхвърли претенцията.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Страните по спора са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 09.10.2004г., който брак е прекратен чрез развод с решение на Пазарджишки районен съд от 23.06.2009г. постановено по гр.д.№791/ 2009г. по описа на същия съд, влязло в законна сила на 14.07.2009г. видно от направеното отбелязване върху представеното по делото копие от решението /лист №48 от досието на делото/.

Установява се, че с договор №08КР-АА-1964/13.02.2007г. за банков кредит, сключен на 13.02.2007г., ПИБ-Карлово, предоставя кредит на ищеца по програма за кредитиране на служители на министерството на отбраната в размер на 6000лв за текущи битови нужди, ремонт и погасяване на съществуващи задължения, който според удостоверение, издадено от банката №215-241/1 от 09.04.2012г., е погасен изцяло към 09.04.2012г./лист №12 от досието на делото/. Пак според друго удостоверение на същата банка №217-350 от 21.12.2012г /лист №73 от досието на делото/ се установява, че по време на брака ищецът е изтеглил общо три кредита от тази банка, а именно-за сумата от 3000лв, за което е сключен договор № 08КР-АА-1179 от 08.11.2005г., като остатъкът от задължението по кредита в размер на 2839.76лв е рефинансиран с кредит в размер на 5000лв, съгласно договор за банков кредит №08КР-АА-1355/07.04.2006г. а остатъкът от задължението по втория кредит в размер на 4296.99лв е рефинансиран с трети кредит в размер на 6000лв, съгласно договор за банков кредит №08КР-АА-1964/13.02.2007г.

От изслушаното по делото основно и допълнително заключение на вещото лице Л.А. по назначена съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че след прекратяването на брака между страните с развод със съдебно решение, влязло в сила на 14.07.2009г. ищецът е извършил плащания по кредита от 2007г. в общ размер на 4141.09лв. В допълнителното заключение вещото лице е уточнило, че на 07.06.2006г. е бил рефинансиран първия по време кредит, изтеглен през 2005г. чрез отпуснат нов кредит в размер на 5000лв, от които с 2839.76лв е погасен остатъка, като останалата сума в размер на 2086лв е изтеглена на 07.04.2006г. Този втори кредит е рефинансиран чрез отпускане на нов кредит в размер на 6000лв, от който с 4296.99лв е погасен остатъка от кредита, отпуснат през 2006г., като останалата сума от 1120.58лв е изтеглена от ищеца на 13.02.2007г.

Съгласно представено удостоверение от МВР- сектор ”Пътна Полиция-Пазарджик”, издадено на 14.11.2012г., с рег.№121006000421, на името на Г. Н.В. са записани в собственост три леки автомобила, модели ”БМВ”, „Опел Астра” и „Опел Калибра”, като няма отразено, че лицето притежава микробус, така както се твърди в отговора на исковата молба от ответницата К..

Разпитаните по делото свидетели П. В., Г. К. и Л. К.не установяват с категоричност сумите по някой от изтеглените кредити, и най-вече последния от тях, да са били предоставени на брата на ищеца за закупуване на микробус. Свидетелите Г. К. и Л.К. по скоро предполагат, че ищеца е изтеглил кредит за да ги предостави на брат си за закупуване на микробус. Свидетелката В. обяснява, че всичките изтеглени кредити са били за задоволяване на общи нужди на семейството и за погасяване на стари задължения на семейството Според св.К., сестра й Н. не е знаела за какво е изтеглен кредита от 2007г. и твърди, че той е изтеглен по времето когато страните са били във фактическа раздяла. Като начало на фактическата раздяла сочи началото на 2007г., но не уточнява точно деня и месеца. Според бащата на бившата съпруга, страните са фактически разделени от месец май 2007г.

По реда на чл.176 от ГПК обяснения са дадени от ищеца и от ответницата, които в общи линии се поддържат първоначално заявените позиции така както са изложени в исковата молба и в отговора.

При тези данни въззивният съд намира, че предявеният иск е основателен до размера на 2070лв с оглед депозираното допълнително заключение от вещото лице Л.А., в каквато връзка са и изводите на първоинстанционния съд.

Установено е по безспорен и категоричен начин, че процесния кредит е изтеглен по времето когато страните по спора са били в законен брак.Установено е също така и предназначението на този кредит, а именно да задоволяване на общи нужди на семейството и за погасяване на задължения на това семейство.

Бракът между страните е прекратен поради развод, с влязло на 14.07.2009г. съдебно решение, което обстоятелство обуславя, при уреждане на имуществените им отношения, приложимостта на Семейния кодекс от 1985г., отменен изцяло с влизане в сила на новия СК от 01.10.2009г. Според разпоредбата на чл.25 ал.2 от СК/отм/, за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Касае се до солидарност на съпрузите, за поето задължение по време на техния брак, имащо за цел задоволяване нужди на семейството. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. А когато един от солидарните длъжници, в случая бившия съпруг Д. В., удовлетвори кредитора след прекратяването на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Фактическият състав за да бъде ангажирана регресната отговорност по чл.127 ал.2 от ЗЗД, включва установяване на следните правнорелевантни факти: 1.Да има сключен договор за заем от единия съпруг по време на брака; 2.Съпругата да е знаела за сключения заем и за неговата цел; 3. Заемът да е сключен за задоволяване нужди на семейството и че този заем заедно с дължимата лихва, е върнат само от ищеца.

В случая, претенцията на ищеца Д. В. обхваща периода от време, след влизането в сила на решението за прекратяване на брака с развод като се претендира половината от сумата, внесена от него за погасяването на кредита. Тази претенция е основана и на обстоятелството, че след прекратяването на брака с развод имуществената общност също е прекратена и е налице разделност на задълженията и изпълненото от единия общо задължение, след прекратяването на брака между бившите съпрузи, също е в режим на разделност. Основателността на претенцията предполага установяване, че е платено в повече от дължимото от единия длъжник, тоест, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалия длъжник.

От доказателствата по делото се установява, че има сключен договор за заем от единия съпруг по време на брака. Установява се от твърденията на съпругата, изложени в отговора на исковата молба, че тя е знаела за сключения заем. Същата признава и неизгоден за самата нея факт, като твърди, че страните са във фактическа раздяла от м.март 2007г. Последната твърди обаче, че той е сключен по времето когато съпрузите са били във фактическа раздяла, който факт не е установен по безспорен и категоричен начин, доколкото договора за кредит е сключен на 13.02. 2007г., а разпитаният по делото свидетел Л.К., който е баща на отв.Н.К., твърди, че едва през м. май 2007г. съпрузите за заживяли отделно един от друг. В обясненията си по чл.176 от ГПК ищецът Д. В. сочи, че фактическата раздяла е настъпила, считано от м.април 2009г. Съдът обаче счита, че факта от кога точно съпрузите са във фактическа раздяла, няма съществено значение за изхода на делото, доколкото няма спор между страните, че съпругата е знаела за изтегления от съпруга й заем. Спори се основно върху обстоятелството дали този заем е имал предназначение да задоволи нужди на семейството по смисъла на чл.25 ал.2 от СК /отм/ или не. Въззивният съд приема, че този факт е установен по безспорен начин.Този извод се налага от установените по делото обстоятелства, че първо, това е третия по ред заем сключен по съпруга Д. В. и втори, с който се рефинансира предходен заем. От показанията на св.Парашкева Велева, майка на ищеца, които не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства поради което въззивният съд ги кредитира, се установява, че първият заем от 3000лв съпрузите са похарчили за свои собствени нужди, като по това време те са били на квартира. Тази свидетелка обяснява още, че в последствие сина й е изтеглил втори заем, с който е рефинансирал и е изплатил първия кредит, като остатъка от паричните средства също са изразходвани за лични нужди, и двамата съпрузи заедно са погасявали втория заем. С третият кредит е бил рефинансиран втория кредит. Тези факти и основно последователното рефинансиране на първия и на втория заем, са установени както от заключението на вещото лице, което не е оспорено от ответницата К., така и от издадените удостоверения от Първа инвестиционна банка, цитирани по-горе. Другите двама разпитани свидетели, които са близки роднини на ответница –сестра и баща, не установяват други факти и обстоятелства, различни от изложените от майката на ищеца във връзка с броя на кредитите и тяхното рефинансиране. Следователно налага се извода, че характера, естеството и предназначението на процесния кредит от 2007г. е бил за задоволяване нужди на семейството, като преобладаваща част от него е била предназначена за погасяване на предишен кредит, също отпуснат за задоволяване нужди на семейството. Видно от чл.4 на договора за кредит от 2007г., той е отпуснат целево от банката, а именно за рефинансиране /погасяване/ на солидарни задължения на двамата съпрузи по предходни банкови кредити, както и за битови нужди и ремонт. Фактически чрез него е погасен остатъка от солидарното задължение на двамата съпрузи по предходния кредит, тоест, предвид пълното погасяване /рефинансиране/ на солидарните /общите / им задължения по предходния банков кредит, то следва да се приеме, че и новото задължение по последния банков кредит се явява поето за общи нужди на двамата съпрузи, тоест, за задоволяване на нужди на семейството, поради което и за това задължение двамата съпрузи отговарят солидарно, респективно налице е основание за уважаване на регресната претенция на бившия съпруг до размера на 2070лв така както е приел и първоинстанционния съд.

По делото не е установено, остатъкът от този кредит след рефинансирането, да е използван за закупуване на микробус на брата на ищеца, така както твърди ответницата Н.К.. Следователно по делото не е установено реално кредитът да е ползван за нещо друго, освен за задоволяване нужди на семейството.Този извод не се променя от показанията на св. Г. К. и Л.К., които установяват, че родителите на съпрузите са ги подпомагали финансово както и са им предоставяли хранителни продукти. Само по себе си подпомагането на семейството от близките му роднини не може да наведе на извод, че отпуснатия кредит от 2007г. е използван за задоволяване на нужди, различни от нуждите на самото семейство. Не се установява, остатъкът от кредита да е използван от ищеца за задоволяване единствено на свои лични нужди или за нужди по време на фактическата раздяла, за да се приеме, че ответницата не следва да отговаря евентуално за тази част от кредита.В тази връзка твърденията на ответницата, от които тя извлича изгодни за себе си правни последици, останаха недоказани. В отговора си ответницата признава още, че по време на брака, с парите които са получавали е закупувано гориво за автомобила / газ и бензин/ и цигари. При положение, че автомобила е ползван от семейството, в каквато връзка са показанията на св.В. и Г. К., то в крайна сметка предназначението на паричните средства е било за задоволяване на битовите нужди на семейството. Затова въззивната инстанция приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че ответницата Н.К. следва да отговоря по предявения регресен иск на ищеца за пълния размер на сума, съгласно допълнителното заключение на вещото лице.

В този смисъл Окръжният съд счита, че постановеното решение е валидно, допустимо и по същество правилно, и като такова следва да се потвърди. Не са налице пороци на същото, визирани във въззивната жалба. Съдът изцяло споделя и мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Съдът не присъжда разноски в полза на ответника по въззивната жалба тъй като няма ангажирани доказателства относно техния размер.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение №38 от 21.03.2013г. на Панагюрски районен съд постановено по гр.д.№682/2012г. по описа на същия съд.

На основание чл.280 ал.2 от ГПК /при цена на иска до 5000лв/, решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.