Р Е Ш Е Н И Е №502

гр.Пазарджик 07.11.2013 год.,

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ПАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

при секретаря В.Боева., като разгледа докладваното от съдия Б.Илиев в.гр.д.№660 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.258 и следващите от ГПК. С решение №487 на Районен съд Пазарджик от 14.06.2013 година, постановено по гр.д.№1129 по описа на съда за 2012 год. е отхвърлен предявения от А. Д.Б. и А. Н.Б. *** против С. Г.М. и П. С.М. *** иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградената от тях ограда на границата между имот с идентификатор 55155.503.1284 и имот с идентификатор 55155.503.1285 и изградената на регулационната линия постройка/барбекю/. По иска на С. Г.М. и П. С.М. *** против А. Д.Б. и А. Н.Б. *** са осъдени ответниците да премахнат масивен гараж с площ от около 13кв.м, построен на вътрешната регулационна линия с имот с идентификатор 55155.503.1285, лозови насаждения и метална конструкция /асмалък/, изградени на вътрешната регулационна линия с имот с идентификатор 55155.503.1285 и димоотвод, изграден в жилищна сграда на ответниците в посока изток към вътрешната регулационна линия с имот с идентификатор 55155.503.1285. Осъдени са А. Д.Б. и А. Н.Б. *** да заплатят на С. Г.М. и П. С.М. *** сторените разноски в размер на 1200лв. В срока по чл.259, ал.1 от ГПК така постановеното решение е обжалвано изцяло с въззивна жалба от А. и А. ***,чрез пълномощника им адв.Й.Д. с наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност по съображения изложени в жалбата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се уважи изцяло така предявения от доверителите му иск и се отхвърли насрещния иск от ответниците с присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Не сочи доказателства. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците.Не сочат доказателства. При служебната проверка на съда относно валидността и допустимостта на съдебното решение, извършена при условията на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция установи следното: Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно решение постановено от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда. Липсват основания за прогласяване нищожността на съдебния акт или неговото обезсилване. Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 от ГПК от връчване на решението, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, подадена е от страна с правен интерес, поради което същата е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество. За да се произнесе по нейната основателност, съдът взе предвид следните обстоятелства: В исковата си молба против С. Г.М. и П. С.М. *** ищците А. Д.Б. и А. Н.Б. *** твърдят, че са съпрузи и собственици на ПИ с идентификатор 55155.503.1284, съответстващ на УПИ ХVІІ- в кв.по плана на гр.П.Ответниците от своя страна били собственици на имот с идентификатор 55155.503.1285, съответстващ на УПИ ХVІІІ- в кв по плана на града. Около 1970г. в дъното на двора, на границата между двата парцела, били построени на калкан две паянтови сгради. През 2007г. по предписание на общински служители ищците и ответниците разрушили тези две сгради, тъй като били незаконно построени, като останала само ниска плътна стена между парцелите.През2010г. ответникът без съгласието на ищците надстроил с повече от 0,5м същестуващата междусъседска ограда и изградил на рег.линия между двата парцела пасивна стопанска сграда - барбекю.В предната си част оградата била с височина 2,10м, разположена в двата имота. В останалата си част попадала изцяло в имота на ищците, като на разстояние 8,70м от дъното на парцелите била с височина 3,50Б.Неколкократно сезирали Община Пазарджик и РДНСК Пазарджик за тези нарушения, но получили отговор, че се касаело не за нова постройка, а за ремонтиране и укрепване на стара такава. Поради това моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат незаконно изградените ограда и барбекю и да приведе оградата в съответствие с чл.48, ал.3 и ал.4 от ЗУТ. Сочат доказателства. Претендират разноски. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците с който оспорват иска. Твърдят, че повече от 40 години в имота на ответниците съществува паянтова едноетажна сграда - навес с лятна кухня - с площ от около 40кв.м., към която на рег.линия с ищците и била застроена на калкан сходна постройка в имота на ищците. Никога не било предписвано от който и да е орган събарянето на тези постройки. Постройката в имота на ищците постепенно се била самосрутила поради неполагане на грижи, докато постройката на ответниците била укрепена и ремонтирана, намирала се в режим на търпимост и искането за премахването й било неоснователно. Що се касае до оградата същата била с височина 2,10м, изцяло съобразена с техническите норми и даденото строително разрешение. Доколкото оградата представлявала и калканна стена на сградата на допълващо застрояване, то в тази й част действително била с височина 3,5м, но това било допустимо с оглед нормата на чл.46, ал.2 от ЗУТ. Ответниците предявяват насрещен иск против ищците, като твърдят, че част от постройките в имота на ответниците по насрещния иск са изградени по начин, по който им пречат да упражняват правата си на собственици. Между уличната и вътрешната регулац.линия ответниците по насрещния иск построили масивна едноетажна сграда - гараж - , с площ от около 13кв.м., който е следвало изцяло да покрива калкана на съществуващата постройка в имота на ищците по насрещния иск. Вместо това гаражът бил изпълнен по-висок и по-дълъг в сравнение с този на ищците, като по този начин тази по-висока и по-дълга стена засенчвала имота им и влияела неблагоприятно при оттичането на дъждовните и снежни води към сградата на ищците. В нарушение на изискванията за отстояние ответниците засадили лозови насаждения и монтирали метална конструкция -асмалък-, които нарушавали вътрешната рег.линия и опирали на стрехата на намиращата се в имота на ищците сграда на допълващо застрояване -лятна кухня. По този начин засенчвали имота на ищците и пречели на поддръжката на покривната конструкция на сградата. В нарушение на всякакви норми ответниците по насрещния иск изградили с метални тръби димоотвод, изведен от приземието на жилищната сграда в имота им в посока странична регулационна линия, който функционира непосредствено до имота на ищците, подлагайки имота им на нетърпимо одимяване и запрашване.Поради това молят съдът да осъди ответниците по насрещния иск да премахнат следните сгради и съоръжения - масивен гараж с площ от около 13кв.Б., построен на вътрешната регулационна линия с имот с идентификатор 55155.503.1285, лозови насаждения и метална конструкция /асмалък/, изградени на вътрешната регулационна линия с имот с идентификатор 55155.503.1285 и димоотвод, изграден в жилищна сграда на ответниците в посока изток към вътрешната регулационна линия с имот с идентификатор 55155.503.1285. Сочат доказателства. Претендират разноски. Въззивният съд,като прецени събраните по делото доказателства прие от за установено следното : Предявеният иск с правно осн. чл.109 от ЗС е допустим като целящ защитата на правото на собственост срещу действия, които смущават неговото упражняване. С него собственикът може да иска от всички правни субекти да се въздържат от действия, с които му пречат да упражнява правото на собственост. По същество същият е неосноветелен. За уважаването на претенцията по чл.109 от ЗС следва да са налице следните кумулативни предпоставки: ищецът да е собственик на имота, да са налице конкретни действия от страна на ответника, същите да са предприети противоправно, без законово основание и на последно място същите да създават действителни пречки и затруднения на собственика да упражнява правата си в имота. По делото не се спори че страните са собственици на ПИ с идентификатор 55155.503.1284, съответстващ на УПИ ХVІІ- в кв. по плана на гр.П. Ответниците от своя страна са собственици на имот с идентификатор 55155.503.1285, съответстващ на УПИ ХVІІІ- в кв. по плана на града. Въззивния съд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателите по отношение местоположението и височината на процесната ограда. От заключението на допуснатата и изслушана основна и допълнителна СТЕ и приложената по делото скица №1081 от 07.05.2007г., издадена от Община Пазарджик, се установява ,че УПИ ХVІІ- в кв. по рег. план на града от 1981г., е посочен като собственост на ищците Б и обхваща и съседния УПИ VІІІ-, собственост на ответниците М.В дъното на имот пл. № при границата му с имот пл.№ е заснета паянтова стопанска постройка, покрита на калкан с паянтова стопанска постройка в съседния имот пл.№. Имотната граница между двата имота минава между двете постройки, продължавана на север до югозападния ъгъл на полумасивна жилищна сграда в имот пл.№, а след нея от северозападния й ъгъл – към лицата на двата имота.Регулационната линия между предвидените за имотите парцели ХVІІ- и ХVІІІ- е права линия, която не съвпада изцяло със заснетата граница по цялата дължина.Съответно скица №2586 от 14.06.2010г., издадена от СГКК – Пазарджик, касае имот с идентификатор 55155.503.1284, собственост на Б. Границата между имот с идентификатор 55155.503.1284 и имот с идентификатор 55155.503.1285 от изток е права линия, съответстваща на регулационната линия по плана от 1980г. В дъното на имотите не са заснети постройки на допълващото застрояване. Скица №7298 от 09.12.2011г., издадена от СГКК – Пазарджик, касае сграда с идентификатор 55155.503.1285.4, изградена в дъното на имот с идентификатор 55155.503.1285, при границата с имота на Б. – с идентификатор 55155.503.1284. От съпоставката и анализа на графичните данни е видно, че новоизградената сграда с идентификатор 55155.503.1285.4 попада изцяло в имот с идентификатор 55155.503.1285 или УПИ ХVІІ-. Вещото лице установява,че на С. Г.М. и П. С. М. е издадено разрешение за строеж №717 от 21.10.1999г. за строителство на плътна междусъседска ограда в парцел ХІХ- в кв.. Оградата е разрешена с височина 2,20 Б. При издаването на разрешението е допусната техническа грешка - парцелът, отреден за имот , е ХVІІІ-, а не ХІХ. Не е приложен протокол за строителна линия, от който да е видно за коя от двете огради е издадено разрешението – за тази между парцели ХVІІІ- и ХVІІ- или тази между парцели ХVІІІ- и ХІХ-. От данните по делото, обаче, се налага извода, че се касае за процесната ограда. В посочената част оградата съответства на регулационната линия между УПИ ХVІІ- и ХVІІІ- по плана на града.Височина й в частта между гаражите при лицата на имотите и сграда с идентификатор 55155.503.1285.2 (между точки 3 и 4) е 1,8 м. Височината й между сграда с идентификатор 55155.503.1285.2 и сграда с идентификатор 55155.503.1285.4 (между точки 5 и 6) е 2,1м. В дъното на имотите функцията на ограда изпълнява западния калканен зид на сграда с идентификатор 55155.503.1285.4 и с височина 3,50 м. Същата е построена на част от мястото на стопанска постройка, която е била „покрита” от подобна в съседния имот. Т.е. оградата между имотите на страните е съобразена с нормативните изисквания, не се намира в имота на ищците, респ. не им създава пречки да упражняват правото си на собственост.В предвид на това съдът не обсъжда възраженията на жалбоподателите относно представеното разрешение за строеж №717/21.10.1999г. Като неосновтелни съдът намира оплакванията във въззивната жалба по отношение иска за премахване на изградената от сем.М. стопанска постройка.Установи се по делото, че в югозападния ъгъл на имота на ответниците е изградена едноетажна постройка - с идентификатор 55155.503.1285.4 - , построена на калкан на вътрешната регулационна линия. Височината на калканната стена е 3,5 м, а дължината - 8,7Б. От съпоставката на данните по кадастралната карта и плановете на града може да се направи извод, че сграда с идентификатор 55155.503.1285.4, собственост на ответниците, е изградена на мястото на постройката, отразена в югозападния ъгъл на УПИ ХVІІІ- в кв. Начинът на застрояване в УПИ ХVІІІ- (имот с идентификатор 55155.503.1285) и УПИ ХVІІ- в кв. (имот с идентификатор 55155.503.1284) е определен със заповед №102 от 21.09.1990г. на Кмета на Община Пазарджик за одобряване на частично изменение на ЗРП, като за сметка на проектираното с предходна заповед №19 от 18.07.1979г. кооперативно жилищно строителство е предвидено индивидуално такова в новообразувани парцели ІІІ-, ХVІІ-, ХVІІІ- и ХІХ-. Със заповедта не е предвидено запазване на съществуващите в дъното и на двата имота стопански постройки - графичната част на заповедта е изработена върху кадастрална основа, в която не са нанесени постройки при лицата на двата имота. Със заповед № КД-14-13-148 от 23.11.2011г. на Началника на СГКК – Пазарджик е одобрено изменение на кадастралната карта на града, изразяващо се в нанасяне на нови обекти на КККР, в т.ч. и на сграда с идентификатор 55155.503.1285.4 с площ от 45 кв.Б. Преписката по издаване на заповедта е комплектована с геодезическо заснемане, към което е приложено удостоверение №117 от 26.08.2011 г. , издадено от Главния архитект на Община Пазарджик, с което на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, едноетажна сграда на допълващото застрояване с площ от 40 кв.м в УПИ ХVІІІ- в кв. е удостоверена като търпим строеж, който не подлежи на премахване или забрана за ползване. Съгласно чл. 46, ал.1 от ЗУТ второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване. Съгласно ал. 2 когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 Б. Т.е. тази сграда също е съобразена с нормативните изисквания, респ. 3,6м. и тази сграда също не пречи на ищците да упражняват правата си на собственици, което обуславя неоснователността на иска и в тази част. В предвид на това са неоснователни възраженията на жалбоподателите относно доказателствената стойност на оспореното удостоверение №117 от 26.08.2011г. и обстоятелствата визирани в приложените по делото скици с №1783/1993г. , №4654 и №555/2011г. .

По предявения насрещен иск с правно осн.чл.109 ОТ ЗС. Установи се по делото, че в собствения на ответниците по насрещния иск имот с идентификатор 55155.503.1284 - при лицето, в североизточния му ъгъл - е построен гараж с размери 2,9/5,8 м. и с площ 16,8 кв.м. Гаражът е с тухлени стени и покрив от бетонова плоча. По делото е прието удостоверение №463 от 21.12.2009г., издадено от Главния архитект на Община Пазарджик за удостоверяване на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, че гараж с площ от 13 кв.м, попадащ в УПИ ХVІІ- в кв. е търпим строеж.Така в кадастралната карта на гр.П сградата е отразена с площ от 13 кв.Б. Същата не е заснета на границата между имотите, а на разстояние от нея – средно 0,6 м (при лицето по-голямо), като размерите й отчетени от картата са 2,30/5,50м.Т.е. издаденото удостоверение за търпимост касае гараж с площ от 13кв.м., докато изградения от ответниците е с площ от 16,8 кв.м. Няма данни за наличие на строителни книжа за изграждане на гаража в имота на Б.. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.2 на ЗУТ постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради. В настоящия случай източният ограждащ зид на процесния гараж не е покрит изцяло от западния ограждащ зид на сграда с идентификатор 55155.503.1285.3 - гаража в имота на М.. Към основното заключение на СТЕ е приложена схема, на която са отразени разположението и размерите на постройките при лицето на двата имота. Гаражът в имота на Б. - сграда с идентификатор с идентификатор 55155.503.1284.3, е с площ от 16,8 кв.м (размери 2,9/5,8 м) и е разположен плътно до тухлен зид, който го разделя от гаража в съседния имот - сграда с идентификатор 55155.503.1285.3. От показанията на разпитаните свидетелите относно вида и момента на изграждане на процесния гараж не може да се направи еднозначен извод, тъй като същите в посочената част са противоречиви. В тази връзка от заключението на СТЕ се установи,че съпоставяйки данните по плановете, с тези от огледа на място в.л. е констатирало, че към момента на одобряването на кадастралната карта през 2008г. при лицето на имот с идентификатор 55155.503.1284 е съществувала постройка с размери и разположение, които не отговарят на размерите и разположението на изградената.Т.е процесния гараж е изграден без строителни документи, удостоверението за търпимост не касае същия, не е съобразен с нормативните изисквания,касаещи необходимите отстояния и е разположен плътно до имота на ищците по насрещния иск.Безспорно се установи от събраните по делото гласни доказателства ,че същия е по-висок и по-дълъг от изградения в съседния имот такъв и цялата стена на гаража на М. е „шупнала“ от водата която тече от гаража на Б. т.е гаражът пречи на ищците в пълен обем да упражняват правата си на собственици. Безспорно се установи по делото, че източно от жилищната сграда на ответниците, на 1,3 м от фасадата и на 2,5 м от оградата с имота от изток с идентификатор 55155.503.1285, е монтиран димоотвод, като същият е изведен от приземния етаж на сградата. При извършен оглед на място в.л. е констатирало, че в помещението, от което е изведен димооотвода, и което се ползва като кухня, комин не е изграден. Това е в противоречие с нормата на чл.112 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони в жилищата, според която задължително се предвиждат комини в дневните и в кухните. В тази връзка от събраните по делото гласни доказателства се установи,че пушекът от този комин/диотвод/ одимява не само М., но и останалите съседи. В предвид н а това е неоснователно възражението на жалбоподателите,че същия по смисъла на закона не е строеж поради което предявения насрещен иск се явява основателен в тази му част. Установи се по делото, че източно от жилищната сграда, над пространството между фасадата и оградата с имота от изток с идентификатор 55155.503.1285, е монтирана носеща конструкция за лози, като същата опира на стрехата на едноетажната сграда в съседния имот. При изграждането й не е съобразено необходимото отстояние от имота на ищците,като в случая съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателите,къде била разположена стрехата и възражението,че по смисъла на закона същия не е строеж за да бъде премахнат.От събраните по делото доказателства ,чрез разпита на св Ангелов се установи, че същия заварвал М. да чисти листата от асмата, тай като запушват улуците му. В тази връзка ВЛ е отразило в заключението си, че е възможно след листопад от асмалъка да се затрудни водоотвеждането на покрива.Ето защо съобразявайки гореизложеното въззивния съд намира, че са налице предпоставките за уважаване на насрещния иск и в тази му част. Въз основа на установената по делото фактическа страна на спора , районния съд е достигнал до същите правни изводи постановявайки обоснован и законосъобразен съдебен акт съобразен с материалния закон, който следва да бъде потвърден . Не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. В изпълнение на процесуалната разпоредба на чл. 235 ал. 2 ГПК при постановяване на обжалваното решение районният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил доводите на страните. С оглед изхода на делото следва да се присъдят в тежест на жалбоподателите съдебно-деловодин разноски във възивното производство от ответниците в р-р на 500лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 04.10.2013г. Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд

Р Е Ш И :

Потвърждава решение №487/14.06.2013г. на Районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. №1129/2012г.по описа на същия съд .

Осъжда А.Д.Б.,ЕГН:********** и А.Н.Б.,ЕГН:********** *** да заплатят на С.Г.М.,ЕГН:********** и П.С.М. ЕГН:********** *** направените във въззивната производство съдебно-деловодни разноски в р-р на 500лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 04.10.2013г.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.